Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА ДЕСЕТА – Условието за общение – предаване в Божиите ръце

Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце… (Псалм 24:3-4)

Нашият призив е към Бога. Той е най-висшият и най-всеобхватният призив за християнина. Да Го познаваме е нашето намерение, нашата крайна цел. Когато имаме Него, ние имаме всичко, което е Той. Имаме всичко. Спасение, изцеление, освобождение, вечна сигурност, мир, радост, духовна подкрепа и сила – всички те са в Него.

Когато ти се спаси, Бог не възнамеряваше да спреш, но да започнеш оттам. Когато се новороди, ти се роди във Неговото присъствие; ти се роди в единство и духовна връзка с Бог, които Той желае да се задълбочат и да растат.[1]

Но в стремежа си за растеж в познаването на Бог скоро ще разбереш, че този стремеж има противник. Както споменахме по-рано, можеш много лесно да разпознаеш някои от враговете, които се изправят срещу задълбочаването на взаимоотношението ти с Бог, но има един главен враг, който дава път и всъщност подсилва и оживява останалите. Този враг не е дяволът, въпреки че той е враг; този враг не е грехът, въпреки че грехът е враг; този враг не е светът, въпреки че светът е враг. Главният враг на стремежа ти към Бога е собствената ти воля.

Дяволът ще те държи встрани от Бога, но само ако ти му дадеш място. Грехът ще те държи встрани от Бога, но само ако ти се предадеш на изкушението. Светът ще те държи встрани от Бога, но само ако ти се привържеш към него.[2] Така че дяволът, грехът и светът всъщност не са проблем. Те се превръщат в проблеми и противници на Бог в живота ти само ако ти им позволиш да заемат място в сърцето ти.

Исус вече е отнел властта от Сатана, разпънал е тялото на греха и е победил света.[3] Врагът, който остава да бъде победен, е „его”-то. Това е ключът към победата в твоя живот или източникът на поражението ти. Преди истински да се занимаеш с дявола, греха и света и да ги победиш в живота си, ти трябва първо да се справиш с това, което им дава сила в живота ти: „его”-то. „Его”-то трябва да бъде умъртвено.

Изоставяне на Бог

„Его”-то е дълбоко вкоренено в нещата на този свят. Като служим на нещата от света, ние служим на „его”-то и го подсилваме. За да открием Бог в пълнотата Му, „его”-то трябва да бъде разпънато и в този процес настоящият свят трябва да бъде изоставен. Бог изисква от нас да се оставим на Него – да се оставим от всичко.

Не можем да притежаваме нивата на Божието царство, без първо да се откажем от всичко, което имаме и от всичко, което сме, за да я купим.[4] Привързаността към всичко друго трябва да бъде изоставена: светът, кариерата, религиозна позиция, интересите, пари, семейство, други неща. Нищо не можеш да задържиш за себе си. Примири се с този факт! Най-нещастният човек на света е християнинът с разделено сърце. „Не можете да служите на Бога и на мамона.”

И каква обида е за Бог да Му предложиш нещо, по-малко от всичко останало! Каква огромна обида е да Му предложиш само половината от твоя живот, като запазваш другата половина за себе си! Той е БОГ! Как можеш да Му предложиш нещо, по-малко от пълно предаване? И без това всичко е Негово. Накрая, така или иначе, Той ще доведе всичко при Себе Си. В крайна сметка всяко коляно ще се преклони пред Него и ще изповяда, че Той е Господ. В крайна сметка животът на всеки човек ще бъде за Негова слава, така или иначе: някои ще прославят Неговата милост за своя чест и вечна слава, а други ще прославят Неговия гняв и сила за свой срам и вечна погибел.[5] Но накрая всички ще Го прославят. Каква глупост е сега да не Му предадем доброволно всичко! Той е Бог. Има само един достоен за Него начин да Му отговориш, и това е пълно да Му предадеш сърцето и живота си.

Бог иска да бъде единственият Притежател на твоя живот и единственото Притежание в твоя живот. И само в такова състояние има свобода, сила, радост, мир, почивка и победа.

Човекът, който е оставил всичко на Бог, е напълно неразрушим. Нищо не може да го нарани. Той вече е предал всичко. Няма какво повече да губи. Освен това, в отговор на предаването на живота му, Бог е дарил този човек със Своя живот. А животът на Бог не познава нито поражение, нито загуба! Затова пълното ни предаване на Бог е единствената пътека към истинската победа.

От друга страна да задържим нещо от Бог, означава да си осигурим поражение. „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби”.[6] Затова много християни никога не се освобождават истински от греха, постоянно дават място на Сатана или постоянно се оплитат в светските неща – защото никога не са се предали напълно на Бога. Християнинът ще ходи в победа над всичките си врагове до степента, до която е предал живота си на Исус, изоставяйки всичко и позволявайки „его”-то му да бъде разпнато и умъртвено.

Ако първо дойдеш на място на предаване на Бога, тогава останалото ще последва. Не се задоволявай с това да се опитваш просто да подрязваш клонките, които са противни на Бога – клонките на грях, светщина и неверие – защото други ще поникнат на тяхно място. Справи се с клоните на дървото още от корена му. Унищожи дървото от корените му и всички клони ще изсъхнат. Справи се с дървото от корените му. Справи се с живота си от дълбочината на сърцето си. „Направете дървото добро и плода му добър”.[7] Направи извора сладък и от него ще потече сладка вода.

Може би си казваш: „Бих желал да дойда до по-дълбоко познаване на Бог, но просто не мога да се справя с този силно изкушаващ ме грях”. Всъщност силно изкушаващият те грях не е твоят проблем. Силно изкушаващият те грях е една клонка. Занимай се с корена. Раздели се с обичта и привързаността си към него от дълбините на сърцето си и насочи обичта си напълно към Исус, тогава Бог ще може да те освободи.

А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст. (Яков 1:14)

Причината да се поддаваш на изкушението лежи в теб. Ти трябва да се покаеш. Твоето сърце трябва да се промени.

Вероятно си казваш: „Бих желал да спра да се поддавам на тези изкушения и така ще имам повече от Присъствието на Бог в живота ми”. Но тези изкушения не са твоя проблем. Поддаването на изкушението е само една клонка. Занимай се с корена. Ти се огъваш пред изкушенията, защото все още обичаш греха. Той не е толкова във външните ти действия – грехът е бил в сърцето ти, далеч преди действията да бъдат извършени. Позволи на Бог да се справи със сърцето ти и изкушенията повече няма да имат сила над теб. Зъбите на лъва ще бъдат извадени.[8]

Вероятно си казваш: „Бих искал да уповавам на Бог да изпълни Своите обещания, но има толкова много неверие в сърцето ми”. Но неверието не е твоят проблем. Неверието често е изява на един по-дълбок проблем: ти не си се предал на Бог. Доверието в Бог за всичко, което Той е обещал, е една обикновена и естествена последица от предаването нa сърцето ти на Него. Всеки човек с незамъглен ум знае, че Бог, като Създател на всичко, е способен да спазва всичките Си обещания и е способен да снабдява всички твои нужди – на духа, душата (ума) и на тялото. Истинският въпрос е: оставил ли си се на Бог? Предал ли си живота си от сърце в Неговите ръце?

Той иска ти да Го познаваш като Вседостатъчния, Снабдителя на всички твои нужди. Но ти трябва да предадеш живота си на Него от дълбочината на сърцето си, като Му се доверяваш да посреща всички твои нужди от Своята слава.

Някой може да каже: „Аз вярвам, че Бог се движи в отклик на вярата ни.” ТОЧНО ТАКА! И има само една истинска вяра, и това е вярата, която живее в едно предадено сърце.

Но пак на този ще погледна – на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от словото Ми. (Исая 66:2б)

Исус не поучаваше на първо място вяра. Той първо поучаваше покаяние и след това вяра. „Покайте се и повярвайте в благовестието”[9]. Всяко „благовестие”, което учи на вяра в Бога, без да изисква от нас да се предадем на Него, е фалшиво благовестие.

Ето защо Бог никога не може да изцели или освободи някои светии, които от години са посветени християни, независимо че са слушали изобилно „поучения за вярата” и въпреки желанието им да бъдат изцелени или освободени, въпреки вярата им, че Бог е способен да направи това; докато от друга страна, има много новозаветни примери на хора, които никога не са чували цяла проповед на Исус на каквато и да е тема, и все пак, когато идваха при Него, веднага бяха изцелявани и освобождавани. Получаваха, защото идваха при Него с простотата на едно предадено с вяра сърце.

Както покаянието, така и вярата са необходими; само едно от тях не е достатъчно, за да получим от Бог.[10] Ефективна винаги е тази вяра, която е съпътствана и произлизаща от едно предадено сърце. „Защото Господ слуша немощните”.[11]

Опасностите от знанието, без предаване

И така, очевидно е, че упражняването на вяра от едно непредадено сърце е обречено на провал. По същия начин, ако пристъпиш към Божието слово, без сърцето ти да е предадено на Бога, не само че няма да произведеш автентичен духовен плод, но и това е твърде опасно. Както споменахме в предишната глава, когато навлезеш в Словото и Словото навлезе в теб, то ще те доведе при Бога, но само ако отидеш при него с предадено сърце.

Ако подходиш към Божието слово, без сърцето ти да е предадено, едно от следните две неща неизбежно ще се случи: или ще Го отхвърлиш като лишено от сила, неуместно, или погрешно, защото те изобличава в област, в която отказваш да се предадеш; или ще заместиш истинската работа на Бог в теб чрез Неговото Слово с академични усилия. Тоест ще се възхищаваш от Словото, ще Го обсъждаш, ще Го анализираш и ще размишляваш върху значението му, без истински да Му се покоряваш и прилагаш за себе си това като стандарт, според който ти да се променяш.[12] Ти поставяш себе си над Словото като негов учител, вместо да приемеш Словото като твой учител и в теб се изпълнява Писанието: „Които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината”.[13] Защото, както тялото без духа е мъртво и вярата без дела – мъртва, така и умственото знание, без предаването на сърцето, също е мъртво.

С други думи, когато подхождаш към Божието слово, без предадено сърце, често е възможно на интелектуално ниво да се съгласяваш с истината на Словото, без да ставаш обект на делото и усилията Му да те промени. Вътре в себе си ти отказваш да се промениш, а междувременно външно изглеждаш свят и посветен и (какъв ужас!) дори добре познаващ – често до степен, граничеща с духовна гордост – самото Слово на Истината, Което би те убило!

Светът търси знание, за да постигне напредък, чест и уважение в очите на другите. Нека никога не се отнасяме по същия начин към духовните неща. Ако имаме този мотив, един от първите начини, по които ще се разкрие, ще бъде в „религиозна показност”. Тя винаги ни издава. Ако притежаваме истинско духовно знание, ние няма да го изявяваме по такъв показен начин. Тогава то няма да е духовно знание, а „светско знание”. Под „светско знание” нямаме предвид непременно знание за света, а знание, съобразено с пътищата на света. То е знание само за религиозни въпроси и не е истинско духовно знание.

Бог не ни е дал Своето Свято Слово да Го използваме за издигане на собствения ни религиозен престиж и важност. Но самопрепоръчването неизбежно ще произлезе от едно непредадено сърце, което е обучено в различни религиозни практики. Похвалата и признанието на хората са това, което „его”-то иска толкова силно и търси толкова неуморно.

Скъпи братко или сестро, ако разпознаваш това в себе си, бягай от него. Покай се, че използваш Божиите неща за своя собствена, плътска препоръка пред хората. Предай се на Него! Нека Той да те доведе до Себе Си. Той е достоен за повече от одобрението и уважението на хората! Нека Неговият Дух и Неговото Слово извършат Своята истинска работа в живота ти.

Ако се предадеш на Бог от сърцето си, Неговото Слово ще извърши дълбока работа в теб, като умъртви „его”-то и те доведе до Бог; но ти трябва да подходиш честно и искрено, бидейки истински подготвен да се покориш на него. Безполезно е да се дискутира и дебатира или дори човек да изрази съгласие с Божието Слово, освен ако наистина желае да се предаде на Този, Който е Негов Автор и Негова централна тема.

Нуждата от покаяние

Има и друга изява на религиозното знание от непредаденото сърце, която трябва да разпознаем. Един от най-изкусните и ефективни начини да се попречи на движението на Бог в живота ти или в църквата ти е погрешното тълкуване на Неговата работа, като имаща за цел да доведе другите до покаяние и предаване на Бог. Бог не се опитва да доведе някой друг до покаяние – Той се опитва да доведе теб до покаяние!

За съжаление във всеки от нас има желание да избегнем кръста, като междувременно по „благочестив” начин приписваме, на другите и на „църквата” като цяло, изискването той да бъде носен.

Но ТИ си този, който се нуждае от покаяние; ТИ си този, който се нуждае да предаде и изостави живота си на Бог; ТИ си този, който се нуждае от кръста. Ако ТИ покориш закоравялото си сърце на Бог и Му позволиш да работи в твоя живот, тогава най-голямата пречка пред Бог, да извърши Своята воля в църквата и да се покаже реален на Своите хора, ще бъде премахната.

Скъпи братко или сестро, ако само един човек от твоята църква коленичи и се моли пред Бог, и дойде до място на пълно предаване пред Него – не просто да има разбиране за това или да направи съответната религиозна изповед, но да има вътрешната реалност на едно пълно отдаване на живота си на Исус – ако само един човек извърши това – ако Бог имаше само един чист инструмент, само един канал, чрез когото да влезе в родилни болки и да роди Свое дело, тогава не след дълго огънят на Святия Дух ще помете църквата ти и никой няма да остане недокоснат. И така, нека този „един човек” си ти.

Когато Бог започне да се занимава с теб, като разкрива собственото ти лицемерие и религиозно закоравяване, е лесно веднага да забележиш плитчината на взаимоотношението с Исус в живота на всеки един около теб. Но не можеш да обвиняваш останалите за това, че не си се предал на Святия Дух. Наистина проблемът е в теб, а ти искаш само да сочиш коравото сърце на някой друг, за да прикриеш факта, че животът ти не е предаден на Бога.

Истинското съживление трябва да започне от някъде – то трябва да започне от теб. Ако няма съживление в църквата ти, тогава причината за това е само една.

            Проблемът не е в твоя брат;

            Проблемът не е в твоята сестра.

            Проблемът не е в проповедника;

            Проблемът не е в миряните.

            Проблемът, скъпи братко,

            проблемът, скъпа сестро,

            проблемът,

            проблемът

            си

            ти.

Една от най-подмолните изяви на „его”-то в нашия живот е да признаем нуждата си от покаяние, но все пак с висок глас да я припишем на всеки друг, но не и на себе си. Дори по-ужасен е огорченият и критичен дух и порицанието спрямо останалите хора – затова, че те не са се предали на Бога – което често съпътства едно такова отношение. А през цялото това време на „его”-то се позволява да се скрие и намери убежище зад тази маска, а именно високото и безкомпромисно прокламиране на нуждата от покаяние и смърт за самото „его”! Каква необикновена гледка: „его”-то смело излага неоспоримата нужда от смъртта на „его”-то! И още по-невероятното е, че тук „его”-то всъщност се чувства защитено и дори укрепено!

Но Бог не те е призовал да критикуваш другите за тяхната нужда от покаяние и умиране на „его”-то. Той всъщност те е призовал да се покаеш и да умреш към своето си „его” – към себе си! Ако не го направиш, всички твои горещи увещания и съвети към другите няма да имат смисъл, а ще причинят повече вреда, отколкото полза.

Бог не очаква от теб да правиш себеправедни описания на проблемите на останалите хора, а иска твоето собствено пълно и истинско предаване.

Същото се отнася и за всички християнски практики. Без това най-основно събитие – тоест отдаването на сърцата ни на Бог – всички те са обречени на провал.

Има безброй намерения и дейности, извършвани от християните. И все пак идването до познанието на Исус Христос е нашата единствена истинска цел, нашата единствена истинска награда. Но за да дойдем до познаването на Исус, се изисква отдаването на живота ни на Бог.

Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобияЗа да позная Него (Филипяни 3:7-8, 10)

Ако нашата върховна цел е да дойдем до истинско познание на Исус, трябва да предадем изцяло живота си на Бог и точно поради тази причина „целите – заместители” са толкова популярни: защото всички те външно са лесно постижими и външният блясък и духовност лесно се изфабрикуват, като в това време сърцето ни не се е предало на Бога и „его”-то все още продължава да е наш господар.

Религиозният човек е податлив на голяма самоизмама. Не трябва да се успокояваме, докато съществува и най-малка следа от нея в сърцата ни и живота ни, защото отдолу под повърхността ù лежи огромният айсберг. Нека викаме ден и нощ към Бог, за да ни доведе до Истината.

 Исус, излей Ти любовта Си

дълбоко в моето сърце:

да не поклатя аз ногата си,

отпуснат в Твоите ръце.

O, нека огънят свещен

във мене да гори;

и прати ме далеч от тлен,

а планините да стопи.

O, нека дойде от небе,

греха да изгори;

Ела при Своето дете;

огнен Дух Свят, дойди!

Прочистващ огън, Ти ела,

свети в душата моя,

и влей ми Ти живот сега,

чрез пълнотата Твоя.

Душата ми, свободна веч,

ще е в Твоя плен;

Христос е моят щит и меч,

 любов цари във мен.

(Чарлз Уесли)



 [1] Колосяни1:3; 2 Петрово 1:2-3.

 [2] Ефесяни 4:27; 2 Tимотей 2:22; 1 Йоан 2:15-17; Mатей 6:19-21.

 [3] Евреи 2:14-15; Римляни 6:6; Йоан 16:33.

 [4] Mатей 13:44-46.

 [5] Филипяни 2:10-11; Римляни 9:21-23.

 [6] Mатей 16:25; сравнете с  1 Tимотей 6:7-10.

 [7] Mатей 12:33; вижте също Mатей 7:17; 12:34-35; Притчи 4:23б.

 [8] Може да има нужда от освобождение от зли духове. Но отново, ключът за освобождението е истинското предаване на Бог, без което духовете ще продължат да имат право да обитават в твоя живот.

 [9] Maрк 1:15; Деяния 13:24; 19:4; Mатей 3:11; Йоан 1:31; Лука 1:76; Деяния 20:21; Евреи 6:1.

 [10] Яков 1:6-8; 4:3.

 [11] Псалм 69:33a.

 [12] Eзекиил 33:30-32.

 [13] 2 Tимотей 3:7; виж също Яков 1:22; 2:14-26.