6. СЪБИРАНЕ ВЪВ ВРЕМЕ НА УПАДЪК

Църквата, Божият дом, която ще бъде съградена от Господ Исус с живи камъни, е без всякакво петно. Матей 16, 18:1; Петрово 2:4-7. Как може от ръцете на Божия Творец да излезе нещо несъвършено?

Но в 1 Коринтяни 3:9-17 се говори също за Божия дом, сторителят на който е Павел. Той е положил основата и това е добра основа. След него други трябва да строят върху нея и трябва да внимават как изграждат. Това е Божият Дом, поверен на люде, които трябва да дадат отчет за своето дело и то трябва да се изпитва чрез огън – Божието средство за изпитание. Резултатите от това изграждане виждаме в християнството. Една сграда, строена не само от живи камъни, но в по-голямата си част от мъртъв материал. Както винаги, така и тук човекът отсъстваше и развали това, което Бог му бе поверил.

Павел вече предупреди: „Всеки сам нека внимава как гради на нея”. Той като изкусен строител е поставил добра основа – Исуса Христа. А сега други да дойдат, за да строят тази основа. И това е възможно по три начина: Когато се вземе добър материал – злато, сребро, скъпоценни камъни или материали, които ще устоят на огъня. Който гради с тези материали, ще получи награда. Но може да се гради и с непригоден материал – дърво, сено, слама. При изпитанията те ще изгорят и построеното ще бъде унищожено. Строителят няма да получи заплата и сам той ще се избави „като през огън”. Неговото служение е било напразно и той ще се яви с празни ръце пред Бога. Много по-лошо е обаче, когато се строи по третия начин. При него основата е нестабилна, строежът – цялостно застрашен и в един момент построеното се срива. Страшен съд ще дойде върху тези строители: „Който разваля Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят (който храм сте вие), и вие сте такива”.

В първото послание към Тимотей виждаме Божия храм в началното му величие и святост. Така, както беше строен от Павел и други верни братя. Въпреки предсказания от пророците грозящ упадък (1 Тимотей 4:1), все пак се споменават насоките и основите на истината и се дават наставления как да се процедира с вярващите (3:15).

В последното послание, което е писал Павел – второто послание към Тимотей, състоянието е дълбоко променено. Бог е допуснал вече злото да се разпростре дотолкова, че трябваше да бъдат дадени наставления как да постъпва вярващият при тези обстоятелства. Тук вече намираме (2 Тимотей 2:16-18) разрушаващите строители от 1 Коринтяни 3. Навлезли са християни на думи (2 Тимотей 3:5). Всички, които са от Азия се отвърнаха от Павел (1:15) и при първата му защита като затворник всички го оставиха (4:16).

В Деянията на апостолите 2:42-47 се казва, че всички вярващи бяха още заедно и съгласно глава 5:13 никой не смееше да се присъедини към тях. За всеки се знаеше дали е вярващ, или не. Всеки, който изповядваше вярата, беше християнин. Сега това вече не е така. Как да се познае вярващият, кой е Христов, когато всички живеят всред упадък?

Божият отговор гласи: „Господ познава Своите си” (2 Тимотей 2:19-23). Човек  не ги познава. Той не е в състояние да разбере кои от покаялите се са новородени. Но това не е и необходимо. Това може да се предостави на Него, Който изследва човешките сърца. Каква утешаваща, успокоителна мисъл! Ако аз не зная за тези, които се наричат християни, дали са наистина такива, то при Господа няма неизвестност. Той не забравя никого.

Но това съвсем не иска да каже, че сега аз трябва непременно да постъпвам така, като че ли нищо не се е променило. Упадъкът е настъпил и аз трябва да държа отговорност за постъпките си. Мога и трябва да предоставя Бог да прецени кои са Негови от всички, изповядали вярата си. Светият Дух казва: „Всеки, който изповяда Господното Име, да отстъпи от неправдата” (стих 19).

В следващите стихове се казва какво обхваща това. Намиращият се на Земята Божий Дом се сравнява с един голям дом, в който съдовете са не само златни и сребърни, но и дървени и глинени. Едните са за почетна употреба, а другите – за непочетна. Не мога да напусна този дом. Тогава би трябвало да отпадна от християнството и да стана юдеин или езичник. В дома трябва да се очистя от тези съдове на непочтеност, за да бъда съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело. След външното очистване от всяка нечистота, следва вътрешното („Но отбягвай младежките страсти”), и тогава обединението с „тези, които призовават Господа с чисто сърце”.

Трябва добре да забележим, че тук не пише: Християни на думи са съдове за непочтена употреба, а вярващите – за почтена. Положително има златни и глинени съдове, но мерилото за преценка дали съм съд за почтена употреба, или не, се дава само така: „ако някой се очисти”.

Във 2 Тимотей 2 не се говори за противоположността вярващи-невярващи, а за противоположността верни слуги-неверни такива. Виж стих 2 (верни човеци), стих 3 (добър войник), 4-6; 11-13; 15-18 и т.н. В цялата глава само два пъти се говори за вярващи,поне се загатва, че са вярващи (естествено Павел, Тимотей и всички, които с чисто сърце призовават Господа са вярващи, но тук не става дума за тях). А в стих 10 се говори за избраните и тук само за това, че делото на апостолите е за тяхна полза, като че ли чрез това те получават спасението. Следователно, те се споменават само като пример за вярна служба. И след това в стих 19: „Господ познава своите си” ни показва, че ние, които се наричаме християни, не трябва да преценяваме дали са вярващи, тъй като ние не можем да преценим, а не е и необходимо. За нас важи отличителната черта дали те са отстъпили от всяка неправда; това за нас е доказателство, че някой е вярващ, тъй като това могат да направят само вярващи.

В стиховете 16-18 не се казва, че Именей и Филет или всички, които чрез тях бяха заблудени, са невярващи, а че тяхното служение е разяждащо, следователно те са неверни слуги и вярата им е извратена. Това значи, че те са напуснали истината на християнството. Също така в стиховете 20 до 26 не се говори за вярващи и невярващи, а за верни и неверни изповядващи, за съдове за почтена и такива за непочтена употреба.

Не е въпроса от какъв материал е направен съдът, а дали е за почтена употреба. А съд, който не е очистен, не е почтен. Един златен или сребърен съд, който е замърсен или е бил в боклука, не може да бъде за почтена употреба, ако го внесем неочистен вкъщи. Той не е за почит на дома и няма да го поставиш в хубавата си гостна. Съд за почтена употреба е очистен съд. Касае се не какво действие извършва Святият Дух в грешника, а каква е отговорността на един човек, който се нарича християнин. Който се очисти, ще бъде верен слуга. Името на неговия Господ ще се прослави и той ще стане съд за почтена употреба.

Дали между съдовете, които не се очистват, има вярващи, или не, е нещо, което не ни засяга. Това преценява Господ, понеже „Той познава Своите си”. Ние можем да бъдем убедени във вярата заедно с много други вярващи, за което може само да благодрим на Господа, че са вярващи, но и да съжаляваме, че те остават във връзка със съдовете за непочтена употреба и се превръщат в такива. Бог може да ги употреби за някои добри дела, но съгласно стих 21 само тези, които са се очистили от непочтените съдове, ще бъдат годни за всяко добро дело.

Трябва да отбележим, че първо се споменава външното очистване и чак тогава вътрешното. Ние сме склонни да кажем: „Щом вътрешно сме далечни на злото, то външното очистване не е така важно”. Но Бог поставя именно него на първо място. Като помислим ни става ясно защо. Ако не сме послушни по отношение на външното очистване, то как тогава ще се очистим вътрешно? А колко е трудно в нечиста обстановка да останеш вътрешно чист, а дори да се очистиш! Ужасно е също да си външно очистен, но вътрешно нечист. Това е наистина лъжовно.

След очистването следва положителната страна: „И заедно с тези, които призовават Господа с чисто сърце следвай правдата, любовта, мира” (стих 22). Това са чудесни неща – плодове на Святия Дух, към които трябва да се стремим. Но е хубаво да не правим това сами, а с други, които призовават Господа с чисто сърце. Кои са тези се разбира от обяснението по-горе. Това са съдовете за почтенна употреба, които са се отделили от съдовете за непочтенна употреба и са се очистили вътрешно. Нека  помислим. Как може някой без да има живот от Бога да бъде „приготвен за всяко добро дело”?  Един невярващ също би се опитал да се очисти вътрешно. Но ние трябва да се запитаме дали тази личност има живот от Бога или не. Много често ние казваме, че не е възможно някой сам да очисти себе си. Но може ли Бог да предпише нещо на Своите чада, което те да не могат да изпълнят? Новия живот в нас и осветеният от Святият Дух разум могат да различат къде има живот и къде смърт, и то не само чрез изповед. Защото предявяването на някакво знание трябва да се докаже през време на упадъка (Ездра 2:18). „Покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си” (Яков 2:18). От изповед пред Христа, свързана с преобразяване във вярата и с дела на вярата, положително може да се познае от опитни вярващи дали има живот. Ако в даден случай не може да се прецени, „Господ познава Своите Си”. Тогава не бива да даваме окончателна „присъда” дали дадено лице е спасено или не, но пък не можем да погледнем на него като на съд за почтена употреба (Ездра 2:59-63).

Така отделени от всичко, което е нечисто и свързани с тези, които призовават Господа с чисто сърце, можем да следваме Неговите напътствия. Ние сме направили крачка към Него, излизайки от света (стана Евреи 13:13). Ние винаги можем да се завърнем към това, „което бе в началото” (Йоан 1:1; 2:7, 24; 2 Йоан 5:5-6). Ние можем да се съберем чрез Святия Дух в името на Господа Исуса Христа и така да се наслаждаваме на Неговото чудесно присъствие в нашата среда, дори когато сме само двама или трима (Матей 18:20). Ние можем да възвестим смъртта Му докато дойде Той (1 Коринтяни 11:26); да упазим Неговото Слово и да не се отречем от Неговото име, като упазваме заповедите Му (Откровение 3:8-11). Неговото чудесно обещание гласи: „Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца” (Откровение 3:11).

Дори във време на упадък има място за събиране на Божиите чада – място, където се събират тези, които призовават Господа с чисто сърце, на основата на  е д н а т а  църква, извън света, на Господната трапеза, където Господ Исус Христос е сред Своите Си.