4. СЪБИРАНЕ В ИМЕТО НА ГОСПОДА ИСУСА

Както може да установи всеки внимателен читател в евангелието на Матей Господ Исус е представен като Царя, който идва при Своя народ Израел, за да установи Своето царство. В родословието се изтъква произхода на Царя от Давидовия род, а в Матей 2 намираме поклонението на мъдреците от изток пред Царя. Царството тук се нарича Небесно Царство, защото въпреки че е на земята, трябва да се ръководи от небесни принципи.

В Матей 4:17-25 четем една изключително силна проповед на Господа. А когато големите множества от хора започват да Го следват заради многото извършени чудеса, Исус произнася прочутата проповед на планината (Матей 5-7), в която оповестява основните положения и принципи на царството или по-точно казано характера на онези, които ще участват в него. Тези основни положения бяха в противовес с високомерните мисли и учения на юдеите и в Матей 8-12 виждаме как Исус е отхвърлен от фарисеите и народа. В глава 13 ни разкрива новия характер на Царствата – едно царство, чиито Господар и цар отсъства, където са посяти плевели между житните класове и където брашното ще се закваси от киселия квас (сравни 1 Коринтяни 5:6-8). Но това не се отнася само за юдеите, защото нивата е светът. А в Мат. 16 ние се открива новото царство, което предстои да настъпи – църквата, която ще бъде изградена от Христа.

Това е важен момент. Петър изповядва Христа не само като Божий Син, но и като син на Живия Бог, в Когото е живота и животворящата сила. Исус, който при Своето възкресение строши портите на ада и за това в сила обявен като Божий Син (Римляни 1:4), изгражда Божия Дом – църквата на Живия Бог (1 Тимотей 3:15) и то на основа Себе Си като Божий Син. Тук става дума за едно ново състояние. Не че Израел е окончателно отхвърлен. В Матей 17 четем, че Човешкия Син ще издигне Царството Си в святост. Но първоначално църквата е заела мястото на Израел като Божие свидетелство на земята.

Това ни се дава по-точно в Матей 18. Решението на въпросите за реда (поведението, дисциплината) вече не е в синагогата (Йоан 9:22, 34), а в църквата. И авторитета на църквата се дължи на факта, че тя се събира в името на Господа Исуса Христа и Той самият е сред събраните. Ясно се вижда, че тук Господ говори за времето след Своето възнесение. Когато беше на Земята той решаваше всички въпроси. В Матей 16 видяхме, че още я няма църквата, а тепърва трябва да се изгради. А в 1 Коринтяни 12, 13 и други места ни поучават, че на Петдесятница Господ е започнал да съгражда църквата.

Матей 18:20 е единственото място в Новия завет, където Господ обещава да бъде сред Своите. Той наистина е обещал да бъде при всеки вярващ. Но това е нещо съвсем друго. Той иска да бъде в тяхната среда така, както  Той го е казал в Псалм 22:22 – „Всред събранието ще те хваля.” Ето защо тук като предварително условие за Неговото присъствие се казва, че те са събрани в Неговото име. Той обещава на учениците си, че когато се събират в Неговото Име, Той ще бъде между тях.

Тъй като този цитат понякога се употребява неправилно, добре ще бъде да се подчертае правилността на гореказаното. И трябва да имаме предвид, че правилното значение на даден текст можем да разберем само тогава, когато четем и други места в Библията, които са свързани с него. Един отделен текст не доказва нищо. С един цитат бихме могли да „докажем” всичко, каквото искаме, и за съжаление това често се случва.

В цялата 18 глава ма Матей, Господ дава наставления да действаме в Дух на смирение и благодат. След стих 15 се описва случай, когато някой брат съгреши спрямо мен самият. И какво да сторя, когато моите усилия за благодат са безуспешни. Има една инстанция, към която мога да се обърна – Църквата, която Сам Господ Исус е съградил върху себе си и има право да решава всички въпроси между братята. Когато тя вземе дадено решение на Земята, върже или развърже, то това се признава на Небето. И ако постъпва в зависимост, то Отец, Който е на Небесата, ще й даде това, за което Го моли. За да бъде ясно и разбираемо за учениците върху какво се основава това обещание, Господ добавя: „Там, където са събрани двама или трима в Мое име, и Аз съм посред тях.” Ако църквата е събрана в името на Господа Исуса, то и Той е сред тях, и нейното решение е облечено в Неговия авторитет (сравни 1 Коринтяни 5:4, 5). Ако двама или повече вярващи живеят на различни места и се уговорят в един и същи час да се молят за определено нещо, то за това не може да се приложи Матей 18: 19. Положително Бог, Който чува молитвата на всеки вярващ, ще чуе и тях. Но това няма нищо общо със стиха. И когато двама или повече вярващи се съберат с духовна цел, било за богослужение, за проповед на словото, за молитва или какъвто и характер да има събранието, то това все още не е събиране, където Исус Христос е между тях. Много повече е необходимо събранието да е в името на Господ Исус. Само тогава Господ дава обещание, че ще бъде между тях.

Следователно ние намираме две предварителни условия:

  1. Да се събере църквата. В Матей 18:17 не пише коя да е църква, но определена църква. И в глава 16 се говори, че има само една църква и това е църквата на живия Бог (1 Тимотей 3:15). Вярващите, където и да живеят, са част от това църковно общество, да, те са за мен църквата. Затова апостол Павел пише до „Солунската църква”, до „Божията църква, която е в Коринт”.

Писанието не познава две или три църкви. Тук има само едно Тяло Христово. Затова абсолютна предпоставка за присъствието на Господа между двама или трима е, те да се съберат в основата на  е д н а т а  църква. Може би не всички от тези, които принадлежат към църквата ще дойдат. Някои може да са болни, слаби или възпрепятствани от други обстоятелства. Мнозина желаят да останат настрана, за да се съберат с някакво друго намерение или основание, отколкото това на едната църква. Те намират основанието много общо и поставят допълнителни условия за пренадлежност към църквата. Но двамата или тримата събрани на това място, където принадлежат всички вярващи, дори и да са с  наскърбено сърце поради факта, че са само една шепа хора,  все пак биват възприети като част от Тялото Христово.

  1. Второто условие е да са събрани в името на Господа. Неговото име трябва да бъде единственият център на събранието. В това име те са събрани. Той е самият Господар. Това означава, че всичко ще се урежда чрез това име Исус, т.е. не събраните ще определят как да протече срещата/сбирката, кои събирания да се състоят, как да се извършва служението, накратко казано – всичко, което трябва да се уреди във връзка със събирането. Господ Исус трябва да определя всичко и двамата или повече, събрани в Негово име не трябва да правят нищо друго, освен да питат: „ Господи, какво искаш  да правя?”

Те трябва внимателно да изследват Неговото Слово и без собствени мисли, интерпретации и критики да търсят осъществяването на Неговите повеления.

Ако така са събрани вярващите, даже и да са само двама или трима, тогава са събрани в Името на Господа Исуса и Той е сред тях. Какво благословено място и каква привилегия е да бъдем такива гости на Господа! Но и каква отговорност за всеки вярващ, за това, което прави, дали заема това място при Господа или едно друго място, което сам си е избрал и където Исус не е сред Своите Си!

Не ни ли напомня Матей 18:20 за Мястото, което Господ е избрал, за да постави там Своето Име (Второзаконие 12)? И тук намираме като обозначение (белег) на мястото на събиране – „Името”. Синът на живия Бог, Който от мъртви грешници прави „камъни” (Петър=камък, канара) и с такива камъни съгражда Своята църква (Матей 16:18; 1 Петрово 2:4-5), иска Неговата църква да се събира в Неговото име, с което Той свързва присъствието си. И тук отново имаме едно място за събиране на всички, които принадлежат на Исус.