в момента четеш
Молитвата Джон Бънян 

ХОРАТА, ЗА КОИТО СЕ ОТНАСЯ ПРИЗИВЪТ: „НЕКА ПРИСТЪПВАМЕ“

Призивът в Евреи 4:16 да „пристъпваме към престола на благодатта“ не е отправен към всички хора, а само към тези, които с пълно основание могат да бъдат отнесени към личното местоимение ние, което изпълнява ролята на подлог тук. Те са охарактеризирани в предишните и следващите стихове на Посланието.

Във 2 гл. това са вярващите, които внимават повече в Словото и виждат Исус, увенчан със слава и чест. Те са наречени деца, Авраамово потомство, братя на Христос (Евреи 2:1, 9, 14, 16, 17).

В 3 гл. авторът ги определя като святи братя, участници в небесното призвание и изповядващи Христос, Който е техен Апостол и Първосвещеник (Евреи 3:1-6). Те са Негов дом и участници в Него (Евреи 3:14). След като са повярвали, влизат в Божията почивка и имат велик Първосвещеник, Който състрадава с тях в слабостите им (Евреи 4:3, 14, 15).

В 6 гл. са наречени възлюбени и наследници на обещанието. Това са хората, потърсили прибежище в „поставената пред тях надежда“ – здрава котва за душите им. За тях Христос като предтеча е влязъл „зад завесата“, т.е. в небесното светилище (6:9, 17-20). В 7 гл. четем, че те се приближават до Бога (7:19), а в 8 гл. разбираме, че това са хората, с които е сключен новият Завет чрез Христос (8:10). В 9 гл. те са светиите, за които Божият Син е придобил вечно изкупление и за които е влязъл в Пресвятото място (9:12-22). В 10 гл. те са осветените по Божията воля, които имат дръзновение да влязат в светилището чрез кръвта на Исус и пристъпват с искрено сърце, в пълна вяра, като имат свободата за това, защото са очистени от лукава съвест и телата им са измити в чиста вода (10:10, 19, 20-25). Претърпели са в света големи страдания заради Христос или са били съучастници на други хора, измъчвани така (10:32-34). В 11 гл. за тях се казва, че заедно с патриарсите трябва да постигнат съвършенство (11:40), а в 12 гл. – че вече са пристъпили „до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата“ (12:22-24).

И така, виждате с колко думи, определения, названия и изключителни права апостолът е описал и охарактеризирал тези, които са призовани да дойдат при престола на благодатта. Това потвърждава, че не всеки може да отиде там, не всеки, който е изобличен, чувства нужда и желае да получи Божията милост чрез Христос.

Да дойдем очистени при престола на благодатта

Нека първо да насочим вниманието си към Стария Завет, в който имаме сянката и образа на това, което предстои да разгледаме. После ще говорим за самия първообраз.

Умилостивилището е предназначено за Църквата, а не за света. Езичниците не са можели веднага, в своето естествено състояние, да бъдат представени пред Бога чрез служението на първосвещеника, тъй като първо е трябвало да се очистят и така да се присъединят към Църквата, която тогава се е състояла от юдеи (Изход 12:43-49). Чужденецът първо е трябвало да бъде обрязан и после да изповяда вяра в бъдещия Месия – действие, символизирано с участието му в Пасхата непосредствено след обрязването му. Едва тогава той е можел да се възползва от останалите религиозни права и особено от свързаното с умилостивилището, където първосвещеникът е влизал веднъж годишно (Езекиил 44:6-9).

Църквата отново ни е представена чрез Аарон и синовете му. Аарон е главата, а синовете – частите на тялото. Но Аароновите синове не е трябвало да докосват нито един от предметите в светилището, преди да са се измили в медния умивалник: „Господ говори още на Мойсей: „Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият, и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него. И Аарон и синовете му да умиват ръцете и краката си в него. Когато влизат в шатъра за срещане, нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват към олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън на Господа, тогава да умиват ръцете и краката си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения“ (Изход 30:17-21; 40:30-32).

Законът е бил толкова строг, че ако някой израилтянин или чужденец е бил омърсен от допир до мъртво животно, непременно е трябвало да се изкъпе, преди да докосне святите неща, или – да се въздържи от тях. Ако не спази тази заповед, грехът му остава върху него (Левит 17:15, 16). В Левит 22:4-6 се казва: „Който се допре до каквото и да било нещо, което е нечисто“, „ще бъде нечист до вечерта и да не яде от святите неща, докато не окъпе тялото си във вода.“ Нека сега се запитаме какъв би бил смисълът на всичко това, ако един грешник може веднага да отиде при престола на благодатта, преди да се измие или изкъпе. И защо апостолът сочи измиването като подготовка за евреите, преди да влязат в светилището, ако хората можеха веднага след изобличението да отидат при престола на благодатта? В Евреи 10:19, 22 четем: „Нека пристъпваме [в светилището] с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода.“ Не се казва, че би било добре да сме се измили и очистили, а категорично се сочи – след като първо сме се измили и очистили, тогава да пристъпваме към престола на благодатта.

Човек, който не се е измил в медния умивалник, няма право на достъп до престола на благодатта. Ето защо пред този престол се намира стъкленото море, което символизира точно това (Откровение 4:6). То е предназначено за измиването на тези, които се доближават до престола на благодатта по правилния път. Именно това стъклено море е първообразът, символизиран чрез медния умивалник и медното море в храма на Соломон, където хората е трябвало да се измият, преди да влязат в светилището. Може да ме запитате какво символизират медния умивалник и лятото море в Новия Завет? Ще ви отговоря – новозаветното Слово, което съдържа очистващото учение за прощението на греховете чрез скъпоценната кръв на Исус Христос (Йоан 15:3). Затова ни се казва да се очистим чрез Словото, да се „окъпем“ чрез Словото (Тит 3:5). С други думи, човек първо трябва да дойде при Христос, както ни е представен в Словото, т.е. стъкленото море, преди да дойде при Христос в небето, където Той е престолът на благодатта. Защото Словото е стъкленото море пред този престол, в което грешникът трябва първо да се измие. Затова вие, които искате да бъдете спасени, първо трябва да започнете с разпънатия Христос и с обещанието за прощение на греховете чрез Неговата кръв. А този разпънат Христос няма да откриете в небето, защото там Той е жив. Ще Го намерите в Словото, където са обрисувани всички обстоятелства около Неговата смърт, сякаш е разпънат пред очите ни (Галатяни 3:1-2). Там ще разберете кога, как и защо е умрял, както и че Словото е открито пред вас, за да дойдете и да се измиете в кръвта Му. Словото на Христовия Завет е медният умивалник, в който трябва да се измият всички новозаветни свещеници, а всеки християнин е Божи свещеник.

Затова, преди да продължите напред, трябва да бъдете оправдани – ако не сте оправдани чрез Неговата кръв, няма да бъдете спасени чрез живота Му. И оправдаващата сила на Неговата кръв сега се съдържа в лятото море, медния умивалник или словото на благодатта, за да се измиете в нея. Наистина, кръвта Му ходатайства за нас пред престола на благодатта или умилостивилището, но все още – за да ни накара да се измием в нея, след като е пролята на кръста. И така, имаме дръзновението да влезем в светилището чрез кръвта на Исус, т.е. чрез вяра в Неговата кръв, пролята извън градската порта. Тя освещава вярващия и му дава право да се доближи до Светая Светих: „Затова и Исус, за да освети народа чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.“ И нека чрез Него (т.е. защото първо сме осветени чрез вяра в кръвта Му) „да принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, плод от устни, които изповядват Неговото име“ (Евреи 13:11-15). Ето защо медният умивалник на новорождението или Христос, обрисуван в Словото като разпънат, е даден за всички грешници, които идват да се окъпят и да бъдат оправдани. До престола на благодатта трябва да се доближават светии или грешници, оправдани чрез вяра в разпънатия Христос, и след като са се очистили от греха в морето на Неговата кръв, да идват при умилостивилището.

Съвсем ясно ни е показано, че хората трябва да пристъпват към престола на благодатта с вяра. По думите на Павел: „Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? Или как ще повярват в Този, за Когото не са чули?“ (Римляни 10:14).

И така, първо трябва да чуеш, после да повярваш и накрая да призовеш Бога, Който седи на престола на благодатта. Нужно е вярата да следва веригата от събития в благовестието, което първо ни показва смъртта, погребението и възкресението на Христос и едва тогава – възнесението Му. „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията“ (I Коринтяни 15:3-4).

Затова можем да заключим, че Бог е наредил хората да се измиват в умивалника на новорождението, а именно – кръвта на Христос, както ни е показано в Словото на истината, т.е. в благовестието. Там грешниците могат да се очистят, за да пристъпят към Бога, когато седи на престола на благодатта.

Възможно ли е човек, който отминава учението за Христовата смърт, да бъде приет благосклонно от праведния и свят Бог завинаги? Или този, който пренебрегва и потъпква Христовата кръв, пролята на кръста, да бъде допуснат като съучастник в Христос, когато Той е престолът на благодатта в небето? Не, разбира се. Независимо от искреността на своята изповед, вяра или святост, човек първо трябва да се измие в тази кръв, иначе ще умре. Бог вижда беззаконие във всички хора. Цялото количество луга и сапун на света не могат да изличат греховете ни пред Бога (Еремия 2:22). „И без проливане на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22). Нищо нечисто и оскверняващо, нищо порочно не бива да влиза в Божието светилище, още по-малко – в Пресвятото място. Но поради съвършената жертва, чрез която са очистени, вярващите имат достъп до него. И само така имаме „чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището“ (Евреи 10:19).