в момента четеш
Молитвата Джон Бънян 

ПРЕСТОЛЪТ НА БЛАГОДАТТА

ВТОРА ЧАСТ

Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време. (Евреи 4:16)

Посланието към евреите е създадено и завещано на Църквата от Святия Дух като едно задълбочено и подробно описание на първосвещеническото служение на Исус Христос и чудесните благословения, които получава чрез Него Божият народ. Тук се разкриват в пълнота както съвършенството на Исусовата Личност, така и величествената слава на Неговото служение, които превъзхождат в несравнима степен свещениците и тяхното служение според Закона в Стария Завет.

За да четем най-ползотворно това Послание, Божият Дух ни призовава, на първо място, сериозно да се замислим колко превъзходно съвършена е личността На Христос: „Затова, святи братя“, вие които сте „участници в небесното призвание“, следователно вие, за които се отнася това дело на Святия Бог, „размислете за Апостола и Първосвещеника, Които ние изповядваме, Исус“ (Евреи 3:1). Обърнете внимание колко велик и колко достоен за това свято и славно призвание е Той – издигнат над всички небеса, превъзвишен Божи Син и Бог, равен на Отца. Помислете и за Неговата човешка природа – че е плът от нашата плът и макар че в самия Него няма грях, е напълно способен да съпреживее всички човешки страдания. Исус се вълнува от нашата участ, изпитва състрадание и жал, чувства нашите немощи и ни подкрепя в тях, готов изцяло да сподели човешката съдба. Нещо повече, от позицията на Своето величие и любов Той ни дава пълна увереност в Своето дело и ни подтиква смело да пристъпваме към престола на благодатта, където постоянно изпълнява служението Си: „Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта“ (Евреи 4:15-16).

На първо място тези стихове съдържат призив, на второ – те подсказват, че ще имаме неизмерима полза, ако наистина осъществим на дело този призив, т.е. ако отидем смело при престола на благодатта: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“ В тези думи откриваме следните пет факта:

1. Бог има повече от един престол, в противен случай не би било нужно да се конкретизира, че става дума точно за „престола на благодатта“.

2. Посветените християни могат да различат един престол от друг, тъй като в тези стихове не е посочено точно къде се намира този престол и по какви белези може да се разпознае. Той ни е представен единствено с неговото название и това е достатъчно, за да знаят светиите как да пристъпят към него: „Затова нека пристъпване с дръзновение към престола на благодатта.“

3. За кого точно се отнася призивът: „Затова нека пристъпваме“? Кои са тези „ние“?

4. Как призованите трябва да дойдат – през завесата, смело и уверено: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“

5. Основанията за този призив са две: първо, имаме велик Първосвещеник, Който може да състрадава на нашите немощи: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“ И, второ, защото трябва да се развиваме в християнския си живот: „за да придобием милост и да намерим благодат“.

С Божията помощ ще разгледаме тези пет аспекта.