ФОРМИ НА МОЛИТВАТА

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Въведение

В нашия християнски живот молитвата приема различни форми. Желанието ми е да споделя с вас формите на молитва, които практикуваме в Църквата на Пълното Евангелие „Йоидо” в Сеул, Корея. Не, че сме изчерпали всичките видове молитва. Навярно знаете форма на молитва, каквато не съм включил този откъс. Но това, което смятам да споделя с вас е основано на опита и по много начини обяснява източника на нашия уникален църковен растеж.

Твоят личен молитвен живот

За да гарантираме своя постоянен личен растеж като християни, трябва да имаме редовен личен живот на молитва. Ако спрем да се молим, започваме да забавяме ход, преминавайки от устрем към инерция, както обяснихме по-рано.

В много части на света християнството е станало традиционна религия – изпълнено с ритуали и почти лишено от пулсиращ живот. В днешния забързан век хората намират за трудно да установят и да поддържат редовен личен молитвен живот. Телевизията играе все по-голяма, доминираща роля в ежедневието ни. Това поглъща много важно време, което може да бъде посветено на молитва. Става така, че колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече стават нещата, които отвличат мъжете и жените да се молят всеки ден. Единственият начин да се предпазим от падане в тази клопка е да видим изключителната важност на ежедневните молитви. Има много причини, поради които трябва да се молим всеки ден. Ще спомена само две от тях:

1. Денят ни трябва да започва с молитва, защото тогава Бог отговаря. Бог обича да се движи в нашите сърца рано: „Има една река, чиито води веселят Божия град, святото място, където обитава Всевишният. Бог е всред него; Той няма да се поклати; Бог ще му помогне и то при зазоряване” (Псалм 46:4-5). „Събуди се, славо моя; събуди се псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина” (Псалм 57:8). Тези думи са повторени от Давид в Псалм 108:2. И двата стиха показват Давидовия навик да става рано всяка сутрин, за да хвали и да се покланя на Господа. Не случайно Бог свидетелства, че Давид е бил човек по сърцето Му. Но Давид не само хвалеше и се покланяше на Бога рано сутрин, но също така търсеше Господа през тези ценни, ранни часове.

Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида в една пуста, изнурена и безводна земя. Така съм се взирал в Тебе от светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава. Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето име ще издигам ръцете си” (Псалм 63:1-4). Бог е обещал на тези, които с постоянство стават рано да Го търсят, че ще Го намерят: „Аз любя ония, които Ме любят и ония, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят” (Притчи 8:17).

2. Като започваме деня си с молитва, ще имаме духовната и физическа сила да извършваме задълженията си: „С душата си Те пожелах нощем; Да! С дълбочината на духа си Тебе търся в зори; защото, когато Твоите съдби се вършат на земята, жителите на света се учат на правда” (Исая 26:9). Исая научи съдбите на Бога в своя дух, когато търсеше Господа рано сутринта.

Разбрал съм, че мъдростта на Бога, която идва към мен по време на моите молитви рано сутринта, ме прави по-работоспособен. За няколко минути знам какво Бог иска във всяка ситуация. Не се налага да прекарвам дни в обсъждане на определен въпрос, защото имам ума на Христос.

Нашето молитвено време трябва да включва не само молитва, но и лично четене на Библията! Толкова често тези от нас, които са в пастирското служение, поглеждат в Библията само, за да намерят послание за проповед. Но ние трябва да четем Библията, за да бъдем духовно нахранени, заради собствените си сърца: „В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам” (Псалм 119:11); „Изясняването на Твоето Слово просвещава, вразумява простите” (Псалм 119:130). Бог може да ни говори от Словото, ако Му дадем възможност. Сутрешните часове намират умовете ни чисти от всичките конфликти на деня; затова сме в състояние да приемаме Неговото водителство и инструкции, които могат да дойдат от Неговото свято Слово. Като служител на Евангелието, аз трябва да запомня, че моето поучаване и проповядване трябва да произтича от личното ми учене.

Божиите хора, които ме слушат, ще бъдат благословени само, ако аз съм подбуден. Мога да вдъхновявам само, ако аз съм вдъхновен от Святия Дух. Затова трябва да чета Библията като част от ежедневния си молитвен живот.

Вашите семейни молитви

Макар да е добре известен и често повтарян, следният израз не изгубва своята валидност: „Семействата, които се молят заедно, устояват заедно.” Не само в Америка, но и в по-голямата част от света, телевизията все повече и повече става център на семейните занимания. Между видео игрите, новините и различните предавания, семействата намират за все по-трудно да се хранят заедно, а камо ли да се молят заедно. Публикувани са статистики, показващи, че едно дете от Северна Америка прекарва четиридесет часа седмично в гледане на телевизия и с всяка година това време нараства. Степента на разводите се увеличава стремително. В някои области разводите са повече от женитбите. Сатана сякаш печели войната, която се води в дома. Какво ще попречи на битката, да не засегне нашите домове? Отговорът е – семейните молитви!Молитвеното време на семейството трябва да включва пеене, четене на Библията и молитва. През това време трябва да се допуска откровеност, особено за децата. Както споделих с вас това, което каза най-големият ми син по време на една от семейните молитви, така аз позволявам на всичките си деца да изразяват своите чувства, страхове и безпокойства. По този начин можем да държим отворен канала на общение по между си и да бъдем привличани по-близо в честни взаимоотношения.

Обезпокояващи статистики, които са публикувани сега показват, че много от самоубийствата се извършват в юношеската демографска група. Младите хора усещат нарастващия натиск на отчуждението от своите родители, наред с не по-малкия натиск от промените при израстването им. Затова много от младежите са се обърнали към наркотиците, непозволения секс и алкохола.

Щом тези изкуствени стимулиращи средства престанат да действат, младите хора изпадат в отчаяние и посягат на собствения си живот. Психолозите казват, че семейството е единственият бастион на надежда, останал за днешните младежи. Като поддържаме откровени взаимоотношения с нашите деца, те ще бъдат достатъчно силни да се съпротивят на дяволската атака. За да атакува нашите младежи, сатана използва също така и фалшива религия. Ние всички сме чували за религиозните култове, които предлагат на младите мъже и жени лъжлива атмосфера на дом и семейство. Най-силната ни защита срещу това е един стабилен молитвен живот в семейството.

Както Бог е избрал да споделя Своето бреме с нас, така и ние трябва да се научим да споделяме своите грижи с децата си. Защо трябва да ги оставяме да виждат резултатите от нашите притеснения, а да не им обясняваме причините? Как ще се научат да се справят с проблемите, отдавайки ги на Господа, ако не виждат нас да вършим същото?

В нашето семейство обикновено се събираме за молитва в кръг всеки ден. Хващаме се за ръце и започваме да се молим. Някой от синовете ми може да има проблеми с един от своите предмети в училище. Този проблем незабавно става проблем на цялото семейство и трябва да бъде представен в молитва пред Престола на благодатта. Примерно, моята молитва ще бъде: „Скъпи Господи, моля Те, помогни на най-големия ми син при изпита, който му предстои. Нека да си научи по този предмет толкова добре, че да получи висока бележка за Твоя слава. Амин.

Моята съпруга има грижи, които също са важни. Грейс – съпругата ми е много важна част от моето служение. Но тя може да е загрижена за издателската компания, която ръководи, или за музикалната програма, в която е включена, или дори за новата рокля, от която навярно се нуждае за някакъв специален повод. Нейните грижи са грижи на всички ни. Това довежда семейството ни в единство, което не може да бъде лесно разрушено.

Молитвата в църковната служба

Едно от най-важните служения в Централната Църква на Пълното Евангелие е молитвата в единство, която имаме по време на всяка служба. Винаги започваме нашите служби, като всички присъстващи се молят едновременно. Може да се молим едновременно за спасението и защитата на нацията си. След дългогодишното японско подтисничество и инвазията от Комунистическа Северна Корея, като осъзнаваме, че свободата, особено духовната свобода, е твърде ценна и трябва да бъде защитавана, ние се молим усърдно за нашата страна. Също така се молим заедно и за водачите си. Бог ни е заповядал да правим това и ако не Му се подчиняваме, ще получим правителството, което заслужаваме. Ето защо се молим за нашия президент и за останалите водачи.

Поради тази причина, аз имам пълна свобода да проповядвам Евангелието в своята църква, по телевизията и по радиото. Мнозина, особено в Европа, нямат свободата да проповядват публично, чрез средствата за масова информация. В Корея ние ценим тази свобода и я пазим чрез молитва. Молим се в съгласие за хилядите прошения, които идват при нас от Америка, Япония и останалата част от света. При всяка служба аз заставам до нашия „подиум с молитвени нужди”, като поставям ръце върху нуждите и всички се молим заедно. Преди нуждите да бъдат изпратени на Молитвената планина, стотици хиляди хора се молят усърдно над тях във всяка една от седемте ни служби. Молим се особено много за световно съживление, което ще позволи всяка нация да чуе Евангелието, за да извършим мисията си до завръщането на Христос. Като най-голямата църква в света, ние осъзнаваме, че ни е дадена специална отговорност да се молим за църквата на Исус Христос във всяка нация. След моята проповед се молим отново заедно. Този път молим Святият Дух да вземе Словото и да Го вложи в нашите сърца, така че да можем да бъдем Негови изпълнители, а не само слушатели. Когато се молим заедно, ние го правим с решителност и увереност. Молитвата на моите хора звучи като мощен рев на голям водопад. Знаем, че Бог трябва да чуе искреността на молитвата ни, защото се молим в съгласие и единство! При нашата обща молитва силата на Бог се проявява помежду ни. При това мнозина биват изцелявани, освобождавани и изпълвани със Святия Дух. Ако един може да обърне в бяг хиляда, а двама да се справят с десет хиляди, можеш ли да си представиш стотици хиляди, обединени в молитва – силата е невъобразима!

Величайте Господа с мене и заедно нека възвисим името Му” (Псалм 34:3).

Молитва в събранието на ядрото

Системата на ядра е самата основа на нашата църква. Открих този принцип по време на един от най-трудните моменти в служението си. Като пастир на църква с три хиляди члена, аз мислех, че ще мога да върша всичко и опитах. Проповядвах, посещавах болните и се молех за тях, но с нарастването на църквата, силите ми намаляха. Една неделя, докато превеждах за някакъв американски евангелизатор, припаднах. Като мислех, че се нуждая от по-голямо посвещение и сила на духа, аз опитах отново, но не можах да довърша службата. Бях бързо откаран в болницата на Червения кръст. „Пастир Чо, ще можеш да живееш, но ще трябва да изоставиш служението!” – ме поздрави с тези смущаващи думи моят доктор, след като дойдох в съзнание в болницата. „Какво друго бих могъл да правя, освен да проповядвам Евангелието?” – прошепнах тихичко на себе си. Осъзнаването на това, което ми бе казано току що, падна върху мен като тежък камък. Забелязал съм, че понякога Бог трябва да отиде до необичайни крайности, за да привлече вниманието ми. Но през този мрачен час аз открих основната съставка на неограничения потенциал за растеж в моята църква: системата на ядрата. Лука описва подобен случай в Деяния 6 глава. Докато броят на учениците бе все още малък, дванадесетте апостоли можеха да извършват цялата административна работа в църквата. Но, ако това състояние беше останало същото, църквата никога не би могла да нарасне над броя на членовете, който бе в Ерусалим. Бог промени мисленето на апостолите по такъв начин, че те да могат да посрещнат потенциално унищожителния проблем, описан в 6 глава.

Етническото разделение, което почти причини първото разцепление, трябваше да бъде разрешено. В резултат апостолите осъзнаха, че не биха могли сами да извършват цялото дело на служението. Затова те призоваха седем мъже и ги определиха за дякони. Дяконите се грижеха за администрацията на църквата, а апостолите се предадоха на първоначалното си призвание: „А ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на Словото” (Деяния 6:4). Проблемът, видян в тази глава, накара Божиите мъже да прегледат своето положение и да приемат мъдростта на Святия Дух. Тази мъдрост щеше да им помогне да предадат своята власт на други, като така се отваряше възможност за неограничен растеж. Забелязах, че на няколко места в Деяния учениците се срещаха в големи и малки групи. Следват няколко цитата от Деяния и Римляни, които отвориха очите ми за актуалността на системата на ядрата: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бог и печелеха благоволението на всичките хора. А Господ всеки ден прибавяше към тях ония, които се спасяваха” (Деяния 2:46-47). „Нито един ден не преставаха да учат и да благославят и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът” (Деяния 5:42). „Как не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно и да ви поучавам публично и по къщите” (Деяния 20:20). „Поздравете и домашната им църква!” (Римляни 16:4). Тези и други стихове ми дадоха насоката, от която се нуждаех. От тогава нашата система на ядрата се е разраснала толкова, че в момента имаме над 20.000 ядра в църквата. Ако всяко от тези ядра води при Исус само по две семейства годишно, това ни дава четиридесет хиляди нови семейства. Тъй като нормалното семейство се състои от четири члена, степента на годишен растеж е сто и шестдесет хиляди новоповярвали. Това не включва членовете, които са доведени до Христа чрез телевизията, радиото и нашите неделни хвалебствени служби. Ето защо постоянният растеж на църквата ни зависи предимно от системата на ядрата. На събиранията на ядрата присъстват от пет до десет семейства. Те може да се събират по домове, което е удобно за вечерни събирания или дневни женски събирания; в училища – най-доброто място за нашите ученически ядра; в заводи – за събиране на работнически ядра; или може да се срещат в ресторантска стая, което е доброто за бизнесменските събрания. Където и да се събират, те са църквата в действие. Нашата голяма църковна сграда е мястото, където хората се събират заедно, да споделят Божието Слово и да се наслаждават на хвалението на църквата ни, събрана заедно, но в действителност нашата църква се среща на хиляди места навсякъде в областта.

В тази система на ядрата, членовете се молят помежду си за своите нужди. Водачът на ядрото ги посещава, когато се разболеят и се моли за изцелението им. Нашите хора са получили обучение относно същността на молитвата, така че се молят за всичко. Те ревностно се молят за църквата, за нацията и за продължаване на съживлението в Корея и по целия свят. Също така се молят и за спасението на нови хора, за да продължи растежът на църквата.

При нашите конференции за водачи на ядрата, аз подчертавам, че ядрата трябва да имат ясна цел в своите молитви; затова те изграждат ясна картина на своята цел, когато се молят с вяра. Тъй като е много по-лесно да доведеш до Исус Христос някого, когото познаваш, членовете на ядрото свидетелстват на своите съседи, приятели или роднини. Когато Бог отвори вратата за спасението на този потенциален новоповярвал, съответният член ще сподели това с останалите от ядрото и те няма да престанат да се молят, докато този човек не дойде до Христос. Научили сме, че на тази земя сме във война срещу сатана. Наша опозиция са дяволът и неговите демонични духове.

Бойното поле са сърцата на всички мъже и жени. Целта ни е всички да познаят спасителната благодат на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ето защо планираме внимателно; имаме стратегия, план и изпълняваме този план като добре тренирана армия. Но най-важното е, че окъпваме своите планове с молитва, така че Бог да може да вдъхне живот на усилията ни и те да бъдат плодотворни. Аз не съм използвал тайна формула в мощния църковен растеж, който преживяваме. Просто съм погледнал сериозно на Божието Слово. Нямам никакво съмнение, че това, което е извършено в Корея, може да се повтори във всяка част на света. Ключът е молитва!

Молитва на Молитвената планина

Така наречената от нас Молитвена планина в действителност е нещо много повече от почивна област, предназначена за молитва. Първоначално тази земя бе закупена за църковно гробище. Тъй като по традиция Корея е будистка страна, за нас беше много важно да имаме църковно място за погребване. Докато сегашната ни църква се строеше през 1973 г. доларът се обезцени. Поради това корейският уан (който е свързан по стойност с американския долар) пострада и ние навлязохме в дълбока рецесия. Тогава ни сполетя кризата с маслото, влошавайки нашата и без това разклатена икономика. Хората загубиха своята работа и доходът ни спадна. Тъй като бяхме подписали договори със строителната компания, а преживявахме безпрецедентно нарастване на строителните цени, аз страдах много при мисълта за възможна финансова катастрофа. Изпаднал в отчаяние, аз седнах в своята незавършена църковна сграда с желанието все още големите покривни греди да паднат върху мене. През това критично време за служението ми, една група от нашата църква отиде на закупената площ и започна да строи място за молитва – най-вече за своя страдащ пастир. Макар да виждах нуждата от това за църквата, аз бях загрижен за допълнителните разходи, които продължаваха да се трупат върху бюрото ми.

Като осъзнавах, че само чудотворна намеса от Бога ще ни освободи от катастрофата, събрах ходатаите на Молитвената планина. Една вечер на приземния етаж на нашата недовършена църква, се събраха няколко стотин души за молитва. Една възрастна жена бавно се отправи към мен. Когато наближи подиума, забелязах, че очите й бяха пълни със сълзи. Тя се наведе и каза: „Пастирю, искам да ти дам тези неща, да ги продадеш за няколко пени, за подкрепа на строежа ни.” Погледнах надолу и в ръцете й видях стара купичка за ориз и чифт клечки за ядене. Тогава се обърнах към нея: “Сестро, не мога да взема тези предмети от теб!” „Но, пастирю, аз съм стара жена. Нямам нищо ценно, което да дам на моя Господ, а Исус ме е спасил толкова благосклонно. Тези неща са единственото ми притежание!” – възкликна тя, като сега сълзите се стичаха свободно по набръчканите й бузи. – “Трябва да ми позволиш да дам това на Исус. Мога да слагам ориза си на стари вестници и да се храня с ръце. Знам, че ще умра скоро и не искам да срещна Исус, без да съм Му дала нещо на тази земя.” Когато свърши да говори, всички присъстващи започнаха да плачат открито. Присъствието на Святия Дух изпълни мястото и ние всички започнахме да се молим в Духа. Един бизнесмен от крайните редове бе дълбоко развълнуван и каза: „Пастирю, искам да купя оризената купичка и клечките за хиляда долара!” При това всички започнаха да залагат своите притежания. Моята съпруга и аз продадохме малкия си дом и дадохме парите на църквата. Този дух на даване ни спаси от финансова разруха. С годините Молитвената планина е прераснала в място, където хиляди хора отиват ежедневно да постят и да се молят за своите нужди. Прибавили сме зала с десет хиляди места, която вече е твърде малка, за да побира идващите тълпи.

Посещаемостта е различна, но обикновено всеки ден идват поне по три хиляди души да се молят, да постят, да се покланят и да хвалят нашия свят и скъпоценен Господ. В тази атмосфера на концентрирана молитва, чудесата и изцеленията са често срещано събитие. Миналата година над 300000 души се регистрираха в Молитвената планина. Ето кое прави това “пристанище на молитвата” преден фронт в нашата атака срещу дяволските сили на земята. Никъде по света няма толкова много хора, които да постят и да се молят. Бог чува нашите молитви и отговорите са твърде многобройни, за да се опишат всичките.

В следващата глава за поста и молитвата ще обърна по-голямо внимание на метода, чрез който практикуваме това библейско средство за посрещане на нуждите. Не мога обаче да наблегна достатъчно върху важността на поста и молитвата за започване и продължаване на съживлението.

Ние имаме не само колективна молитва на Молитвената планина, но имаме също така и индивидуална молитва в нашите „молитвени пещери”. Тези малки кабинки фактически са изсечени в склона на един хълм. Там хората могат да застанат в пълно спокойствие и тишина пред Бога. В моята собствена „молитвена стаичка” аз мога да затворя вратата и да общувам с Небесния си Баща в концентрирана и продължителна молитва. Още преди нарекох Молитвената планина „Убежище за молитва”. Причината за това е, че в момента се извършват приготовления за събирането под един покрив на хора не само от Корея, но и от всяко кътче на света.

Вярвам, че има много християни, копнеещи за място, където да могат да срещнат Бога по динамичен начин. Не, че Бог не може да бъде намерен навсякъде, където хората Го търсят в Дух и Истина, но на земята не съществува друго място, освен Молитвената планина, в което да се отправя по-концентрирана молитва. Християните не са задоволени да чуват само за движението на Бога; те желаят да видят какво Бог върши. Ето защо се строят пътища, изграждат се подходящи жилища и се разширяват постройки, за да се осигури място за това, което Бог е на път да извърши.

Давид писа: „Превръща пустиня във водни езера, и суха земя във водни извори; и там заселява гладните, за да си основат градове за живеене” (Псалм 107:35-36). И отново: „И тъй, народите ще се боят от името Господно, и всичките земни царе от Славата Ти, защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в Славата Си, погледнал е благосклонно на молитвата на лишените, и не е презрял молбата им. Това ще се напише за бъдещото поколение; и люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа” (Псалм 102:15-18).

Нощни молитвени събрания

Как хиляди души могат да прекарват всяка петъчна вечер в молитва? Много хора по целия свят са ми задавали този въпрос. Ако някои могат да прекарват по цели нощи в дискотеките, то защо ревностните християни да не се молят и да не хвалят Бога цяла нощ? Всичко зависи от това, какви и къде са нашите приоритети. Или ще бъдем сериозни по отношение на съживлението, или не.

Всеки петък нашите хора се събират в 22:30 часа вечерта и започват тихо да се молят. Тогава представям силно поучение  от Божието Слово. Тъй като не съм притесняван от ограниченията на времето, аз мога да се отпусна и да поучавам два часа. Вече става ясно, че следваме определена програма. Хората не биха идвали толкова редовно, ако само трябваше да седят и да се молят цяла нощ. След библейския урок, ние започваме да се молим. Молим се за специфични нужди и проблеми в нашата църква, както и за лични нужди. След молитвата запяваме евангелски песни. След хвалебствената служба един от моите помощник пастири проповядва. Тогава пеем отново и се подготвяме да чуем лични свидетелства за това, какво Бог е направил в живота на членовете. Всяка седмица има толкова много чудеса на Божията милост, че няма начин всички желаещи да успеят да свидетелстват. Впечатляващите разкази за Божието снабдяване ни карат да пеем отново.

Преди да усетим, вече е станало 4:30 часа сутринта и е време да се подготвяме за съботното утринно молитвено събрание. След молитвата сме свободни и възрадвани си отиваме у дома.

Давид имаше навик да прекарва цели нощи в молитва. В Псалм 63 той нарича своите нощни молитви „нощни стражи” (Псалм 63:6 и 119:148). Исая пророкува: „У вас ще има песен, както в нощта на тържествен празник и сърдечна веселба, както, когато тръгват със свирки, за да отидат при канарата Израилева, в Господния хълм” (Исая 3:29). Когато учениците бяха в затвора, те не прекараха нощта в оплакване, а пяха и се молиха. Затова Бог ги чу и изпрати освобождение в лицето на ангел. Присъствието на Господа е от първостепенно значение.

Исус ни обеща, че когато се събираме в Негово име, Той ще е сред нас. Лесно е да изкараме нощта, щом сладкия аромат на Господното присъствие изпълва мястото, където сме събрани.

В много страни по света съботата е почивен ден за работниците, но в Корея това е нормален работен ден. Така че, много от хората, прекарващи цялата петъчна вечер в молитва, трябва да си отидат вкъщи и да се приготвят за работа. Но Давид заяви, че не може да даде на Бога това, което не му струва нищо. Макар да не е лесно да прекараш нощта в молитва, това е средството, чрез което сме могли да задържим съживлението.

Пост и молитва

Постът е доброволно, умишлено лишаване от храна с цел концентрирана молитва. Обикновено става въздържане само от храна, но в редки случаи и за кратко време не се приема и вода. В Христовата проповед на планината Той говори на Своите ученици за поста. Никога не бива да постим, за да впечатлим останалите. Исус очаква учениците Му да постят и казва: „когато постите…”, а не „ако постите”. Исус беше примерът в постенето: „А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, се водеше от Духа в пустинята четиридесет дена, където се изкушаваше от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня” (Лука 4:1-2). След Христовия пост Лука записва: „А Исус се върна със силата на Духа…” (ст. 14).

От току що цитирания пасаж може да заключим следното: Изпълването със Святия Дух не винаги прави човека да ходи в силата на Духа! Вярвам, че пътят към сила, особено в молитвата е, да постиш и да се молиш. Павловото служение също започна с пост и молитва (виж Деяния 9:9). Павел свидетелства пред Коринтската църква, че е доказал служението си чрез своята духовна дисциплина: „…чрез неспане, чрез неядене” (ІІ Коринтяни 6:5). Затова Павел беше свикнал да се моли и да пости. „Неспане” е в смисъл – прекарване на нощта в молитва. При публични събрания ранната църква постеше и се молеше, за да узнае волята на Бога. В Деяния 13 Святият Дух можа ясно да насочи църквата: „А в Антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, Киринееца Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха” (Деяния 13:1-3). Когато двамата апостоли Варнава и Павел основаха нови църкви, те учеха вярващите на същия принцип – на пост и молитва, който бяха изпитали в Антиохия: „И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господ, в когото бяха повярвали” (Деяния 14:21-23).
Горният стих показва, че молитвата и постът играеха важна роля за получаването на водителство от Святия Дух, преди ръкополагането на църковни водачи. Постът, съчетан с молитва спомогна ранната църква да има яснота на ума и на духа, нужни за поставянето на нейните основи.

Постът, съчетан с молитва носи не само яснота на ума и на духа за разпознаване гласа на Святия Дух, даващ насока, но постът също така е важен и за спечелването на духовни и материални победи. Виждаме съвършен пример за това в Стария Завет. Йосафат, царят на Юда, беше получил съобщение, че голяма армия се събира за атака. Армията, която се събираше при границите на Юда, идваше от Моав и Амон. Ние в Южна Корея знаем какво е да има събрана вражеска армия на границата ни. Вместо да се опитва да се бие с въоръжението, което нямаше, царят използва своите духовни ресурси и прогласи национален пост. Всички се събраха заедно – мъже и жени, момчета и момичета; те постеха и търсеха Божията намеса. В резултат на тази национална молитва и пост, Бог спечели славна победа. Той даде напътствия на царя, как да се бие срещу врага. Сигурен съм, че нито една друга битка не е била водена като тази. Йосафат определи певци, които да славят Бога пред армията. Когато враговете видяха това, в техния лагер дойде объркване и те започнаха да се бият един срещу друг. За събиране на користите от битката, бяха нужни три дни, след като Бог бе дал победа на Юда, без прибягване до физически оръжия (виж ІІ Летописи 20:1-30).

Когато започваме да постим, трябва да имаме правилно умствено отношение. Не бива да виждаме поста като наказание, макар телата ни често да се противят в началото. Нужно е да гледаме на поста като на ценна възможност да се приближим по-близо до Господа, без да сме отвличани от ежедневната грижа за граната. Също така трябва да виждаме поста като средство, чрез което молитвите ни могат да бъдат по-добре фокусирани. Това ще накара Бог да ни чуе и да действа в наша полза. постът, когато на него се гледа по този начин, ще бъде много по-лесен.

Обикновено уча хората си да започнат да постят по три дни. Щом веднъж са свикнали с тридневни постове, те ще могат да постят и за период от седем дни; тогава ще се придвижат към десетдневен пост. някои дори са постили по четиридесет дни, но това твърде не се препоръчва.

Видяхме, че постът и молитвата правят човека много по-чувствителен в духовно отношение към нашия Господ, при което се придобива повече сила за противопоставяне на сатана. Как действа това? Желанието за храна е присъщо на всички живи същества. То е една от най-силните мотивиращи сили, действащи в човешкото тяло, дори преди раждането. Бебетата се раждат с естествения инстинкт да се протягат към майчините гърди. Ако можем да комбинираме това интензивно, естествено желание с нашето естествено духовно желание за общение с духовния ни източник, ще бъде постигната много по-голяма интензивност – това е целта на поста и молитвата. Като комбинираме нашите естествени и духовни желания, ние можем да направим спешността на молбата ни да се издигне пред Трона на Бога с такава интензивност, че Той да чуе и да отговори.

Основното при молитвата е желанието: „Весели се тъй също в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти” (Псалм 37:4). „Затова ви казвам, всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марк 11:24). Затова, колкото по-силно е желанието, толкова по-ефективна е молитвата! От опит знам, че през първия ден от поста не се забелязва особен ефект върху тялото. На втория ден гладът нараства по-драматично. На третия и на четвъртия ден тялото започва да изисква храна и ти чувстваш пълния физически ефект от въздържанието. След петия и шестия ден то се наглася към новите обстоятелства и състоянието ти се подобрява. Тялото е станало по-ефективно в разграждането на телесните мазнини, които са се натрупали. След седмия ден болките на глада изчезват, макар тялото да е много по-изтощено. Идва обаче яснота на мисълта и необикновена свобода в молитвата.

Бог отговаря на искреността

Когато постим Бог отговаря на нашата искреност в доброволното ни смиряване. Неговата милост и благодат са освободени чрез доброволното смиряване и измъчване на душата от страна на индивида, обществото и нацията. Както виждаме в много примери от Стария Завет, Бог се биеше за израилтяните, когато те се смиряваха пред Него. Сатана винаги се опитва да ни досегне, когато се отдадем на плътските си страсти; той не може да проникне през кръвта на Христос, но ние можем да му дадем достъп чрез някой грях. Павел нарича сатана „княза на въздушната власт” или на атмосферата около земята. Посланието на Юда казва: „При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества. Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече, Господ да те смъмри. Тия обаче, хулят всичко, което не знаят, а което знаят, естествено като животните без разум, в това развращават себе си” (Юда 8-10). Току що цитираните стихове разкриват нещо много съществено относно нашия враг дявола. Сатана е княз със значителна сила. Юда също така заявява, че не можем да се отнасяме към дявола нехайно, както някои християни са свикнали да правят. Макар силата му над Божията собственост да е унищожена, той все още представлява огромен опонент. Исус каза: „…идва князът на този свят и той няма нищо в Мен”. С други думи сатана нямаше поле за приземяване в Христос, от което да може да осъществи атака срещу Него. Ние също трябва да водим такъв живот, че князът на този свят да няма почва, която да приеме дяволска атака.

Преди Втората Световна война Германия разви мрежа от верни агенти в много страни. Хитлер знаеше, че ще има нужда от предани сътрудници, за да успее неговият план за завладяване на света. Той наричаше тази група от мъже и жени „петата колона”. Трябва да внимаваме, да не би сред нас да има пета колона, предана на сатана. Как правим това? Чрез молитва и пост! Чрез пост и молитва ти можеш така да концентрираш силата на молитвата над собствените си страсти – страстта на плътта, страстта на очите и гордостта на живота, че да можеш да живееш свят и чист живот в Божието присъствие. Чрез молитва и пост предмостието на сатана, което сравних с петата колона, може да бъде унищожено. Затова, когато князът на този свят дойде, не ще намери място в теб. Практическите резултати от поста и молитвата ще се изразят в чиста, неосквернена вяра, станала част от живота ти: „Не това ли е постът, който Аз Съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?” (Исая 58:6-7). Постът може да разчупи оковите на нечестието; да пусне на свобода угнетените; да донесе пълно освобождение. Заповядано ни е да „…разхлабваме връзките на ярема”. Когато виждаме тежки бремена в себе си и в останалите, можем да ги освобождаваме чрез пост и молитва. Независимо дали бремето е свързано със здравето, бизнеса или семейните отношения, то може да се вдигне.

Пост и молитва за другите

Както вече споменах, Молитвената планина е предназначена за молитва и пост. Но тази молитва не е само за нуждите на присъстващите. Концентрирана молитва бива отправяна и за хилядите, които пишат до нашия офис в Ню Йорк. Щом веднъж молитвените нужди, които пристигат ежедневно, напускат бюрото ми и нашата църква се е молила за тях, те се изпращат на Молитвената планина. Някой от ходатаите пости и се моли за нуждата, която вече е преведена на корейски, докато получи увереност в сърцето си, че Бог е чул и отговорът е на път. Чрез поста нашите молещи се ходатаи придобиват изострена чувствителност към спешността на нуждата. Затова те могат да си представят нуждата и да видят отговора. Свидетелствата за отговорени молитви са твърде много, за да бъдат включени тук. Но ние сме открили, че Бог отговаря на молитвата и поста, съчетани заедно. Хора от целия свят идват да се молят и постят на Молитвената планина и да получат чудо. Преди няколко години една жена, жертва на детски паралич, посети Молитвената планина. Жената бе чувала за чудесата, които стават тук и бе решена да дойде, независимо от физическите трудности, свързани с пътуването. След като бе пътувала пет дни с параход, един от нашите членове я посрещна на пристанището и я настани във влак.

Младата жена, само двадесет и три годишна, пристигна с очакване, че ще може да ходи отново. Според естествените обстоятелства, това изглеждаше невъзможно – тя е била жестоко осакатена от три годишна възраст. Но чрез Бога всичко е възможно! След като се настани, жената незабавно започна да изгражда своята вяра чрез четене на Словото и търсене на всички Божии обещания. Тъй като планираше да остане за три месеца, тя реши всяка седмица да отделя по два дни за пост. По време на престоя си, младата жена бе особено впечатлена от свидетелствата, които чуваше. Всеки път, когато чуеше някой да свидетелства за чудотворната сила на Бог, вярата й нарастваше. След първия месец нямаше видими признаци на изцеление. Нейните крака бяха все още осакатени от парализата – нещо, с което вече бе свикнала. През втория месец тя се почувства обновена в своите душа и дух, но без промяна в тялото. Но през третия месец нещо започна да се случва! За пръв път от много години жената можеше да усеща краката си.

В очакване на чудо, тя извика: „Помогнете ми да стана! Моля ви, нека някой да ми помогне да се изправя на краката си! Знам, че съм изцелена!” Като видяха сълзите и усетиха нейното вълнение, двама от нашите членове, зарадвани, я хванаха за ръцете и я изправиха на крака. Но макар и да усещаше протичането на кръв по артериите и вените на краката си, тя нямаше сили да стои права. Без да изразява някакво разочарование, жената позволи да я сложат бавно да седне и отново продължи да се моли. Знаеше, че е необходимо творческо чудо, за да използва отново атрофираните си крайници. Така че, тя търпеливо чакаше и продължаваше да се моли и да пости.

След като трите месеца изтекоха, жената все още беше в инвалидна количка, но нещо беше станало вътре в нея – тя знаеше, че е изцелена! Изминаха няколко месеца, преди да получа едно чудесно писмо от тази млада жена. В него тя пишеше, че се изисквало настояване, но чудото най-после дошло. „Да, д-р Чо, сега мога да ходя!” – пишеше ми тя. – „Все още леко понакуцвам, но ходя. Знам, че дори куцането скоро ще изчезне!” – заявяваше тя с пълна вяра. Това е само едно от многото чудеса, които са ставали на Молитвената планина.

Всеки ли ще бъде изцелен на Молитвената планина, ако пости и се моли? Явно изцелението не е толкова просто. Някои хора биват изцелявани незабавно, докато за други минава време. Но аз съм открил, че когато изцелението на хората не става и не става, те навярно имат непростителност в сърцата си.

Простителност и изцеление

Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Небесният ви Отец ще прости на вас. Но, ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и Самият Отец няма да прости вашите съгрешения” (Матей 6:14-15). Много хора са били наранявани от своите семейства, съдружници в бизнеса или от приятелите си. Затова са търсели справедливост, според своите схващания за нея. Ако тя не е отдадена в ограждащите ги обстоятелства, хората се изпълват с омраза и огорчение. Много от тях развиват физически симптоми, пряко свързани с тяхното непростително отношение. Те развиват корен на горчивина, който отделя отрови в системите им и причинява както умствена, така и физическа болка. „Но, аз съм права!” – ми каза веднъж една жена, когато споделих с нея току що споделеното с вас. – „Съпругът ми е виновен! Мразя го!” „Да, сестро – отговорих, – но ти си тази, която страдаш от артритно осакатяване.” Ще довърша този разказ по-късно.

Ако сме били засегнати, трябва да простим! Дори да не чувстваме желание за това, трябва да го направим! Дори, ако засегналата ни страна не си е поискала прошка, ние трябва да простим! Исус е съвършеният пример за това. Докато Той висеше на кръста, никой не молеше за Христовото прощение; всъщност, те Му се присмиваха и Го измъчваха. Но Исус каза: „Отче, прости им!” Затова простителността не е по избор. Тя е задължителна! Това не е рядко проявяващо се действие, а начин на живот! Да простиш на човека, който те е засегнал, освобождава Святия Дух да изобличи този, който ти е причинил проблема. Нищо не убягва от погледа на нашия Небесен Баща. Той знае намеренията или мотивите на сърцата ни. Святият Дух може да изобличи за грях, правда и за съдба.

А сега, да се върнем на нашия разказ. Жената в моя кабинет бе омъжена от дълги години. Съпругът й я беше напуснал и живееше с друга жена. Натоварена с грижата за себе си и за своето семейство, тя бе поставена под трудни финансови обстоятелства. Сега стоеше в моя кабинет и се молеше за изцеление на своята парализа. Святият Дух ме накара да я попитам: „Простила ли си на своя съпруг?” „Не! Не мога! Мразя го!” – проплака тя, без да може да задържи сълзите си. „Трябва да му простиш!” – продължих. – „Това ще изчисти твоя дух на горчивина, който може би пречи на изцелението ти. Ще освободи също така и ръката на Святия Дух в неговия живот.” След малко тя се съгласи да прости на своя съпруг и се върна да се моли и пости на Молитвената планина.

Следващата неделя, на една от нашите служби, чух почукване по вратата на кабинета си. Поканих човека. Пръв влезе някакъв много навъсен мъж, следван от една жена. „Пастирю, това е моят съпруг, за когото се молихме.” Тя едва можеше да сдържа радостните си сълзи, когато се обърна към съпруга си и каза: „Моля те, кажи на пастира, какво се случи.” „Пастир Чо, мислиш ли, че Бог може да ми прости? Аз съм голям грешник.” Тогава той разказа своята история: „Преди една седмица, докато си стоях вкъщи с другата жена, започнах да се чувствам много виновен. Не можех да издържа на болката, която усещах в себе си. Изведнъж започнах да си мисля за своята съпруга и за децата си, които бях изоставил. Като не можех да се освободя от това чувство за вина, в мен дойде мисъл за самоубийство. Когато наближи неделята, реших да дойда на църква с надежда, че ще ми бъде простено и ще се чувствам по-добре. Тогава забелязах съпругата си да стои в другия край на залата. Реших да помоля нея и Бога за прошка. Може ли Бог да ми прости?” „Да, Той може да ти прости” – отговорих. Тогава го поведох в молитвата на грешника и той прие Исус Христос за свой Спасител. Каква радост бе, да видя двамата свързани отново в Исус Христос. По-късно, като продължаваше да пости и да се моли, жената можа да стане от своята инвалидна количка и беше изцелена. Тя обаче, вече беше изцелена вътрешно, чрез простителност, преди да бъде изцелена външно с Божествено изцеление. Не искам да кажа, че всеки сакат или болен от някаква болест страда, поради непростителност, но мнозина ще бъдат изцелени, ако се научат как да прощават.

Ако ти, читателю, имаш проблем с това, да простиш на някого, не позволявай гордостта да надделее и пречи да се подчиниш на Божието Слово. Вземи решение да извървиш допълнителната миля, като отхвърлиш своето отношение на себеправедност и простиш на този човек! Тогава ще преживееш освобождение от своята враждебност и ще се почувстваш много по-добре. Бог се противи на гордите, но дава повече благодат на смирените. Затова, ако усещаш липса на достатъчно благодат в живота си, навярно си стъпил върху своята гордост, а не върху благодатта на Бога. Какво можеш да изгубиш, освен горчивина, негодуване и вероятно недобро здраве? „И молитватакоято е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят. И тъй, изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:15-16). Психолозите, докторите и психиатрите са съгласни, че умствената настройка на техните пациенти определя до голяма степен успешното им оздравяване. Сега е време за Тялото Христово, църквата – да бъде изцелена! Божието отношение е показано в ІІІ Йоан 2 „Любезни, молитствам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти”. Ключът към духовно и материално благоуспяване е свързан с нашето душевно (умствено) благоуспяване, чрез простителност. Ето защо, постът и молитвата, съчетани с простителност, ще донесат по-голяма степен на здраве в църквата. Това ще направи средството, с което Бог е избрал да доведе съживление, здрав и полезен инструмент в ръцете на Святия Дух.

В края на ХХ век ние имаме голямо предизвикателство. Същевременно това е голяма възможност. Нужни са по-смели хора, готови да прощават, да жертват, да се подчиняват и да се посвещават. Аз съм се предоставил на Святия Дух, да прави с мен всичко, което е възможно, за да бъда инструмент на съживление и църковен растеж. Ще се присъединиш ли към мен?

ЧАКАНЕ ПРЕД ГОСПОДА

Размишление и молитва

Размишлението е актът на разсъждаване или мислене за нещо или някого. Това изисква дисциплина, тъй като умът е склонен да се лута между много различни неща. Това е съществена и важна форма на молитва. Тъй като нашите действия се влияят от волята ни, а нашата воля до голяма степен се влияе от мисленето ни, то ако можем да насочваме своето мислене (размишление), ние ще бъдем в състояние да контролираме действията си. Давид се моли: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека са угодни пред Тебе, Господи, Канаро моя и Избавителю мой ” (Псалм 19:14). Бог даде на Исус Навин тайната за този успех и благоуспяване: „Тая книга на Закона да се не отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех” (Исус Навин 1:8). От този стих става ясно, че Бог очакваше от Исус Навин да размишлява върху нещо определено. Той трябваше да размишлява върху Божието Слово. Казано му беше, не просто да размишлява върху каквото и да е, но силата на неговия ум, да бъде насочена към нещо конкретно! Когато размишляваш, ти трябва да фокусираш ясно своя ум върху предмета, за който желаеш да размишляваш. Толкова често християните започват да размишляват за Господа, но позволяват умовете им да се лутат без контрол. В крайна сметка заспиват или се отегчават. Причината за това е, че Бог очаква от нас, да размишляваме върху нещо специфично, а не неопределено. За да съсредоточиш ума си върху специфичен предмет за по-дълъг период от време, това нещо трябва да ти носи наслада. „Но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия Закон се поучава ден и нощ” (Псалм 1:2). Ето защо, за да разсъждаваш успешно върху нещо, трябва да имаш мотив. Трябва да видиш ползата, която ще извлечеш от това. Ако се наслаждаваш в Божието Слово, с радост ще размишляваш върху Него и ще получиш по-голямо знание и разбиране.

Устата ми ще говорят мъдрост и размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща” (Псалм 49:3). Давид беше настроен постоянно да хвали Господа в Псалмите, защото беше решил да размишлява за Божията доброта в своя живот: „Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; и с радостни устни ще те славословят устата ми. Когато си спомням за Тебе на постелката си, размишлявам за Тебе в нощните стражи, понеже Ти си бил помощ на мене и под сянката на Твоите крила ще се радвам” (Псалм 63:5-7). И отново: „Моето размишление за Него ще бъде сладко; аз ще се веселя в Господа” (Псалм 104:34). Апостол Павел също видя важността на размишляването. В писмо към своя ученик Тимотей той казва: „Не пренебрегвай дарбата, която имаш… В това прилежавай (размишлявай върху тези неща), на това се и предавай, за да стане явен на всички твоят напредък” (І Тимотей 4:14-15). Тимотей бе инструктиран да предаде себе си изцяло на призива за служение, даден му чрез Святия Дух. Начинът, по който той можеше да извърши това пълно посвещение беше, чрез размишление. Но отново на Тимотей бе наредено да размишлява върху нещо специфично, а не просто неопределено, върху каквото и да е.

Пророк Исая пророкува, че начинът да спазиш съвършен мир, е, да размишляваш за Господ: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава” (Исая 26:3). Когато подготвям своите проповеди, аз моля Бог да просветли моя ум, да позная ума на Святия Дух, който е написал Божието Слово. След като завърша написването на плана си, размишлявам върху посланието, което ще представя пред Божиите хора. От увода до заключението през всяка от моите точки, Святият Дух ми дава свежо разбиране за Словото и за Неговото приложение към нуждите на хилядите, които ще чуят посланието. Макар в неделя да идват стотици хиляди хора; макар посланието да е предавано по телевизията в няколко страни, аз вярвам, че Святият Дух знае нуждата на всеки поотделно и ще посрещне тази нужда, чрез помазаното от Духа Слово. Чрез размишление ще знам какво да кажа и кога да го кажа. По-късно научавам, че нещо казано, е посрещнало специфичната нужда на някой от слушателите. Знаел ли съм какво точно да кажа? Не съм. Но Святият Дух е знаел и го е предал в ума ми, докато съм размишлявал върху своята проповед. И не само размишлявам върху посланията си, но и върху всяка нова насока или възможност, които са пред мен. Някоя нова възможност за служение може да изглежда много привлекателна за естествения ум, но е възможно по пътя да има клопки и спънки, за които да не знам, но аз се ръководя от Божия мир, който поддържам в сърцето си. Когато размишлявам върху някое важно решение, Святият Дух ме насочва. Щом се движа в Божията воля, получавам този мир, който надхвърля разбирането и след като надхвърля разбирането, той не подлежи на много обяснения. Когато има нещо, което ще нарани мен или работата на Господа, аз знам за него, тъй като Святият Дух ми го показва – чрез вдигането на мира. За да има плодотворно размишление, човек трябва най-напред да утихне пред Бог.

Щом застанеш в покой, объркването, обкръжаващо всички забързани хора, изчезва, и ти си готов да размишляваш. Открил съм, че са необходими поне 30 минути, за да утихнеш пред Господа. Ето защо дисциплината е толкова важна, ако искаш да бъдеш успешен молитвен войник. Човек не може да позволи на вътрешните конфликти да безпокоят неговия дух, а трябва да държи сърцето си утихнало пред Бога, ако иска да размишлява истински.

В Исая има много рязка промяна след тридесет и деветата глава. Тя идва в резултат на новата насока, в която пророкът изразява Божието Слово. След като Бог завършва Своите съдби в глава 39, Той започва да успокоява Израел в четиридесета глава. Тя завършва с Божествени принципи: „Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощнитеДаже младите ще отслабнат и ще се уморят и отбраните момци съвсем ще паднат, но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:29-31).

Налагащият се принцип в току що цитираният стих е, че естествената сила не е достатъчна пред Божиите хора, за да извърши работата. Нужна е сила, която надминава младост и естествени способности. Всеки, който е готов да чака пред Господа, може да бъде квалифициран, да извърши великото поръчение, защото източникът на неговата сила не е естествен, а духовен.

Днес много хора са толкова заети, че им остава съвсем ограничено време за молитва, а да не говорим за чакане пред Господа, за размишление. Ето защо, те не могат да чуят тихия, вътрешен глас на Святия Дух. Илия научи това: „И там влезе(Илия) в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното Слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие? А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. И Словото му каза: Излез, та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?” (ІІ Царе 19:9-13). Илия научи, че неговото упътване не дойде в силните изяви на земетресение, огън или вятър, но Бог го насочи чрез „тихия и тънък глас”.

Начинът, по който можеш да чуеш Божия глас, е, да утихнеш и да размишляваш. Ако сме погълнати в размишление, ние ще бъдем погълнати в слушане на Неговия глас! Трябва обаче, да бъдем предпазливи относно чуването на гласа на Господа. Не бива да забравяме, че всичко, което Бог някога ще каже, вече доктринално го е казал в Словото. Никога няма да чуем нещо от Бога, което да противоречи на откритата и вдъхновена Библия, Канонът на Писанието бе завършен с последната глава на Откровение, която включва и предупреждението: „Ако някой притури на тях (тези неща – бълг. превод), Бог ще притури на него язвите, написани в тая книга” (Откровение 22:18).

Наслаждаване на Божието присъствие чрез размишление

Един от аспектите на размишлението, който аз особено харесвам, е така наречената от мен „духовна разходка”. Точно, както се наслаждавам на редките възможности да изляза на обикновена разходка, без да съм се отправил в определена посока, така обичам да размишлявам и да чакам пред Господа, без някаква специална преднамерена цел. Просто стоя в Божието присъствие и Му се наслаждавам. Не желая нищо друго, освен Него. Така че, усамотявам се, сядам в удобен стол, затварям очи и чакам пред Господа. Може да не чуя нищо. Може да не усетя нищо. Но винаги се чувствам освежен, след духовната си разходка с моя скъпоценен Господ. Открил съм, че този вид духовно освежаване може да трае с часове. К. Остин Майлс написа химн, чийто припев изразява това, което аз често преживявам: „И Той ходи с мен, и Той ходи с мен, и ми казва, че съм Негов, и радостта, която споделяме, докато сме там никой друг не може да познае.” Енох е описан в Юда: „За тях пророкува Енох, седмият от Адама, като рече: Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против него” (Юда 14-15). Но Битие казва само: „А откак роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходи по Бога, и не се намираше вече, защото Бог го взе” (Битие 5:22-24). Какво стана с Енох? Енох беше пророк през най-ранните дни от човешкото обитаване на земята. По това време хората все още знаеха разказите за градината, тоест Адамовия опит с Господа при вечерния ветрец в Едемската градина. Енох пророкува за един бъдещ ден – второто идване на Христа, да извърши съд на земята. Но при своето служение, Енох се научи да ходи с Бога. Бог толкова много се наслаждаваше на неговата симпатия, че Библията казва: „Той не се намираше вече.” Бог го взе на небето, за да може да му се радва постоянно. Той също очаква второто идване на Христос – когато Енох ще бъде един от десетките хиляди (или безброй много) светии, които ще се завърнат с Христос – Праведния Съдия.

Аз съм развил близко общение с Господа, което е изострило моя дух и ми помага да преодолявам атаките на сатана. Нищо не е по-важно и приятно за мен от неограниченото време за общение. Много от членовете на моята църква обичат да ходят на Молитвената планина за подобно общение и размишление. Други имат специално място в своя дом, което е тихо. Не е толкова важно къде размишляваш. Въпросът е да го правиш!

следваща глава МЕТОДИ НА МОЛИТВА