Съдържание Цялата книга на една страница

ЧАСТ ПЪРВА – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА МОЛИТВАТА

Светът, в който живеем, се е отдалечил от Бог поради греха, затова Божието сърце е изпълнено със скръб. Но чрез Своята велика и силна любов Бог е възвърнал някои от нас при Себе Си и сега ние имаме привилегията и радостта да помагаме на другите да се върнат при Него. Това е Божията воля за нас, това трябва да бъде и нашият стремеж. За тази цел Бог ни е снабдил с особена сила – Святия Дух, Който преминава през всяка отворена за Него врата. Той идва по наша покана и съгласие. Неговото присъствие у нас е от най-голямо значение за целия ни живот. Но макар и да намира достъп у мнозина, Святият Дух няма навсякъде пълна власт. Много често Той е само гост, но не и Господар на дома. Често Святият Дух е възпрепятстван в действията Си и поради това Неговото присъствие едва се забелязва. Но там, където му е дадена пълна свобода Той може да владее и да развие своята сила. Следователно единственото условие да имаме тази сила е Святият Дух да владее у нас. Живеещият у нас Дух може да се открие и да изяви силата си по пет начина:

1. Във всекидневният ни живот, където се проявяваме такива, каквито сме. Ако сме в правилни отношения с Бог, Неговата сила ще се излъчва от нас, дори без да съзнаваме това. Чрез обноските си с другите ние можем да служим на Бог по-добре, отколкото с думи и дела. Нека не забравяме това, особено когато се чувстваме уморени и обезсърчени.

2. Святият Дух може да се изяви чрез нашите устни.

Те може да не умеят да говорят красноречиво, но ако копнеят да бъдат угодни на Бог, ще бъдат благословени. Чух веднъж един човек да говори, той се запъваше, червеше се и граматически речта му беше много неправилна, но когато го слушах, сърцето ми запламтя.

Чрез него аз чувах Един друг да говори прекрасно. Това, което той казваше, аз поглъщах дълбоко в себе си.

Нека винаги вършим това, което можем, а резултата да предоставим на Бог. Ако сме в контакт с Него, Неговият огън ще гори у нас, независимо от това дали умеем, или не умеем да говорим.

3. В работата ни за Господ.

Тя може да е недостатъчна и неумела, но ако вършим всичко от сърце, жътвата не ще закъснее.

4. Чрез парите ни, които не държим само за себе си, но предоставяме и за Божието дело.

5. Чрез молитвата в името на Исус Христос.

Най-важният начин, посредством който от нас може да се излъчва сила, е безспорно молитвата.

1. Влиянието, което оказваме върху околните с живота и с обноските си, се ограничава само на мястото, където живеем, колкото и голяма да е нашата деятелност.

2. Силата, която се излъчва чрез устните ни, е в пълна зависимост от всекидневния ни живот. Ако сме себеотрицателни и смирени, думите ни ще имат сила да стоплят сърцата. Но те ще бъдат лишени от сила ако нашият живот не съответства на думите ни – Йоан 1:4.

3. Работата ни за Господа, колкото и многостранна да е, все пак не може да има такава сила, каквато има богопосветеният живот.

4. Дали парите ни са някаква сила, зависи от подбуждението, което ни кара да даваме. Недраговолно дарените, както и нечестно спечелените пари, опетняват църковната каса. Бог обича онзи, който дава с радостно сърце.

5. Силата, която молитвата излъчва, има огромно влияние. Тя не се ограничава по място, но обхваща целия свят.

Най-възвишеното, което човек може да стори за Божието дело и за хората, е да се моли за тях. Истински хора на земята днес са тези, които се молят. Не става дума за онези, които вярват в силата на молитвата и могат да обяснят тази сила, но просто за тези, които отделят от времето си и се молят. Ние всички се оплакваме от липса на време. Те също нямат време и затова изоставят нещо, което е може би много важно и необходимо, и все пак то е много по-маловажно и по-малко от молитвата. Има хора, за които молитвата е най-важното. Те нареждат съобразно с нея всичко останало. Това са хората, които най-много работят за Бог в днешно време. Те печелят души, разрешават проблеми, съживяват църкви, смело застават с отпадналите в разгара на борбата. Тъкмо на тях трябва да благодарим, че нашата стара, грешна земя все още продължава да съществува.

Тяхното служение е съвършено скрито. Ние не знаем кои са хората на молитвата, при все че някога можем да отгатнем. Понякога виждаме някоя скромна наглед жена да излиза от църквата. Дрехите й са два или три пъти преправяни, обущата износени, едва я забелязваме, а не знаем, нито можем да допуснем, че тя върши много повече за църквата, за целия свят, за Бог, отколкото стотици други, на които обръщаме по-голямо внимание. Тя се моли така, както я подбужда и ръководи Святият Дух.

При молитвата трябва да имаме предвид две неща: Първо, Бог, Който дава, и, второ, човешкото сърце, което получава. Бог употребява човека, който може да приеме, като средство, за да излее чрез него Своите благословения. Бог никога не дава даровете Си принудително. Всичко, което Той дава на хората или върши за тях, става винаги само с тяхно съгласие. С подобаващ респект и с голяма положителност ще кажем, че Бог не може да стори нищо за човек, който е затворил за Него сърцето и ръката си. Отвореното сърце е съединителният мост между Божието сърце и нашият беден, заблуден свят. Нашата молитва дава възможност на Бог да проникне в един свят, който се е затворил за Него. Чрез молитвата цялата земя става достъпна за влиянието ни. С молитвата си можем да стигнем до сърцето на някой човек, който е отдалечен от нас на стотици километри, и да му въздействаме. Чрез нея цялата земя става достъпна за нашето влияние и можем да постигнем много повече, отколкото с личното си влияние. До мен, да речем, стои някой, на когото мога да говоря и да се постарая да му повлияя така, че да го спечеля за Бог. Но преди да подействам на волята му, аз трябва в молитва да спечеля победата срещу неприятеля на душата му. Едва тогава мога да очаквам успех. Тъкмо тук понякога вършим голяма грешка, като считаме работата си за по-важна от молитвата. Ако действително разбираме силата на молитвата и й даваме нужното място в живота си, ще горим с желание да вършим работата си. Когато тя е продиктувана и направлявана от молитва, ще има огромен успех.

Всички знаем, че електричеството е чуден елемент, то би могло да бъде причислено към природните сили, чиито свойства са сродни с тези на силите от духовната област. Хората, които най-много боравят с електричество, признават, че най-малко разбират неговата същност. Човек е изучил законите, съгласно с които се получава електрическа енергия, и е впрегнал нейната чудна сила в услуга на човечеството, обаче неговата същност си остава непонятна. Електричеството има допирни точки с явленията из областта на духовния свят и затова може сполучливо да ги поясни.

В тъй наречените електрически централи, където електрическата енергия се впряга в услуга на човека и се произвежда електричество, се намира едно помещение, в което са поставени множество табла. Само чрез завъртане на една малка дръжка съответният служител може да приведе електроенергията в действие. Наглед тази негова работа е съвсем незначителна, тя не изисква някакво особено напрежение, обаче може да даде ход на силата, която ще премине по жиците и ще даде светлина на голяма част от града. Или пък човекът завърта някоя друга дръжка и така поставя в движение голямо число машини, на които работят стотици хора. Службата на този човек е скрита, спокойна, дори прозаична.

Обаче силата, която се получава чрез нея, е неизмерима. И до днес никой не е могъл да обясни този тайнствен мощен фактор. Дали някакъв флуид се движи по жицата или около нея? Флуид ли е въобще или нещо друго? Специалистите казват, че не знаят. Обаче електричеството се подчинява на законите и когато се съобразява с тях, получава една невероятна сила.

Такова помещение в духовната област е нашата молитвена стаичка, която всеки човек може да притежава. Тогава в съгласие с природните закони на духовния свят той може да освободи благодатната Божия сила и да я направлява там, където си иска – към някоя далечна страна или към съседната къща, към някоя заблудена душа или към сърцето на проповедника, който се приготвя за неделната служба, или към сърцата на тези, с които е в непосредствен контакт всеки ден.

Входът за помещенията, където се направлява електрическата енергия, е забранен за деца и за неопитни работници. Всяка неправилна употреба може да повлече след себе си огромни материални загуби и дори човешки живот. В духовната област неопитната ръка не може да постигне резултат, макар понякога неопитните пръсти, подтикнати от себелюбиви желания, да се опитват да привлекат потока на силата за свои лични облаги.

Тук също е необходима сърдечност. Нашият небесен Баща е наредил така, че всеки да има тази способност, стига да е готов от все сърце да върши това, и то по съвършено прост начин. И странното е, че както в областта на електричеството, така и тук задоволителни обяснения не могат да се дадат.

Какво става, когато човек завърти една дръжка и на далечно разстояние започнат да се движат огромни машини? Ще бъде ли някой така любезен да обясни това, което става? Знаем, че това е факт и знанието направлява човешката дейност. Какво става, когато някоя жена се моли за своя невярващ мъж, който присъства на някой интересен конгрес и не знае за копнежа на своята съпруга. Той чувства неочакваното присъствие на Бог, в чието съществуване не вярва? След месеци съпругът установява, че началото на молитвата на неговата съпруга чудно съвпада с началото на тъй нежеланото за него съзнание за Бог. Ще бъде ли някой така любезен да обясни това?

В състояние ли е човек да даде някакви обяснения? Фактите са налице! Те се доказват с коренната промяна, която настъпва в живота на този човек. Множество мъже и жени знаят, че такива промени са напълно възможни, без да са в състояние да дадат каквито и да било обяснения.

Както тайнствената електрическа сила, при спазване на нейните закони, може да принесе полза, така и силата на молитвата, употребявана от мнозина, които знаят как да се подчиняват на нейните закони, постигат най-чудни резултати.

Животът на християните има две страни – външна и вътрешна. Повечето от хората считат външната страна за по-важна. Работата, преживяванията, професията, общението с другите, борбата за съществуване заемат по-голяма част от мислите и времето у повечето от нас. Дори мнозина вярващи считат тази страна за съществена. Но ако очите ни действително се отворят и видим невидимите неща, мащабът ще се промени из основи и ние със скръб ще отбележим колко способни хора изразходват своите прекрасни възможности и сили за съвършено незначителни неща.

Външната страна на живота е твърде ограничена. Тя е свързана с храната, облеклото, бързо отлитащите часове, общите радости, образованието и пр. В никакъв случай не можем да кажем, че трябва да пренебрегнем тези неща. Те спадат към живота ни и са негова необходима предпоставка.

Вътрешната страна включва всички тези интереси и се простира много по-надалеч. Тя обхваща всички хора заедно с атмосферата, която ги заобикаля. Простира се в духовната област и прави човека Божий съработник в Божия спасителен план.

Да вземем за пример някоя вярваща жена, чийто поглед е правилно насочен, и да проследим живота й. Ние виждаме външната страна на нейния живот. В скромното й жилище е нейният ограничен кръг – тя възпитава децата си, готви, пере, шие, прави посещения, пише, смята, отглежда животни или приготовлява изпити… Накъсо, безкрайна, неуморна, всекидневна работа за задължения, които отнемат всичкото време на по-голяма част от хората. Тази, която наблюдаваме върви тихо по своя път, но лицето й сияе в слънчева усмивка, очите й имат неотразим блясък. Всекидневието не е тежест за нея, защото тя е в непосредствена връзка с невидимия Бог. Работи за Него, нещо повече, тя работи с Него. Има невидим приятел до себе си и затова за нея всичко се преобразява. Обикновените мъчнотии и трудности не са пречка за нея, защото тя върши всичко в служба на Своя Бог. Тази е външната ограничена страна на нейния живот.

Но сега да хвърлим поглед на неговата вътрешна страна, където се извършва по-важната работа. Виждаме тази жена да застава за кратко време в усамотение пред Бог и Неговото слово, рано сутрин или късно вечер, след дневния труд. Вратата й е затворена за външния шум според Божията заповед. С поглед, отправен нагоре към Божието лице, тя отправя молитвата си: „Да бъде Твоята воля!” Сам Бог присъства в това светилище. Това е истинският християнски живот на човек, който печели души за Господа, освежава отпадналите наблизо и надалеч и дори не подозира резултата, който е постигнал. Или по-точно, той вярва, че е постигнал резултат. Бог е създателят на всяка истинска молитва. Какъвто и да е копнежът, който ни подтиква към молитва, той винаги идва от Бог. Молитвата почива в Божието сърце, прониква в човешкото сърце, обхваща цялата земя и пак се връща към Бог, след като е изпълнила предназначението си.

Обикновено всяко общение с Бог наричаме молитва. Обаче това общение има три форми.

Първата форма на молитвата е пребъдването. Това означава, че сме в добри отношения с Бог въз основа на пролятата Христова кръв на кръста, само чрез нея можем да се приближим до Бог. Пребъдването е връзка с Бог, при която ние нищо не искаме, а само се радваме на Неговото присъствие, обичаме Го, мислим за Него и Му говорим без думи. В това се състои истинското поклонение: да съзнаваме ясно колко велик, силен и пълен с любов е Бог. Колко достоен е Той за хвала и за всичко най-добро, което сме в състояние да Му дадем… Пребъдването е пълно съгласуване между Бог и човек. Естествено, от наша страна, то включва изповедта и покаянието, а от Божия страна – прощението на греховете, защото само тогава може да става дума за общение с Бог. Пребъдването е основа на всяка молитва – истинското дишане на душата. То засяга само Бог и мен, или теб, но не и другите.

Втората форма на молитвата е молбата. Аз се моля и очаквам от Бог нещо определено, от което лично се нуждая.

Нашият живот зависи изцяло от даващата Божия ръка. Всичко, от което се нуждаем, идва от Него. Здравето ни, силата да устояваме в изпитания и скърби, ръководството в трудни обстоятелства, помощ от всякакъв вид – материална, телесна и духовна. Всичко идва от Бог и обуславя непрестанната ни връзка с Него. Към Бог непрестанно се издига поток от молитви, често пъти без изговорени думи, а също тъй непрестанно слиза надолу поток от помощ, в отговор на молитви. Вратата, която ни съединява с Бог, трябва да държим винаги отворена – дръжката е откъм нашата страна. Бог, от Своя страна отдавна е отворил вратата и е захвърлил дръжката. Втората форма на молитвата засяга само Бог и човека, който е във връзка с Него.

Третата форма на молитвата е молитва за другите. Истинската молитва не се ограничава само като лична молба, тя засяга не само нашите лични искания, но обхваща и другите. Тя е един вид посредник между Бог и някой, който се е отдалечил от Него или пък има особена нужда от помощ. Нашата лична молба и пребъдването в Бог са отправени нагоре и навътре, докато молитвите ни за другите са отправени навън и обхващат всички хора.

Молитвата за другите е най-възвишената форма на молитва и съдейства за осъществяването на Божия план – спасението на онези, които ще приемат Христос за личен Спасител и ще преминат от властта на Сатана в Негова власт.

Молитвата е решителен фактор в духовната борба, която водим със силите на мрака. „Нашата борба не е срещу плът и кръв”, ние сме в непрестанна борба с княза на този свят, който прави непоправими усилия да запази владението си. Молитвата е нашето най-мощно оръжие и ние трябва да постоянстваме в нея, защото Сатана отстъпва само тогава, когато е заставен да отстъпи. Той напада винаги наново, затова е необходимо да се молим непрестанно в името на нашия Спасител Исус Христос, Който победи дявола в живота и в смъртта Си. Исус е победител и Сатана е принуден да отстъпи пред Него. В Йоан 14:30 се казва: „Иде князът на този свят. Той няма нищо в Мен.” Ако ти и аз се опрем на Божията благодат, можем решително да кажем: „Ако князът на този свят дойде, той няма нищо в мен. Аз не му отстъпвам ни най-малко място в моето сърце” – тогава чрез Христос ще бъдем повече от победители.

В Еремия 33:3 четем: „Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.” В Псалм 50:15 се казва: „Призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.” В Матей 7:7 четем: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.” Обикновено приемаме, че трябва продължително да се молим, защото Бог иска да изпита вярата ни, преди да изпълни молбата ни. Безсъмнено това е вярно, но то е само една част от истината. Всяка човешка представа за Бог и за Неговата намеса в нашия живот е недостатъчна. В Своята голяма милост и любов Бог иска да премахне греха вътре в нас. Грехът не само опетнява нашия живот, но сломява и волята ни. Помрачава съвестта ни и намалява духовната ни сила. И все пак, всички тези затруднения, които грехът създава, се премахват по съвършено прост начин. Бог каза: „Извикай към Мене и ще ти отговоря.” Когато човек извика към Бог, той вече е обърнал лицето си към Него. Колкото слаба и разклатена да е волята му, тя е действала в две направления: отклонила го е от греха и го е обърнала към Бог – една на пръв поглед незначителна, но всъщност неизразимо важна стъпка. Викът е точката на съприкосновението ни с Бог. От този момент целта на Бога и на човека е обща. Този, който отправя вика си към Бог, е обкръжен от мъчнотии и жадува да ги отстрани. Чрез освободената му воля Бог с радост прокарва Своята воля.

Тук стигаме до един често повтарян въпрос. Влияе ли се Бог от нашите молитви?

Този въпрос е разглеждан много пъти. Образовани скептици с голяма увереност отговарят отрицателно. Но, от друга страна, посветени християни, изпълнени със силна вяра, със същата увереност отговарят положително. И странното е, че и едните, и другите имат право, макар и не напълно. Бог не се влияе от нашите молитви и все пак Бог положително се влияе от тях. Те не оказват влияние на Божиите намерения, нито на Божията цел, но влияят на начина, по който Бог ще отговори на молитвата ни. Ако правилно се молим, Той е готов да ни даде всичко, за което се молим, дори много повече. Нашият Небесен Баща знае от какво имаме нужда и Той дава щедро, стига ние да сме в правилни отношения към Него. Божиите намерения често пъти са възпрепятствани поради това, че ние не сме в хармония с Неговата воля. Ако разбираме Божията цел и с нея съобразяваме молитвите си, даваме възможност на Бог да действа в две насоки: спрямо нас и спрямо Сатана. Ние сме Му предали волята си и по този начин Сатана е отблъснат. Препятствията са отстранени и пътя ни към Бог е открит. Тогава Божията воля започва да действа според определения Негов план. Исус казва: „Вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди да сте поискали.”

Бог знае кое е най-доброто за всеки един от нас.

Има една възвишена молитва, която Исус ни завеща и която е основата на всяка истинска молитва, продиктувана от Святия Дух. Често пъти механично произнасяме Господната молитва, без да влагаме нито съдържание, нито сърцето си в нея.

Най-съществената молба в Господната молитва е: „Да бъде волята Ти.” Нека сериозно се замислим върху дълбокия смисъл на тези думи, за да проникнат те в цялото ни същество.

„Да бъде волята Божия.” Бог е премъдър, превъзвишен, свят, пълен с любов – нещо повече – Той е самата любов!

Ние никога не можем напълно да обхванем същината на всички Божии качества. Нашата представа за Бог е повърхностна, непълна и бедна.

Този премъдър, всесилен и свят Бог е наш Небесен Баща, а чрез Христос ние сме Негови чада.

„Да бъде волята Ти.” Божията воля е израз на Неговите намерения, желания, на всичко, което Той изпълнява чрез силата Си. Земята е Негово създание, а ние сме Негови чада. Бог има план за всеки човек и за целия свят.

Целият наш живот с всички негови подробности е включен в този план: здравето ни, силата ни, домът ни, приятелите ни, парите ни, начинът, по който водим живота си – с една дума всичко! Това е Божията воля, която се направлява от степента на нашето единство – според това, дали нашата воля е в хармония с Божията воля. Нашият живот в много отношения прилича на страшно забъркано кълбо, чиито конци Бог с безкрайно търпение и сръчност се старае да оправи и да премахне безредието. При всички обстоятелства Той допуска това, което е най-добро за нас. Ние трябва да уповаваме напълно на Бог, дори тогава, когато сме заобиколени от най-непрогледен мрак и не виждаме никакъв изход.

И когато се молим с думите: „Да бъде волята Ти”, значи че действително уповаваме на Бог, че сме решили твърдо да подчиним живота си на Божия план. Тази молба заключва онова пълно предаване в Божиите ръце, което е преобразявало живота на силни мъже, така щото Божията цел да може чрез тях да бъде изпълнена. Това упование е накарало Мойсей, най-великият юрист и законодател на Израел, да обърне гръб на царския трон и да свърже живота си с един народ от роби.

Това упование е накарало мъдрия Еремия да напусне удобната и приятна служба заради едно презряно дело, за което той сам изложи себе си на презрение.

Това упование доведе апостол Павел като духовен водач на своя народ до неизмерими страдания, докато стигна накрая до меча на палача. Същото упование свали от небесния трон Исус – Божия Син, и Го прикова на кръста за спасение на целия свят.

„Да бъде волята Ти”. Тази молитва отваря пътя за Бог, за да извърши великите Си дела между нас. Тя включва всички други молитви, защото Божията воля се простира над всичко.

Готови ли сме още сега в гореща молитва да предадем волята си на Бог – напълно и всеотдайно? Това ще преобрази живота ни и молитвата ни, ще бъде сила, която ще свали дъжд от благословения за нас и за другите.

Бог ще ни помогне да направим това. Амин!