в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

XII глава КАК ДА БЪДЕМ СИГУРНИ?

„Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.“

1 Йоан. 5:13

Всяка седмица получавам много писма от хора, които казват, че имат съмнения и са несигурни за своя християнски живот. Много от тях са искрени християни, които обаче нямат нито радостта от християнската вяра, нито сигурността, която тя дава, защото не са съумели да разберат една основа истина на християнството.

Нека се опитаме в тази глава да обобщим всичко, което се е случило с нас. Видяхме какво означава човек да се покае, да вярва и да се новороди. Но как мога да бъда сигурен, как мога да зная с положителност, че всичко това е станало с мен? Много хора, с които говоря, са се покаяли, повярвали са и са се новородили, но нямат увереността в това обръщане. Нека още веднъж повторим някои от нещата, които научихме. Първо, обръщането към християнството може да бъде ясно определено събитие, което се случва в даден момент от живота ви, но може да бъде и дълъг процес, достигащ до върховата точка на обръщането, която вие може да осъзнавате, или пък не.

Не ме разбирайте погрешно. Вие не ставате християнин в резултат на някакъв процес на обучение. Преди няколко години един голям проповедник каза: „Ние трябва така да образоваме и обучаваме нашите младежи в християнския живот, че те въобще да не знаят кога не са били християни.“ Голяма част от религиозното възпитание се базира на тази идея и може би мнозина са пропуснали най-същественото в християнската опитност, понеже тя е била изместена от религиозно обучение. В началото на века проф. Старбък, виден психолог на времето си, отбелязва, че активните дейци на християнството обикновено са хора, които са преживели ясно и живо осъзнато обръщане. Той също установява, че хората, които имат ясно съзнание за същността и значението на обръщането, най-често в детството си са получили твърде ограничено или никакво религиозно обучение.

Това не е критика към религиозното обучение, но може да се приеме като критика на погрешното и неуместно прилагане на религиозното обучение, което се превръща в заместител на новото раждане.

Иисус каза на един от най-видните религиозни водачи от Своето време: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“ (Йоан 3:3) Никодим не можеше да замести новото раждане с дълбоките си познания в областта на религията, а и ние днес не сме по-напреднали.

Грозната ларва прекарва дълго време в пашкула си, като почти незабележимо расте и се развива. Но колкото и бавно да е това развитие, идва един момент, в който настъпва рязка промяна и тя излиза от пашкула като прекрасна пеперуда. Седмиците на бавен растеж са важни, но те не могат да заместят момента, в който старото и грозното биват оставени и красотата се явява на бял свят.

Вярно е, че хиляди християни не знаят точния ден или час, когато са познали Христос. Но тяхната вяра и живот свидетелстват, че съзнателно или не, те са се обърнали към Него. Те може и да не си го спомнят, но е имало един момент, в които те са прекрачили границата от смъртта към живота.

Вероятно всеки е изпитвал съмнения и неувереност в християнския си живот. Когато Мойсей се изкачи на планината Синай, за да получи от Бога плочите на закона, той за известно време се изгуби от погледа на еврейския народ, който нетърпеливо го чакаше. Накрая всички се усъмниха и си казаха: „Тоя човек Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво стана с него.“ Отстъплението им беше резултат от съмнението и несигурността им.

Тази ужасна несигурност, която измъчва душите на мнозина, се корени в неправилното разбиране за това какво представлява истинското духовно преживяване. Много хора просто не разбират природата на християнската опитност, докато други са били заблудени и поведени да търсят нещо, което Библията не ни казва да очакваме.

Думата вяра се среща повече от триста пъти в Новия Завет във връзка със спасението на човека. На още повече места тя се подразбира. Писателят на Писмото до евреите казва: „Който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.“ (Евреи 11:6) И пак там: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога.“

Трудностите и несигурността са така често срещани сред днешните християни, защото ние сме объркали вярата счувствата.

Вярата винаги предполага обект — когато вярваме, трябва да вярваме в нещо. Това нещо аз наричам факт. Нека сега подредим нещата в правилния ред, който никога не бива да се променя. Ако винаги спазвате този ред, ще излезете от несигурността и ще се наслаждавате на един уверен и спокоен християнски живот. Този ред е следният: фактвяра ичувство. Те винаги следват в този ред и той е много съществен. Ако ги объркате, ако изключите някое от тях или добавите друго, ще попаднете в мрежата на отчаянието и ще продължите да се лутате в полумрака, без радостта и ведрата увереност на човека, който може да каже: „Знам в кого съм повярвал.“ (2 Тимотей 1:12)

Ако въобще сте спасени от греха, вие сте спасени чрез лична вяра в благовестието на Христос, както е записано в Библията. Въпреки че в началото може да изглежда малко догматично и ограничено, факт е, че друг път няма. Библията казва: „Аз ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията.“ (1 Коринтяни 15:3—4) Според Библията ние се спасяваме, когато повярваме в този обективен факт. Делото на Христос е факт, кръстът е факт, гробът е факт, възкресението е факт.

Ние не можем чрез вяра да извикаме нещо в съществуване. Евангелието не се е появило, понеже хора са го вярвали. Гробът на Христос не се е оказал празен, понеже някои предани хора са вярвали в това. Фактът винаги предшества вярата. Ние не сме в състояние да вярваме, ако нямаме някакъв обект на вяра.

Библията не ни призовава да вярваме в някаква небивалица, а в един сигурно установен исторически факт. Тя ни казва да повярваме, че делото на Христос, извършено за греха и за грешниците, е действено за всички, които Му поверят душите си. Да Му се доверите за вечното си спасение означава да се доверите на един факт.

Вярата е вторият елемент от горната последователност. Вярата е невъзможна, когато няма в какво да се вярва. Тя трябва да има обект. Обектът на християнската вяра е Христос. Вярата означава нещо повече от интелектуално приемане на твърденията на Христос. Вярата включва волята на човека. Тя е действена. Тя изисква промяна. Ако ние вярваме истински, ще живеем. Вяра без дела е мъртва. Всъщност вярата означава предаване и посвещение на личността на Христос. Тя означава признаване на греха и обръщане от него към Христос. Ние не познаваме Христос чрез петте си сетива, но Го познаваме чрез шестото чувство, което Бог е дал на всеки човек — способността да вярва.

Чувството е последно в поредицата и трябва да си остане последно и в мисленето ви. Уверен съм, че голяма част от неувереността и безпокойството на много искрени души, търсещи спасение, се дължи на това, че те имат предварително втълпената идея, че трябва да изпаднат в някакво особено емоционално състояние, преди да преживеят обръщането.

Тези, които търсят спасението, както е представено в Светото Писание, биха се интересували от това какво преживяване ни казва Библията да очакваме. Аз говоря на хората, които са излизали напред до амвона или са коленичили сами в стаята си, слушайки някое християнско предаване по радиото или телевизията, които са откликнали на поканата да приемат Христос. Вие сте чули посланието, разбрали сте, че сте грешни и се нуждаете от Спасител, осъзнали сте, че животът ви е една духовна развалина, опитали сте всички човешки начини да станете по-добри, но сте се провалили. И в изгубеното си и безнадеждно състояние сте погледнали към Христос за спасение. Повярвали сте, че Той може да ви спаси и ще го направи. Често сте чували и чели Неговата покана към грешниците: „Елате при Мен, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28) Чували сте Неговото обещание: „Който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя.“ Чели сте Неговите думи: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.“ (Йоан 7:37)

Четейки внимателно Новия Завет, аз виждам само едно преживяване, което ни се казва да очакваме. Има само една опитност, която трябва да търсите, едно чувство, което със сигурност ще изпитате — и това е преживяването на вярата. Вярването е съвсем реално преживяване, като всяко друго, но много хора търсят нещо друго — някаква драматична сензация, която ще им донесе осезаема възбуда, или пък някаква зрелищна демонстрация. На мнозина им се казва да търсят такива сензации, Библията обаче казва, че човек се оправдава чрез вяра, а не чрез чувство. Вие се спасявате като се доверите на завършеното дело на Христос на кръста, а не чрез емоционална възбуда или религиозен екстаз.

Можете да ми кажете: „Но какво да направим с чувствата? Спасителната вяра не оставя ли никакво място за чувства?“ Разбира се, че оставя, но не чувствата ни спасяват. Което и да е чувство може само да бъде резултат от спасителната вяра, но самЄ по себе си то не ни спасява.

Когато започна да разбирам любовта на Христос към мен, грешника, аз Му отвръщам с любов — а в любовта има чувство. Но любовта към Христос е далеч над чувствените възприятия на човешката любов. Тя е напълно лишена от всякаква себичност. Библията казва: „Съвършената любов изпъжда страха.“ (1 Йоан 4:18) Всички, които обичат Христос, имат тази увереност в Него, която ги издига над страха.

Когато разбера, че чрез смъртта си Христос е постигнал триумфалната победа над смъртта и над греха, аз изгубвам страха си от смъртта. Библията казва: „И Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“ (Евреи 2:14—15) Това със сигурност също е чувство. Страхът е вид чувство, а да преодолееш страха и да бъдеш храбър и уверен пред самото лице на смъртта също е чувство, преживяване. Но отново казвам, не чувството на храброст и увереност ни спасява — вярата ни спасява, а храбростта и увереността са следствия от това, че сме се доверили на Христос.

Гузната съвест също е преживяване. Психолозите могат да я определят като комплекс за вина и да се опитват да го премахнат с помощта на рационални разсъждения, но щом веднъж е била събудена чрез Божия закон, никакво обяснение няма да може да смълчи настойчивия глас. Много престъпници накрая са се предавали сами на властта, защото угризенията на съвестта им са се оказвали по-страшни от затворническите решетки.

Библията учи, че Христос очиства съвестта. „Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта, колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!“ (Евреи 9:13—14)

Очистването на гузната ни съвест и освобождението ни от постоянното обвинение е преживяване, но не очистването на съвестта ви спасява. Вярата в Христос спасява, а очистената съвест е резултатът от това, че сте встъпили в правилното отношение с Бога.

Радостта е чувство. Вътрешният мир е чувство. Любовта към другите е чувство. Загрижеността за изгубените души е чувство.

Накрая някой може да каже: „Аз вярвам в историческия факт на евангелието, но въпреки това не съм спасен.“ Може и да е така, защото вярата, която спасява, има едно отличително качество — спасителната вяра води до покорство, до нов начин на живот. Някои хора успешно имитират този живот за известно време, но у тези, които наистина са се доверили на Христос за спасение, тази вяра поражда постоянния стремеж да живеят според Божиите мащаби. Това е сила, която води до благочестив живот и пълно отдаване на Христос. Нека тази интелектуална вяра, тази историческа вяра, която може би сега имате, се предаде на Христос в пълно покорство, с копнеж за Неговото спасение — и според авторитетното Слово на Бога, вие ще станете Божие дете. „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тия, които вярват в Неговото име.“ (Йоан 1:12)