в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

X глава ВЯРА

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“

Ефесяни 2:8—9

Вече можем да преминем към следващата стъпка за постигане на мир с Бога. Вие вече сте готови да изоставите предишния си живот и греховете си. Решени сте да извършите тази голяма промяна в живота си. Вече не се отдалечавате от Бога, а се приближавате към Неговата любов, милост и закрила. Взели сте решението си. Избрали сте пътя си. Покаяли сте се — избрали сте верния път, въпреки че той може да е труден. Избрали сте пътя, по който пое Мойсей преди около три хиляди и петстотин години, когато се отказа от правото си да седне на престола на Египет и застана на страната на Бога!

Мойсей беше на четиридесет години, когато взе своето голямо решение; когато прецени, че вяра и истина заедно със страдания и трудности е по-добре от богатство и слава без Божията любов. Малцина мъже в историята са били изправени пред по-трудно решение от неговото.

Мойсей беше образован и културен човек, богат и почитан. Като син на дъщерята на фараона той беше навикнал на почести, лукс и привилегии. Престолът на Египет, най-богатата, най-силна, най-зрелищно романтична страна в неговото време, можеше да бъде негов!

Но Библията казва, че „с вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха, като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата. С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.“ (Евреи 11:24—27)

Забележете, казва се, че той „отказа“ и „напусна“ — това е истинско покаяние. А след това се казва, че той го е направил „с вяра“! Това е следващата стъпка — вяратаМойсей взе това решение не в пристъп на някакви бурни емоции, които според някои психолози били необходими за религиозната опитност. Той не беше разочарован, не беше неудачник или неудовлетворен от живота. Мойсей не избра Божия път като компенсация за благата, от които считаше, че животът го е лишил, нито се отдаде на религията от скука и досада. Той не търсеше полза, нито развлечение, нито забавление.

Никой от тези аргументи или от многото други, които толкова често се привеждат като причини за търсене на Бога, не беше валиден в случая с Мойсей. Той не беше принуден да бяга от плътта и от дявола. Той го направи по собствен избор. Мойсей положително не беше нито слабоумен, нито слабоволев. Той не беше дете, което се вкопчва в някакъв установен ред, за да намери сигурност. Той не беше някой незабележим човек, търсещ признание и престиж. Той не беше нито едно от онези неща, които според подигравателите на вярата трябва да бъде човек, за да почувства нуждата от спасение. Мойсей имаше много повече, отколкото си мечтаят повечето от нас. И въпреки това по собствената си зряла преценка в разцвета на живота си той се отвърна от богатството и положението си и вместо тях избра вярата в Бога.

Всеки път, когато чуя да се казва, че само безпомощните хора, които нямат надежда, които не могат да се адаптират, имат нужда от утехата на религията, си спомням за Мойсей.

Имал съм привилегията да говоря със стотици и хиляди мъже и жени за техните духовни проблеми. Убедил съм се, че когато хора със здрав разум отхвърлят Христос като техен Господ и Спасител, те го правят не защото намират християнските учения интелектуално незадоволителни, а защото се стремят да избегнат отговорностите и задълженията, които изисква християнският живот. Слабото им сърце, а не брилянтният им ум застава между тях и Христос. Те не желаят да се подчинят и да предадат всичко на Христос.

Мойсей внимателно премисли изискванията и задълженията на религията. Той съзнаваше, че ако се обърне към Бога, ще трябва да жертва тези неща, които обикновено ценим най-много. Преценката му не беше прибързана. Не стигна до недобре обмислени заключения под влиянието на внезапен порив или емоционална реакция. Той знаеше колко голям е залогът и стигна до решението, използвайки превъзходните си и добре тренирани умствени способности. Крайният му избор нямаше характера на временен експеримент. Той не избра вярата като временна мярка. Това беше едно зряло убеждение с ясна цел, убеждение, което не можеше да бъде поклатено от променливите успехи или изпитанията и продължителните лишения. Той старателно изгори всички мостове и кораби, които биха могли да направят възможно връщането от новото му положение. Когато Мойсей на четиридесетгодишна възраст преживя големия обрат в своя живот, той безрезервно се посвети на Бога — завинаги и при всякакви обстоятелства.

Колко различно е решението на Мойсей от това на известния биограф Гамалиил Брадфорд, който в края на живота си каза: „Не смея да чета Новия Завет, защото ме е страх, че това ще предизвика в мен буря от безпокойство, съмнения и страх, че съм избрал грешния път, че съм станал предател спрямо ясната и проста воля на Бога.“

Мойсей не изпитваше такъв страх. И вие няма нужда да се страхувате, ако се обърнете с цяло сърце към Христос — сега и завинаги чрез вяраНе се обръщайте към Него с думите: „Ще опитам християнството за малко. Ако става, ще продължа, но ако не, все още имам време да избера друг начин на живот.“ Когато дойдете при Христос, всеки мост зад вас трябва да бъде изгорен, без никаква мисъл за връщане назад.

Преди много години, когато крилете на свирепия римски орел хвърляли зловеща сянка върху света, смелите войници, предвождани от Цезар, отплували, за да покорят Британия. Когато вражеските кораби се появили на хоризонта, хиляди англичани се събрали по височините, за да защитят своето отечество. За тяхно огромно изумление първото нещо, което римляните направили, когато стъпили на брега, било да запалят корабите си. Когато буйните пламъци погълнали флотата, единственият път за отстъпление на дръзките нашественици бил отрязан. Как биха могли да не победят при този несломим дух! Не е чудно, че китното селце на бреговете на Тибър е станало господар на целия свят!

По същия начин Христос изисква пълно подчинение и посвещение. „Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.“ (Лука 9:62)

Мойсей направи своя съдбоносен избор, когато беше на кръстопътя на живота. Неговият блестящ ум претегли всички факти, свързани с решението. Той внимателно огледа и двата пътя, които му се предлагаха, и техния край. Прецени всички за и против и чак тогава реши да положи доверието и вярата си в Бога.

Първо той огледа широкия път — светлия път, изпълнен с власт и разкош, с веселия и пирове, с всички неща, които светът счита за удоволствие. Този път му беше добре познат. Беше вървял по него четиридесет години и знаеше, че той свършва в разрухата, знаеше, че този път може да го отведе само в пъкъла.

После Мойсей погледна към другия път — тесния път, по-трудния. Той видя страданията, скърбите, униженията разочарованията. Видя трудностите, изпитанията, лишенията и болката, но с вяра той видя и победите и наградата на вечния живот.

Човек с по-малък опит и с по-ограничени способности за преценка от Мойсей вероятно би се изкушил да тръгне по първия път. Египет беше най-голямата сила в тогавашния свят. Той владееше плодородната низина на Нил, житницата на света. Войските му бяха непобедими, учебните му заведения бяха образец за подражание на всички останали страни.

На малцина от нас се е налагало да се откажем от толкова много неща заради Бога. Малцина от нас са се изправяли пред такова разнообразно и богато изкушение. На малцина от нас се предлагат такива земни наслади и удоволствия — а дори и Светото Писание признава, че в греха има удоволствие, макар и временно. Удоволствието е мимолетно и не оставя трайно удовлетворение.

Като избра Бога, Мойсей направи голяма жертва, но той спечели и голяма награда. Огромните богатства са били рядкост в онова време и наистина малко хора са имали възможността, която Мойсей е имал — да стане най-богатият човек на света.

В днешно време мнозина могат да придобият големи богатства. През 1923 г, когато трупането на богатства беше на голяма мода в нашата страна, в хотела Еджуотър Бийч в Чикаго се състоя среща на най-големите финансисти в света. Дори за легендарното време на двадесетте години това бе впечатляваща демонстрация на богатства и власт. На една маса бях седнали председателят на най-голямото стоманено дружество в света, председателят на най-голямата компания за битови услуги, най-големият търговец на жито, председателят на нюйоркската фондова борса, един член на кабинета на президента на Съединените щати, президентът на банката за международни платежни споразумения, човекът, известен като най-големия търговец на Уолстрийт и един друг, който ръководеше най-мощния монопол в света. Тези осем мъже взети заедно разполагаха с по-голямо богатство от държавната хазна на САЩ! Всеки ученик знаеше историите на техния успех. Те бяха примерите, на които всички се опитваха да подражават. Те бяха финансовите и индустриални гиганти на Америка!

През 1923 г. широко известните биографии на тези хора изглеждаха чудни и вълнуващи. Те възпламеняваха въображението, възбуждаха завист, вдъхновяваха други хора да се опитват да бъдат като тези мъже. Но през 1923 г. техните истории бяха разказани само наполовина — заключителните глави тепърва предстоеше да бъдат написани.

По времето, когато тези осем мъже седяха заедно в хотела в Чикаго, всеки от тях се намираше в положението на Мойсей, когато той стоеше на кръстопътя. Те също бяха на кръстопът, всеки в собствения си живот. Пред тях се простираха два пътя. Може би те не виждаха единия от тях, може би не ги беше грижа. Със сигурност те не решиха да го последват — и днес техните истории вече са пълни. Последните глави са вече написани. Ние можем да разгледаме техния живот също както и живота на Мойсей, и да преценим кой изглежда по-мъдър и по-добър.

Чарлз Скуаб, председателят на стоманеното дружество, преживя последните си години в постоянни заеми и умря без пукната пара. Артър Кътен, най-големият търговец на жито, умря неплатежоспособен в чужбина. Ричард Уитней, председателят на Нюйоркската фондова борса, излежа присъда в затвора Синг Синг. Алберт Паул, членът на кабинета, беше помилван и освободен от затвора, за да умре в дома си. Джеси Ливърмор, _мечката на Уолстрийт“, Леон Фрейзър, председателят на банката за международни плащания, и Айвар Крюгер, ръководителят на най-големия монопол в света, всички се самоубиха!

Всички тези мъже имаха пари, власт, слава, престиж, интелект и образование — но на всеки от тях му липсваше онова, което придава истински смисъл и цел на живота. Те нямаха това качество, което е съществено за християнската вяра и живот — качеството, което прави възможно обръщането, което прави обновлението истинско. Те отказаха да повярват!

Тези мъже нямаха вяра или ако имаха, не действаха съгласно вярата си. Колко по-различни биха били заключителните глави от техния живот, ако сред техните съкровища беше и вярата в Христос!

Забележете, че чрез вяра Мойсей се отказа от богатствата на Египет. Чрез вяра той знаеше, че дори и да страда в изпитания и унижения до края на земния си живот, накрая ще получи най-голямата от всички награди — вечния живот. Хора като Кътен и Скуаб навярно биха сметнали Мойсей за глупак. Според тях би било по-добре да се държи питомното, отколкото да се гони дивото. Те биха казали: _Ето, погледни какво имаш в Египет! Знаеш какво може да направи човек с твоите способности, когато има на разположение такова богатство и власт! Ако правилно изиграеш картите си, Египет ще владее целия свят! Можеш да елиминираш всички по-малки страни! Можеш да унищожиш конкуренцията и всичко да върви по твоята воля!“ Това биха казали те, защото така мислеха и така действаха, така повечето от тях бяха придобили богатството си. Те биха се изсмели на човек, който казва, че вярва в Бога или в Христос. Биха казали: „Вярата не е доходен бизнес. Тя не е за умни хора.“

Библията учи, че единствено с вяра можем да дойдем при Бога. „Който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.“ (Евреи 11:6) Също така се казва, че вярата носи радост на Бога повече от всичко друго. „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога.“ (Евреи 11:6)

Навсякъде по света хора се самоизмъчват, обличат се в странни одежди, изтезават телата си, лишават се от най-необходимите неща, прекарват много време в молитви и правят всякакви саможертви в опита си да станат приемливи в очите на Бога. Всичко това може и да е добро, но най-важното нещо, което можем да направим, за да зарадваме Бога, е да вярвамев Него.

Ако отида при някой мой приятел и го обсипя с всякакви ласкателства, но след това му кажа, че не му вярвам, всичките ми красиви думи биха били напразни.

Най-добрият начин, по който можем да угодим на Бога, е да вярваме словото Му. Изглежда почти като че Христос умолява за вярата на служителите си, когато казва: „Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец — в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела.“

И така, Библията ясно заявява, че вярата е най-важното. Ще попитате: _Добре, ако вярата е толкова важна, какво е всъщност вяра? Какво разбирате под вяра? Какво е определението за вяра? Как мога да знам дали имам правилната вяра? Какво количество вяра трябва да имам?“

Момент, почакайте малко — толкова много въпроси наведнъж! Ще се опитам да им отговоря един по един.

Библията постоянно учи, че можем да се спасим само чрез вяра:

„Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасиш — ти и домът ти.“ (Деяния 16:31)

„На ония, които Го приеха, даде право да станат Божии деца — на тия, които вярват в Неговото име.“ (Йоан 1:12)

„Чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.“ (Деяния 13:39)

„А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.“ (Римляни 4:5)

„И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.“ (Римляни 5:1)

„Ние обаче, не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от онези, които вярват и душата им се спасява.“ (Евреи 10:39)

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога.“ (Ефесяни 2:8)

Дали наистина вярата ни спасява? Не, ние сме спасени по благодат чрез вяра. Вярата е само каналът, по който получаваме Божията благодат. Тя е ръката, която се протяга, за да получи дара на Неговата любов. В Евреи 11:1 четем: „Вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“

Вярата всъщност означава да се предадеш, да се покориш, да се посветиш. Вярата е пълно доверие.

Аз например никога не съм бил на Северния полюс, но вярвам, че той съществува. Как мога да знам това? Знам, защото някой ми го е казал. Четох за Северния полюс в една историческа книга, видях го на карта в един учебник по география и вярвам на хората, които са писали тези книги. Приемам информацията в тях на вяра.

Библията казва: „Вярата е от слушане, а слушането — от Христовото слово.“ (Римляни 10:17) Ние вярваме на това, което Бог ни казва за спасението. Приемаме го, без да се съмняваме.

Мартин Лутер превел Евреи 11:27 по следния начин: „защото се държеше за Този, когото не виждаше, като че ли Го вижда.“

Това не е някаква необикновена, мистериозна способност, която трябва с труд да придобием. Иисус каза, че трябва да станем като децата — както децата се доверяват на родителите си, така и ние трябва да се доверяваме на Бога.

Ако например пътувам със сто километра в час по междуградско шосе и стигна до подножието на някой хълм, дали ще натисна спирачките, ще спра, ще изляза от колата и ще се изкача пеш до върха на хълма, за да проверя дали шосето продължава и зад височината? Естествено не бих направил така. Бих се доверил на пътната служба на съответния район. Бих си продължил със същата скорост, сигурен, че пътят продължава, макар и да не го виждам. Ще приема това на вяра. Същото е и със спасителната вяра в Христос!

Както при покаянието, и при вярата се включват три неща. Първо трябва да имаме знание за това, което Бог е казал. Затова е толкова важно да четете Библията и да знаете учението на Библията за спасението на душата. Да знаете, че сте грешник и Христос е умрял за вас, е достатъчно. Да знаете само Йоан 3:16 може да бъде достатъчно. Мнозина са се обърнали и с по-малко знание. Но за такова важно нещо като спасението би трябвало да сте колкото може по-добре информирани, а единственият източник, откъдето можете да научите за него, е Библията.

Много хора казват, че не разбират всичко в Библията и затова не се и опитват да я четат. Това не е особено мъдро. И аз не разбирам много неща в Библията. Моят краен ум никога няма да разбере всичко за безкрайността. Но аз не разбирам и всичко за телевизията, което не ми пречи да гледам телевизия. Приемам я на вяра.

Но Бог не иска нещо невъзможно. Той не изисква да скочите в тъмнината. Вярата в Христос се основава на най-сериозното свидетелство, което може да съществува — Библията. Макар да не разбирате всичко, можете да я приемете на вяра, понеже Бог е казал това, което пише в нея. Една от първите атаки на дявола към човека е да го накара да се усъмни в Божието слово. Ако започнете да се съмнявате и да поставяте под въпрос Библията, положението вече става опасно.

• Необходимо е знанието, че сте грешник. Трябва да знаете, че Христос е умрял за греховете ви и е възкръснал за вашето оправдание. Смъртта, погребението и възкресението на Иисус Христос са самата сърцевина на Евангелието. Това е най-малкото, което човек трябва да вярва и да приема, за да се обърне.

• Второ: и тук отново участват чувствата. Библията казва: „Страх от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7) Павел казва: „Христовата любов ни принуждава.“ (2 Коринтяни 5:14) Желание, любов, страх — всичко това са емоции. Емоцията не може да се отдели от живота ни. Никой разумен човек не би си помислил да се опита да изхвърли от живота всякакви чувства. Те са свързани с нашата личност. Ние не можем да си представим живота без топлите краски на емоциите. Как би изглеждало едно семейство, в което всеки действа, движен единствено от студеното съзнание за своя дълг? А ако бях предложил на жена си да се ожени за мен, след като първо бях обяснил, че не изпитвам никакво чувство към нея?

По този повод д-р Сангстер казва: _Пренесете същия принцип в религията. Искайте Божият Вестител да оповести предложението на Своя Цар да прости даром и да излее изобилна благодат, но при това да бъде забранена всяка проява на радост — и при представянето на предложението, и при приемането му — и вие ще искате невъзможното.“

Във всеки случай ще има сърдечен трепет. Чувствата могат да са много различни при религиозните преживявания. Някои хора са сдържани, докато други са по-емоционални, но чувство винаги има.

По време на войната Чърчил държеше своите блестящи речи пред британския народ и в тях той провокираше не само логиката, но и чувствата на слушателите си. Спомням си веднъж, когато го слушах в Айброкс Парк в Глазгоу. Речта му ме накара сериозно да се размисля, но същевременно предизвика у мен желанието да скоча, да развея знаме и да викам ура! Когато отдадете любовта си на Иисус Христос, чувствата ви няма да останат настрана.

• Третото: и най-важно, е волята. Сякаш в нас има три малки човечета — едното се казва Разум, другото — Чувство, а третото Воля. Разумът казва, че Евангелието е логично. Чувството казва, че изпитва любов към Христос. А Волята седи по средата и трябва да прецени. Именно волята е, която взема окончателното решение. Възможно е човек да има интелектуалното убеждение и емоционалното усещане, и въпреки това да не се е обърнал действително към Христос. „Вяра без дела е мъртва.“ (Яков 2:20)

Преди няколко години чух за един човек, който прекарвал градинска количка по въже, опънато над Ниагарския водопад. Хиляди хора го аплодирали възторжено. Той слагал в количката стокилограмов чувал с пръст и я прекарвал в двете посоки по въжето. После се обръщал към множеството зрители и питал: „Колко от вас вярват, че мога да пренеса човек с количката ?“ Всички викали разпалено. Тогава човекът посочвал някой особено ентусиазиран зрител от първите редове с думите: „Вие сте на ред!“ В следващия момент от човека не оставала и следа. Всъщност той не вярвал. Казвал, че вярва, може би и си мислел, че вярва, но не бил готов сам да седне в количката.

Същото е и с Христос. Много хора казват, че вярват в Него, казват, че Го следват. Но те никога не са се качили в количката. В действителност те никога не са се посветили и предали изцяло, сто процента на Христос.

Много хора питат: „Добре де, колко вяра трябва да има човек?“ Иисус каза, че е достатъчна вяра „колкото синапено зърно“.

Други питат: „Какъв вид вяра е необходима?“ Не става дума за някакъв специален вид вяра. Всъщност вярата е само един вид. Важен е обектът на вярата. Кой е обектът на вашата вяра? Този обект трябва да бъде Христос. Не вяра в ритуали, не вяра в жертви, не вяра в морала, не вяра в себе си — в нищо друго освен Христос!

Библията учи, че вярата се проявява по три начина. Тя се проявява в учението — в това какво вярвате. Тя се проявява в поклонение — вашето общение с Бога и с Неговата църква. Тя се проявява и в морала — в начина ви на живот и поведение. Ще обсъдим тези неща в следващите глави.

Библията също учи, че вярата не свършва с доверяването на Христос за вашето спасение. Вярата продължава. Вярата расте. Тя може да бъде слабичка в началото, но ще укрепне, когато започнете да четете Библията, да се молите, да ходите на църква и да преживявате ежедневно Божията вярност във вашия християнски живот. След като сте се покаяли за греховете си и сте Го приели с вяра, трябва да Му се доверите и да ви пази, да ви укрепва, да ви дава сили и способности. Все повече и повече ще научавате как да се осланяте на Христос за всяка нужда и при всички обстоятелства и изпитания. Ще се научите да казвате заедно с апостол Павел: „Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.“ (Галатяни 2:20)

Когато имате спасителна вяра в Иисус Христос, сте направили още една крачка към мира с Бога.

следваща глава XI глава НОВОРАЖДАНЕТО