в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

VIII глава КАК И ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНЕМ?

„Ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство!“

Матей 18:3

Ние вече съзнаваме, че съществува един естествен принцип, който ни снижава до равнището на животните, заслепява разума ни, притъпява съвестта и сковава волята ни. Собствените ни дела ни осъждат.

Бог е свят и справедлив. Той не може да търпи греха. Грехът е това, което ни отделя от Него и което предизвиква Неговия гняв над човешката душа. Човекът е загубил своето нравствено, умствено и духовно разбиране за Бога, защото е загубил Бога. И няма да Го намери, докато не намери пътя обратно към Него.

Пътят, който води обратно към Бога, не е пътят на разума или на морала. Човек не може да се върне при Бога по пътя на мисълта, защото човешкият мисловен живот не се съгласува с божествения, плътският ум е във вражда с Бога. Човек не може да се върне при Бога и по пътя на религията, защото в духовно отношение той е бунтовник против Бога. Не можете да се върнете при Бога и по пътя на морала, защото характерът ви е вече развален от греха.

Така логично възникват въпросите: Какво трябва да направя? Откъде и как да започна? Кой е моят път към Бога?

Има само един път обратно към Бога. Иисус казва: „Ако не се обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ С това Иисус изисква от нас едно обръщане. Така се започва. Оттук се започва. Трябва да се обърнете!

Много хора бъркат обръщането със спазването на закона. Мойсеевият закон е изложен точно в Библията и целта му е ясно посочена. Той никога не е бил предлаган като чудодейно лекарство срещу болестите на света, а по-скоро като средство за тяхното разпознаване. Той посочва причината за нашите неприятности, но не и как да се избавим от тях. Библията казва: „А знаем, че каквото казва законът, казва го на ония, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.“ (Римляни 3:19) Целта на Закона е да разкрие човешката неправда и Библията казва: „Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона.“ (Римляни 3:20) Невъзможно е човек да се обърне чрез спазването на закона. Библията казва: „Чрез закона става само познаването на греха.“ Законът е само едно нравствено огледало — той осъжда, но не преобразява, поставя изисквания, но не променя, сочи с пръст, но не предлага милост. В закона няма живот, а само смърт, защото неговата присъда е: „Ти трябва умреш.“

Мнозина казват, че тяхната религия е Проповедта на планината (Матей 5—7). Но все още не се е родил човекът, който наистина да е живял в съответствие с нея. Библията твърди, че всички сме съгрешили и сме лишени от Божията слава.

Преди да заявите, че сте добър човек и водите такъв живот, че не се нуждаете от обръщане, се запитайте какви са мотивите ви. Вгледайте се дълбоко и честно в собственото си сърце, преди да кажете, че някои други може и да се нуждаят от обръщане, но не и вие.

Веднъж проповядвах в Холивуд и една група кинаджии ме помолиха да поговоря с тях на някои религиозни теми. След като им казах няколко думи, имаше време за дискусия и първият въпрос, който ми зададоха, беше какво е това „обръщане“.

Не след дълго имах възможност да говоря пред група политици от Вашингтон. Когато дойде времето за дискусия, отново първият въпрос беше: „Какво е това обръщане“?

В почти всички университети и колежи, в които съм говорил, неизменно са ми поставяли същия въпрос: „Какво разбирате вие под обръщане“?

И може би на този въпрос се дават повече различни отговори отколкото на всеки друг. И така, какво представлява обръщането? Как се извършва? Какви са резултатите от него? Защо трябва да се обърнем, за да отидем на небето?

Самата идея за обръщането не е толкова чужда на съвременното общество. Всеки добър търговец знае, че трябва да „обърне“ вниманието на хората към артикулите, които предлага. Специалистите по реклама се стремят на „обърнат“ търсенето на пазара от един вид стоки към друг. Често говорим за политици, които са се „обърнали“ от първоначалните си политически убеждения към други. През войната голяма част от промишлеността се „обърна“ от мирновременно производство към военно.

Да се обърнеш означава да смениш посоката, да промениш начина си на мислене, да се върнеш обратно. В смисъла на християнството тя често се обяснява като покаяние, обновяване, получаване на благодат, прощение, получаване на увереност.

Спомням си как на едно от моите събрания при мен дойде един алкохолик и ми каза: „Господине, аз не съм уверен, че има истина в думите ви, но смятам да опитам вашия Христос и ако Той действа поне малко, както вие твърдите, ще се обърна и ще бъда Негов за цял живот!“

След няколко седмици той сподели с мен, че с него е станало нещо непонятно — всеки път когато възнамерявал да си пийне, като че ли нещо му попречвало. Всъщност Христос му беше помогнал да победи лошия си навик. Този човек се върна при семейството си и сега живее нов живот за Христос. С други думи, той се „обърна“ — промени насоката на живота си, начина си на мислене.

При различните хора обръщането може да стане по различен начин. То е индивидуално и зависи от отделния човек, от неговия характер, темперамент, интелект, от чувствата му, от обкръжението му, от социалното му положение, от начина му на живот. Понякога обръщането може да следва след голяма криза в живота на човека. То може да настъпи, след като всички предишни ценности са били разрушени, след някое голямо разочарование, след загуба на материалното благосъстояние или на любим човек. Този, за когото целият смисъл на живота му е бил съсредоточен в печелене на пари или в професионална или обществена кариера, или в любовта му към даден човек, може да преживее страшно сътресение при загубата на тези неща. За него това е загуба на смисъла на живота.

В тези трагични моменти, когато е останал без силата и сигурността на света, когато любимият човек си е отишъл безвъзвратно, човек осъзнава колко ужасно самотен е всъщност. Именно тогава Светият Дух може да снеме пелената от очите му и той да прогледне за първи път в живота си. Той може да разбере, че Бог е единственият източник на истинска сила и единственият извор на трайна любов и общение.

Но обръщането може да настъпи и в момент на преуспяване и щастие, когато всичко върви добре и Божиите милости се изливат изобилно над нас. Тъкмо Божията благост може да накара човека да осъзнае, че дължи всичко на Бога. Самата Божия добрина ни води към покаяние.

Обръщането в такъв момент може да бъде внезапно и драматично като обръщането на езичниците, които пренасят обожанието и вярата си от каменните и дървени идоли към личността на Иисус Христос.

Не винаги обаче тази промяна се извършва като внезапна светкавица на просветление на душата (така нареченото кризисно обръщане). При много хора тя настъпва след продължителен и тежък конфликт на вътрешните мотиви на личността. При други обръщането идва като връхна точка на един продължителен процес на постепенно убеждение в необходимостта от обръщане и разбиране на спасителния план. Този продължителен процес завършва със съзнателно приемане на Христос като личен Спасител и предаване на живота в Неговите ръце.

И така, можем да кажем, че обръщането може да бъде моментно събитие, криза, в която човек получава ясно откровение за Божията любов, или да бъде постепенно развитие, завършващо с кулминационен момент, в който се пресича границата между тъмнината и светлината, между смъртта и вечния живот.

Не винаги обаче обръщането става точно по този ясен начин. Жена ми, например, не може да си спомни точния ден и час, когато е станала християнка, но е напълно уверена, че в живота е имало един момент, когато фактически е преминала границата. Много млади хора, израснали в християнски семейства и изпитали благословението на християнското възпитание, не помнят кога точно са предали живота си на Христос. Други си спомнят мига, в който публично са изповядали вярата си. Повечето разкази за обръщане на различни хора в Новия Завет говорят за драматично, кризисно обръщане.

Проблемът за обръщането, както и други религиозни проблеми, дълго време не представляваха интерес за психолозите. През последните 25 години обаче те им посветиха сериозни изследвания. Посочва се, че обръщането е не само християнско преживяване, а е характерно и за други религии. То дори не е и само религиозно преживяване, а съществува като явление и в области извън религията. Психолозите отличават три степени в акта на обръщане: първата — чувство на объркване и безпокойство; втората — кулминационната точка на поврат; и третата — освобождаване от напрежението, белязано от вътрешен покой и радост.

Старбук различава два вида обръщане — едно, съпроводено от остро съзнание за грях, и друго, породено от чувство на непълнота, от стремеж към по-висш живот и желание за духовно просветление.

Приносът и значението на психологическите изследвания на обръщането обикновено се подценяват. Те действително хвърлят светлина върху проблема, малко са обаче психолозите, готови да приемат библейското обръщане като свръхестествено преживяване.

Библейското обръщане също има три степени — две от тях са активни, а едната е пасивна. Към активната част принадлежат покаянието и вярата. Покаянието е отвръщането от предишния живот. Вярата е обръщането към Бога. Третата, пасивна степен, можем да наречем новораждане или обновление.

Иисус казва, че за да влезем в небето, трябва да се обърнем. Не го казвам аз, казва го Иисус! Това не е нечие човешко мнение, това е мнението на самия Бог! Иисус казва: „Ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство!“ (Матей 18:3)

Истинското обръщане включва целия разум, всички чувства и цялата воля. Има хиляди хора, които се обръщат към Христос само с разума си. Те вярват всичко, което пише в Библията, вярват всичко за Иисус, но никога не са се обърнали наистина към Него.

Във втора глава на Евангелието от Йоан се разказва за стотици хора, последвали Иисус още в началото на служението Му. Казва се, че много от тях били повярвали в Него, но Иисус не им се доверявал, защото познавал сърцата на всички човеци. Защо Иисус не им се е доверявал? Защото е знаел, че те вярват само с ума си, но не и със сърцето си.

Има огромна разлика между интелектуалното обръщане и пълното обръщане, което спасява душата. Естествено, трябва да има промяна на мисленето и интелектуалното приемане на Христос.

Много хора са имали някакво емоционално преживяване, което наричат обръщане, но всъщност никога не са се обърнали истински към Христос. Христос изисква промяна в живота ви и ако животът ви не отговаря на емоционалното ви преживяване, имате пълно основание да се съмнявате в преживяването! Естествено когато дойдем при Христос, в емоциите ни ще настъпи промяна — ще започнем да мразим греха и да обичаме правдата. И тази промяна ще бъде рязка и силна — предаността ни към Христос няма да има граници, любовта ни към Него ще прелива.

Но дори и да приемате Христос интелектуално и да имате емоционално преживяване — това все още не е достатъчно. Необходимо е обръщане на волята! Трябва да подчините волята си на волята на Бога. Вашето „аз“ трябва да бъде приковано на кръста. Единственото ви желание ще бъде да живеете за Него.

При обръщането вие заставате в подножието на кръста и Светият Дух ви дава да осъзнаете своята греховност. Той насочва вярата ви към Христос, който умря вместо вас. Трябва да отворите сърцето си и да Го пуснете да влезе. Точно в този момент Светият Дух извършва чудото на новото раждане. Вие действително ставате ново нравствено същество. Във вас бива присадена божествената природа. Ставате участник в живота на самия Бог. Иисус Христос чрез Божия Дух заживява в сърцето ви.

Обръщането е толкова просто, че и малко дете може да се обърне, но същевременно е толкова дълбоко, че богословите в цялата история са разсъждавали върху него. Бог е направил пътя на спасението толкова прост, че „пътниците, даже и глупавите, няма да се заблуждават по него.“ (Исая 35:8) Никога няма да има човек, който не е успял да влезе в Божието царство, защото не е могъл да разбере пътя. Богат и беден, умен и глупав — всички могат да се обърнат.

И така, обобщено обръщането просто означава „промяна“. Когато някой се обърне, той може да продължи да обича нещата, които и преди е обичал, но основанията за тази любов ще се променят. Обърнатият човек може и да изостави някои неща, които е обичал по-рано. Той може дори да се отдалечи от предишните си приятели, не защото ги презира — те са си все същите хора и много от тях са почтени и добри — а просто защото обществото на други християни със същите разбирания става по-привлекателно за него.

Обърнатият човек ще започне да обича неща, които по-рано е мразил и да мрази неща, които по-рано е обичал. И сърцето му ще се промени по отношение на Бога — ако някога е бил безразличен към Бога или пък е живял в постоянен страх, ужас и неприязън към Него, след обръщането си той ще се намери в състояние на пълно доверие, почит, послушание и преданост. Той ще се изпълни със страхопочитание, ще живее в постоянна благодарност и признателност към Бога и с чувството на пълна зависимост от Него. Преди обръщането човек може би е угаждал на плътта си. Може би културата или интелектуалните му интереси, или пък печеленето на пари са били от първостепенно значение за него. След обръщането правдата, духовната святост и християнският начин на живот ще бъдат поставени над всички други интереси, защото единственото наистина важно нещо ще бъде живот, който носи радост на Христос. С други думи, обръщането означава пълна промяна в живота на личността.

Спомням си много живо случая с една девойка от Ню Йорк, която беше дошла в Лос Анжелос, за да се омъжи. С младежа се бяха запознали в една преуспяваща рекламна агенция, където бяха работили заедно и цялата им връзка се беше развивала по младежки събирания и нощни клубове. Не след дълго годеникът, воден от амбицията за бърза кариера, се беше преместил в Калифорния, като се бяха разбрали, че след шест месеца момичето ще го последва и ще се оженят.

Една седмица след като бе пристигнала в Лос Анжелос, изпълнена с надеждата за нов и щастлив живот, тя беше открила, че годеникът междувременно се е влюбил в някаква филмова звезда, но нямал куража да пише за това, преди тя да напусне Ню Йорк.

И така, тя изведнъж се бе оказала съвсем сама в един град, където не познаваше никого, всичките планове бяха рухнали, гордостта бе смазана, а бъдещето се простираше пред нея пусто и безрадостно. Тя не беше от религиозно семейство и в този момент на голяма мъка не знаеше къде да потърси утеха, съвет и напътствие.

Вървейки по непознатите улици и мъчейки се да се съвземе от удара и да преодолее скръбта и унижението, тя беше стигнала до голямата палатка, в която провеждахме нашите събрания. По-късно тя сподели с мен, че сама не знае какво я e накарало да влезе, но влязла и седяла мрачна и навъсена по време на цялата проповед. На следващата вечер пак дошла, и така всяка вечер, до края на седмицата, докато през мъглата на горчивината и мъката, които я притискали, Божият глас достигнал до нея. Тогава тя излезе напред и изповяда нуждата си от спасение.

Чрез вяра в Господ Иисус тя бе освободена от бремето на вината и огорчението и разбра, че любовта, която бе изгубила, бе станала за нея стъпало към една много по-голяма и по-богата любов. Чувството на унижение, което бе пречело да се върне на предишната си работа, бе изчезнало, и животът, вместо да свърши, бе станал много по-богат и смислен. Само че вместо да пропилява ума и способностите си в безкрайни коктейли и развлечения, тя стана изключително деятелна в своята църква. Фантазията, която преди бе служила, за да забавлява клиентите, сега оживяваше библейските истории в неделното училище. Способностите за финансова организация също са от голяма полза за църквата.

Преди отхвърлена и нежелана, сега тя е един от най-търсените хора в църквата. Но най-важното е, че чувството на самота изчезна, защото тя разбра, че Христос е винаги до нея, готов да я утешава, води и закриля!

Всичко това бе в резултат на нейното обръщане — от празния и безрадостен светски път, по който вървеше толкова нещастна, към нейния Господ и Спасител Иисус Христос. Тя намери мир с Бога!

следваща глава IX глава ПОКАЯНИЕ