в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

VII глава ЗАЩО ДОЙДЕ ИСУС?

ВТОРА ЧАСТ
РЕШЕНИЕТО

„Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията.“

1 Коринтяни 15:3

Видяхме, че най-ужасният и опустошителен факт в света е грехът. Причината за всяко безпокойство, коренът на всяка мъка, всеки страх на човека се крие в тази единствена малка дума — грях. Той е преобразил природата на човека, разрушил е вътрешната хармония на живота му, ограбил е душевното му благородство. Той е причината човекът да е пленен в примките на дявола.

Всички умствени отклонения, всички болести, разрушения и войни се коренят в греха. Той причинява безумието в мозъка и инжектира отровата в сърцето. В Библията грехът е описан като страшна и унищожителна болест, изискваща основно лечение. Той е като бушуващо торнадо, като изригнал вулкан, като луд, избягал от болницата. Той е като гангстер, тръгнал на грабеж, като гладен лъв, търсещ плячка, като светкавица, полетяла към земята, като гилотина, връхлитаща върху главите ни. Той е като гибелен рак, разяждащ душите на хората, като буйна река, помитаща всичко по пътя си.

„Поради греха всеки поток е опетнен от престъпление, всеки полъх — омърсен от поквара, светлината на всеки ден е помрачена, във всяка чаша е примесена горчилка, всеки жизнен път е осеян с гибелни ями, всяко плаване минава през коварни плитчини. Грехът — разрушител на всяко щастие, помрачаващ разума, прегарящ съвестта, изсушаващ всяка свежест, потапящ всичко в сълзи и скръб, в стенания и болка, обещаващ багреница, а даващ мъртвешки саван; обещаващ свобода, а даващ робство; обещаващ нектар, а даващ отрова, обещаващ коприна, а даващ вретище.“

Векове наред хората блуждаеха в духовен мрак, ослепени от болестта на греха. Те търсеха, копнееха, жадуваха за някакъв изход. Човекът имаше нужда от някого, който би могъл да го изведе от умствената заблуда и моралния лабиринт, да го освободи от затвора на дявола. Хората стояха безнадеждни, с търсещи очи, със съкрушени сърца и гладуващи души, а в това време дяволът се радваше на блестящата си победа в Едемската градина.

От примитивните племена в джунглата до могъщите цивилизации на Египет, Гърция и Рим объркани и отчаяни хора задаваха един и същи въпрос: „Как мога да се освободя? Как мога да стана по-добър? Какво мога да сторя? По кой път да тръгна? Как мога да се освободя от тази ужасна болест? Как мога да спра този завличащ порой? Как мога да изляза от клопката, в която се намирам? Ако има начин — как да го открия?“

Видяхме вече, че според Библията Бог е любов. И Той поиска да направи нещо за човека. Бог искаше да го спаси, да го освободи от бремето на греха. Но как? Той бе справедлив Бог, правдив и свят — от самото начало бе предупредил човека, че ще умре физически и духовно, ако послуша дявола. Но човекът съзнателно обърна гръб на Бога и трябваше да умре — иначе Бог би бил лъжец. Бог не може да не устои на думата Си, Неговото естество не допуска Той да лъже. Ето защо, когато човекът съзнателно отказа да се покорява на Бога, той бе изгонен от Божието присъствие. Човекът умишлено избра пътя на дявола. Бог не можеше просто така да прости греха на човека, защото бе казал: „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17)

Трябваше да се намери друг път, защото човекът беше изгубен и безнадеждно затънал. Първоначалната природа на човека бе напълно променена — той се бе възпротивил на Бога. Мнозина бяха толкова заслепени от болестта си, че отричаха дори съществуването на Бога.

Но още в Едемската градина Бог намекна, че ще направи нещо. Той предупреди дявола и обеща на човека: „Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15) „То ще ти смаже главата“ — това бе един светъл лъч от небето! Тук имаше обещание — нещо, за което човек можеше да се залови. Бог обеща, че един ден ще дойде Изкупител и Избавител. Той даде на човека надежда и в продължение на векове човекът се държеше за светлия лъч на тази надежда.

Но това не бе всичко. През хилядолетната история на човечеството при различни случаи проблясваха и други светли лъчи от небето. Във времената на Стария Завет Бог обещаваше на хората избавление, стига да повярват в идващия Спасител. Бог започна да учи народа Си, че човек може да бъде спасен единствено чрез заместничество. Някой друг трябваше да плати цената на неговото изкупление.

Нека за миг мислено се пренесем в Едем. Бог бе казал: „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ Човекът яде. И умря.

Да предположим, че Бог беше отвърнал по друг начин на стореното от Адам: „Адаме, ти нещо се обърка, това беше грешка от твоя страна. Прощавам ти. Моля те, не го върши повече!“ В този случай Бог щеше да излъже, Той нямаше да бъде свят, нито праведен, щеше да измени на естеството Си. Именно поради това Свое естество Бог не можеше да не удържи на думата Си. Човекът трябваше да умре духовно и физически. Неговото престъпление го отдели от неговия Бог. Затова той трябваше да страда, трябваше да плати за собствените си грехове. Както видяхме, Адам беше представител на целия човешки род. Когато Адам съгреши, всички съгрешихме. „… чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха — смъртта, и така смъртта премина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

И така, въпросът беше: „Как можеше Бог да оправдае грешника и въпреки това да остане справедлив?“ Нека припомним, че думата „оправдаване“ означава „освобождаване на душата от вина“. Оправданието е нещо много повече от опрощението. Грехът трябва да бъде отстранен, като че ли никога не е съществувал. Чистотата на човека трябваше да бъда възстановена без нито едно петно по нея, без никаква сянка от вина или безчестие; с други думи, той трябваше да се върне в първоначалното си състояние, в което е бил, преди да отпадне от благодатта.

Векове наред хората са се опитвали да се върнат в Едем, но в своята слепота те никога не са могли да го сторят. Опитвали са много начини, но всички те са били безуспешни. Образованието, разбира се, е необходимо, но то никога не ще върне човека при Бога. Лъжливите религии са опиум, който задържа хората в настоящата духовна мизерия и никога няма да отведат човека до неговата цел. Организацията на обединените нации е необходима за разрешаването на международните проблеми с мирни средства, и ние сме благодарни за това, но ако ООН можеше да гарантира продължителен мир, би трябвало да кажем на Бога: „Не се нуждаем повече от Теб, успяхме сами да постигнем мир и справедливост на земята.“ Всичко това са заместващи лекарства с временен ефект, които светът трябва да употреби докато чака Великия Лекар. Ако погледнем назад в историята, ще видим, че първият опит за съюзяване на хората е завършил с разделянето на езиците — при Вавилонската кула. Във всичките си следващи опити да работи без Бога, човек се проваля, защото те са предварително обречени на неуспех.

Въпросът остава: как може Бог да бъде справедлив, да остане верен на Себе Си, на Своята святост, и въпреки това да оправдае грешника? Тъй като всеки трябва да отговаря за собствените си грехове, няма нито един човек, който би могъл да помогне на другите, понеже всички без изключение са заразени от същата болест.

Единственото разрешение би било някой трети, някой невинен, доброволно да се реши да умре — духовно и физически — като заместник на хората пред Бога и така да понесе Божията присъда и наказанието за човешкия грях. Но кой би могъл да стори това? На земята със сигурност няма такъв, защото Библията казва: „Всички съгрешиха.“ (Римляни 3:2) Съществуваше само една възможност: Божият Син беше единствената личност, която бе в състояние да понесе в Своето тяло греховете на света. Вероятно архангел Гавриил би могъл да дойде и да умре за някой човек, но само Божият Син е безкраен, и само Той можеше да умре за всички.

Библията ни учи, че Бог има три лица. Това е тайна, която никога не ще можем да разберем напълно. Не става дума за трима богове, а за един Бог в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.

Второто лице на това триединство е Божият Син Иисус Христос. Той е еднакъв по естество с Бог Отец. Той не е единБожи Син, а БожиятСин, вечният Божи Син — второто Лице на светото триединство, изявеният в плът Бог, живият Спасител.

Библията учи, че Иисус Христос няма начало. Той никога не е бил създаван, а напротив — чрез Него са създадени всички небеса, безбройните звезди и горящи слънца. Земята е излетяла от Неговия пламтящ пръст. Раждането на Иисус Христос, което празнуваме на Рождество Христово, не е Неговото начало. Произходът Му е забулен в същата тайна, в която се крие и началото на Бога. По този въпрос Библията ни казва само: _В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.“ (Йоан 1:1) Или: „Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото — било престоли, или господства, или началства, или власти — всичко беше създадено чрез Него и за Него; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.“ (Колосяни 1:15—17) В последната фраза се казва, че Той сплотява всичко. С други думи, целият свят би се разпаднал, ако не беше сплотен чрез силата на Иисус Христос. На друго място четем: „В началото Ти, Господи, Си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха и като одежда ще ги свиеш и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.“ (Евреи: 10—12)

Иисус казва за Себе си: „Аз съм алфа и омега — началото и краят.“ Единствен Иисус има властта и способността да върне човека при Бога. Но дали би пожелал да го стори? Тогава Той би трябвало да дойде на земята, да вземе образа на слуга, да стане подобен на човеците, би трябвало да се смири и да стане послушен до смърт. Би трябвало да се бори с греха, да се срещне с дявола, врага на човешката душа, и да го победи. Би трябвало да откупи грешниците от робския пазар на греха, да развърже веригите и освободи затворниците, заплащайки цената за тях — а тази цена щеше да бъде собствената Му кръв. Той трябваше да бъде презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; трябваше да бъде поразен от Бога и отделен от Него; трябваше да бъде наранен заради престъпленията на човеците и бит заради техните беззакония. Иисус трябваше да примири човека с Бога; да стане великият Посредник. Той трябваше да бъде Заместникът, да умре вместо грешните хора. Всички тези неща Иисус трябваше да стори, и то доброволно.

Слава на Бога, точно това и стана! Той погледна от небето и видя нашата самотна планета да лети във всемира — осъдена, прокълната, съсипана и обречена на пъкъла. Той видя теб и мен — измъчени от бремето на греха, безнадеждно оплетени в неговите мрежи. И Той взе решението. Небесните войнства се поклониха в смирение и страхопочитание, когато Князът на князете и Царят на царете — Този, който чрез Словото Си създаде световете — се качи на небесната Си колесница, премина през бисерните порти на небесата и в една тъмна нощ в Юдея, докато ангелите пееха хваления, Той слезе от колесницата, съблече царската Си мантия и стана човек!

Това е все едно аз да вървя по пътя си и без да искам да стъпя в мравуняк. Мога да се спра и да кажа на мравките: „Ужасно съжалявам, че стъпих в мравуняка ви. Разруших вашия дом. Всичко се обърка. Така искам да ви кажа, че ви обичам, че не съм имал намерение да направя това, че искам да ви помогна!“

Но вие веднага ще кажете: „Глупости! Това е невъзможно. Мравките не разбират нашия език.“ Точно в това е проблемът! Колко чудно би било обаче, ако можех съвсем за мъничко да стана мравка и да мога да им кажа всичко това, така че да ме разберат!

Това е всъщност, което Христос направи за нас. Той дойде на земята, за да разкрие на хората Бога. Стана човек, за да може да ни каже на нашия собствен език, че Бог ни обича и се интересува от нашия живот. Разказа ни за милостта, дълготърпението и благодатта на Бога. Той ни обеща вечен живот.

Но това бе по-малкото, което Иисус направи. Той дойде преди всичко, за да умре за нас в тяло от плът и кръв. (Евреи 2:14) „Той се яви, за да носи нашите грехове.“ (1 Йоан 3:5) Христос дойде на този свят, за „да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28). Същинската цел на идването Му в този свят беше да принесе в жертва живота Си заради греховете на човеците. Той дойде, за да умре. Сянката на смъртта висеше непрестанно като тъмен облак над тридесет и три годишния Му земен живот.

В нощта, когато Иисус се роди, Сатана потрепери. Той се опита да го унищожи още преди да се беше родил, както и веднага след това. Заповедта на цар Ирод да бъдат умъртвени всички малки деца във Витлеем, имаше за цел сигурното премахване на Иисус.

През целия си земен живот Иисус никога не извърши грях. Той е единственият безгрешен човек, който е живял на този свят, затова и можеше да каже за Себе Си: „Кой от вас ме обвинява в грях?“ (Йоан 8:46) Дебнеха Го денем и нощем, но не намериха в Него и един-единствен грях. Той беше безгрешен и без недостатъци.

Иисус водеше смирен живот, беше скромен, хората не Му отдаваха някаква особена почит. Роди се в един обор и бе отгледан в малкото и неизвестно градче Назарет. Работеше като дърводелец и събра около Себе Си групичка от прости рибари за Свои ученици. Живееше като обикновен човек сред човеците. Не искаше да изпъква и не търсеше земни почести. Смири Себе Си така, както никой друг човек не се бе смирявал.

Иисус поучаваше с такава власт и сила, че хората казваха: „Никога човек не е говорил така.“ (Йоан 7:46) Всяка произнесена от Него дума беше истина в исторически, научен и морален смисъл. В нравствените учения и проповеди на Иисус нямаше двусмислици и извъртане. Неговите морални принципи бяха съвършено истинни и общовалидни, както за времето, в което живееше, така и за всяко следващо време.

Думите на тази благословена Личност бяха пророчески истини. Той предрече много неща, някои от които все още принадлежат на бъдещето. Законниците се опитваха да Го впримчат с трудни въпроси, но никога не успяха да Го объркат. Отговорите, които Иисус даваше на противниците Си, бяха ясни и точни. В изявленията Му нямаше въпросителни, в думите Му нямаше неясноти и колебания. Той знаеше всичко и затова говореше със спокоен авторитет. Словата Му бяха силни, убедителни, но същевременно толкова прости и достъпни, че и обикновените хора Го слушаха с удоволствие. Думите Му искряха със своята яснота, точност и безпрекословност, които слисваха неприятелите Му. Иисус говореше за съществените човешки проблеми по начин, който беше лесно разбираем дори за случаен човек.

Господ Иисус изцеляваше болните, сакатите, слепите и прокажените; съживяваше мъртвите; изгонваше демони; владееше над стихиите и укроти бурята; носеше мир, радост и надежда на хилядите, на които помагаше.

Той никога не показа и следа от страх. Никога не бързаше. Движенията и действията Му бяха съвършено точни, спокойни и ясни. Той не се колебаеше и не се притесняваше за работата Си.

Когато се изправи пред Пилат, каза съвсем спокойно: „Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадена от горе.“ (Йоан 19:11) На изплашения народ каза, че легиони от ангели са под Негово разпореждане.

С достойнство и спокойствие тръгна към кръста Си, уверен в Своята мисия, и изпълни пророчеството, писано за Него стотици години по-рано: „Както агне, водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.“ (Исая 53:7)

Иисус вървеше величествено, славно и с голяма надежда към изпълнението на Своята мисия. Той беше дошъл, за да спаси грешните човеци, да удовлетвори Божия гняв, да победи дявола завинаги и да унищожи силата на смъртта и ада. Имаше само един начин да стори това. Неговият път беше само един.

Смъртта Му беше пророкувана векове по-рано. Най-напред, както видяхме, още в Едемската градина, а след това и във всички книги на Библията — поетични, исторически и пророчески. Авраам предвидя смъртта на Иисус, когато беше заклано агнето. За израилтяните символ на смъртта Му бе закланата пасха. Всеки път, когато върху еврейския олтар се проливаше кръв, тя олицетворяваше Божия Агнец, който щеше да дойде един ден и да отнеме греха. Давид пророкува Христовата смърт с подробности в не един пророчески псалм. Исая писа цели глави, в които много точно предсказа Неговата смърт.

Иисус Христос сам каза, че има властта да даде живота Си: „Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.“ (Йоан 10:11) „… така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот.“ (Йоан 3:14—15)

Иисус Христос знаеше за своя кръст много отдавна — от вечността. Още преди да се роди като човек на земята, денят на смъртта Му наближаваше. Когато се роди от девица, кръстът вече хвърляше тъмната си сянка върху пътя на живота Му. Той прие човешки образ, за да може да умре. От люлката до кръста смъртта беше целта на Неговия живот.

Той страда както никой друг човек. Историята на това страдание започва от нощното бдение в Гетсимания, осветено от горящите факли, минава през целувката на предателя, залавянето Му, процесът пред първосвещеника, времето на очакването, пребиваването в палата на римския управител и палата на Ирод, суровото отношение на войниците, страшните сцени, когато Пилат се опитваше да Го спаси, а свещениците и народът искаха екзекуцията Му, бичуването, крясъците на тълпата, пътят от Ерусалим до Голгота, забиването на гвоздеите в ръцете и нозете и тръненият венец на главата Му, горчивите и насмешливи викове на двамата разбойници от двете Му страни: „Други си избавил, сега избави Себе Си!“

Понякога са ме питали защо Христос е умрял така бързо на кръста — за шест часа, докато други приковани са се борили със смъртта два или три дни. Христос беше физически слаб и изтощен, когато Го приковаха на кръста. Той беше пребит и съсипан. Но когато умря, Той умря доброволно. Той избра точния момент, в който да издъхне.

Бяха го повесили гол между небето и земята; бяха скубали брадата Му, докато лицето Му беше започнало да кърви; бяха Го заплювали, докато лицето Му се беше покрило с храчките на побеснялата тълпа. Но Той не отрони нито оплакване, нито молба. Само от две думи, които каза, можем да съдим за страшното физическо страдание, което понасяше: _Жаден съм.“ Кръвта Му изтичаше. Божията справедливост изискваше смърт — или на грешника, или на някой, който да го замести. Заместникът бе Христос.

Гавриил и десет легиона ангели бяха в готовност над всемира с извадени мечове. Само един поглед от благословеното Му лице и те щяха в миг да пометат побеснялата тълпа направо в пъкъла. Не гвоздеите приковаваха Иисус на кръста — връзките на любовта Го държаха по-здраво от всеки гвоздей, направен от човешка ръка. „Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8)

За теб и за мен! Той понесе греховете ни в тялото Си на кръста. Някой беше казал: „Ето Го, прикован върху кръста, свел святата Си глава и събрал в сърцето Си огромната мъка на отделянето от Бога заради греховете на света. Така Той постигна това, от което сам не се нуждаеше, но можеше да го даде на онези, чието място бе заел.“ И така, поразени и безмълвни пред това страдание, усещайки собствената си неспособност да го разберем или обясним и завладени от Неговото величие, чуваме последните Му думи: „Свърши се.“

Но същинското страдание на Иисус не бе физическото. И преди Него хора бяха умирали мъченически. Най-ужасното страдание на Христос беше Неговата духовна смърт. Той понесе докрай горчивината на греха, изпи до дъно чашата на скръбта, когато Бог се отвърна от Него и скри лицето Си. Останал сам във върховния момент от историята на човечеството, Иисус извика: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Ослепителната светлина на Неговото страдание бе толкова силна, че човешко око не можеше да издържи да я гледа, както казва д-р Кемпбъл Морган. Христос изрече тези думи, според сполучливия израз на д-р Морган, „за да види човек колко много неща има, които той никога не ще узнае.“

Този, който не познаваше греха, стана грешен заради нас, за да можем ние да станем в Него праведни пред Бога. Иисус бе прикован на кръста като грешник и бе изоставен от Бога. Тъй като Той не знаеше грях, и Неговото наказание има безмерна стойност — наказанието, което сам Той не заслужаваше. Но ако делото, което извърши, не беше необходимо за Него самия, то за кого беше извършено то?

Как бе извършено това дело в дълбините на мрака, човек навярно никога няма да разбере. Аз знам само едно — че Той понесе моите грехове в тялото Си на кръста. Той зае мястото, на което трябваше да бъда аз. Адските мъки, които аз заслужавах, се стовариха върху Него, и сега аз мога да отида на небето и да се наслаждавам на това, което не е мое, а Негово по право. „Всички знаци, жертви, сенки и символични образи на Стария Завет бяха изпълнени. Вече няма нужда първосвещеникът да влиза веднъж в годината в Светая Светих. Жертвата беше ефективно, изкупително, заместително, помирително наказание и „както на човеците е определено веднъж да умрат, а след това — съд, така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина.“

Сега, след като е положена основата на изкуплението, всичко, което виновният грешник трябва да направи, е да повярва в Сина и ще има мир с Бога. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя еднороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

В кръста на Христос аз виждам три неща:

• Първо: той разкрива цялата сериозност и дълбочина на човешкия грях. Не обвинявайте хората от онова време, че разпънаха Христос. Вие и аз сме точно толкова виновни. Нито евреите, нито римските войници приковаха Иисус на кръста, авашитеи моите грехове бяха причината Иисус доброволно да приеме тази смърт.

• Второ: в кръста на Христос аз виждам неземната Божия любов. Ако някога се усъмните в любовта Му, погледнете към кръста и в него ще откриете нейния най-съвършен и дълбок израз.

• Трето: в кръста е единственият път за спасение. Иисус каза: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (Йоан 14:6) Няма друга възможност за спасение от греха и пъкъла, освен да се идентифицирате с Христос на кръста. Ако имаше друг път за спасение, Бог щеше да го намери. Ако духовното развитие или нравственият живот можеха да ви спасят, Иисус нямаше да умре. Но беше необходимо някой да ни замести в наказанието. Хората не обичат да говорят за това. Неприятно им е и да го слушат, защото то накърнява тяхната гордост. Нищо не остава от собственото „аз“.

Много хора питат: _Не можем ли да се спасим, като следваме Златното правило — да правим на другите това, което искаме и те да правят на нас? Или като живеем според напътствията на Иисус? Или като спазваме морала, който е проповядвал Иисус?“ Дори и да можехте да се спасите, като водите живота, който Иисус е проповядвал, вие не бихте успели, защото такъв живот не е по силите ви. Вие пак щяхте да сте грешник. Никой човек досега не е успял от деня на раждането си до този на смъртта си да живее така, както е учил Иисус. Вие се проваляте. Вие грешите. Вие не се покорявате на Бога. Вие престъпвате заповедите Му. И така, какво ще направите с този грях? Можете да направите само едно нещо — да го отнесете при кръста и да приемете прошката.

Преди много години крал Карл V взел назаем голяма сума пари от един богат търговец. Дошла датата за плащането, но кралят нямал парите и не можел да плати. Тогава търговецът направил голямо угощение в чест на краля. В средата на масата имало голям поднос, на който пламтял буен огън. Когато всички гости били заели местата си, преди да бъдат внесени блюдата, търговецът извадил от джоба си разписката за заема и пред очите на всички я поднесъл над огъня и я държал там, докато се превърнала в пепел. Тогава кралят прегърнал своя заемодател и заплакал.

По същия начин ние всички сме длъжници на Бога. Падежът е дошъл, но ние не можем да платим. Преди две хиляди години Бог покани света на угощението на благата вест и в агонията на Своя Син на кръста държа всички мои и ваши грехове, докато и последната следа от вината ни изчезна.

Библията казва: „Без проливането на кръв няма опрощаване.“ (Евреи 9:22) Много хора ми казват: „Колко отблъскващо! Да не би да искате да кажете, че вярвате в някаква касапска религия?“ Други недоумяват: „Но защо Бог ще иска кръв?“ Или се чудят: „Защо Иисус да трябва да умира за мен?“ Днес представата за проливането на Христовата кръв се смята за старомодна и се заобикаля в много проповеди. Но тя въпреки това съществува. Тя е в Библията. Тя е сърцевината на християнството. Отличителният белег на християнството е кръвното изкупление. Без него ние не можем да бъдем спасени. Кръвта е символът на Христовата смърт.

• Библията учи, че кръвта първо изкупва„… като знаете, че не с преходни неща — сребро или злато — сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно.“ (1 Петрово 1:1819) Ние сме изкупени не само от властта на дявола, но и от проклятието на закона. Смъртта на Христос на кръста ме освобождава от закона. Законът ме осъжда, но Иисус удовлетворява всяко негово изискване. Всичкото злато и сребро и всичките скъпоценни камъни на света никога не биха могли да ме откупят. Но това, което те не могат да сторят, стори Христовата смърт. Изкупление означава откупване. Ние бяхме продадени на дявола за нищо, но Христос ни откупи и ни върна обратно.

• Второ: кръвта на Иисус ни довежда близо до Бога. „Но сега в Христос Иисус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.“ (Ефесяни 2:13) Когато като езичници бяхме „отлъчени от израилевото гражданство и чужди на заветите на обещанието, без надежда и без Бог на света“, Иисус Христос ни доведе близо до Него. „И така, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христос Иисус.“ Изкупеният грешник никога няма да бъде изправен пред съда на всемогъщия Бог. Христос вече е понесъл неговата присъда.

• Трето: кръвта на Иисус носи мир. „… чрез Него примири със Себе Си всичко — било на земята, или на небето — като въдвори мир чрез кръвта, пролята на Неговия кръст.“ (Колосяни 1:20) Светът никога няма да има мир, докато не го намери в Христовия кръст. Вие никога няма да имате мир с Бога, мир със съвестта си, мир на ума и мир на душата, докато не застанете в подножието на кръста и не се идентифицирате чрез вяра с разпънатия Христос. Това е тайната на мира. Това е мир с Бога.

• Четвърто: кръвта оправдава. „Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.“ (Римляни 5:9) Христовата кръв променя положението на човека пред Бога. Вместо с вина и проклятие, човек застава пред Него с оправдание и опрощение. Простеният грешник не е като затворник, излежал наказанието си и освободен, но вече без граждански права. Покаялият се грешник, получил прошка чрез Христовата кръв, получава пълните си граждански права в Божието царство. „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава! Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога и който се застъпва за нас.“ (Римляни 8:33—34)

• Пето: кръвта на Иисус очиства. „Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Иисус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.“ (1 Йоан 1:7) Ключовата дума в този стих е всеки. Не от някои грехове, а от всеки грях. Всяка лъжа, която някога сме изрекли, всяко подло, долно или нечисто дело, което сме извършили, цялото ни лицемерие, всичките ни зли мисли — всички те са очистени от смъртта на Христос.

Преди години в Лондон се състояла голяма среща на известни личности. Между поканените бил и Цезар Малан, прочут проповедник от онова време. Една млада дама свирила и пяла прекрасно пред гостите и всички били възхитени. Когато завършила изпълнението си, проповедникът се приближил до нея и деликатно, но твърдо казал: „Когато ви слушах тази вечер, си помислих колко много би спечелило Христовото дело, ако използвахте способностите си в Негова служба. Вие знаете, уважаема госпожо, че пред Бога сте също толкова грешна, колкото и пияницата в уличната канавка или проститутката на пристанището. Но аз съм щастлив да ви кажа, че кръвта на Иисус Христос, Неговия Син, може да ви очисти от всеки грях.“ Младата жена се възмутила от това нахалство, но проповедникът отвърнал: „Госпожо, не исках да ви оскърбя. Ще се моля Божият Дух да ви убеди.“

Всички се разотишли. Но тази нощ младата дама не могла да заспи. Образът на проповедника и неговите думи не излизали от мисълта. В два часа сутринта тя скочила от леглото и докато сълзите обливали лицето, Шарлот Елиът написала своето прочуто стихотворение:

Такъв какъвто съм, без извинение —
защото проля кръвта Си за мен;
и защото Сам ме повика при Себе Си —
о, Божие Агне, аз идвам при Теб!
Такъв какъвто съм, без да очаквам,
че сам бих могъл да очистя душата си;
и защото кръвта Ти измива петната _ —
о, Божие Агне, аз идвам при Теб!

Но това не е краят. Христос не бе оставен на кръста с течащата от ръцете, гърдите и нозете Му кръв. Той бе снет и внимателно положен в гроб. Входът на гроба бе затворен с голям камък, а пред него беше поставена стража от римски войници. През целия съботен ден учениците Му стояха потънали в скръб в горната стая. Двама от тях потеглиха за Емаус. Душите на всички бяха изпълнени със страх. Рано сутринта Мария, Мария Магдалена и Саломия се запътиха към гроба, за да помажат трупа. Но когато пристигнаха там, те се стреснаха, защото гробът се оказа празен. Един ангел застана пред входа на гроба и ги попита: „Кого търсите?“ Те му отвърнаха: „Търсим Иисус от Назарет.“ И тогава ангелът оповести най-великата и славна вест, която човешко ухо някога е чувало: „Няма Го, защото възкръсна!“

От това велико събитие зависеше целият Божи спасителен план. Без възкресение не би имало спасение. Много пъти Иисус бе предсказвал възкресението Си. Веднъж Той каза: „Както Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи, така и човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ И Той наистина възкръсна, както беше предсказал!

Съществуват известни правила, според които едно историческо събитие се счита за достоверно. То трябва да бъде засвидетелствано от благонадеждни съвременни очевидци. За възкресението на Иисус от мъртвите има повече доказателства отколкото за това, че Юлий Цезар някога е живял, или че Александър Велики е умрял на 33 години. Странното е, че историците приемат за достоверни хиляди факти, за които има само оскъдни доказателства, а за най-важния факт — възкресението на Иисус Христос, се ограничават само с един скептичен поглед и недоверчиви разсъждения. Причината е преди всичко в това, че тези хора не желаят да вярват. Духовният им поглед е толкова заслепен и предразсъдъците им са толкова много, че те не могат да приемат великия факт на Христовото възкресение само въз основа на свидетелството на Библията.

• Възкресението означава преди всичко, че Христос бе истински Бог. Той действително беше това, което претендираше че е. Христос беше Бог в плът.

• На второ място то означава, че Бог е приел Неговата изкупителна жертва на кръста, необходима за нашето спасение. „Той беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.“ (Римляни 4:25)

• Трето: възкресението дава увереност на човечеството в Божия справедлив съд.

• Четвърто: то гарантира, че накрая и нашите тела също ще бъдат възкресени. „Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.“ (1 Коринтяни 15:22) Писанието ни учи, че нашето тяло ще бъде положено в гроб, но ще възкръсне във великия ден на възкресението. Тогава смъртта ще бъде погълната победоносно. В резултат от Христовото възкресение жилото на смъртта е изтръгнато и сега Христос държи ключовете на смъртта. Той казва: „Аз съм … Живият; и бях мъртъв, и ето, живея за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“ (Откровение 1:18) Иисус обещава: „Понеже Аз живея, и вие ще живеете.“

• Пето: Христовото възкресение означава, че смъртта е победена. Силата на смъртта е пречупена и страхът от нея е премахнат. Сега ние можем да кажем заедно с псалмиста: „И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си с мене. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“ (Псалм 23:4)

Поради възкресението на Христос, Павел можеше да гледа с радостно очакване към бъдещето. Той казва: „Защото животът за мен е Христос, а смъртта — придобивка.“ (Филипяни 1:21)

Без възкресението на Иисус Христос не бихме имали надежда за бъдещето. Библията обещава, че някой ден ние ще застанем лице в лице с възкръсналия Христос и че ще имаме тела, подобни на Неговото.

Лице в лице с Христос, моя Спасител.
Лице в лице — какво ще бъде там!
Когато ще ме грабне — ще погледна
лицето на Христос, за мен умрял.
Лице в лице тогава ще Го видя
далече там, зад звездното небе.
Лице в лице — сред всичката Му слава
ще гледам вечно светлото Лице!