в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

V глава ДЯВОЛЪТ

„Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на тоя свят, срещу духовете на злото в небесните места.“

Ефесяни 6:12

В основата на всичко, което става днес, лежи един сатанински принцип. Библията говори за „старовременната змия, наричана дявол и Сатана, който мами целия свят.“ (Откровение 12:9) Ние знаем, че той действа, за да заблуди всички хора и всички народи. Действието му се проявява навсякъде.

В наше време всички се надяваме, че постепенно се приближаваме към мира и скоро ще го намерим, но съвсем неочаквано, изневиделица се появяват недоразумения, недоверчивост и съмнения, и резултатите от месеци наред упорита работа се провалят в един миг. Това е така, защото целта на Сатана е мрачната, безрадостна река на човечеството да продължава мъчителния си път до края на времето. Той спечели Адам в Едемската градина и смята, че ще може да си присвои и душите на неговите потомци.

Няма мислещо същество в днешния свят, което да не си е задавало въпроса дали има дявол. Няма никакво съмнение, че той съществува. Виждаме неговата сила и влияние навсякъде. Въпросът не е дали дяволът съществува, а как и защо той се е появил.

От историята за Адам и Ева знаем, че дяволът е бил на земята преди Бог да създаде първия човек. Злото вече е съществувало, иначе Бог не би могъл да направи дърво, чийто плод да дава познаване на доброто и злото — не би имало необходимост от такова дърво, нито възможност то да съществува, ако нямаше зло и човекът не се нуждаеше от защита срещу него.

Тук се сблъскваме с най-голямата тайна, с най-мъчителната загадка, с най-трудния проблем — как е могъл Бог, който е всемогъщ, съвършен, свят и вселюбещ, да създаде злото, или да позволи на дявола да го създаде? Защо е трябвало Адам да бъде изкушен, защо Бог не е унищожил дявола, когато той е влязъл в тялото на змията, за да нашепне на Ева лоши мисли?

Библията ни дава някои скромни насоки за възможния отговор. Но също така ни дава да разберем, че човек не може да узнае пълния отговор, докато Бог не позволи на дявола и всичката му изобретателна сила да Го подпомогне в изпълнението на собствения Му велик божествен план.

Преди грехопадението на Адам, много преди Адам изобщо да е бил създаден, Божият всемир изглежда е бил разделен на сфери на влияние, всяка от които е била под наблюдението и строгия контрол на един ангел или небесен княз, който, от своя страна, бил отговорен пред Бога. Павел споменава за „началство и власт, сила и господство… не само в тоя свят, но и в бъдещия“. (Ефесяни 1:21) На много места в Библията се говори за ангели и архангели, което показва, че помежду им е установена йерархия — едни са с по-голяма власт от други.

Такъв небесен княз трябва да е бил и дяволът и на него вероятно е била поверена земята като сфера на владение. Известен под името Луцифер, или „носител на светлина“, той навярно е бил много близък на Бога — дотолкова, че сърцето му се изпълнило с амбиция и той решил да не бъде повече Божия любим княз, а да застане наравно с Него!

В този момент настъпило разцеплението в космоса, разцеплението на всемира, дотогава съвършен и хармоничен по Божията воля. Сега част от него се противопоставила на Бога. Дяволът застанал против Бога и се опитал да обяви собствено господство. Той изоставил службата си в Божието управление и слязъл в поднебесния свят, провъзгласявайки се за равен на Бога. Бог го е бил поставил за княз на този свят и все още не го е отстранил от тази служба, при все че правната основа за това вече съществува чрез смъртта на Христос. От този момент досега дяволът се бори срещу Бога на земята.

Дяволът установил царството си на земята като мощен властелин с множество ангели, които минали на негова страна. Неговата власт и положение тук, на този свят, са истинската причина за написването на Свещените Писания. Ако Сатана не се беше обявил против Бога и не се беше опитал да се мери с Неговата сила и авторитет, историята с Адам в райската градина би била съвсем различна; не би съществувала необходимостта от написването на десетте Божи заповеди към човечеството; Бог не би бил принуден да изпраща Сина Си на кръста.

Иисус и Неговите апостоли бяха твърдо убедени в съществуването на дявола. Матей съобщава за един действителен разговор между него и Иисус. (Матей 4:1—10) За фарисеите той също беше напълно реален — дотолкова, че обявиха Иисус за дявола. (Матей 12:24)

Иисус не хранеше никакви съмнения относно съществуването на дявола, както и относно властта, която той има на земята. Неговата сила ясно личи от следните думи в писмото на Юда (ст. 9): „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола спореше за тялото на Мойсей, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а рече: „Господ да те смъмри!“

Съвременното объркване по отношение на личността на дявола навярно се дължи преди всичко на карикатурните му изображения, особено актуални през средновековието. За да притъпят страха си от него, хората се опитват да му се присмеят, като го представят като глупаво и смешно същество с рога и дълга опашка. Те слагат в ръката му вила за тор, правят израза на лицето му слабоумен, а погледа — кривоглед и си казват: „Кой може да се бои от такова смехотворно създание?“

В действителност обаче дяволът е същество с изключително висока интелигентност, силен и надарен дух, притежаващ безкрайна изобретателност. Ние забравяме, че той вероятно е бил най-великият и най-издигнатият от всички Божи ангели . Той е бил една величествена фигура, но е решил да употреби своите божествени дарования за егоистичните си цели, вместо за целите на Бога. Неговият разум е блестящ, плановете му — изключително хитри, логиката му — почти необорима. Силният враг на Бога не е нескопосано създание с рога и опашка — той е княз с голяма гордост, с неограничена хитрост и лукавство, способен да се възползва от всяка предоставена му възможност и да обърне всяка ситуация в своя полза.

Дяволът е напълно способен да издигне лъжливи пророци, за което Библията ни предупреждава. Върху развалините на обезверяването или върху нестабилната основа на колебливата вяра дяволът е готов да издигне своето майсторско произведение — фалшивия цар. Той ще създаде религия без Изкупител; ще съгради църква без Христос; ще призове за служение без Божието Слово.

Апостол Павел предсказва това: „Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това… Защото такива човеци са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли.“ (1 Коринтяни 11:3—4, 13)

Ние знаем, че ще се появи антихристът и ще се опита да впримчи душите и сърцата на хората. Времето наближава, разстоянието до целта се скъсява — първите признаци са вече налице: объркване, паника и страх. Признаците за идването на фалшивия пророк се разпознават навсякъде и е напълно възможно мнозина от нас да станат живи свидетели на онзи страшен момент, когато ще започне последното действие на прастарата драма. Не е изключено това да стане в наши дни, защото всичко се развива с много бързо темпо, събитията се изпреварват пред очите ни и ние виждаме как много хора, съзнателно или не, избират страната на дявола или на Бога.

Ще настане борба на живот и смърт в истинския смисъл на думата — битка, която ще бъде безпощадна, без снизхождение. Човешката фаза на тази борба започна в Едемската градина, когато дяволът подмами и откъсна човечеството от Бога, и с това стана причина хората да търсят някакъв свой собствен път, да искат да живеят по своя собствена воля. „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път, но Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ (Исая 53:6) Тази борба ще продължи до края на времето, докато едната или другата от тия две сили — доброто или злото — не победи и не постави на престола истинския или фалшивия цар.

В този момент от историята две мощни триединства стоят едно срещу друго. Триединството на Бога (Отец, Син и Свети Дух) и лъжливото триединство, на което Сатана би искал да служим. Това триединство на злото (дяволът, антихристът и лъжепророкът) е описано в книгата Откровение: „И видях от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророкада излизат три нечисти духа, приличащи на жаби.“ (Откровение 16:13)

Нито за момент, нито в будно, нито в спящо състояние, ние не сме извън обсега на тези две мощни сили; няма миг, в който да не можем съзнателно да избираме да се подчиним или на едната, или на другата. Дяволът постоянно стои до нас, за да ни изкушава, да ни заплашва или ласкае. Винаги обаче от другата ни страна стои Иисус Христос — вселюбящият и всеопрощаващ Спасител — и чака да се обърнем към Него с молба да ни помогне, да ни даде свръхестествена сила, за да противостоим на злото.

В моментите на най-голям страх, когато се чувстваме най-безпомощни пред нещата, които не можем да контролираме, когато ни нападат отчаянието и разочарованието — тъкмо в тези моменти дяволът се опитва да използва слабостта ни и да ни повлече по пътя, който Адам избра.

В тези опасни моменти трябва да помним, че Христос не ни е забравил. Той не ни е оставил беззащитни. Иисус Христос възтържествува над Сатана в часа на Своето изкушение, и Той ни е обещал, че и ние ще можем всеки ден да побеждаваме изкусителя. Помнете: „Затова се яви Божият Син — за да унищожи делата на дявола.“ (1 Йоан 3:8)

Книгата, която ни говори за любовта на Бога, същевременно ни предупреждава и за опасността от дявола, който иска да застане между нас и Него, като неуморно се опитва да впримчи човешката душа. „Бъдете трезви, бъдете бдителни; защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне.“ (1 Петрово 5:8) Библията разкрива дявола като личност, която властва над цяла войска от демонични духове, стремящи се да повлияят и контролират всички човешки дейности. Той е „князът на въздушната власт, духът, който сега действа в синовете на непокорството.“ (Ефесяни 2:2)

Не се съмнявайте нито за миг в съществуването на дявола! Той е твърде реален и изключително умен. Ако се нуждаете от конкретни доказателства, достатъчно е да погледнете първата страница на днешните вестници, или да си пуснете радиото или телевизора. Щяха ли нормални, здравомислещи хора да постъпват по такъв начин, ако не бяха под властта на дявола? Нима е възможно сърца, изпълнени само с Божията любов и доброта, да извършат такива злини и насилия, за каквито ни се съобщава всеки ден? Как може интелигентни и високо образовани хора с честни намерения да седнат на една маса за преговори и да се окажат така неспособни да разберат взаимно нуждите и усилията си, ако мисълта им не е съзнателно замъглена и изкривена?

Винаги когато видя някой „модерен“ човек в наше време да се произнася иронично за съществуването на интелигентната личност на дявола и командваните от него зли духове, аз си спомням стихотворението на Алфред Хуг:

Днес хората не вярват в дявола, както техните бащи.
Врата широка се отваря за лъжлива вяра,
където той на трон стои.
Гласуваха единодушно, че той не съществува, затова
ни огнената му следа, ни раздвоеното копито
се виждат нейде по света.
Но кой посява тръни и бодили в пътеката на уморения светец?
И кой копае тайно ямите пред стъпките на прашните нозе?
Кой сее плевели в нивята, където Бог посява житните зърна?
Гласувахме, че няма дявол — и вярваме, че е така.
Тогава кой ги върши тия,
така наречените „дяволски дела“?
Разказват, че не обикалял вече наоколо като „рикаещ лъв“.
Но кой тогава е виновен за непресъхващата стръв,
с която водят се войните — в държави, в църквата, в дома?
Нали гласувахме, че няма дявол — единодушно при това?
Не може ли, все пак, да стане някой и публично да обясни
как стават ежедневно хилядите престъпления
и кой зад всичко туй стои?
Гласувахме против — и значи: днес няма вече Сатана!
И той ръцете си умива и важно се отдръпва настрана.
Но пита се обикновеният човек, и с право:
кой въпреки това делата дяволски скроява?

Кой наистина е отговорен за подлостите и ужасите, които виждаме около себе си? Как да си обясним страданията, които всички изпитваме, ако злото не е могъща сила? Наистина съвременното образование е замъглило умовете ни, ако поради така наречените _научни резултати“ ние сме изгубили вярата си в свръхестествените сили на Сатана.

Джордж Галоуей обобщава този съмнителен принос на съвременното образование по следния начин: „Теорията, че във всемира съществува сила или принцип, личностен или не, който е във вечна опозиция на Бога, като цяло се отхвърля от съвременния ум.“

Съвременният ум може да отхвърля тази теза, но от това злият принцип не изчезва.

Големият методистки проповедник д-р Глоуис Чапел пише в своите „Проповеди от Притчите“: „Явно е, че Иисус, както и светиите от Новия Завет, са вярвали в съществуването на една зла личност, известна под името дявол… Нашето време е отхвърлило това учение.“ Но по-нататък той предпазливо добавя: „Ако вече не можем да обясним съществуването на злото, като обвиним за него дявола, то ние пак не можем да отречем факта, че то съществува и властва в света. Грехът е един страшен факт, както и да се опитваме да го обясним.“

Наистина грехът е ужасяваща реалност. Той стои като огромна сила зад всичко добро, което хората искат да сторят; той е като тъмна сянка, готова да потуши всяка светлина, опитваща се да ни докосне отгоре. Ние всички знаем това, виждаме го, усещаме го при всяко свое движение. Можем да го наричаме както искаме, но не можем да отречем съществуването му. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места.“ (Ефесяни 6:12)

Бих запитал ония, които отричат съществуването на дявола и помощниците му, как си обясняват бързината, с която се разпространява злото, или наличието на безброй камъни и препятствия по пътя на праведния? Могат ли да отрекат факта, че разрушението и нещастието настъпват само за секунди, докато възстановяването и изграждането изискват дълги и мъчителни усилия?

Ако отроним някоя лъжа, или пуснем клюка или клевета, сякаш магическа сила за миг разнася думите до най-отдалечените ъгълчета. Изречем ли някоя истина обаче, или извършим някое благородно дело, веднага се намират невидими сили, които се опитват да закрият този малък лъч светлина и надежда. Никой съзнателно не гради църкви на дявола, не издига амвон, от който да се проповядва словото му. При все това обаче, словото му е навсякъде и твърде често то се превръща в гибелни дела. Как ще обясним готовността на хората да се вслушват в гласа на злото, а да остават глухи за истината и доброто, ако не съществува някоя невидима сила, която неуморно да работи за опорочаването и осакатяването на човешкото сърце и човешките мисли? Нима някой би подминал зрелия, свеж и вкусен плод, за да вземе гнилия, гъмжащ от червеи и вонящ на мухъл, ако не е движен от някоя зла, тъмна сила? В действителност обаче ние постоянно точно това правим: отминаваме нещата, които са истински, богати, красиви и целебни и търсим пошлите, низки и без никаква стойност. Това са делата на дявола и те растат буйно навсякъде.

Това, което става тук, на земята, е само отражение на голямата борба между злото и доброто в невидимия свят. Харесва ни да мислим, че нашата планета е центърът на вселената и придаваме твърде голяма стойност на земните събития. Глупавата ни гордост признава само това, което можем да видим с очите си, но във всемира кипи, невидима за нас, една борба с неизмеримо по-голямо значение.

Древните мъдреци са знаели това. Те са съзнавали, че съществуват много повече неща, отколкото човешките сетива могат да възприемат. Съвременният човек обича да се хвали с това, че е _създал“ радиото и телевизията, че е направил възможно пренасянето на звуци и образи с помощта на вълни през пространството. Истината е, че тези вълни са съществували далеч преди да бъдат открити от човека. Във всемира има и още по-невероятни явления, за които ние може би никога няма да узнаем. Древните пророци са знаели за съществуването на тези чудеса, но дори и те само са можели да предполагат тяхното величие; и те са можели да доловят само слабо ехо от могъщата битка на световете.

Една от големите цени, които Адам трябваше да заплати за това, че послуша дявола, бе, че той загуби поглед за духовната действителност. Той, а и всички хора след него, загубиха способността си да виждат, чуват и разбират нещата, които нямат материална основа. Адам сам се изключи от вечните чудеса и прелести на невидимия свят, загуби силата на истинското пророчество, способността да гледа напред, и така да разбира по-добре смисъла на настоящето. Той загуби връзката, единството си с всемира и с всички живи същества. Той се отдели от Бога и стана чужденец в Божия свят.

След акта на грехопадението Адам заприлича на повреден телевизор, способен да приема само на един канал, при това изкривен и объркан. Ако картината на екрана е неясна и лоша, ние не упрекваме за това предавателната станция; ако не можем да уловим програмата, която желаем, не стоварваме вината върху учените, открили телевизията — ние знаем, че причината е в нашия апарат. Ако антената ни е лошо сложена, или живеем на място, където телевизионното приемане е некачествено, това не означава, че телевизията изобщо е едно жалко и несполучливо изобретение.

Ако обаче ни връхлети болест или друго нещастие, ако страдаме поради последиците от собствените си грехове, веднага бързаме да обвиним Бога за това! Ние проявяваме голямо търпение и разбиране към телевизорите си, когато не ни дават това което искаме, но сме бързи да роптаем срещу Бога и Неговата вселена, когато получим изкривена картина от нея. Ако някой се издигне в службата вместо нас, или постигне успех, който според нас не заслужава, ние веднага викваме срещу Божията несправедливост. Изискваме обяснение защо Бог допуска такова неравенство! Ние напълно изгубваме от поглед факта, че Бог като една голяма и съвършена телевизионна станция изпраща постоянно съвършения образ на Своята любов и справедливост в целия всемир, а изкривеното приемане се дължи на нас.

Злото в нас, изкривяването на нашето същество, ни пречи да виждаме и преживяваме съвършения Божи свят. Нашият грях замъглява картината и ни пречи да бъдем чисти Божии деца вместо деца на злото. Апостол Павел говори за всички нас, когато казва: „Защото доброто, което желая, не върша, а злото, което не желая, него върша.“ (Римляни 7:19). Той разбира кой е страшният враг, силният противник на човечеството и възкликва: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на закона на греха.“ (Римляни 7:24)

Павел съзнаваше наличието на двамата силни противници и това, че техните мощни, магнетични сили постоянно го разкъсват. Силата на доброто тегли духа и сърцето му нагоре, към Бога, докато силата на злото дърпа тялото му надолу, към унищожението и смъртта.

Ние всички сме уловени между тези двете сили — живота и смъртта. Ако изберем Божия път, избираме живота; изберем ли сатанинския, избираме смъртта!