в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

IX глава ПОКАЯНИЕ

„Също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“

Лука 15:7

Видяхме, че Иисус изисква обръщане. Разбрахме също така, че трите елемента на обръщането са покаяние, вяра и обновление. Може да се спори в каква последователност се явяват тези три елемента, но общо взето се приема, че те настъпват едновременно. Независимо дали осъзнавате това, или не, в критичния момент на обръщането тези три неща се случват едновременно с вас.

Ако покаянието може да се опише с една дума, то тя е „отказване“. Ще попитате: „Отказване от какво?“ Отговорът се съдържа също в една дума: „От греха.“ Библията учи, че грехът е престъпване на закона. Грехът е незачитане на какъвто и да е авторитет и отхвърляне на всяко задължение спрямо Бога. Грехът е онзи принцип на злото, който влезе в Едемската градина, когато Адам и Ева бяха изкушени и паднаха в грях. Тръгвайки от Едем тази ужасна отрова премина във всички човеци, така че „всички съгрешиха“ и „няма праведен нито един“. Грехът разруши връзката ни с Бога и като последица от това увреди нашите отношения с всички хора и дори със самите нас.

Ние никога не можем да имаме мир с Бога или мир с другите хора, или дори мир вътре в себе си, ако не бъде премахнато това „отвратително нещо, което е омразно на Бога“. Ние трябва да отхвърлим не само принципа на греха, но и отделните конкретни грехове. Ние трябва да се откажем от света, от плътта и от дявола. Тук не може да има никакви компромиси, колебания или пазарлъци. Христос изисква от нас пълно отказване.

Но това отново е свързано с принципа на любовта — ако истински и изцяло отдадете любовта си на Иисус, няма да искате да вършите неща, които за Него са омразни и отвратителни. Когато Му се предадете с вяра, автоматично ще се откажете от всички грехове в живота си. Затова покаянието и вярата вървят ръка за ръка — не може да има истинско покаяние без спасителна вяра и не може да има спасителна вяра без истинско покаяние.

За жалост думата покаяние днес не звучи твърде често от амвона. Тя е много непопулярна дума. А първата проповед на Иисус беше: „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4:17) Бог говореше чрез Своя Син. Иисус дойде на земята със сърце, изпълнено с любов и милост, но веднага започна ясно и недвусмислено да говори за вината и греха на човека. Той призоваваше хората да признаят вината си и да се обърнат от безбожието си. Казваше, че преди Бог да излее върху тях любовта, благодатта и милостта Си, те трябва да се покаят. Иисус никога не си затваряше очите пред неправдата. Той изискваше нашето себеосъждане, нашето абсолютно обръщане; изискваше от нас ново отношение към живота преди да ни открие Божията любов.

Веднъж разказали на Иисус за едни галилеяни, чиято кръв Пилат смесил с кръвта на жертвите им, когато римските легиони потушили еврейски бунт. Разказали Му също как падането на силоамската кула отнело живота на много хора. Иисус отговорил: „Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви: не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.“ (Лука 13:2)

С други думи, Иисус казва, че независимо дали хората умират от насилие, при злополука или от естествена смърт, съдбата им ще бъде една и съща, ако не са се обърнали с покаяние към Бога. Докато това не стане, вярата е напълно невъзможна. Това не ограничава Божията благодат, но покаянието разкрива пътя за нея.

Знаем, че спасението се основава единствено на Божията благодат. Вече видяхме, че никакви жертвоприношения, обреди или дела по закона не могат да спасят нито една душа. Библията казва, че никой човек не се оправдава пред Бога чрез закона: „Праведният чрез вяра ще живее.“ (Римляни 1:17) Спасението, прошката и оправданието са основани единствено на изкупителното дело на Христос. Но за да стане Христовата жертва на кръста действена за който и да било човек, през което и да било историческо време, този човек трябва да се покае за греховете си и да приеме Христос чрез вяра.

Йона проповядваше покаяние в Ниневия, докато целият град се покая.

Езекиил също говореше за покаяние: „Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Йехова. Покайте се и обърнете се от всичките си престпления, та да не ви погуби беззаконието.“ (Езекиил 18:30)

Голямото послание на Йоан Кръстител също беше покаянието: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“ (Матей 3:2)

Покаянието се споменава седемдесет пъти в Новия Завет. Иисус казва: „Ако се не покаете, всички така ще загинете.“ Проповедта на апостол Петър в деня на Петдесетница беше: „Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви.“ (Деяния 2:38) Апостол Павел казва: „Проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.“ (Деяния 20:21) Според Библията покаянието е заповядано от Бога: „Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“ (Деяния 17:30) Това е безусловна заповед. Бог казва: „Покайте се, или ще загинете!“ Вие покаяли ли сте се? Сигурни ли сте?

Какво е разбирал Иисус под покаяние? Защо тази дума се среща толкова често в Библията? Ако я потърсим в някой съвременен речник, ще открием, че „покайвам се“ означава „съжалявам, мъчно ми е за нещо извършено“. Но оригиналните гръцки и еврейски думи, които Иисус е използвал са означавали много повече от просто „съжалявам“ и „мъчно ми е, че съм извършил грях“. Библейската дума „покаяние“ означава „промяна, обръщане“. Това е силна, действена дума, тя означава истинска революция, която се извършва в човека. Когато Библията ни призовава да се покаем за греха си, това значи да го отхвърлим, да се обърнем обратно и да тръгнем в посока, противоположна на греха и всичко свързано с него.

Иисус разказа притчата за блудния син, за да покаже нагледно какво разбира под думата „покаяние“. Когато блудният син се разкайва, той не продължава просто да си седи където е, съжалявайки горко за греховете си. Той не се отдава на пасивна скръб. Не остава на мястото си, сред свинете. Напротив, той става и тръгва! Той поема в обратна посока, намира баща си и се смирява пред него, и след това получава наградата си.

Твърде много съвременни християни са изгубили библейското разбиране за покаянието. Те смятат, че то едва ли е нещо повече от това да поклатиш глава и да си речеш: „О, колко съжалявам, че направих това!“ — и след това да продължиш да си живееш точно както преди.

Истинското покаяние означава промяна, обръщане от нещо, поемане в друга посока. Не е достатъчно да съжаляваме. Юда също съжаляваше и съвестта го измъчваше, но той никога не се покая. Не е достатъчно дори да се поправим. Няма изтезание, на което бихме могли да подложим тялото си, няма изпитания, на които да подложим ума си, които биха могли да задоволят всемогъщия Бог. Нашите грехове бяха изкупени от Иисус Христос на кръста. Там Той изтърпя наказанието за тях. Никое страдание, което ние бихме поели върху себе си, не би ни довело до покаяние.

Когато говоря за покаяние, нямам предвид така наречената „скамейка на скръбта“ от едно време. Мнозина са учили, че за да се стигне до покаяние и спасение, трябва да се скърби определено време. Веднъж един човек ми разказа за своето обръщане: на едно събиране на християни с такива разбирания той излязъл напред, за да приеме Христос. Докато стоял на колене пред амвона и се опитвал да намери Бога, при него дошла една мила сестра, потупала го по рамото и казала: „Дерзай, братко! Ако търсиш Бога, трябва да се бориш!“ След няколко минути се приближил един църковен служител, потупал го по рамото и казал: „Братко, отпусни се!“ След малко дошла друга сестра и му доверила: „През нощта, когато аз се обърнах, видях ослепителна светлина, от която направо се смръзнах.“ Човекът ми каза: „Опитвах се да се боря и да се отпусна едновременно, като същевременно се оглеждах за светлината. Без малко щях изобщо да се откажа в цялото объркване!“

Един много интелигентен християнски водач веднъж ми разказа, че настойчивото очакване на проповедника и цялата църква да видят от него някаква демонстрация на чувства, почти му попречило да дойде при Бога.

Фалшивата приповдигнатост на чувствата, която се създава на много християнски събирания, е била и е пречка за не една искрена търсеща душа. Но тук аз говоря за истинското библейско покаяние, което включва и трите — и разума, ичувствата, и волята.

• На първо място е необходимо осъзнаванена греха. Библията казва: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“ (Римляни 3:23) Когато Исая осъзна греха си, той извика: „Горко ми! … понеже съм човек с нечисти устни.“ (Исая 6:5) Когато Йов осъзна, че е грешник, каза: „Гнуся се от себе си.“ Когато Петър осъзна греховете си, възкликна: „Аз съм грешен човек.“ (Лука 5:8) Когато Павел осъзна своята греховност, той нарече себе си „главния от всички грешници“.

Светият Дух предизвиква това изобличение за грях. Истинско покаяние може да настъпи само след като Светият Дух вече е говорил на сърцето и ума. Той може да използва молитвите на една майка, чрез проповедта на един пастир, някое християнско радиопредаване, вида на някоя църковна сграда или смъртта на любим човек, за да породи у нас това необходимо съзнание за грях. Но аз съм виждал хора, разтреперани и уплашени от това изобличение, които въпреки това не се покайват. Възможно е човек да разбере, че е грешник, да вижда греховете си и дори сълзи да лее за тях, но въпреки това да не се покае.

• Второ: в покаянието участват и емоциите, както и при всяко друго истинско преживяване. Павел говори за скръб по Бога, която води към спасително покаяние. Много хора се страхуват от всякакви емоции и са критични и подозрителни към всяко обръщане, което не е извършено като в хладилник. Разбира се, подклаждането на фалшиви приповдигнати емоционални състояния крие големи опасности, но това не изключва съществуването на истински чувства и дълбочина на преживяването.

По този повод д-р Сангстер, голям методистки проповедник, казва в своята книга „Моят коментар“: „Човек, който крещи на футболен или бейзболен мач, но когато чуе, че някой грешник плаче пред кръста на Христос, се разстройва и промърморва нещо за опасността от емоционалното християнство, едва ли заслужава сериозно отношение.“

• Трето: покаянието включва волята. Чак когато стигнем до волята, намираме истинската сърцевина на покаянието. Необходима е твърдата решимост за изоставяне на греха, за промяна на отношението ни към самите себе си и към Бога. Трябва да се променят чувствата ни, волята ни, начинът ни на мислене и целта на нашия живот.

Само Божият Дух може да ни даде решимостта, която е необходима за истинското покаяние. То означава нещо повече от молитвата на малкото момиченце: „Боже, направи ме добра — не наистина добра, но достатъчно добра, за да не ме бият!“

Има стотици хора, чиито имена са вписани в църковните регистри. Те ходят на църква, когато им е удобно, даряват пари и поддържат църковните мероприятия, ръкуват се с проповедника след службата и му казват колко блестяща проповед е изнесъл, владеят християнския език и много от тях могат да цитират доста стихове от Библията, но въпреки това никога не са преживели истинско покаяние. Те имат консуматорско отношение към религията. Обръщат се към Бога и се молят, когато се окажат натясно, а през останалото време не се замислят твърде за Него. Библията ни учи, че когато човек дойде при Христос, в него се извършва промяна, която се отразява във всичко, което той върши.

Нито един-единствен стих в Светото Писание не намеква, че човек може да бъде християнин и да си живее както си поиска. Когато Христос влезе в човешкото сърце, Той изисква да бъде Учител и Господ. Той изисква пълно отдаване. Той изисква контрола над умствените ни способности. Той изисква тялото ни да бъде подчинено на Него и само на Него. Той изисква целият ни труд и всичките ни усилия да бъдат в Негово име.

Много от днешните тъй наречени християни по-скоро биха се отказали да ходят на църква, отколкото да се откажат да си купят нов хладилник. Ако трябва да избират дали да направят вноска за нова кола, или да подпомогнат строежа на някое неделно училище, едва ли биха се колебали дълго. Хиляди хора, които се считат за вярващи, поставят парите и високия стандарт на живот преди учението на Христос. Те намират време за кино, футбол и всякакви развлечения, но не могат да намерят време за Бога. Могат да пестят за по-голяма къща и по-голям телевизор, но не могат да отделят пари за църквата. Това е идолопоклонство.

Трябва да настъпи промяна! Ние сочим с пръст езичниците и идолопоклонниците от древността, но единствената разлика е, че нашите кумири са направени от блестящ хром и неръждаема стомана и имат терморегулатори и размразяващи устройства вместо очи от скъпоценни камъни! Вместо позлатени нашите богове са емайлирани, но ние им се покланяме по същия начин и смятаме, че не можем да живеем без тях.

Иисус изисква пълно господство над всички тия неща. Той желае да Му предадем всичко, свързано с обществения, семейния и професионалния ни живот. Той трябва да бъде на първо място във всичко, което вършим, мислим, или говорим, защото, когато се покаем наистина, ние се обръщаме към Бога във всяко отношение.

Христос ни предупреди, че няма да ни приеме в Своето царство, ако не сме готови да се откажем от всичко, ако не сме готови да се отвърнем от всеки грях в своя живот. Не се опитвайте да направите това отчасти. Не си казвайте: „Ще оставя част от греховете си, но някои ще си задържа. Ще живея част от живота си за Христос и част за собствените си желания.“

Иисус изисква да Му се отдадем сто процента и когато го направим, ни възнаграждава хилядократно. Не очаквайте обаче, че Той обявява и по-малки награди — например от петстотин процента за петдесет процента отдаване. Бог не действа по този начин. Той изисква пълна промяна, пълно отдаване. Ако сте решили да се откажете от греха и изцяло да се предадете на Христос, вие сте направили още една стъпка към мира с Бога.

следваща глава X глава ВЯРА