в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

IV глава ГРЯХ

„Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“

Римляни 3:23

Ако Бог е справедливо и любящо същество, защо тогава има толкова много зло, страдания и скръб? Откъде се е появила цялата тази омраза и враждебност? Защо сме си направили фалшиви идоли? Защо се кланяме пред олтарите на войната, на алчността и себелюбието? Защо човешкият род, който Бог е създал по подобие на собствения Си образ, е потънал тъй дълбоко в развалата, че се е наложило да бъдат написани десетте Божии заповеди? Защо Бог е трябвало да изпрати собствения Си Син да ни спаси? Защо Божиите създания са потънали в срамни удоволствия и зло?

За да си отговорим на тези въпроси, за да разберем защо народ се изправя срещу народ, защо се разделят семейства, защо вестниците са пълни с информация за жестокости, подлости и омраза, трябва да се върнем към началото, към първите глави на Библията, към разказа за Адам.

Някои хора твърдят, че добре познатата ни история за сътворението е само един мит, само начин да се обясни на децата един въпрос, който няма отговор. Но не е така. Библията ни казва точно какво е станало в началото и защо оттогава човек непрестанно върви по пътя на самоунищожението.

Бог е създал този свят като едно съвършено цяло — прекрасния, хармоничен свят, който човекът е отхвърлил — съвършения свят, който ние копнеем да намерим отново — светът, който всички ние търсим.

В този съвършен свят Бог е поставил един съвършен човек. Адам е бил съвършен, защото нищо, което Бог прави, не може да бъде несъвършено. И на него Бог е дал Своя най-скъпоценен дар — свободата. Бог е подарил на човека правото на свободен избор.

Първият човек не е бил пещерен човек — не е бил някакво диво, ръмжащо и космато горско същество, борещо се да устои на опасностите на джунглата и да подчини дивите зверове. Адам е бил създаден съвършен, с напълно развити умствени и физически способности. Той е бил свързан с Бога и е общувал с Него. На него е било отредено да бъде цар на земята и да управлява според Божията воля.

Такъв е бил създаден Адам — съвършеният човек, първият човек и единственото земно същество, на което Бог бе дал неоценимия дар на свободата. Адам е имал съвършена свобода — свободата да избира или да отхвърля, свободата да бъде покорен на Бога и на Божиите заповеди, или да им се противопоставя, свободата да направи от себе си щастлив или нещастен човек. Това означава, че свободата сама по себе си не е най-важното нещо в нашия живот, по-важното е как ще я използваме — от това зависи дали ще бъдем в мир със себе си и с Бога.

Това е същината на проблема, защото свободата открива пред човека повече от една възможност. Тя е безсмислена, ако има само един път, по който може да се тръгне. Свободата включва в себе си възможността да избираш, сам да определяш постъпките си.

Всички ние познаваме хора, които са честни не толкова по собствен избор, а просто защото нямат възможността да бъдат нечестни. Други се гордеят с това, че са добри, но всъщност те са принудени от начина си на живот и обкръжението си да не бъдат зли. Не можеш да считаш за собствена заслуга това, че не си се поддал на изкушението, ако никога не си срещнал никакво изкушение.

Бог не ограничи Адам по този начин. Той му гарантира свободата на избор и му даде възможност да я упражни. Тъй като Бог не може да направи нищо несъвършено, Той даде на Адам съвършеното средство, за да докаже дали иска да Му служи, или не.

Докато се намираше в Едемската градина, първият човек нямаше грях, невинността му бе неопетнена. Целият всемир се простираше пред него. Още ненаписаната история на човечеството лежеше под ръката му подобно на голям лист от най-чист пергамент, очаквайки той да напише първата глава и с това да определи пътя за всички бъдещи поколения.

Бог бе завършил делото Си. Той бе създал на земята градина, изобилстваща с всичко необходимо за човека. Бе създал един съвършен човек по Свое подобие. Беше му дал ум и душа, и пълната свобода да използва ума си и да разполага с душата си, както желае. След това като мъдър родител Бог изчака да види какъв избор ще направи Неговото дете.

Това беше моментът на изпита, моментът, в който Адам трябваше да използва свободната си воля, за да избере верния или погрешния път — да го избере, защото го желае, а не защото това е единствената възможност.

И той направи своя избор, понесе последствията му и стана образец, който цялото човечество щеше да последва. “Чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци…“ (Римляни 5:18)

Адам бе началото на човечеството, той бе като бликнал от земята кристален извор, на който бе дадена възможността да избере дали да стане бистра река, течаща през красиви плодородни поля, или мръсен поток, разбиващ се в мрачни скали и клокочещ през тъмни проломи — студен и безжизнен, неспособен да донесе радост и плодородие на земята около себе си. Бог не може да бъде упрекнат за трагичната бъркотия, в която светът се озова. Грешката е в Адам, в погрешния избор, който той направи, като послуша лъжите на изкусителя, вместо Божията истина! От този ден нататък историята на човечеството е история на напразните усилия на човека да възстанови онова, което е имал преди момента на фаталния избор и е изгубил чрез падението на Адам!

Може би ще възкликнете: „Но това е несправедливо. Защо да страдаме днес заради това, че първият човек в ония далечни времена е съгрешил? Нима човечеството не се е реабилитирало през изтеклите години? Защо трябва да продължаваме да бъдем наказвани всеки ден?“

Нека се върнем отново към примера за потока — онзи студен, кален поток, течащ на дъното на дълбоката, пуста пропаст. Защо той не се върне назад към топлите, красиви поля, простиращи се горе? Защо не напусне мрачното си корито и не се превърне отново в щастливата пенлива рекичка, която е бил, когато е избликнал от земята?

Не го прави, защото не може. Той няма в себе си силата да извърши нещо различно от онова, което е вършил винаги. Веднъж сгромолясал се надолу по стръмните брегове в мрака, той не може отново да се издигне към светлината на слънчевата земя горе.

Разбира се, има начин това да стане, но реката не го знае, тя сама не може да го разбере.

Има един чуден начин, който е винаги на разположение, за да извади реката на човечеството от мизерията и отново да я насочи в топлата долина на мира. Тя обаче не го вижда или не му обръща внимание. Чувствайки, че не е по силите да промени нещо, тя продължава да тече по своя измамен път, докато най-сетне се изгуби в океана на разрушението.

Историята с потока е човешката история от Адамово време насам, която лъкатуши и се извива и все по-стремително се спуска към ужасяващия мрак. Въпреки че издигаме глас и зовем за помощ, ние, точно като Адам, продължаваме съзнателно да избираме погрешния път. В отчаянието си се обръщаме против Бога и Го упрекваме за своите страдания. Поставяме под съмнение мъдростта на преценките Му, Неговата милост и любов.

Ние забравяме, че Адам е глава на човечеството, точно така както президентът е глава на държавата. Чрез своите действия държавният глава представя целия народ. Когато президентът вземе решение, то се счита за решение на целия народ.

Адам е главата, представителят на цялото човечество. Когато той се провали, поддаде се на изкушението и падна в грях, всички още неродени поколения паднаха заедно с него. Библията ясно казва, че последствията от греха на Адам ще тегнат над всеки един от неговите потомци. Всички ние много добре разбираме горчивата истина на онзи пасаж от Библията в Битие 3:17-19, рисуващ трагичното отражение на Адамовото деяние върху нашия живот: „Проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст в пръстта ще се върнеш.“

А на Ева Бог казва: “Ще преумножа скръбта ти в бременността, в болки ще раждаш чада и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее.“ (Битие 3:16)

С други думи, поради греха на Адам, на земята, която някога е раждала само полезни и хранителни растения, сега виреят и много плевели и паразити. Човекът, за когото някога е било достатъчно само да протегне ръка за храната си, който не се е нуждаел от облекло и покрив, днес е принуден да се труди непрестанно, за да осигури всичко необходимо за себе си и семейството си. Жената, някога най-безгрижното същество, сега е обременена с грижи и страдания. Хората днес са наказани с духовна и физическа смърт.

Чрез Адам грехът влезе в човешкия род и оттогава човечеството безуспешно се опитва да се освободи от него. Библията казва, че преди грехопадението Бог е предупредил Адам, че ако яде от дървото за познаване на доброто и злото, ще умре. Господ е заръчал на Адам и Ева да се плодят и умножават, и да напълнят земята. Но при все че първоначално са били създадени по Неговия образ и подобие, след грехопадението те вече създават деца по свое собствено подобие. Така Каин и Авел наследяват от родителите си смъртоносната болест на греха и оттогава тя преминава във всяко следващо поколение. Ние всички сме грешници по наследство — колкото и да опитваме, не можем да избягаме от природата си. Направихме вече всичко, което е по силите ни, за да си възвърнем онова, което Адам загуби, да се освободим от бремето на греха и развалата. Опитахме с всички възможни средства — възпитание, философия, религия, политически и обществени механизми. С ограничените си от греха умове се мъчехме да постигнем неща, непосилни за нас. Мотивите ни бяха добри и усилията ни похвални, но се оказаха напразни — ние си останахме все така далеч от целта. Цялото ни познание и развитие, всички наши открития, всичките ни амбициозни планове ни придвижваха мъничко напред, като че ли само за да ни покажат колко сме безпомощни, когато след това отново се сгромолясаме там, откъдето сме тръгнали. Защото ние продължаваме да повтаряме грешката на Адам; ние все още се опитваме да бъдем самостоятелни владетели, да царуваме със собствената си сила, вместо да се покорим на Божите закони.

Преди да обвиним Бога, че е несправедлив или немилостив, затова че е позволил грехът да завладее света, нека погледнем фактите. Бог ни изпрати Своя Син, за да ни покаже пътя за избавление от проблемите и страданията ни. Изпрати Го, за да премине през същите изкушения, на които Адам някога не устоя, и да възтържествува над тях. Сатана изкуши Иисус също както изкуши и Адам. Той Му предложи власт и слава, ако се откаже от Бога, точно както някога предложи на Адам чрез Ева.

Голямата разлика е, че Иисус устоя на изкушението! Когато дяволът Му показа всичките царства на света и Му обеща тяхната слава, ако последва него вместо Бога, Господ Иисус каза: „Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ (Матей 4:10) Иисус изцяло възтържествува над изкусителя, с което разкри пред всички народи и всички следващи поколения безгрешното Си естество.

Нашите слабости и грехове са доказателство, че сме истински синове на Адам и следваме неотклонно стъпките му. Ние можем да го проклинаме, но все още му подражаваме!

Всеки ден ние сме подложени на същия изпит, на който бе подложен Адам; всеки ден имаме поводи да избираме между коварните обещания на дявола и истинното Божие слово; имаме шанса да приближим себе си и останалите до онази красива градина на живота, която Адам изгуби.

Ние копнеем за деня, в който разочарованията, болестите и смъртта ще изчезнат. Тази мечта обаче няма изгледи да се осъществи, ако си останем грешни Адамови синове. Трябва нещо да се направи за нашите грехове. В следващите глави ще видим, че Бог се е погрижил да разреши този основен проблем на човечеството.

От самото начало на своята история до настоящия момент човекът с безбожния си стремеж към власт и неотклонното си постоянство да използва дара на своя свободен избор за егоистични цели вече е достигнал до ръба на гибелта. Руините на много култури покриват Земята — нямо свидетелство за неспособността на човека да изгради траен световен ред без Бога. Всеки ден се създават нови развалини, нова мизерия, но хората продължават да вървят по гибелния път, който са си избрали.

През цялото това време Бог с неизказаната Си милост гледа всичко това и чака с търпение, което надхвърля всяко човешко разбиране. Той чака и предлага лично спасение и мир на всички, които решат да дойдат при Него. Същият избор, който Бог предостави на Адам, стои и пред нас. Ние все още разполагаме с възможността да го направим. Живеем във време на благодат, когато Бог все още задържа наказанието, което заслужаваме.

Пречка за щастието на хората е грехът. Той е причината човек никога да не може да постигне онова идеално състояние на своя живот, за което бленува. Всеки план, всеки обществен ред, които той изгражда, в края на краищата са осъдени на провал и забвение, защото делата му са извършени в безбожие и неправда. Развалините около нас са красноречиви свидетелства за греха, който изпълва света.

Изглежда, че човек е изгубил от погледа си връзката между причината и следствието, която е валидна за всяко нещо в тази вселена. Резултатите от нашите стремежи и усилия са очевидни и достатъчно красноречиви, но дълбоката, истинска причина за тях като че ли все по-малко се вижда. Може би това е мъглата на модерната философия на „прогреса“, в чийто плен се намираме — капанът, създаден от самите нас — и затова така фанатично се държим за вярата, че човечеството напредва бавно, но сигурно към съвършенството.

Много философи защитават тезата, че настоящата световна трагедия е само временна случайност по пътя на възходящото развитие и правят сравнение с други подобни периоди в човешката история. Опитват се да ни убедят, че страданията, които сега трябва да изживяваме, са само родилните болки по пътя към едно по-добро време. Човечеството се намирало в своята детска възраст и хората все още правели първите си неуверени и залитащи стъпки в „детската градина на историята“, все още далеч от зрелия и разумен живот, който ги очаква в бъдещите столетия.

Библията ясно говори за нещо, което естествените науки не искат да допуснат, а именно, че зад природата стоят един Създател, но и един изкусител. Човек укорява Създателя за това, което е дело на изкусителя. Той забравя, че нашият свят днес не е такъв, какъвто Бог го е сътворил. Бог създаде света добър, но грехът го развали; създаде човека невинен, но грехът проникна в него и го направи порочен. Всяка форма на проявление на злото е последица от първоначалния грях — грехът, който си е останал все същият в човешкото сърце още от момента, в който е влязъл там. Злото е все едно и също, независимо дали става дума за дивака, който причаква с копие в ръка жертвата си някъде в джунглата, или за добре възпитания, цивилизован човек, който полита с изтребител над същата джунгла, за да хвърли бомбите си над някое беззащитно село. Това са двама души, отделени с векове в културно отношение. Единият е много „по-напреднал“, разполага с всичките предимства на човешката цивилизация, докато другият е все още в „примитивно“ състояние. Но въпреки това — наистина ли са толкова различни? Нима и двамата не са подвластни на страха и недоверието към себеподобните си? Нима не се ръководят на първо място от собствените си егоистични интереси за сметка на останалите? Дали бомбата е по-малко жестока и брутална, или е по-цивилизована от голото копие? Можем ли да се надяваме, че вървим към един по-добър свят, когато от зората на човечеството до днес, от най-примитивната до най-напредналата епоха, хората винаги с много по-голяма готовност убиват ближните си отколкото ги обичат?

Цялата мъка, цялата горчивина, цялата жестокост, болка, трагедия, срам на човечеството са събрани в тази единствена дума — грях. Тя не е много популярна, със сигурност не е модерна, но е ужасно истинска дума.

Хората не обичат да им се казва, че са грешници, при все че и техните родители и прародители са били такива. Библията обаче заявява: “Няма разлика; защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“ (Римляни 3:22, 23)

Библията твърди, че всеки човек на земята е грешник пред лицето на Бога, затова винаги, когато чуя някой да се опитва да се измъкне от това, си спомням за онзи църковен служител, който дошъл един ден при своя пастор, за да поговори с него за греха. Той му казал: Ние, църковните членове, не бихме искали да говорите толкова много и така открито за греха. Боим се, че нашите младежи, слушайки всичко това, по-лесно ще станат грешници. Защо не го наричате просто „грешка“ или да казвате, че нашите млади хора често са се провинявали поради заблуждение. Само, моля ви, не споменавайте тъй често думата грях!“ Тогава пасторът отишъл до една висока лавица, смъкнал някакво шише и го показал на посетителя си. На бутилката било написано с големи червени букви: „ОТРОВА. НЕ ПИПАЙ!“ „Какво да сторя според вас?“ — попитал го той. „Мислите ли, че ще бъде разумно да махна този недвусмислен надпис и да го заменя с друг, например „ментова есенция“? Не разбирате ли, че правите отровата по-опасна, като я обозначите с друго, по-невинно име?

Грехът — простият, старомоден грях, който предизвика падението на Адам — е същият, от който страдаме и днес. И той ще ни вреди още повече, ако не желаем да го погледнем направо, ако се опитваме да го гримираме и да му придадем по-благообразен вид. Не е необходимо да търсим нова дума за него; важното е да открием и осмислим истинското значение на старата, защото милиони хора изобщо не осъзнават що е грях, при все че той господства над целия свят.

Невярното, ограничено разбиране за греха е пречка за покаянието на мнозина; то е причината и голяма част от християните да бъдат далеч от един истински живот в Христос.

Ние можем да погледнем на греха лековато, като на нещо не особено сериозно, просто „човешка слабост“. Можем да го наречем дреболия, но Бог го нарича трагедия. Можем да го подминем като някаква случайност, но Бог го обявява за мерзост. Човек се стреми да си намери извинение за греха, а Бог се стреми да го изобличи и да го спаси от греха. Грехът не е забавна играчка — той е нещо ужасно, от което трябва да се пазим. Затова е много важно да научим какво представлява той в очите на Бога.

Д-р Ричард Бел дава пет определения за греха.

• Първо: Грехът е беззаконие, престъпването на Божия закон. (1 Йоан. 3:4)

Бог е определил ясна граница между доброто и злото, и винаги когато я прекрачваме, когато се провиняваме, като преминаваме в забранената зона на злото, ние нарушаваме закона. Всеки път, когато нарушаваме десетте Божи заповеди, когато не спазваме наставленията в проповедта на планината, ние престъпваме Божия закон и сме извършили грях. Апостол Яков казва, че всички сме грешни: “Всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Яков 1:1415) Понеже всички сме престъпили Божиите закони, всички сме нарушили Неговите заповеди, следователно всички сме грешници.

• Второ: Библията окачествява греха като неправда.

Неправдата е отклонение от правдата, независимо дали конкретното действие е било изрично забранено, или не. Неправдата е свързана с вътрешните ни подбуди, с това, което най-старателно се опитваме да скрием от очите на хората и на Бога. Тук става дума за злото, което избликва от поквареното ни естество, а не толкова за лошите постъпки, които понякога извършваме под принудата на обстоятелствата.

Иисус говори точно за тази вътрешна поквара, когато казва: “Отвътре, от сърцето на човеците излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“ (Марк 7:21)

• Трето: Библията обяснява греха като пропускане на целта.

Божията цел е Христос. Смисълът и крайната цел на нашия живот е да живеем с живота на Христос.

Той дойде на този свят, за да ни покаже какво трябва и можем да постигнем тук, на земята. Ако пропуснем да последваме примера Му, пропускаме целта на живота си и не достигаме божествения стандарт.

• Четвърто: Грехът е престъпление.

Той представлява преминаване на собствената ни воля в сферата на Божествения авторитет. Грехът не е само нещо отрицателно, не е само липса на любов към Бога. Грехът е и правенето на положителния избор — ние предпочитаме себе си пред Бога. Поставяме себе си в центъра, вместо с цялото си сърце да се обърнем към Бога и да Му се отдадем. Егоизмът и себелюбието са също форми на греха, точно както и кражбата, и убийството. Може би те са дори по-опасни и коварни, защото при тях е лесно да се пропусне надписа върху шишето с отровата. Тези, които се съобразяват само със себе си и цялото им внимание е насочено към собствената им личност, които защитават само собствените си интереси и права, са също толкова големи грешници, както пияницата или леката жена.

Иисус казва: „Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Бихме могли да перифразираме тези думи така: „Каква полза ще има човек, ако изгради индустриална империя, но страда от рак и не може да се радва на нищо в живота си? Каква полза ще има един диктатор, ако завладее половината свят, но трябва да живее с непрестанния страх от куршума или ножа на някой отмъстител? Каква полза ще има един баща, който възпитава строго децата си, ако впоследствие бъде изоставен от тях и остане сам в старостта си? Наистина себелюбието е смъртоносен грях.

• Пето: Грехът е неверие.

Неверието е грях, защото е оскърбление към истинността на Бога. „Който вярва в Божия Син, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син.“ (1 Йоан. 5:10) Неверието затваря небесните врати и отваря портите на пъкъла. То отблъсква Божието Слово и се противи да приеме Христос за Спасител. Неверието заставя хората да затварят ушите си за Евангелието и да отричат Христовите чудеса.

Грехът носи смъртно наказание и никой човек няма способността да се избави от това наказание или сам да очисти сърцето си от мръсотията. Ангелите и хората не могат да изкупят греха. Само в Христос се намира средството за избавление от него. Само Христос може да спаси грешника от участта, която със сигурност го очаква. „Защото заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) „Нито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.“ (Псалм 49:7) „Нито среброто им, нито златото им ще може да ги избави в деня на гнева Господен.“ (Софония 1:18)

Единствената възможност на човека за избавление от греха е свързана с един самотен, гол, подобен на череп хълм. Там на един дървен кръст беше разпънат един крадец, на друг — един убиец, а между тях, на третия кръст, висеше прикован един Човек с трънен венец на главата. Кръв течеше от ръцете и нозете, струеше от гърдите Му, капеше над очите Му, докато ония, които стояха под Него, със задоволство Му се надсмиваха и подиграваха.

Кой е този мъченик, кой е този Човек, когото другите човеци унижаваха и убиваха? Това е Божият Син, Князът на мира, определеният от небето Вестител за измъчената от греха земя. Това е Този, пред когото ангелите се покланят, закривайки лицето си. Но въпреки това Той вися кървящ и изоставен на жестокото дърво.

Какво Го доведе на това място на ужаса? Кой причини тази страшна мъка на Човека, дошъл да ни научи на истинска любов? Отговорът е ти и аз, защото заради твоя и моя грях Иисус бе прикован на кръста. В този безсмъртен миг човечеството потъна в най-черните бездни на греха, достигна границата на най-големия позор. Уви! Затова не е чудно, че дори слънцето не можа да издържи и закри лицето си.

Наистина ли моят Спасител кръвта Си проля?
Наистина ли моят Цар умря?
Нима зарад нищожество такова като мене
Иисус извърши туй спасение?

Грехът се изяви в най-ужасната си и мрачна форма чрез акта на разпятието. Но ударът, който прикова Христос на кръста, стана ударът, който отвори пред човека вратата към неговото освобождение. Кулминацията на греха, върхът на позора и омразата, се превърна във върха на Божията милост и прошка. Чрез смъртта на Божия Агнец на кръста самият грях беше разпънат за тези, които вярват в Христос. Неговата смърт е основата на нашата надежда, обещанието за нашия триумф! На кръста Христос пое върху собственото Си тяло греховете, които ни притискаха. Той умря за нас и възкръсна, доказвайки истинността на всички Божи обещания към човека. И ако вие днес приемете Христос чрез вяра, ще можете да скъсате веригите на греха и да се почувствате сигурни и свободни с убеждението, че чрез любовта на Христос душата ви е очистена от греха и спасена от наказанието.

следваща глава V глава ДЯВОЛЪТ