в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

III глава БОГ

„Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?“

Йов 11:7

Кой е Бог? Как изглежда? Как можем да се убедим в Неговото съществуване? Къде е началото Му? Можем ли да Го познаем?

Всички ние или гласно, или поне мислено сме си задавали тези въпроси, защото не е възможно да наблюдаваме света около себе си, без да се удивляваме от начина, по който той е сътворен. Ние ежедневно се изправяме пред чудото и тайните на живота и смъртта, пред великолепието на цъфналите дървета, пред блясъка на звездното небе, пред величието на планините и моретата. Кой е създал всичко това? Кой е измислил гравитацията, благодарение на която всяко нещо стои на мястото си? Кой е узаконил неизменното редуване на деня и нощта, на годишните времена?

Всички тези въпроси ни насочват към мисълта, че зад всичко стои делото на един върховен Творец. Както например часовникът има свой създател, така и нашият прецизно устроен всемир има своя велик Конструктор. Наричаме го Бог. От най-ранно детство сме свикнали да чуваме и произнасяме това име. Библията обяснява, че Богът, за когото говорим, Богът, на когото говорим, когото възпяваме, от когото се излива всяко благословение, е същият, който е създал този свят и ни е поставил в него.

Ще попитате кой е Той, къде е? Всички ние знаем името Му, призоваваме Го в часовете на най-силните си тревоги и изпитания. Мнозина от нас се стараят да запълнят с мисълта за Бога всеки свой буден миг. Други заявяват, че не вярват в Него и че Той не съществува. Има и такива, които казват: „Обясни ми Го, и може би и аз ще Го приема.“

Ако и вие сте сред тях, ако през целия си живот сте слушали за Бога, но сте очаквали някой да ви Го „обясни“, преди да повярвате в Него, нека заедно се обърнем към Библията и да видим какво ни казва тя.

В това съдбовно време всеки би трябвало да потърси отговор на въпроса: „Какъв е Бог?“ Всеки би трябвало да си зададе този въпрос и да бъде сигурен, че отговорът, който ще намери, ще бъде правилният. Всеки би трябвало да разбере без сянка на съмнение точно какъв е Бог и какво може да извърши Той.

Незнанието по отношение на Бога и съпротивата на хората да Му се подчиняват са първопричината за всички техни лутания и проблеми. Неяснотата относно Божия план доведе света до хаос. Нежеланието ни да узнаем Божите закони и да ги следваме натовари душите ни с тежко бреме. Защо тогава не се опитаме, доколкото можем, да научим всичко за Бога?

Откъде обаче да почерпим това знание? Дали някой измежду нас може да ни каже истината — та нали всички ние сме еднакви, смъртни същества? Упълномощил ли е Бог някого тук, на земята, да ни говори от Негово име и за Него? Не! Единственият, който можеше да го стори, живя преди 2000 години и ние Го разпънахме на кръст! Как тогава можем да разберем?

Ако се обърнем към учените с въпросите за Бога, много от тях ще ни кажат, че Бог е израз на всичко, което срещаме в природата и живота, че всяко живо същество е единосъщно с Бога, че самият живот е израз на божественото естество. Те ще ни кажат, че можем да разпознаем Бога както в най-нищожната водна капчица, така и във величествената небесна дъга.

Попитайте някой философ, и той ще ви каже, че Бог е първоначалната и неизмерима сила зад цялото творение, че е движещата сила на всички светове, Силата без начало и без край, че всеки елемент от живота и всяка красота около нас са проявления на Неговото могъщество, идващи като безкраен поток от първичната сила и вливащи се отново в нея.

Продължавайте да питате, и ще ви кажат, че Бог е абсолютен, че Той е всичко във всичко и че никой не може да узнае повече за Него. Има различни обяснения за Бога. Всяка раса, всеки народ, всяко семейство, всеки индивид са се опитвали да обяснят онова възвишено същество зад всемира. Човеците от всички времена са се мъчили да открият Създателя, чието дело са видели, но чиято личност не познават. Коя от всички тези разнообразни теории да възприемем? На кого от всички тези самопровъзгласили се авторитети да повярваме?

Както вече видяхме в предишната глава, Бог сам ни се е разкрил в книгата, която наричаме Библия. Ако повярваме, че Библията е откровението на Бога, търсенията на ума ни ще бъдат вече напълно задоволени, а сърцето ни — изпълнено. Можем да бъдем уверени, че тази книга ни дава точния отговор и правилния път за разбирането на Бога, на Неговото истинско естество. Бог се открива в Библията по стотици начини и ако я четем грижливо и редовно, както ежедневния си вестник, ще бъдем така добре информирани за Него, както за последните политически или спортни събития!

Божието откровение се проявява в безброй форми , които биха могли да запълнят цели томове, така както шлифованият диамант има множество блестящи повърхности. В този ограничен обем ние можем да обхванем четири от тях, които са най-значителните, и които трябва винаги да помним.

• Първо: Библията казва, че Бог е Дух.

Когато Иисус говори с жената при кладенеца в Сихар, Той ясно и недвусмислено казва за Бога: „Бог е Дух.“ (Йоан 4:24)

Какво си помисляте, когато чуете думата дух? Каква представа се поражда в съзнанието ви? Дали за някакво неясно облаче мъгла, което се носи из въздуха, или за нещо, което плаши децата ни нощем? Дали духът е едно безформено нищо и дали това е имал предвид Иисус, когато е казал: „Бог е Дух“?

Ако искаме да разберем истинското значение, което Иисус влага в тази дума, трябва отново да се обърнем към Библията, и по-точно към онзи пасаж, в който Той след възкресението Си казва: „Попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“ (Лука 24:39)

Оттук недвусмислено личи, че духът е безтелесен. Той е противоположност на тялото. При все това обаче той има същност и сила. За нас това е мъчно разбираемо, защото се опитваме да го схванем с нашия краен, телесно ограничен разум.

Като човешки същества, загубили неограничения поглед, който Бог първоначално е дал на творенията си, ние не можем да схванем силата и величието на духа, който е далеч извън нас. Срещайки се с думата „дух“, ние си представяме нещо близко до нашето обкръжение, опитваме се да го вкараме в ограничения си умствен кръгозор. Това е все едно да се опитаме да опишем неповторимия шум, необятност и величественост на морето на човек, който никога не е виждал вода, по-голяма от кална локва. Гледайки само към едно плитко и зеленясало блато, нима можем да си представим безмерните дълбини, тайнствения живот, разбиващата се в скалите мощ, безкрайния шум на морето, страховитата ярост на неговата буря или с нищо несравнимата красота на неговата тишина? Как някой, който е виждал само кални локви, ще разбере за какво му говорите? Какви думи ще използвате, за да му предадете пълното усещане за удивителното море? Как ще го убедите, че такова чудо наистина съществува?

По същия начин за нас е безкрайно трудно да разберем думите на Иисус: „Бог е Дух“. Иисус знаеше какво е дух. Неговият ум не беше ограничен като нашия. Очите Му не бяха приковани върху калната локва на живота. Той познаваше напълно безграничните сфери на духа и дойде на земята, за да ни даде поне някакво разбиране за неговите чудеса, неговата утеха и неговия мир.

Знаем, че духът не е нещо обвързано с тяло. Той не е променлив като тялото. В този смисъл „Бог е Дух“ означава, че Той не е обвързан с някакво тяло или фигура. Той не познава граници и е напълно неизмерим и невидим за нашите очи, които могат да възприемат само физическите неща. Библията ни казва, че Бог, понеже е безграничен, може да бъде едновременно навсякъде, да чува всичко, да вижда и да знае всичко.

Това е извън човешките възможности и затова, мислейки за Бога, човек Го принизява до собствените си ограничени представи. Ние отричаме способността на Бога да върши неща, които ние не можем да вършим. Приличаме на оня човек, който не бил виждал океана, но много слушал за него, и когато най-сетне се озовал на брега му, загребал вода със шепата си, стиснал я и възкликнал: „Ето, най-сетне взех океана в ръката си, притежавам го!“ Наистина, той притежава част от него, но в същия миг много други хора на съвсем други места могат също да стискат по няколко капки в ръката си и да ги наричат своя собственост. Милиони човеци по света могат да черпят вода от океана колкото си поискат, но от това той няма да намалее, ще си остане същият. Мощта и силата му ще бъдат непроменени, животът в неведомите му дълбини ще си продължава, въпреки че океанът е задоволил нуждите на всеки отделен човек, застанал с протегнати ръце по всичките му брегове.

Така е и с Бога. Той може да присъства едновременно навсякъде, да чува молитвите на всички, които Го призовават в името на Христос, да върши велики чудеса, да държи планетите и звездите на местата им, да дава растеж на растенията, да дава дихание на всяко живо същество. За Бога няма граници. Няма граница за Неговата мъдрост. Няма граница за Неговата сила. Няма граница за неговата любов. Няма граница за неговата милост.

Ако досега сте имали някаква ограничена представа за Бога, откажете се от нея! Не се опитвайте да Го вместите в рамките само на едно място, или сфера на присъствие и дейност. Не бихте се опитали да ограничите океана. Не бихте дръзнали да се опитате да измените движението на Луната или да спрете въртенето на Земята. А колко несравнимо по-наивно и глупаво е да се опитвате да ограничите Бога, който е създал и управлява всички тези чудеса!

За много неща съм завинаги благодарен на майка си, но едно от най-трайните благословения, които съм получил чрез нея, е че още на десетгодишна възраст тя ме научи, че Бог е Дух, безкраен, вечен и неизменим. Това определение за Бога запазих през целия си живот, а когато човек знае в сърцето си, че Бог е безкраен, вечен и неизменим Дух, това му помага да преодолее изкушението да Го ограничава. Това помага да се преодолеят всички съмнения в способностите на Бога да извърши неща, които вие сами не можете да извършите.

Някои хора се съмняват, че Библията е истинното Слово на Бога, понеже не са склонни да припишат на Бога нищо, което за самите тях е невъзможно. Ако имате някакви съмнения относно боговдъхновеността на Библията, върнете се и се опитайте да я погледнете по друг начин — с погледа на човек, който през целия си живот се е взирал в една мръсна локва и сега за пръв път се изправя пред величествената гледка на океана! Може би точно сега за пръв път виждате мъничка частица от неограничената Божия сила. Може би чак сега започвате малко да го разбирате, такъв, какъвто е в действителност. Защото, щом Бог е Дух, както казва Иисус, не съществуват вече никакви загадки на провидението, никакви съмнения относно пълната Му власт в човешките работи, нито в това, че Той е вдъхновявал хората, написали Библията. Всичко ще дойде на истинското си място, когато разберете кой и какъв е Бог в действителност.

• Второ: Библията Го разкрива като Личност.

Навсякъде в Библията се срещат изрази като: Бог обича, Бог каза, Бог направи. Това значи, че на Бога е присъщо всичко, характерно за една личност. Личността чувства, мисли, желае, притежава определена индивидуалност.

Тук, на земята, личността се помества в тяло. Смъртният ни ум не може да си представи личност, която не е изявена в плът и кости. Ние знаем обаче, че нашата личност не винаги ще бъде облечена в тялото, което сега обитава. Знаем, че в момента на смъртта тя ще го напусне, за да се отправи по пътя, който я очаква. Знаем всичко това, но пак мъчно го осъзнаваме и приемаме. Какво откровение би било, ако всички можехме да разберем, че личността не бива да се идентифицира с определено физическо същество. Бог не притежава тяло, и въпреки това е Личност: Той мисли, Той чувства, Той обича, Той прощава, Той ни съчувства, Той носи нашите скърби и болки.

• Трето: Библията твърди, че Бог е не само Дух и Личност, но и едно свято и справедливо същество.

От първата книга, Битие, до последната, Откровението на Йоан, Бог се изявява като свят Бог. Той е напълно съвършен и абсолютен във всяка подробност. Той е твърде свят, за да се докосне до грешния човек, твърде свят за да търпи греховния живот. Той е свят и съвършен Бог.

Ако имахме действителна представа за величествената Му правда, колко по-различно бихме живели — и като отделни хора, и като цели народи! Ако можехме изведнъж да видим огромната пропаст, която разделя неправедния човек от Божията съвършена праведност, светът би се променил веднага! Свещеното писание казва за Него, че Той е светлината, в която няма никаква тъмнина — единственото висше същество без недостатък и без петно.

Това е още едно нещо, което несъвършеният човек трудно разбира. Ние, които постоянно правим грешки и изобилстваме от слабости, едва ли можем да си представим възвишената Божия святост. Трябва обаче да я признаем, ако искаме да разберем Библията и извлечем полза от нея.

Навсякъде в Свещеното Писание изрично се говори за пропастта, която дели несъвършения човек от съвършения Бог. Виждаме я в разделението на скинията и храма на свято и пресвято място. За нея се загатва и чрез жертвата, която трябва да се принесе, когато някой грешник пожелае да се приближи до Бога, както и чрез необходимостта от специалното посредничество между Бога и човека, осъществявано от свещениците. Тя се подчертава изрично и в законите от книгата Левит, отнасящи се за нечистотата. Проявява се и в множеството празници на Израил и в изолацията на Израил в Палестина. Божията святост определя всички останали божествени принципи.

Свещеното Писание заявява, че престолът на Бога е установен върху основата на Неговата Святост. Тази Святост, която човек не притежава, е причината за пропастта между Бога и непокаялия се грешник. Библията ни казва, че нашите неправди ни разделят от Бога, и то така пълно, че лицето Му остава скрито за нас и Той не ни чува, когато Го призоваваме.

Бог е прекалено чист, за да може да гледа с одобрение на злото. Той е прекалено свят, за да има какъвто и да било досег с греха. Преди грехът да влезе в човешкия род, Бог и човекът са можели да общуват един с друг. Сега това общение е прекъснато и всяка връзка помежду им е невъзможна, освен чрез Иисус Христос. Само чрез Иисус човек може да възстанови разрушеното си отношение с Бога.

Човек сам по себе си е грешник, безсилен да промени този факт, безсилен да докосне чистия слух на Бога със своя грешен език. Човекът щеше да остане завинаги погинал, ако Бог в Своята съвършена милост не беше изпратил Своя Син на земята, за да стане мост над пропастта.

Божията святост е причината за смъртта на Иисус. Тя изисква най-строгото наказание за греха и Божията любов определи Иисус Христос да понесе това наказание, като по този начин изкупи греховете на човека. Богът, когото почитаме, е свят, чист и справедлив Бог; Той изпрати при нас единствения Си Син, за да направи възможен нашия достъп до Себе Си. Ако пренебрегнем помощта Му, ако откажем да следваме законите, които ни е дал, ние не ще можем да искаме от Него милост, когато получим наказанието, което заслужаваме.

• Четвърто: Бог е любов.

Смисълът на това твърдение (Йоан 4:8), както и на предишните, не може да бъде разбран без да се чете Библията.

Самите ние не винаги знаем какво изразяваме с думи като „любов“, или „обичам“. С тях обикновено доста се злоупотребява. Използваме ги, за да опишем както най-низките, така и най-възвишените човешки отношения. Казваме, че обичаме да пътуваме, или че обичаме някое ядене. Казваме дори, че обичаме ближния си. В повечето случаи обаче това си остава само дума, която нищо не означава. Затова не е чудно, че нямаме твърде ясна представа за това, което Библията има предвид, когато казва: „Бог е любов“.

Не бива да правим грешката да мислим, че щом Бог е любов, всичко ще бъде спокойно, хубаво и приятно и никой няма да бъде наказван за греховете си. Божията святост изисква всеки грях да бъде наказан, но Божията любов промисля плана и начина за изкуплението на грешника. Тя предвиди кръста на Иисус, чрез който човекът може да получи опрощение и очистване. Точно Божията любов изпрати Иисус Христос на кръста.

Никога не се съмнявайте във великата Божия любов, защото тя е също така неизменима същност на Бога, както и Неговата святост. Бог ви обича, колкото и черни да са греховете ви. Ако Божията любов не съществуваше, никой от нас никога не би имал никаква надежда за бъдещия си живот. Но Бог е любов! И Неговата любов към нас е вечна! „Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8)

Обещанията за Божията любов и опрощение са толкова действителни и сигурни, колкото човешките думи могат да го изразят. Но както морето може да се усети и разбере истински едва когато се види, така и Божията любов не може да се почувства, докато човек не я приеме действително. Докато не постигнете истински мир с Бога, никакви описания на чудесата Му няма да бъдат достатъчно красноречиви за вас.

Това не е нещо, което може да се разбере с човешкия разум. Той е много ограничен, за да обхване нещо толкова велико като Божията любов. Нашият разум е безсилен пред много неща: ние не се опитваме да разберем как една черна крава може да пасе зелена трева и да дава бяло мляко, но въпреки това пием мляко. Умът ни не може да обясни всички сложни процеси, които се извършват, когато от малкото семенце един ден израства растение, на което зреят огромни зелени дини — но ги ядем с удоволствие. Умът ни не може да обясни електричеството, благодарение на чиято светлина може би четете в този момент, но знаем, че го има и се възползваме от него.

Трябва да приемете Бога с вяра, с вяра в Неговия Син, Господ Иисус Христос. И когато това стане, съмненията ви ще изчезнат. Няма да има повече нужда да се питате дали Бог е в сърцето ви, или не, вие ще знаете, че е там.

Когато някой ме попита как мога да бъда така сигурен за това кой и какъв е Бог в действителност, аз си спомням случката с момченцето и хвърчилото: Бил великолепен ден за пускане на хвърчила — имало тих ветрец и по небето плували бели купести облаци. Хвърчилото се издигало, докато най-после съвсем изчезнало зад облаците. „Какво правиш?“ — попитал един човек момченцето. „Държа хвърчило“ — отвърнало то. „Държиш хвърчило? Как можеш да бъдеш сигурен? Та ти не можеш да го видиш!“ „Да наистина.“ — рекло момченцето — „Не мога да го видя, но винаги щом усетя и най-малкото дръпване на конеца, знам със сигурност, че то е там!“ — и посочило нагоре към небето.

Не се доверявайте на ничии думи за Бога. Открийте Го за себе си, и тогава от чудния, топъл трепет на нежните струни на сърцето си, ще знаете, че Той е там със сигурност.

следваща глава IV глава ГРЯХ