в момента четеш
Мир с Бога Били Греам 

II глава БИБЛИЯТА

„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“

Матей 24:35

Времето минава. Секундите отлитат и наближава полунощ. Човешкият род върви към съдбоносна разруха. Все по-тревожно се питаме какъв път да изберем. Съществува ли все още някакъв авторитет? Има ли път, който да поемем? Има ли някаква светлина, която да пронизва дълбокия мрак? Има ли ключ към нашите дилеми? Към кого да се обърнем? Дали сме захвърлени тук от неизвестен творец или стихийна сила без никаква идея за това, откъде идваме, защо сме тук и накъде отиваме?

Истински ключ към отговора на всички тези въпроси съществува. Имаме авторитетен източник на информация и той се намира в старата историческа Книга, наречена Библия. Това е един неподвластен на времето, достоверен източник, дошъл до нас през вековете. Библията е минала през много ръце, явявала се е в различни форми и е надживяла всички нападения. Не са я докоснали нито варварския вандализъм, нито цивилизованата ученост. Не са я унищожили нито огънят на кладите, нито присмехът на скептицизма. През многото мрачни векове на човешката история славните обещания останаха неизменно живи.

Сега, когато явно се приближаваме към големия, решителен час в световната история, нека се обърнем отново към тази вечна Книга на мъдростта и пророчеството; нека се опитаме да разберем защо точно тя е надживяла всичко и е останала истинският, чист извор на вярата и духовната сила на човека.

Някои хора виждат в Библията главно историята на Израел; други — принципите на най-добрата морално-етична система. Но тези неща, колкото и да са важни, остават само в периферията на същинската тема, която е историята на Божието изкупление, осъществено чрез Иисус Христос. Ония, които четат Свещеното писание като художествена литература, като вдъхновяваща история или исторически разказ, пренебрегвайки историята за изкуплението, се лишават от възможността да разберат истинското значение и послание.

Когато е направил така че да бъде написана Библията, Бог е имал изричната цел да разкрие на човека божествения план за неговото изкупление, да изложи на децата Си Своите вечни закони, да им позволи да се докоснат до великата мъдрост, с която ги води, и до голямата любов, с която ги утешава в техния житейски път. Без Библията този свят би бил едно мрачно и страшно място без никакъв светъл ориентир.

Библията е единствената книга на Божественото откровение. Съществуват много други книги на различните религии: мохамеданският Коран, будисткият Канон или Свещените писания, Зенд-авеста на Заратустра, брахманските Веди. Всички тези писания са станали наше достояние чрез достоверни преводи и това дава възможност да се прецени тяхната стойност. Бързо се установява, че всички тези нехристиянски писания са развития в невярно направление. Всички те започват с някакви проблясъци на истинската светлина, но завършват в пълен мрак. Дори случайният наблюдател скоро открива, че Библията е напълно различна. Тя е единствената Книга, която предлага на хората изкупление и им посочва изход от лабиринта на терзанията им.

Хиляда и шестстотин години са били необходими, за да бъде написана Библията. Тя е дело на повече от тридесет автори, всеки от които е действал като Божи писар. Тези мъже, много от които са били разделени във времето от цели поколения, не са записвали просто своите мисли или надежди. Те са представлявали нещо като проводници на Божията диктовка, писали са, както Той ги е водил. Под Неговото божествено вдъхновение те са били в състояние да разберат великите и вечни истини и да ги запишат, така че те да станат достояние и на други хора.

В течение на тези хиляда и шестстотин години шестдесет и шестте книги на Библията са били написани от мъже, говорещи на различни езици и принадлежащи към различни времена и страни, но посланието, което всички те са изразили, е едно и също. Когато компетентните учени събрали множеството стари ръкописи, написани на еврейски, арамейски и гръцки езици, и ги превели на един съвременен език, установили, че Божиите обещания, отразени в тях, навсякъде съвпадат. Великата вест от Бога към човеците не се е променила. Ако днес прочетем тези неподвластни на времето думи, ще открием, че законите относно начина на живот, така, както са предадени от старите автори, са актуални и необходими за нас също толкова, колкото са били и за хората от времето на Иисус.

Затова не е чудно, че Библията винаги е била смятана за най-значителната и важна книга на света. Тя остава ненадмината с мъдростта, поетичната красота и простотата на своите разкази и пророчества. Критиците на Библията, които твърдят, че тя е пълна с митове, измислици и неизпълнени обещания, в крайна сметка са принудени да признаят, че проблемите са у тях, а не у нея. Някои по-основни и съвестни проучвания установяват, че привидните противоречия се дължат по-скоро на неточни преводи, а не са Божии противоречия. Човекът трябва да бъде коригиран, а не Библията.

При все това много от така наречените образовани хора имат навика да се надсмиват над Библията и да гледат на нея като на събираща прах ненужна вещ, а не като на живо Божие слово. Когато едно малко момиченце било запитано от своя пастор дали знае какво съдържа Библията, то с гордост отговорило, че знае всичко, което е вътре и започнало да изброява: снимката на приятеля на сестра му, любимата рецепта на майка му, една къдрица от бебешката косичка на малкото братче и гаранционната разписка за татковия часовник. Много семейства използват Библията като сигурно място за съхранение на стари спомени, писма и сухи цветя, без да се интересуват от нейното съдържание, като по този начин се лишават от възможността да усетят подкрепата и сигурността, които Бог им предлага чрез нея. Но това отношение към Библията вече се променя, и то все по-бързо. Животът сам отхвърля всички заблуди и напразни надежди, всички фалшиви обещания, дадени от човек на човека. Когато уплашените ни очи дирят нещо сигурно, истинно и трайно, ние се обръщаме към тази стара Книга, която от столетия насам е давала на милиони хора по света утеха, сила, освобождение и спасение.

Днес хората отново откриват“ Библията, избърсват праха от старите си екземпляри, или си купуват нови. Простичките, познати, но почти забравени думи звучат толкова съвременно, като че ли са писани вчера. Това се дължи на факта, че Библията съдържа цялата мъдрост, от която човек се нуждае, за да осъществи копнежите на сърцето си и да разреши проблемите си. Тя е архитектурният план, който Бог ни предлага за постройката на нашия живот.

В нашата страна, както и във всички останали, съществува един друг основен документ, който всички ценят и зачитат. У нас той е бил създаден преди близо сто и петдесет години след продължителна работа върху многобройните му постановления, след което е бил изпратен за потвърждение във всички тринадесет щата. Мъжете, които са създали нашата конституция, са съзнавали, че пишат основния закон за една страна от свободни хора. Но тези хора могат да бъдат свободни и независими само когато всеки от тях познава и спазва закона, знае своите права, привилегии, но и отговорности; когато всички се изправят пред съда като равноправни; когато и самият съд е строго подчинен на закона.

Скоро всички започнаха да разбират, че ако знаят закона и живеят според него, те могат да бъдат наистина свободни. Човек можеше да знае къде се намира. Той имаше конституционни права и конституционни задължения. Ако ги пренебрегнеше, някой друг щеше да пострада. Последствията от човешките действия в правно отношения бяха ясни.

Така, както една страна израства и напредва в рамките на своята конституция, така и християнството се развива и процъфтява на основата на законите, изложени в Библията. Както конституцията е замислена да третира еднакво всички хора, които живеят под нея, така и Библията стои като висшата Конституция за цялото човечество. Нейните закони са валидни по един и същи начин за всички, които я признават, без изключения или специални тълкувания.

Както Конституцията е най-висшият закон на една страна, така и Библията е върховният Божи закон. Защото в нея Бог е положил духовните си закони. В Библията Той изрича вечните Си обещания и излага Своя план за изкупление на човешките грехове.

В чудесата на природата ние откриваме Божиите закони в действие. Кой не е вдигал поглед към звездите в безоблачна нощ и не се е възхищавал от величието на творението? Чие сърце не се е разтуптявало по-силно през пролетта, когато цялата природа се събужда за нов живот и всичко живо се зарежда с енергия? В красотата и многообразието около себе си съзираме Божията сила и безпогрешната точност на Божия план. Природата обаче не ни казва нищо за Божията любов или милост. В нея не можем да намерим обещание за вечното си изкупление.

Нашата съвест също ни говори в най-вътрешното ни същество за Божието присъствие и за разликата между добро и зло. Но нейното послание също е ограничено. Единствено Библията съдържа ясното и недвусмислено послание, на което се гради цялото истинско християнство.

Всички учения и принципи на християнството се съдържат в Библията и истинският християнин не отрича и не пренебрегва нито едно от тях, нито пък се опитва да добави нещо към Божието Слово. За разлика от всяка конституция, която се поправя от време на време, Библията не се нуждае от корекции, защото тя е Божието слово. Ние истински вярваме, че хората, писали Библията, са били изцяло водени от Светия Дух, както в мислите си, така и в подбора на изразните средства. Апостол Петър казва: „Защото никога не е идвало пророчество от волята на човека, а светите Божии човеци са говорили, движени от Святия Дух.“ (2 Петрово 1:21) Апостол Павел говори за същото: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16—17)

Излагайки своето истинно послание авторите на Библията никога не са се опитвали да пренебрегнат или разкрасят действителния живот. Греховете, както на обикновените, така и на великите хора, са предадени обективно и чистосърдечно. Слабостите на човешката природа не са прикрити, а животът в библейските времена е записан такъв, какъвто е бил. Удивително е, че животът и мотивите, които са ръководели постъпките на тези хора, и днес изглеждат така актуални! Библията е като огледало, в което се отразяват нашите собствени умове и сърца — цялата ни гордост и предразсъдъци, грешки и слабости, грехове и грижи. Истината е една и тя е вечна. Тя не се променя в различните епохи, географски области, или народи. Хората могат да бъдат различни, да мислят различно, да имат различни обичаи и морални закони, но голямата, валидна за всички истина остава неизменна през вековете.

Предметът на Библията е вестта за Иисус Христос, нашия Спасител, това е историята на изкуплението. Задълбочени изследвания са проследили историята на Иисус Христос до самото начало на Стария Завет, защото Той е същинската тема както на Стария, така и на Новия Завет.

В първата книга, Битие, Той се явява като семето на жената.
Във втората, Изход, Той е пасхалното агне.
В Левит е изкупителната жертва.
В Числа е разбитата скала.
Във Второзаконие Той е Пророкът.
В Иисус Навиев е Военачалникът на Господните войнства.
В Съдии — Освободителят.
В Рут — небесният Сродник.
В шестте книги на царете и летописите — обещаният Цар.
В Неемия — Възстановителят на нацията.
В Естир — Застъпникът.
В Йов Той е моят Изкупител.
В Псалмите Той е Всичко във Всичко.
В Соломоновите притчи — моят Образец.
В Еклесиаст е моята Цел.
В Соломоновата Песен на песните — моята Радост и Пълнота.
В Пророците Той е идещият Княз на мира.
В Евангелията Той е Христос, дошъл да търси и спасява.
В Деянията на апостолите е Христос, възкръсналият.
В Посланията — Христос отдясно на Отца.
В Откровението — Христос, Идващият Цар.

Това е вечната вест на Библията. Тя е историята на живота, на мира, на вечността и на небето. Библията няма скрити намерения и затова не се нуждае от специално тълкуване. За всяко живо същество тя носи единствената по рода си ясна и смела вест — вестта за Иисус Христос и Неговото предложение за мир с Бога.

Един ден Иисус седял със своите ученици на един хълм, близо до Капернаум в Палестина. Те били насядали около Него: може би Петър от едната му страна, а Йоан — от другата. Навярно Иисус ги е гледал тихо и нежно, както любящ родител гледа своите деца — Той обича всяко по специален начин и чрез този поглед всяко дете се чувства неповторимо и различно, скъпоценно и важно. Така трябва да е обичал Иисус Своите ученици.

Навярно малката група се е смирила под този завладяващ любящ поглед. Всички са утихнали в усещането, че ще чуят нещо съдбоносно, нещо, което трябва да запомнят и да предадат на останалите хора по целия свят, на тези, които нямат привилегията да присъстват сред тях и да го научат от самия Учител.

И там, на планината, под сребристо-зелените листа на маслиновото дърво, Иисус изнася най-великата проповед, която човешки уши някога са чували — Той разкрива същността на християнския начин на живот. Когато привършва, сред учениците Му цари свято мълчание. Те “се чудят на учението Му, защото ги поучава като един, който има власт, а не като техните книжници.“ (Матей 7:28—29)

Наистина, Той учеше с власт, с властта на Самия Бог, и правилата, които даваше, бяха Божиите правила, онези, които всеки християнин с надежда за спасение в сърцето си, трябва да следва.

Ако нямате у дома си Библия, още сега излезте и си намерете. Изберете такава, която ще ви служи най-добре — да ви е удобна като големина и шрифт. Започнете да четете и открийте за себе си причината, поради която тази Книга е издържала изпитанието на времето, откликвайки на всяка човешка потребност, укрепвайки вярата и силата, които тласкат човечеството да върви напред.

Ако от дълго време сте били разделени с Библията, най-добре ще бъде да подновите познанството си чрез евангелието от Йоан. То е написано най-ясно и просто, като същевременно е и една от най-сериозните и задълбочени книги на Библията. Неговата цел е да покаже начина на спасението и причината, поради която то е необходимо. Така това евангелие задоволява както въпросите на интелекта, така и копнежа на сърцето.

След книгата на Йоан е добре да прочетете евангелието, както го предават Марк, Лука и Матей. Трябва да се отбележи, че въпреки големите различия в личността на авторите и техния стил на писане, историята, която е разказана в отделните книги, е една и съща — това е вечната история на изкуплението чрез Иисус. Четейки, вие сами ще усетите силата на мощната всемирна истина, която се съдържа в цялото евангелско учение, и ще разберете смисъла на думите на апостол Павел: „Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки.“ (Евреи 13:8)

След като сте прочели всяко евангелие поотделно, започнете да четете Новия Завет отначало и прочетете подред всичките му книги. Това ще ви вдъхне желание да се обърнете и към останалите текстове от Библията, която скоро ще се превърне за вас в незаменим извор на вдъхновение, практически съветник и водител, в сборник от безценни съвети, във важна част от ежедневието ви.

Познаването на Библията е много съществено за един пълноценен и богат живот. Защото думите на тази Книга притежават невероятната способност да намират липсващите парченца, да запълват белите полета, да възстановяват прекъснатите връзки, да възвръщат свежестта на потъмнелите цветове на нашия живот. Научете се да решавате всеки свой проблем с помощта на Библията — на нейните страници можете да откриете отговора на всичките си въпроси.

Освен всичко това обаче Библията на първо място е откровение на съществото на Бога. Философи от всички епохи са се сблъсквали с проблема за Върховното Същество. Какво е То, кое е? Дали е личност и дали се интересува от мен? Къде се намира? Ако Го има, как мога аз да Го позная? Тези и хиляди други въпроси, засягащи Бога, имат своя отговор в святата книга, която наричаме Библия.

следваща глава III глава БОГ