Съдържание Цялата книга на една страница

8 – Чувство за принадлежност

ПО любов ли се женят повечето хора? Или голямото мнозинство от тях се женят поради други причини? Изглежда невероятно някой да стигне до авторитетен отговор на тези въпроси, но аз съм чел две светски книги, които претендират, че имат отговора. Техните автори твърдят, че повечето хора само си мислят, че са влюбени; че те в действителност се женят водени от други чувства – полово привличане, страх, самотност, желание да угодят на родителите и др.

Идеята за брак по любов, казват авторите, е опасен мит. Във всеки случай, твърдят те, щастливият брак не се нуждае от любов или дори от практикуването на Златното правило. Вместо романтика и любов те съветват двойките да се държат един към друг любезно, както биха се държали с изискани непознати, и да се опитат брачният им живот да върви.

Интересно, че дори тези книги познават един от петте вида любов. Въпреки че не й дават специално име, тя прилича на любовта, която гърците наричат сторге. Авторите на едната книга смятат, че истинският любовен съюз е по-вероятно да се срещне при възрастни двойки, женени от много години, изгледали вече децата си, пенсионирани, и сега заедно очакват смъртта. Те имат реалистично чувство един към друг, нуждаят се от компанията на другия и се грижат за благополучието му. Авторът на втората книга счита, че двойка, която се жени без любов, може да я намери след 10, 20 или 30 години. Това описание на взаимоотношенията отново прилича на любовта сторге – естествената привързаност в брака.

Но не е нужно да се чака 30 години или да станете член на съюза на старейшините, за да бъдете готов за любовта сторге. Много от вас, които четете тази книга, сте млади брачни двойки, а даже и младоженци. Аз бих искал да ви покажа важността на изграждането на тази любов в брака ви сега.

Майк и Нан Лоурънс са отпразнували двадесет и петата годишнина от сватбата си. Но те са развили любовта сторге в ранните години от брака си. Ето какво е означавало това за тяхното общуване през „каменливите години“, както те ги наричат:

„В навечерието на нашата сватба през юни, ние мислехме, че всичко ни е наред. Приятелството ни беше топло, романтичните ни чувства – даже по-топли, а колкото до огъня на страстта – достатъчна беше само клечка кибрит! След като се приспособихме към семейния живот, общението, сексуалното желание и романтичните тръпки си бяха все още на мястото. Но всичко беше малко под идеалното, под очакванията ни, тъй като и ние не сме идеални хора. Розовите очила на романтиката не бяха ни приготвили за това. Тогава ние не бяхме християни, така че не знаехме, че любовта агапе би могла да ни сплоти. За щастие, нещо друго ни преведе през тези първи каменливи години, когато сватбеното блаженство почти беше погребано. Вие бихте могли да наречете това, което се породи между нас, усещане за принадлежност. Ние бяхме решили още от самото начало, че сме двама души, представляващи едно цяло. И каквото и да се случеше или както и да се посдърпвахме насаме, ние бяхме влюбени един в друг. Бяхме като брат и сестра на игрището. Можеше да се поспречкваме един с друг, но само някой външен да се опиташе да се вмъкне между нас, трябваше да се справя с двама ни. Ако единият от нас страдаше, другият му избърсваше сълзите. Стана ни навик да вярваме един на друг, когато кариерата ни не вървеше. Оказвахме си внимание, доколкото двама млади хора може да се очаква да покажат, а след това и повече. Не мина много време, за да разберем, че си принадлежим. Станахме едно и винаги ще бъдем. Тъй като ние си принадлежим един на друг, никой не може да разбие нашето единство и любов. Само ние можем, но никога няма да го направим. То е толкова хубаво, за да го загубим. Струва ми се, че много хора прекарват живота си в търсене на чувство за принадлежност. Вероятно те не знаят, че семейството е най-доброто място, където могат да го намерят.“

Новият Завет в Римляни 12:10 ни заповядва за любовта сторге, като ни казва: „Обичайте се един друг като сродници.“ Други преводи казват: „Бъдете посветени един на друг“ или „Обичайте се топло.“

Злото на последните дни, описано във II Тимотей, 3 гл., ще бъде липсата на любовта сторге. Хората ще бъдат „без семейна обич“, в английския – „без естествена обич“.

Като приложите тези библейски откровения специално за вашия брак, ще разберете, че да нямате към партньора си топли, мили, посветени чувства е неестествено. Защо? Защото вие принадлежите един на друг. Сторге е любов вътре в семейството – било между родители и деца, братя и сестри в Христа или съвсем лично между съпруг и съпруга, свързани заедно на практика в едно, както знаем от Битие 2:24.

Тъй като това не е парадна, а твърде земна форма, нейната важност може да бъде подценена. Както се казва: „Познатото създава удобство, а удобството е като хляба – необходим и хранителен, но тъй като го има, никой не му отдава заслуженото.“

Аз ви уверявам, че тази страна на любовта, която наричаме принадлежност, е съществена за щастието в брака ви. Всички ние се нуждаем от едно място, което да назовем свой дом – не тухлите, цимента и четирите стени, а атмосферата на сигурност, в която се чувствуваме уютно и удобно един с друг, с увереността, че си принадлежим и че нашето щастие и благополучие са най-важни за нашия партньор. Джон Пауъл е изказал същността на тази любов с едно изречение: „Ние се нуждаем нечие сърце да бъде дом за нашите сърца.“

Имате ли вече тази любов във вашето семейство? Опитайте следните тестове:

Съпруги, как реагирате, когато съпругът ви си идва у дома преуморен и ви каже, че е понижен в работата или уволнен? Или че началникът му го е „сдъвкал“ за нещо?

Съпрузи, как реагирате, когато съпругата ви каже, че е блъснала новата кола и със сълзи на очи ви обясни, че катастрофата е изцяло по нейна вина?

Или си представете следната сцена: Приятна вечер в хола. Съпругът гледа футболен мач по телевизията, докато съпругата плете и от време на време прави приятелски коментар (въпреки че дълбоко в себе си изобщо не се интересува от играта). Или докато той се е заровил в поправката на техника, която е донесъл от работа, за да си помогне, тя седи на канапето с ролки на главата и чете загадките на Агата Кристи. А може и двамата да седят пред камината да слушат меките звуци на стерео музика и да мълчат. Ако съпругът, който се е замислил за нещо, се извини, че не е добър компаньон, съпругата отговаря: „Аз се наслаждавам дори само на това да бъда в една стая с теб независимо дали разговаряме или не.“ Би ли могло това да се случи във вашия дом?

Или пък да обрисуваме някои домашни неприятности: Съпругът спира колата до дома и заварва жена си в паника. Гостите за обеда ще дойдат скоро; миячната машина за чинии е опръскала със сапунена вода цялата кухня; Джони се е разболял на училище, така че се е наложило тя да го вземе и не й е останало време да изчисти с прахосмукачката. Някой съпруг може да каже: „Какво очакваш от мен да направя? Аз самият бързам!“ или „Защо не си по-организирана?“ или „Нямаш късмет, гълъбче“ и да излезе. Съпруг, който изпитва любовта сторге, ще подкрепи съпругата си, като й помогне в бедата – ще измие пода или ще изчисти с прахосмукачката, а същевременно ще й каже някои думи, от които тя се нуждае: „Не се притеснявай, мила, ще се справиш“, плюс комплимент: „Подредила си масата чудесно!“ и предложение: „Какво мога да ти помогна? Ще измеря температурата на Джони, преди да тръгна.“ Кой вариант се случва във вашия дом при подобни обстоятелства?

Принадлежната любов има много качества, които едва ли могат да се отделят от общия модел, обаче ние трябва да видим качествата поотделно, ако е възможно, за да развием съзнателно тази страна на любовния живот в брака. Ето някои от най-важните елементи, но вие можете да се сетите и за други, и да ги прибавите към списъка:

Практично единство. Съпругът и съпругата изграждат единна гледна точка. Каквото накърнява единия, накърнява и другия. Което отслабва единия, вреди и на другия. Личното израстване подсилва и двамата. Така се избягва конкуренцията и дребнавото заяждане, което понякога се случва публично, когато съпругът и съпругата се опитват (с хумор, на шега?!) да „клъцнат“ другия.

Това единство, постигнато в един продължителен период, се доразвива в единна философия, в която личните потребности и ценности на двамата партньори са слети в един общ начин на живот.

Подкрепителна вярност. Една съпруга ми каза: „Моят съпруг е такъв реалист, че вероятно вижда недостатъците ми по-добре от мен. Но знам, че той винаги е за мен, никога не е против мене, така че ми дава сигурност и пространство, от което се нуждая за лично израстване.“

В книгата си „От сърцето на една жена“ Карол Мейхол споделя урока, който е научила за верността към съпруга й. Тя пише:

„Джак беше заминал недалеч, а писмата му не пристигаха редовно. Моето живо въображение извикваше всякакъв вид ужасни неща, едно от които беше следното: „Него просто не го е грижа, че аз стоя тук сама и че ми липсва. И не ме обича така, както аз го обичам.

Както се предавах на най-лошото на света скрито занимание – самосъжалението, Святият Дух ми проговори чрез един стих, който зная наизуст – I Коринтяни 13:7.“

Забележете, че комбинацията от практично единство и подкрепителна вярност успешно издига щит срещу всяка външна намеса. Една млада съпруга ме запита: „Какво да правя с критичното отношение на свекърва ми към мен? Толкова се страхувам, че тя ще убеди сина си да се съгласи с нея.“ Ако този съпруг обичаше съпругата си с любовта сторге, която описахме, то тя не би имала причина да се страхува от влиянието на свекърва си или от нахалната намеса на съседите, или от хищническите действия на някоя жена в работата му. Принадлежната любов донася сигурност в семейството.

Пълно доверие. То е описано като „връзка на пълно доверие, толкова дълбоко, че е несъзнателно“. Писанията го казват най-добре: „Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея; и той не ще има недостатък от печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си“ (Притчи 31:10-12).

Същото трябва да се каже за идеалния съпруг. Сърцето на съпругата ви трябва да може да уповава на вас, че ще бъдете там, когато е нужно да помогнете, а не да причинявате болка. Защото вие сте неин съпруг и защото нейното щастие и сигурност значат за вас точно толкова, колкото и вашите собствени.

Много е важно да показвате, че имате доверие на другаря си. Една съпруга описва трудния период, когато работата на съпруга й като технически представител и отговорник по качеството в една корпорация е изисквала пътуване до далечни страни. Често пъти е било невъзможно да се свържат даже по телефона, когато е възниквала трудност вкъщи. Тя казва:

„Едно нещо ми помогна неописуемо много. Моят съпруг често ми казваше и го показваше, че е тръгнал от дома с пълната увереност в способността ми да се справя, каквото и да възникне. Той казваше, че винаги ще направя най-доброто при всички обстоятелства. И в подкрепа на това никога не ме критикуваше за нещо, което съм направила, докато го е нямало. Неговото доверие в мен значеше твърде много. И това ме накара да го обичам много повече.“

Една съпруга може да помогне на мъжа си, като го изслушва, разбира и съчувствува на проблемите му, а след това изразява своята увереност в способността му да разрешава проблемите и да преодолява препятствията. Той не се нуждае от майчинските й грижи, известно количество „положително мислене“, нито даже от съвет, колкото и разумен да е. Напротив, той има нужда съпругата му да го увери, че има доверие в него, че гледа на него като на мъж, който е в състояние да се справи с обстоятелствата. След като това е установено, той може вече да я помоли за съвет и да се възползва от него.

Емоционален подслон. Ако чувствате, че трябва да прикриете своите неприятности от партньора си, това означава, че има нещо нередно във вашето взаимоотношение. Любовта сторге (усещането за принадлежност) е предназначена да бъде за другия подслон и убежище от безчувствието на заобикалящия свят. Ние всички се нуждаем раните ни да бъдат превързани; всички имаме нужда от съчувствие и утеха от най-близкия ни. Любовта трябва да означава рамо, върху което да си поплачем. Ако съпругът и съпругата се отзовават винаги в сублимни моменти и се отнасят с грижовност, те ще изпълнят една важна цел на богоугодния брак.

Както Писанието обяснява: „По добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си. Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си, но горко на оня, който е сам, когато падне, и няма друг да го дигне. И ако легнат двама заедно, ще се стоплят, а един как ще се стопли самичък? И ако някой надвие на един, който е самичък, двама ще му се опрат. И тройното въже не се къса скоро“ (Еклесиаст 4:9-12).

Това описва предимствата на любовта сторге, но забележете, че тройното въже се споменава като нейна най-голяма сила. Тройното въже на християнския брак се състои от следните силни нишки: любовта на съпруга, любовта на съпругата и любящото присъствие на самия Бог.

Спокойна интимност. Това означава, че се наслаждавате да бъдете заедно. Ако анализирате защо се чувствувате приятно отпуснати и удобно един с друг, вие ще намерите доброта, вградена във вашето взаимоотношение. Свикнали сте да прекарвате времето заедно, без кавги и взаимни нападки, така че се чувствувате спокойно един с друг. Същевременно близостта никога не бива да поражда неучтивост. Учтивата любезност, която показваме към нашите партньори, трябва да бъде даже по-голяма, отколкото към всеки друг, защото е основана върху лично разбиране и загриженост.

Въпреки че топлото чувство на любовта сторге изглежда просто и неусложнено като удобството на стара обувка, изисква се период от време и постоянство в поведението, за да бъде изградена във вашия брак – време, прекарано в осигуряване доверие във вашата вярност, подкрепа и учтивост. Казано накратко, да може да се разчита на вас.

Възможно е да започнете да изграждате тази любов сега, даже ако не сте успели в миналото да направите това. То ще изисква прощаване и забравяне на минали грешки. Ще бъде необходимо да усвоите гледна точка като тази на Лоурънсови, описана в техния брак – практично решение да бъдете едно срещу света. То трябва да съдържа неизменна учтивост в ежедневното ви поведение, тъй като това е основното за постоянството в любовта.

Понеже тази любов, както всички други, може да започне с вашия избор, което е и необходимо за нейното изграждане, вие притежавате силата да дадете на вашия партньор чудесния дар на притежанието.

По тази причина не е важно дали сте се оженили по любов или по някаква друга причина. Оставете психолозите да водят дебати върху техните теории. Животът трябва да се живее днес. Ако имате семейство, то може да стане домашно огнище и вие можете да започнете да се движите към тази цел още днес – първо, като направите избор да обичате, и след това, като показвате вашето посвещение с ежедневни действия – големи и малки.

„Любовните страсти са толкова вълнуващи – казва Нан Лоурънс, – но това, което прави толкова хубав всеки ден от брака, е споделеното доверие.“