Съдържание Цялата книга на една страница

2 – Разграничаване на лъжата от истината

КОГАТО изучавах математика в колежа, аз разбрах, че ако не започна с верни предпоставки решаването на задачите, няма начин да получа правилния отговор. Когато станах християнин, аз започнах да изучавам Библията както математиката – прекарах повече време с първите 3 глави на Битие, отколкото с всяка друга част от Писанията, защото знаех, че тези глави ще формират основата за всичко останало в Библията. Аз разбрах, че тук, в тази капсула, се намира есенцията на Божията истина за мъжа и жената, за тяхното взаимоотношение с Бога, а и с всеки друг. Така можах да разбера себе си, съпругата си, Божия съвършен план за нашия брак, а също и Неговото намерение за съвместния ни живот.

И така, като математиците аз се заех с усърдно изучаване на тези фундаментални глави. Знаех, че трябва да построя живота и брака си върху верни предпоставки, за да изляза прав накрая. Резултатът беше по-добър, отколкото очаквах – великолепно семейство, благочестив дом и житейско служение, с възможност да показвам на много други двойки как да намерят щастието заедно, следвайки Божия първоначален план.

Разбира се, за да изградя един брак, основан на истините в Битие, трябваше да се откажа от някои мои предишни убеждения. Аз можех да направя това, защото знаех, че имам правилна информация. Можех да заместя погрешните идеи с верни и да живея в сигурност. Разбрах, че мога да разчитам на тази истина, че тя никога няма да ми даде лоши съвети.

А как е положението при вас? Кое е оформило вашето мислене относно брака? Можете ли да разчитате на него?

Аз искам внимателно да премислите кои са скритите мотиви, които направляват вашето отношение към женитбата и любовта. Някои могат да са лъжливи, други – истински. За вас е от голямо значение да разберете кои предпоставки са верни, кои заслужават да се гради върху тях и кои концепции трябва да се отхвърлят, тъй като са фалшиви и неприемливи, даже е възможно да са угнетяващи.

Съпрузите, които ще нарека Дийн и Керъл, трябваше да дойдат до това положение след дългогодишно активно християнство в голяма евангелска църква. Керъл считала съпруга си за „чудесен, галантен мъж“ и добър баща на техните синове. Съвместният им живот бил „спокоен“. Трепетът в техните взаимоотношения си отивал, но Kеръл отдавала това на техния двадесетгодишен брак и възрастта им – малко над четиридесетте.

Но когато Дийн си признал любовната авантюра с една млада жена, с която работел в църковната музикална група, основите на нейния свят се разклатили. Дийн казал, че случаят е приключен, но близка приятелка християнка посъветвала Керъл да се разведе незабавно, като я предупредила: „Прелюбодейството убива брака. Не е правилно да се оставяш да те използват като изтривалка за обувки.“

Керъл се почувствала объркана и измамена и се отдръпнала от Дийн, докато младата жена продължила настоятелно да го преследва. Той се срещнал с дяконите и изповядал прегрешението си, но сега вече нямал желание да посещава църквата със съпругата и синовете си. Църковните водачи сметнали това като доказателство за неговата неискреност и заявили на Керъл, че бракът не може да бъде спасен, тъй като „Дийн не е прав пред Бога“.

Дийн, дълбоко депресиран, започнал да си търси работа в друга част на страната. Той обяснил на Керъл: „Раздялата ще ни покаже дали наистина се обичаме или не.“ Съветничката на Kеръл реагирала с гняв, като я посъветвала: „Само му стегни багажа и го остави отпред на стълбите. Колкото по-скоро замине, толкова по-добре!“

Когато Керъл ми разказа историята, аз бях поразен от факта, че всички хора, замесени в тази болезнена ситуация, претендираха, че са вярващи в Исуса Христа и разбират Неговото Слово като истинно – съпругата, съпругът, другата жена, приятелката съветничка и църковните водачи. И всеки от тях по различен начин беше показал непознаване на библейските принципи, които могат да предпазят и да излекуват брака. Толкова много и важни библейски принципи относно брака, любовта, прощението и възстановяването бяха изкривени или пренебрегнати, че няма нищо чудно в това, че и Дийн, и Керъл се чувствуваха „приковани“ към трагичното събитие и не бяха в състояние да се измъкнат от него.

За съжаление това е една трагична история. Слушал съм я много пъти, с малки разлики. Споделям я с вас, защото от нея могат да се научат много неща.

Като започнах да работя с Керъл, тя си припомни подробно своя начин на мислене и поведение. Колко правилни са били нейните действия и реакции по време на кризата в отношенията и какво ги е предизвикало? Бяха ли нейните решения следствие от погрешни човешки съвети или на вечните Божии съвети? От какви основни правила се ръководеше нейното мислене? Бяха ли тези предпоставки истинни или лъжливи?

И тогава с Керъл се случи нещо много интересно. Когато се обърна към Божието Слово, тя взе решение да следва Неговите съвети, където и да я заведат, и да се остави на Неговите резултати. Тя премахна от мисленето си небиблейските съвети, които беше получавала, и започна ясно да разпознава истината и лъжата. Разбра, че има пълно разминаване между Библията и светската система на мислене за брака и развода и че тя без малко щеше да бъде изиграна от Сатана – майстора лицемер, – за да повярва на лъжите му относно брака. Осъзна, че Сатана може да работи дори и чрез най-добросъвестните християни, които приемат брака според човешкия мироглед, а не според ясното Божие учение. Тя научи също, че когато мъжете и жените реагират съгласно своите природни наклонности, те обикновено вземат грешни решения.

Както тя го описа, и тя, и Дийн бяха попаднали в клопката на обърканото мислене, разбърканите чувства и погрешните реакции. Единствено истината можеше да ги направи свободни. Те заедно започнаха да преосмислят наученото, като започнаха с Битие 1-3 глава.

Всяка брачна двойка трябва да знае истината за брака, но никога няма да я намери в ученията или примерите на настоящата светска система. Най-доброто, което светът може да предложи, е развод на ниска цена, без затруднение, в местния универсален магазин[1] – нова услуга за хиляди хора, влизащи и излизащи слепешката във и от брака, като че ли той е въртяща се врата. Тук е уместно да споменем думите на един социолог, които ясно обрисуват ситуацията. Той казва: „След 1970 г. разводът се превърна в естествен изход от брака.“

Щом през 70-те години разводът е бил естествен резултат от брака, това е едно обезсърчително наследство на 90-те години. Разбира се, ние не бива да го приемаме в нашето мислене. Вярващите в Библията християни от всяка култура, от всяка възраст са намерили мъдростта и силата да се противопоставят на падението в начина на живот. Забележете, че първо идва библейската мъдрост, след това – силата за противоборство срещу широко разпространените мнения, независимо колко са влиятелни.

А сега нека да придружим Керъл и Дийн в тяхното пътешествие през Писанията в търсене на истинската основа, върху която да изградят брака си. Ще започнем в началото със сътворението на мъжа и жената. Нашата цел е да разберем женитбата, както Бог я е планирал, в противовес на разбирането на заобикалящия ни свят. Ние трябва да видим онези стихове в Битие така, като че ли никога преди не сме ги срещали. Ще ги разгледаме не като догми, а като истина за собствения ни живот.

  1. 1.      Идеята за мъжки и женски пол беше Божия идея

„И Бог създаде човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27).

Битие 1 гл. поднася факта за човешкото сътворение, докато 2 гл. разкрива процеса, чрез който това се извършва. В 1 гл. ние откриваме основната истина, която е толкова съществена за разбиране същността на брака – че Бог създаде мъжа и жената за Свои собствени добри цели. Въпреки че е очевидно, все пак ще спомена, че сътворението на два пола – мъжки и женски – не беше някаква тъмна конспирация за осуетяване амбициите на движението за освобождаване на жената. То не беше потъпкване на жената. Напротив, то стана свидетелство за това, че сътворението е непълно без жената. С един любящ, удивителен творчески акт, всемогъщият Бог постави началото на прекрасната тайна на мъжа и жената, мъжествеността и женствеността, която да носи радост в нашия живот. Помислете колко безцветен и еднообразен би бил светът с хора от един пол. Кой би желал да живее в свят само с мъже или само с жени? Така в света щяха да бъдат пренебрегнати и потиснати всички белези на рода. Човек, който отказва да види и да се наслаждава на основните различия между мъжа и жената, никога няма да опита божествената благост на Бога, който е планирал брака.

  1. 2.      Бог създаде брака, за да разреши първия проблем на човечеството – самотата

„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. Тогава Господ Бог даде на човек дълбок сън и той заспа и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека“ (Битие 2:18-22).

Представете си един човек, заобиколен от прекрасна природа, но сам. Той имаше общение с Бога и компанията на птици и животни. Имаше и интересна работа, тъй като му беше дадено да наблюдава, да отделя и наименува всички живи същества. Но той беше сам. Бог видя, че това „не беше добро“. И така мъдрият и любящ Създател намери съвършено разрешение. Той направи още едно създание, подобно на мъжа, и все пак удивително различно от него. Тя беше напълно подходяща за него – духовно, интелектуално, емоционално и физически. Според Бог тя беше предназначена да бъде „помощник“ на мъжа. Терминът „помощник“ е свързан с тясно взаимоотношение, при което един човек помага или подкрепя друг човек като другар и съюзник. Вероятно сте разбрали помощника като подчинен, като вид възвишен слуга. Вие ще видите жената в нова светлина, когато разберете, че е използвана същата еврейска дума от самия Бог в Псалм 46:1, където Той е наречен наш помощник, „винаги изпитана помощ в трудност“.

Бракът винаги започва с нуждата, която съществува още от зората на времето – нуждата от общуване и пълнота, която Бог разбира. Бракът беше планиран да запълни самотата, която всеки човек изпитва. Във всеки случай, ако вашият другар не посреща вашите нужди – духовни, интелектуални, емоционални и физически – и ако вие също не посрещате неговите нужди, то вие и двамата сте самотни. Но това не отговаря на Божия план и може да бъде поправено. Неговият план е пълнота за двамата заедно.

  1. 3.      Бракът е планиран и постановен, за да носи щастие, а не нещастие

„А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета“ (Битие 2:23).

Това е първата любовна песен в света! Еврейските експерти казват, че Адам бил обладан от трепетно вълнение и радостна въздишка. „Най-после имам някой, който ми подхожда.“ Неговите думи „кост от костите ми“ и „плът от плътта ми“ са любими за изразяване на интимно човешко общение. Но пълнотата на неговото значение принадлежи на Адам и неговата невяста. Д-р Чарлз Райри прави интересно предположение, че еврейската дума за жена произлиза от корена на дума със значение „да бъдеш нежен“ – вероятно израз на великолепната и достойна женственост на жената. И така, когато Бог приведе жената при Адам, мъжът изрази своите чувства с думи, подобни на тези: „Най-накрая намерих един, който да ме допълни, който да запълни моята самота, който ще ми бъде скъп като собственото ми тяло. Тя е толкова красива! Тя е съвършено подходяща за мен. Тя е всичко, от което някога съм се нуждаел!“

Представяте ли си чувствата, избликнали у мъжа и жената когато са осъзнали какво означават те един за друг? Схващате ли целта, с която Бог сътвори жената за мъжа? Обратно на всички изтъркани шеги бракът е планиран за наша радост, за наше щастие. А Божието намерение никога не се променя.

  1. 4.      Бракът трябва да започне с изоставяне на всички останали връзки, за да се установи постоянно взаимоотношение между един мъж и една жена

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“ (Битие 2:24).

В началото Бог даде тази заповед от три части, когато постанови институцията на брака. Това си остава най-стегнатата и изчерпателна брачна консултация. Тя е съставена от кратки, лесно разбираеми думи, въпреки дълбочината на тяхното значение. Тези 22 думи обобщават цялото учение за брака в Писанията. Всичко друго, което е казано, подчертава или разширява 3-те основни принципа, постановени тук, но никога не ги променя ни най-малко. Те заслужават вашето внимателно изследване, тъй като всеки проблем, възникващ във вашия брак, идва от незачитането на някои страни на Божието постановление в Битие.

Най-напред трябва да разберем, че бракът започва с оставяне – оставяне на всички други връзки. Най-близката връзка, намираща се извън брака, която трябва да бъде прекъсната, е с вашия баща и вашата майка. Разбира се, след това трябва да бъдат прекъснати и всички по-далечни връзки – променени или забравени.

Естествено връзките на любовта с родителите остават. Но тези връзки трябва да бъдат променени така, че мъжът да се отдава напълно на жена си. И пълното отдаване на жената сега вече принадлежи на нейния съпруг. Господ даде тази заповед на мъжа, въпреки че този принцип се отнася и за жената, защото дело на мъжа е да установи нов дом, за който да бъде отговорен. Той не може да бъде повече зависим от баща си и майка си, не може да бъде под тяхна власт, тъй като сега става глава на свое собствено семейство.

Писанията са много ясни, че зрелите синове и дъщери трябва да продължават да почитат родителите си. Сега, макар и независими, те трябва да се грижат за тях, когато е необходимо и да са задължени към родителите си, вместо да очакват това от тях (Матей 15:3-9 и I Тимотей 5:4-8). Но оставянето трябва да се осъществи, защото нито родителите, нито кой да е друг трябва да застават между съпруга и съпругата.

Това означава, че вие и вашият партньор трябва да пренасочите вниманието си един към друг, вместо да очаквате друг човек или група хора да удовлетворяват вашите емоционални нужди. Това означава също да отдаваме по-малко значение на другите неща – на работата, на кариерата, къщата, хобито, талантите, интересите, та дори и на църковната работа. Всичко трябва да бъде поставено на мястото си. Нищо в този живот не бива да бъде по-важно от брака.

Съпругата на един преуспяващ бизнесмен, който влага цялата си енергия в работата, се оплаква: „Той винаги ми дава парични възнаграждения, а аз си мисля колко по-добре би било, ако имах неговото време и любовта му. Д-р Уит, аз не искам всички тези неща. Искам поне мъничко внимание.“

За повече от двадесет и пет години практика добих впечатлението, че когато мъжът поставя работата и кариерата си на първо място, нищо, което може да се купи с пари, не доставя удоволствие на съпругата му.

Много са причините, поради които може така и да не успеем да изградим истински брак. Виждал съм жени, погълнати толкова от работата или образованието си, че стават нещо като съквартирантки, а не съпруги. Други толкова педантично се отдават на домашните си задължения, че забравят какво още е нужно за добрия брак.

Познавам мъже, които вместо да имат любовно общение със съпругите си поддържат връзките си с приятелите от ловната дружина или групата за бридж. Други не могат да се откъснат от телевизионните спортни предавания, вместо да общуват със съпругите си. Наблюдавал съм положения, при които съпругът или съпругата са толкова увлечени в църковната работа, че забравят брака си. Има тъжни случаи, когато майката и бащата отдават абсолютно всичките си чувства на децата. Когато тези деца пораснат и се задомят, не могат да се откъснат от родителите си и техните бракове биват също емоционално разрушени.

Първият принцип, който можем да научим от Битие 2:24, е, че бракът означава оставяне. Ако не си готов да оставиш всичко друго, никога няма да постигнеш вълнуващо единство в общуването, което Бог е определил за всяка брачна двойка.

  1. 5.      Бракът изисква неразрушима връзка между съпруга и съпругата през целия им живот

„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“ (Битие 2:24).

Следващият принцип, който може да се научи от тази заповед, е, че няма смисъл от оставяне, ако не сме готови да се привържем за цял живот. Забележете още веднъж, че Господ отправя това специално към мъжа, въпреки че се отнася и за двамата.

Какво означава да се привържеш, да се прилепиш? Този глагол внушава определено действие в неговото съществено значение, така че няма нищо пасивно в действието прилепване. Например думата „изкачвам“ по динамичност е сходна с „прилепвам“.

Същото чувство на действие придружава еврейската дума дабак, която Библията Кинг Джеймс превежда като „прилепвам“. Ето някои дефиниции на дабак: прилепвам се или залепвам се, придържам се към, прилепват се заедно, да следвам някого постоянно, да бъдат съединени заедно. Съвременните преводачи на Библията обикновено променят „прилепвам“ в „придържам се“. Ако се обърнем към гръцкия превод Септуагинта, думата означава сплотявам се – да се залепят като с лепило – да се споят така, че да не могат да се разделят, без да се повредят и двамата.

От това става очевидно, че Бог има строго послание към всеки от партньорите и активни действия, възложени най-вече на съпруга. Предимно съпругът е отговорен да направи всичко възможно да изгради такива връзки със съпругата си, че да станат неразделни. И съпругата трябва да отвърне по същия начин. Тези връзки не приличат на красиви копринени панделки, с които завързват сватбените подаръци. Напротив, трябва да бъдат поставени като печат както в ежедневния живот, така и при криза, за да се формира съюз, който да не може да бъде разрушен.

Най-добре ще разберем значението на думата „привързвам“, като видим как Святият Дух е използвал еврейската дума във Второзаконие. Следните четири примера говорят за привързване към живия Бог.

„От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш“ (Второзаконие 10:20).

„…Да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему“ (Второзаконие 11:22).

„Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани“ (Второзаконие 13:4).

„…Да любиш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему“ (Второзаконие 30:20).

Това показва, че в Божиите очи привързването означава отдаване от цяло сърце – най-напред духовно, но разпространяващо се във всички части на нашето същество. Така че привързването е интелектуално, емоционално и физическо. Това означава, че ще имаш постоянна възможност да се привързваш към партньора си и в най-дребните детайли на живота. Всъщност всяко нещо, което сближава и сплотява вашите взаимоотношения по-силно, ще бъде част от привързването. Всичко, което ви раздалечава – умствено или физически, – трябва да се избягва, тъй като разрушава божествения модел на брака.

Много от практическите съвети в тази книга ще ви покажат как да се привързвате към вашия партньор при различните обстоятелства и по всякакви начини. Както и да е изразено, привързването винаги включва две характеристики: 1) неизменна вярност; 2) действена любов, която няма да отмине.

Ако искате да проверите едно действие, отношение, дума или решение дали е в унисон с библейските принципи за привързване, можете да си зададете няколко въпроса. Това сближава ли ни, или ни раздалечава? Изгражда ли нашето взаимоотношение, или го събаря? Каква реакция предизвиква – положителна или отрицателна? Изразява ли това моята любов и вярност към партньора ми, или показва моята себичност и егоизъм? Не забравяйте, че Божият план за вас и партньора ви е неразделно единство, което се постига, като се подчинявате на Неговата заповед да се привързвате един към друг.

  1. 6.      Бракът означава единство на всички възможни сетива, включително интимно физическо единство без стеснение

„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. А и двамата – човекът и жена му – бяха голи и не се срамуваха“ (Битие 2:24-25).

Виждаме, че моделът за брак, който Бог постанови при сътворението, ще създаде нещо много забележително, ако го следваме. Двамата ще станат едно. Това е нещо повече от съединяване! Все още никой писател, учител или теолог не е могъл да обясни пълно какво означава за двама души да станат „една плът“. Ние само знаем, че това става!

Трябва да бъдат отбелязани някои основни изисквания. За да се изпълни това, бракът трябва да бъде моногамен (един мъж – една жена). В същото време се отхвърля всяко прелюбодейство и смесване, тъй като, както Господ Исус потвърди в Новия Завет, двамата станаха едно. Библията обрисува жалките резултати от многоженството и прелюбодейството. В Притчи 6:32 се казва: „Оня, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.“ Разбира се, никой не може да се извинява с пренебрежението на другия. Бракът също така трябва да бъде хетеросексуален (двамата да са от различен пол). Бог направи една жена за един мъж. Хомосексуалният „брак“, който приемат днес в някои среди, е покъртително, долно разрушаване на плана на Твореца за свят съюз между един мъж и една жена.

Въпреки че далеч надхвърля физическото, ставането една плът включва и интимното физическо съединяване в сексуален смисъл, и то без срам между брачните партньори. Бог никога не е предвиждал срам при брачното полово общуване. Напротив, библейското изразяване на половото общуване между съпруга и съпругата е да се познаят – израз на достойнство. „Адам позна жена си Ева; и тя зачена…“ (Битие 4:1). „И тъй Йосиф… взема жена си, но не я познаваше, докато тя роди първородния си син“ (Матей 1:24-25).

Тази дума „познавам“ е същата, която е използвана за Божието любящо, лично познаване на Авраам в Битие 18:19: „Защото съм го познал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие…“

Следователно в божествения образец за брачно полово общуване между съпруга и съпругата се включва както интимно физическо познаване, така и нежно, интимно личностно познаване. Така че оставянето, привързването и познаването един друг довежда до една нова същност, при която два индивида се сливат в едно – едно в ум, сърце, тяло и дух. Затова разводът има такъв опустошителен ефект. Не се оставят двама души, а едно цяло се разделя на две части. В Новия Завет Святият Дух използва тайната от Битие на превръщането в една плът с нейното сексуално измерение, за да обрисува една още по-дълбока тайна: Тази на общението между Исуса Христа и Неговата невяста – Църквата. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Тая тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата“ (Ефесяни 5:31-32).

Това е божественият план, положен от Бога в самото начало – толкова дълбоко, нежно, чисто и интимно взаимоотношение, което е използвано след това за образец на отношенията между Христа и Неговата църква. То е основата за живот, изпълнен с любов, който можете да изпитате в собствения си брак, основа, върху която можете безопасно да градите.



[1] Услуга, която се извършва в САЩ.