Съдържание Цялата книга на една страница

16 – Източници за промяна

ЛЮБЕНИТЕ, изглежда, никога не се уморяват да си говорят за приятните спомени от своите любовни преживявания: вълнението при първата им среща… сладките мигове, когато са признали своите чувства… трепета на отдаването им един на друг…

Интимни разговори от този род са записани в Писанията в Песен на Песните. Например когато Суламка и нейният възлюбен съпруг са отишли в полето, Суламка казва: „Помниш ли къде започна нашата любов? Под сладострастното дърво, разбира се, където започва и расте всяка любов… Нашата любов не започна без болка, плодоносната родилна болка…“

Разбира се, такива спомени водят до силно желание за физическо изразяване на тяхната любов: „О, скъпи мой, любими мой, нека да бъда твое скъпоценно притежание, отпуснато в безопасност в твоята прегръдка, притисни ме здраво до сърцето си“ – шепне Суламка.

Влюбените имат непреодолимо желание да говорят за своята любов, за нейната сила и непресъхващ извор. „Истинската любов е силна и неумолима като настъпателния марш на смъртта“ – казва Суламка. „Истинската любов никога не престава да обича и никога вече няма да се откаже от възлюбения, както гробът не пуска мъртвеца. Пламъкът на истинската любов никога не може да бъде угасен, защото неговият източник е Сам Бог.“

Тези са пламъците, които се моля да бъдат разпалени във вашия брак!

Моето лично послание към вас в тези страници е, че вие и вашият другар не бива да живеете в отегчение или в раздяла. Алтернативата е: да се влюбите, като използвате източниците на това, което ще нарека безпределна любов. Върху нея ще насоча вниманието ви в тази последна глава на „Живот в любов“.

Насладите на цялата човешка любов в брака излъчват благоухание като цветна градина, когато общението е напоено от безпределната любов. Нещо повече, човешката любов се засилва от присъствието на безпределната любов. Чувствата са преходни, безпределната любов е вечна. Любовните емоции са като всички други природни източници – на приливи и отливи, даже както обмяната на веществата в организма – непрекъснато се изменят, или пък както вятърът се появява и утихва. Никоя страст не трае вечно. Но вашите любовни преживявания ще могат да бъдат така засилени от жизнената сила на безпределната любов, че ще продължите да обичате и да растете в любов, независимо пред какво ще бъде изправен вашият брак през житейския ви път.

Библията учи (и ние трябва честно да се съгласим), че ние не можем да спасим себе си по никакъв начин – Синът на Бога трябваше да стане Човека Исус, да живее съвършен живот, да умре за нашите грехове и отново да оживее, за да ни спаси. По същия начин ние не можем истински да обичаме с наши собствени усилия. И отново Бог, който е Любов, се намесва, като ни дава безценния дар на безпределната любов, за да я изливаме върху другите.

Вашият брачен партньор трябва да бъде първият, последният и междинният получател на безпределната любов. Това е, което ще спаси, възстанови, промени и благослови вашия брак далеч над очакванията ви.

Как е изразена тази любов в човешките взаимоотношения, тази любов, над която няма друга? Ние описахме нейните качества в другите глави, но нека да хвърлим един поглед от друг ъгъл. Можем да изследваме характерните черти на любовта, като четем посланията на апостолите до вярващите от ранната църква. Например ако прочетем II Коринтяни 12 гл., ние ще открием как тези качества на любовта се излъчват от страниците на посланието и това са самите отношения и действия, които трябва да проникнат в нашия собствен брак:

  • Безпределната любов следва възлюбения. Това е любов на дело, което постоянствува в големите борби и никога не се отказва. „Ето идвам при вас“ – пише апостол Павел.
  • Безпределната любов не е себична – не изисква и е милостива. „Няма да ви бъда в тежест“ – казва апостол Павел.
  • Безпределната любов цени възлюбения. „Не искам вашето, а вас“ – уверява апостол Павел.
  • Безпределната любов доброволно поема отговорност за благополучието на възлюбения. „Аз съм отговорен за вас“ – заявява Павел.
  • Безпределната любов дава, без да държи сметка за цената. „С преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за вас“ – потвърждава Павел.
  • Безпределната любов расте в изразителност и не намалява независимо от отговора. „Аз ще ви обичам повече“ – казва Павел.
  • Безпределната любов има чисти мотиви и действия, неопетнени от егоистични съображения. „Няма да се възползвам от вас“ – обещава Павел. „Няма да ви използвам. Всичко, което правя, е за ваша подкрепа и назидание.“ 

Със сигурност тази любов е подходяща за тежките условия на живота. Когато двама души се обичат по този начин, техният брак е докоснат от Небето без значение на земните проблеми, от които никой човек не е застрахован.

Искате ли да обичате или да бъдете обичани по този начин? Бог е единственият извор на безпределната любов. Негов е запасът от сила, която поддържа пламъците на истинската любов между съпруга и съпругата. Няма да бъде достатъчно да учите за Бога и тази любов. Трябва да се учите от Него и да се свържете с Него във вечно общение чрез нов живот в Христа Исуса.

Нека да ви обясня как става това. Римляни 10:9-10 казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“

Библията учи, че Господ Исус Христос е Божият Син, който дойде на земята чрез свръхестествено раждане от девица. Той живя съвършен живот като човек и в определен момент от историята Той умря на кръста, за да понесе греховете на целия свят – греховете на всеки човек, който някога ще живее. Той умря лично за теб! Чрез този могъщ акт Той плати смъртното наказание за грях и откри пътя, чрез който твоите грехове и моите могат да бъдат простени и никога да не се помнят.

След три дни в гроба Исус доказа на всички хора от всички времена чрез възкресението от мъртвите, че Той е Бог – законно потвърден исторически факт. След повече от месец, прекаран на тази земя в Неговото възкресено тяло, Той се възнесе на небето с притежанието на всичката сила и власт. Писано е в Йоан 1:12: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име.“

Колосяните 1:13-14 обяснява, че Бог Отец „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюблен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете.“

II Коринтяни 5:17-18 обещава, че „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина, ето (всичко) стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе си чрез (Исуса) Христа…“

Спасението и новият живот идват чрез вяра в Исус Христос, Божия Син, като ваш Спасител и Господ. Приемете Го чрез вяра! Вие трябва да повярвате в Него със сърце, после да Го изповядате с устата си – пред Бога и пред хората.

Ето една молитва, която можете да следвате, за да изразите вярата си в Исус Христос като ваш Спасител:

Небесни Отче, аз осъзнавам, че съм грешник и не мога да направя нищо, за да спася себе си. Сега вярвам, че Исус Христос умря на кръста, проля кръвта Си като възмездие за моите грехове – минали, сегашни и бъдещи – и чрез възкресението от мъртвите Той показа, че е Бог. Аз вярвам в Него, полагам цялото си упование в Исуса Христа като мой личен Спасител, като моя единствена надежда за спасение и вечен живот. Точно сега аз приемам Христа в моя живот и Ти благодаря, че ме спасяваш, както Си обещал. Моля Те да ми дадеш нарастваща вяра, мъдрост и радост, когато изучавам и се доверявам на Твоето Слово. Всичко това моля в името на Исуса. Амин.

Когато положим упованието си в Исуса Христа и свържем живота си с Неговия, ние ставаме нови хора. Проблемите ни могат да изглеждат същите, но нашата способност да се справим с тях е съвсем нова. Ние сме подозирали, че се нуждаем от промяна. Сега можем да се изправим срещу това и да намерим източници, за да бъде промяната ефективна.

Като християни, ние имаме извор на любов, който е над нас самите. Имаме достатъчно благодат за всяка ситуация. Имаме нов вид сила – силата на Господа Исуса Христа, която изявява себе си чрез нашата слабост. Сега ние имаме способността да се държим по начини, които ще донесат радост и благословение в нашия живот. Сега за нас е възможно да прилагаме всеки библейски принцип относно брака и да разрешаваме проблемите във взаимоотношенията с най-близките си.

Както християнският психиатър Франк Майнърт заключава, „Християнското съветничество е уникално, защото разчита не само на човешката сила на волята да бъде отговорна, но също така и на Божията пребъдваща, даваща способности сила на Святия Дух да разреши човешките проблеми. Не искам да кажа, че човек няма отговорност за своите действия, тъй като той има; но много християни решават да действат безотговорно. Нашата воля и усилия обаче трябва да бъдат съединени с Божията сила. Чрез Божията сила човек не бива да бъде повече роб на слабата воля, на неговото минало състояние или обществената ситуация. Когато някой приеме Христа, проблемите не изчезват, но има една нова сила за разрешаването им.“1

Вие имате добри възможности, след като сте прочели тази книга от началото до края, защото жадувате за промяна във вашия брак. Несъмнено вие усещате, че много области от вашия живот просто стенат за подобряване. И дотук сте осъзнали, че промяната трябва най-напред да стане вътре във вас, преди да очаквате вашият партньор да се промени. Вие знаете със сигурност, че ако бягате от проблемите си, това няма да ви донесе промяна. Може да побегнете на хиляда мили разстояние, да започнете нов живот, да се разведете, да се ожените за друг(а) и все още ще се намирате на същото емоционално стъпало, застанали срещу сложните проблеми и пред една дори по-голяма нужда от промяна.

Но ако сте уповавали на Исуса Христа като ваш Спасител, отговорите са във вашите ръце. Не бива повече да бягате от себе си и от проблемите си. Сега въпросът не е: Мога ли да се променя?, а Ще се променя ли?

Няма по-добро обяснение по този въпрос от това на Чарлс (Чък) Суиндол, радио-библейски учител. В статия, озаглавена „НЕ МОГА ИЛИ НЕ ИСКАМ?“ Той пише:

Без да се обиждате, но за някои от вас е рано да четете това днес. Обикновено аз не ограничавам моите статии до някаква определена група хора. Но сега се налага. Този път тя се отнася само до християни. Всичко, което пиша от началото до края, е предназначено за вярващи в Христа. Ако не попадате все още в тази категория, може да останете настрана, тъй като ви липсва най-важната част – силата на Бога. Невярващите просто са неспособни да следват правия път неотклонно. Божествената реакция, въз основа на която християнинът може (и трябва) да действува, не е на разположение на невярващия. Така е поне докато не се породи лична вяра в Исус Христос.

Но ако вие познавате Христа, вие сте с неограничени способности… невероятна сила. Четете бавно следните познати редове от Книгата:

„За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепява“ (Филипяни 4:13).

„…Доволно ти е Моята благодат…“ „С преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила“ (II Коринтяни 12:9).

„Затова прекланям коленете си пред Отца… да ви даде според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек“ (Ефесяни 3:14, 16).

„Чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество…“ (II Петрово 1:4).

И още едно:

„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ (I Коринтяни 10:13).

Поспрете за минута сега. Прочетохте ли всяка дума или прескачахте през ред? Ако е така, моля ви, започнете отначало и бавно огледайте всеки израз, написан за вас, християните. Това е много важно.

И така, какви мисли най-вече се пораждат у вас? Е, ако мене ме попитат, ще кажа: „Особената сила или необикновената способност от Бога.“ В тези стихове са назовани няколко неща: сила, мощ, божествено естество, способност. Бог някак си е вложил във вътрешността на християнина нещо специално, онзи допълнителен вътрешен резервоар от сила, която е нещо повече от кибрит за мръсотията, с която животът ни залива. Когато е в действие, достигат се феноменални способности, понякога даже чудотворни.

Нека да конкретизираме.

Това се свежда до избора на един от двата известни израза в нашия речник. Малки, но толкова различни! „Не мога“ и „Няма да“.

Ние предпочитаме да използваме „не мога“.

„Аз просто не мога да се сработя с моята съпруга.“

„Съпругът ми и аз не можем да общуваме.“

„Не мога да възпитавам децата си както трябва.“

„Аз просто не мога да се откажа от любовната си история.“

„Аз не мога да не преяждам.“

„Не мога да намеря време за молитва.“

„Не мога да спра да клюкарствам.“

Не, всеки християнин, който употребява тези пет пасажа (има десетки още), ще трябва да признае, че думата всъщност трябва да бъде „няма да“. Защо? Защото ни е дадена силата, способността да победим. Буквално! Това отношение е надежда да вдигнем котва, която в противен случай би ни държала в калта и мръсотията на виновността и самосъжалението.

Една от най-добрите книги, които можете да прочетете относно преодоляването на депресията, е чудесният труд на двама лекари – Майнърт и Мейър, с подходящото заглавие „Щастието е въпрос на избор“. Тези мъже са съгласни:

„Като психиатри винаги сме резервирани, когато някой пациент (християнин) използва израза „не мога“…Всеки добър психиатър знае, че „не мога“ и „опитвал съм“ са просто неубедителни оправдания. Ние държим нашите пациенти да бъдат честни със себе си и да използват език, който изразява реалността на ситуацията. Така че нашите пациенти заменят „не мога“ с „няма да“… Ако някой смени всичките „не мога“ с „няма да“, той престава да заобикаля истината, повече не мами себе си и започва да живее в реалността…“

Каква разлика има само в замяната на една дума!

„Аз просто няма да се сработя с моята съпруга.“

„Съпругът ми и аз няма да общуваме.“

„Няма да възпитавам децата си както трябва.“

„Няма да се откажа от любовната си история.“

„Аз няма да спра да преяждам.“

„Няма да намеря време за молитва.“

„Няма да спра да клюкарствам.“

Невярващите имат пълно правно основание да използват „не мога“, защото те действително не могат. Те са жертви, хванати в капан и вързани като пленници в една страшна и безкрайна борба. Без Христа и Неговата сила те нямат необходимото за промяната. Те не правят, защото не могат!

Но хора като нас? Е, нека да си го кажем – не го правим, защото не искаме…не се покоряваме, защото така искаме, а не защото трябва…защото това сме избрали, а не защото ни насилват. Колкото по-скоро си признаем реалистично нашата отговорност и престанем да си играем игрите на самосъжаление, толкова по-добре ще се научим и ще се променим, вместо да обвиняваме.

Бих искал да не ви обидя с всичко това, но не мога! О-па!“

Чък Суиндол

(използвано с разрешение)

Поетесата и композиторката Ани Джонсън Флинт изразява същата истина с думи, които много християни са пели с благодарност:

Неговата любов е безгранична;

Неговата благодат е безмерна;

Неговата сила за хората е необхватна.

Извират от Неговите несметни богатства в Исуса.

Той дава, и дава, и дава отново!

И така, няколко решаващи избора стоят пред нас. Първо, трябва да изберем дали да станем християни и да се свържем завинаги с Бога на любовта и Господаря на живота. После трябва да изберем дали ще използваме дълбоките извори, които Той предоставя на всеки вярващ.

Също така ние решаваме с действие или бездействие какъв вид любовен живот ще имаме в нашия брак. Безсмислено е да се надяваме, че затруднените взаимоотношения ще се оправят от само себе си или времето някак си ще донесе повече любов, или че (случайно) ще се сближим. Изграждането на нашия дом на любовта зависи от всеки един от нас.

Библията пояснява избора в книгата на Притчите. Там се казва: „Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със своите си ръце“ (Притчи 14:1). „Който смущава своя си дом, ще наследи вятър…“ (Притчи 11:29) и ще съжалява за това.

Но това не бива да бъде така! Защото „С мъдрост се гради къща и с разбиране се утвърждава, със знание стаите се пълнят с всякакви скъпоценни и приятни богатства“ (Притчи 24:34). Нашата мъдрост идва от ежедневното изучаване на Словото Божие, прилагането на Неговите съвети до най-малка подробност в живота и като Му позволим да формира нашите отношения и поведение при всяка ситуация.

Като продължавате да събирате библейска информация за вашата роля като съпруг или съпруга и се учите как да обичате, и когато след научаването следват дела и практикуване на принципите, вие ще видите вашето послушание трансформирано в страстно и жизнерадостно удоволствие от любовта към вашия партньор.

Изабел Кюн в „Запалени камъни“ цитира една фраза от д-р Кембъл Морган, която описва идеално уникалността на любовния живот, който е на разположение на всяка християнска двойка:

Принцип, пронизан от страст,

страст, здраво хваната от принцип.

Това е образецът, към който се стремим. И в този стремеж ние разбираме чудесната истина във II Летописи 25:9: Каквото и да е нивото, което сте достигнали във вашия любовен живот, Господ може да ти даде много повече от това.