Съдържание Цялата книга на една страница

14 – Преместване на бариерите

ДИН американски генерал е казал: „Единственият начин да спечелиш една война е да я предотвратиш.“

Като брачен съветник аз повтарям тези думи, когато работя с двойки, които са в открита война. Никой не побеждава. Никой не може да победи. Но враждебността продължава, а съпругът и съпругата се държат като върли врагове!

В други семейства враждата се намира под повърхността, също така реална, макар и полускрита. През дългия път те ще бъдат еднакво мъртви, ако не го осъзнаят и изпитат навреме.

Нека да ви задам един въпрос. Има ли някаква вражда във вашия брак, която стои между вас и щастието, за което копнеете? Понякога съветвам двойки, при които или съпругът, или съпругата не допускат, че не изпитват нищо друго освен безразличие. И чак след задълбочено разсъждаване те осъзнават, че тяхното безразличие е пряк резултат от покрит, затрупан гняв, който е довел до депресия, вцепенила всичките им емоции – и щастливите, и нещастните. Важно е да се разбере, че отрицателното отношение представлява психическа енергия, която не може да бъде игнорирана или скрита. Тази психическа енергия е сила, която трябва да бъде разчистена. Когато някой се опитва или да я поддържа, или да я покрие, за това се изисква толкова много емоционална сила, че човек бива изтощен и поради това депресиран.

Ние описваме несравнимата радост, която изпитват съпругът и съпругата, които се обичат с пълнота от любов агапе, романтика, принадлежност, нежно приятелство и физическа задоволеност, преливащи в чудесна интимност.

Сега трябва да предупредим, че тази любов не може да вирее заедно с негативни отношения и лоши чувства в едно сърце – гняв, горчивина, злоба, гордост, разочарование, отчаяние, враждебност (прикрита или не). Ако застанем срещу тези неща и работим върху тях в собствения си живот, не само ще предотвратим една неприятна война, но и ще отворим пътя към големи благословения. А едно от тях, което не е маловажно, е влюбването, което сте смятали вече за невъзможно във вашия брак.

Ние ще се съсредоточим единствено върху вашите отношения, а не върху тези на вашия партньор. Когато вие се промените към по-добро, това ще предизвика удивителен ефект върху вашия другар.

Бих искал да си представите образно вашите негативни отношения като бариери, преграждащи пътя, който води към истинско любовно взаимоотношение. Бариерите разделят и държат настрана; те пречат и забавят прогреса. Но те не са задължително непреодолими. Така че, ако негативните отношения са пуснали корен във вашето сърце, аз искам да ви помогна да застанете лице в лице с тях и да ги преместите, за да може да се разчисти пътят на любовта. Тези отношения действуват под различни имена, защото хората реагират различно. Една съпруга изповяда, че толкова се е разгневила на съпруга си, че е имала желание да го удуши, докато е спял. Друга се е оттеглила в ледено озлобление, вследствие на което сега казва, че не би могла да му се отзове, даже и да беше идеален!

Каквото и име да дадете на вашето негативно отношение, общият знаменател ще бъде същият – непростителен дух, който може да ви ограби от всичко, което прави живота добър, ако му позволите да продължи.

„Но, д-р Уит, аз съм оправдан(а) за моите чувства – протестират понякога някои съпрузи. Вие не знаете как се държат с мене.“

Отговорът ми е, че въпросът не е в това. Вие лично сте се изправили пред избор. Нека да ви го кажа, за да можете да вземете съзнателно, рационално решение. В противен случай вие ще се спуснете към избор почти несъзнателно; решение, основано на емоции, лишено от логика и от подкрепата на Божието Слово.

Ако искате брак изпълнен с любов, вие не можете да си позволите лукса на раздразнението, самосъжалението или гнева. Непростителността към вашия другар в каквато и да е форма (включително закрилящия щит на недоверието) ще бъде смъртоносен полъх за любовта. Ако решите да се прилепите към вашите лоши чувства, те ще осакатят брачното ви взаимоотношение и същевременно ще вземат своите жертви – вашето физическо здраве и добро емоционално състояние.

Разбира се, всички нормални хора желаят здраве, щастие и любов в своя брак. Но често не знаят как да се справят с миналото; какво да правят с техните негативни отношения, как да се освободят от раздразнението или как да разпознаят негодуванието си, прикрито под пласта на депресията. Много хора не знаят как да прощават и мислят, че е много сложно и даже невъзможно. Но не е така. Бог никога не иска от своите деца да правят нещо, за което Той не е осигурил нито указания, нито сила за изпълнение.

Ще ви споделя два принципа, които ще ви помогнат засега. Първо, ти не трябва да бъдеш управляван от своите чувства. Второ, ти не си безпомощен пленник на своето минало.

Ето някои от основните възражения, които хората имат, когато им се каже, че трябва да простят. Техният отговор е нещо такова:

„Може би е така, но аз никога не мога да почувствам простителност към моя съпруг след това, което той направи.“ Или „Бих искал да простя на моята съпруга, но не мога да променя чувствата си. Не мога да променя миналото.“ Тези хора изповядват състояние на робство. Те обрисуват себе си като поробени от собствените си чувства, като пленници на събития от миналото. А християните вече са били освободени! Исус каза: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни… Ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни наистина“ (Йоан 8:32, 36). Ако си християнин, който уповава само на Исуса Христа за своето спасение, точно сега ти си по-свободен, отколкото можеш да си представиш!

Дори светските съветници променят невероятно техния подход по начин, който е много повече в съответствие с библейските принципи. Съветниците не отдават изключително внимание на чувствата на пациента; много от тях се съсредоточават върху държанието на човека. Най-успешните съветници повече не се занимават с това, как са се държали с пациента в миналото; вместо това те наблягат на настоящето – тук и сега, – и то със значителен успех.

И така, започнете със съзнанието, че имате контрол върху своето поведение. Това има значение, защото доказан факт е, че чувствата се променят, както се променя държанието. След това трябва да разберете, че Бог никога дори не ви е молил да промените чувствата си. Той никога не прави това. В целите Писания Той ни казва за начина, по който иска ние да се държим и да мислим. Тъй като Той ни е създал, Той знае твърде добре, че когато мислим и се държим правилно, с течение на времето у нас ще се появят правилни чувства. Вие трябва да съзнавате, че Бог не ви моли да развивате чувство на простителност към вашия другар, но Той ви моли да вземете решение (независимо какво чувствате) да му (й) простите.

Има ли Бог себични изисквания към нас? Едва ли! Той иска да прощаваме, защото знае, че това ще бъде в наша полза. Като Бог, който обича тебе и мене с бащинско сърце, Той желае най-доброто за нас. Това най-добро включва духовна и душевна пълнота и физическо здраве, което извира от дух на простителност.

Има ли Бог безпричинни изисквания? Нека никога да не забравяме, че Бог пръв ни прости по начин, който не можем да пренебрегнем или да не одобрим. Когато Исус Христос беше отхвърлен, несправедливо обвинен, подиграван, руган, измъчван, след това прикован на кръст, за да изпита най-агонизиращата смърт, която омразата може да изобрети, Той се молеше: „Отче, прости им…“ Бог иска от теб и от мен нещо далеч по-малко от това. Ако някой някога е имал право да бъде огорчен, това е Исус Христос. Но Той не беше. Вместо това Той прости и постави образец на простителност за всички негови последователи оттогава нататък. Помнете, че всяка Божия заповед носи в сърцевината си обещание. Тъй като Той заповядва: „Прощавайте, както Христос прости“ (Колосяни 3:13), решението да правиш това се придружава със способност да прощаваш.

Простителността съдържа три стъпки: 1) Използване на вашата свободна воля да направите избор за прощение. 2) Осмислено държание по начин, който Господ ни е показал в Библията, че е правилен. 3) Уповаване на Него да извърши своята част, като ви обновява ума и ви дава нови, променени отношения.

Първа стъпка: Изборът да прощаваме

За да ни помогне да направим избор да прощаваме, Господ ни дава едно настоятелно предупреждение в Посланието към евреите: „И направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него“ (Евреи 12:13-15).

Онзи, който се прилепява към мизерията на непростителния дух, ще осакати живота си, ще окуцее, предупреждава Бог. И не само този човек ще си навлече неприятности от корена на горчивината, изтласкващ добрите неща от живота му, но също така и много други ще бъдат наранени.

Думата „горчивина“ в гръцкия Нов Завет е рikriаs, която извиква представа за срязване, убождане, пробиване, като същевременно е нещо остро, проникващо. Това има жива връзка с усещането за измъчване и то е всъщност, което причинявате на себе си и на възлюбения(ата) си, когато отказвате да простите.

Радиобиблейският учител Чарлз Суиндол представя това като да се заключиш в концентрационен лагер, направен от самия теб. Кори Тен Бум го описва, като че ли седиш през деня в много тъмна стая с плътни завеси, които не допускат слънчевата светлина и свежия въздух.

Вие действително ще страдате по свой избор, докато не решите напълно да простите всяка неправда, извършена на вас. Това може да бъде едно голямо нещо или с години натрупвани дребни неща, водещи до някакво голямо негодувание. Със сигурност това ще ви коства нещо; това коства на Бога много повече, отколкото можем да си представим, когато ни прощава. Но веднъж като направите избор, ще откриете, че сте направили голяма крачка към свободата, емоционалното здраве и духовния растеж. Вие сте дошли до това, което псалмистът нарича „по-просторно място“. Когато решите да простите на своя съпруг или съпруга напълно и от цяло сърце, за която и да е и за всички грешки, вие ще се намерите в „царството на любовта“. Не познавам никого, който да е съжалявал по-късно за тази стъпка.

Веднага след като решите да простите с ума си и с волята си, и да предадете това на Бога, вие освобождавате и себе си, и онзи, който ви е наскърбил, от властта на миналото. След това, каквото и да се е случило, си остава миналото и повече не може да бъде емоционален факт. По един реален начин вие сте открили раната на Великия Лекар и ще разберете, че Неговата любов, излята върху раната, лекува така, че повече няма да чувствате нараняването.

Припомнете си думите, които Господ Исус използва, за да опише Неговото служение. Той казва: „Духът на Господа е върху мен, защото Той ме е помазал…да пусна на свобода угнетените“ (Лука 4:18). Тука Той ни предлага както освобождение, така и изцеление. Няма угнетение нито емоционална рана във вашия брак, която Господ да не може да излекува, когато решите да простите и да предадете това и вашето последващо държание на Него. Никаква омраза не може да ви държи в плен, когато изберете свободата. Никакво негативно отношение не може да ви владее, когато го отпращате да си отиде, като акт на послушание към Господ Исус Христос. Неговата любов просто надвива старите раздразнения. То е като повдигане на засенчването и отваряне на прозореца в онази мрачна стая. Слънчевата светлина нахлува и разпръсква тъмнината от всеки мрачен ъгъл. Въздухът е свеж, приятен и ободряващ.

Втора стъпка: Променяне на твоето държание

Ние намираме втората стъпка на простителността, изразена синтезирано в Ефесяни 4:31-32: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас. А бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ Време е да надникнем в Библията и да видим какъв модел на поведение ни препоръчва Господ, а след това да започнем да го изпълняваме. В този пасаж от Писанията Бог показва процеса, в който първо се прави избор да се отстранят негативните отношения, след това се приемат положителните отношения и положителното държание, обобщени в инструкцията: „Бъди любезен. Бъди сърдечен. Имай простителност.“

Същността на любезното поведение към твоя партньор е да се отнасяш с него (нея) точно както искаш да се държат с теб. Любезността, изразена към лошото поведение на партньора ти, със сигурност съдържа тези доказателства за прощение. Ти никога няма да използваш срещу него миналото. Никога няма да говориш за неговото минало или за миналото на някого друг. Никога няма да отдаваш мислите си на това. Ако мимоходом си помислиш за него, веднага ще си спомниш, че е простено, точно както Бог е простил на теб за много по-лоши неща.

Аз искам да наблегна на тази точка, за да няма погрешно разбиране. Когато в действителност простиш, твоето държание ще се промени. Трябва да се промени. Идва ми на ума за един съпруг, чиято жена му е изневерила преди години. Той казва, че й е простил. Но и до днес поведението му към нея ясно показва, че й няма доверие. Очевидно този съпруг никога не е прощавал на съпругата си истински и тя чувства това. Можете да си представите колко е трудно за любовта да вирее в такава среда.

Да простим, значи да кажем сбогом завинаги на болката от миналото и да се отървем от нейните резултати в настоящето. Това ни довежда до третата фаза на простителността.

Трета стъпка: Обновяване на ума

Сега е времето да забравите миналото и да се придвижите към бъдещето. Това е възможно, като позволите на Бога да извърши Неговата част на обновяване на ума ви чрез Божието Слово, и така да замени негативните с добри отношения, което ще благослови брачната връзка.

Както вече разгледахме, тази способност миналото да остане назад, принадлежи на Божиите хора. Целият християнски живот е настояще и бъдеще. Бог е наредил така, че християнинът винаги може да започне от мястото, където се намира в момента, да живее живота по нов начин – Божия начин. Колко е утешително да знаем, че е невъзможно да забъркаме нещата толкова зле, че Бог да не може да ги обърне за наше добро. Трудно е да разберем как може Бог (привидно) да започне наново с нов план от този момент, но Той може и Той желае. Той винаги отговаря с пълнота от любов на нашите усилия да следваме Неговите съвети. Библейският принцип е, че вярната любов на Господа никога не пресъхва. Неговите милости никога не свършват. Те са нови всяка сутрин. Голяма е Неговата вярност! (Вж. Плачът на Еремия 3:22-23.)

Така че напълно е възможно да кажем заедно с апостол Павел: „Едно правя – като забравям задното и се простирам към предното…“ (Филипяни 3:13). Забравям… простирам се. Това е пътят за продължаване, след момента на прощението, към царството на любовта, за да живееш там през останалата част от живота си.

Сега може би се чудите какво да правите с негативните отношения, които вашият партньор държи – бариерите, които той (или тя) е издигнал срещу свободното действие на любовта. Вие трябва да поемете инициативата и да търсите нейното (неговото) прощение. Най-напред престанете да правите това, което причинява отчуждение между вас. Покажете с думи, дела и отношение, че съзнавате къде не сте на прав път и искате нещата да се оправят. Никога не използвайте думата „ако“, когато говорите на партньора си за това положение. Признайте своята грешка и помолете за прошка. Това е много по-ценно, отколкото да кажете: „Ако съм те обидил(а) нещо, извинявай.“ Внимавайте много да не прехвърлите някаква вина за проблема върху своя партньор. Като карате другаря ви да се чувства виновен, правите най-лошото нещо, което може да се направи, когато искате да възстановите любовта във вашия брак.

Ако след всичко това вашият другар не откликне веднага, продължавайте да показвате чрез своето постоянно държание с любов, че от ваша страна е простено и сте се отдал(а) на любов към партньора си до края на своя живот. Помнете, че прощението може да започне като едностранно действие. Така че нека да започне от вас!

И сега, независимо от всичко което казахме, вие все още може да имате известни ограничения в ума си относно обхвата на простителността. С други думи: „Аз мога да простя всичко друго, но никога не бих простил(а) на партньора си изневярата.“ Или „Никога не бих простил(а) на моята съпруга за това или на моя съпруг за онова…“ Подредете всевъзможни неприятни, немислими ситуации в някакви рамки. Каквито и имена да им давате, аз съм се сблъсквал с тях и съм консултирал хора с такива проблеми – обикновено християни. Грехът си е грях и всеки човек може да извърши грях. Над това трябва да се работи и да се прости, независимо какво е и от каква категория. Ако се чувствате горчиво разочарован от вашия другар, това отношение също е сигнал, че трябва да вземете решение да простите. Помнете, че Божията благодат се отнася за всяка категория. Божията любов се отнася за всеки вид проблем. През многото години на съветничество съм видял, че никоя ситуация не е толкова трудна или толкова шокираща, че Бог да не може да възстанови брака и да донесе слава на името си в този процес.

Много хора мислят, че от всички грехове, блудството автоматично разрушава брака. Не, единствено женитбата за някой друг разкъсва брачната връзка. Според Библията блудството не бива да бъде по-разрушително за вашия брак от всеки друг грях. Аз съм виждал изненадващо много християнски семейства, атакувани от изневярата. Също така съм виждал много от тях, възстановени по такъв начин, че тяхното взаимоотношение е станало много по-добро отпреди.

Скоро един пастор ми каза във връзка с някои разстроени бракове: „Единствено Бог би могъл да излекува тези взаимоотношения!“ Това е вярно, но Бог може да излекува, когато хората са готови да прилагат Божието Слово към тяхната ситуация. Когато сте готов да простите и да оставите своите негативни отношения, Бог ще бъде повече от готов да ви излекува и да обнови любовта. Той е чакал през цялото време.