Ще намери ли Той вяра?

Ако приличате на мен, вие не искате да бъдете духовни слабаци. Вместо това искате да имате духовни мускули, които да можете да напрягате и да използвате, когато бъдете изправени срещу онеправдаване или каквото и да било друго предизвикателство, изискващо от вас да можете да отблъснете тъмнината и да допринесете за делото на Христос на земята.

ДА ПРИДОБИЕМ СИЛА

Обичам да сравнявам това, което трябва да ни се случи в духовно отношение, с някои от моите преживявания, когато се опитвах да заякна физически.

В средата на 90-те години наистина приличах на мършав недораслек. И понеже винаги съм имал ускорен метаболизъм, ако не внимавам, теглото ми бързо пада под нормата. (Повярвайте ми, не хленча и не се оплаквам от това. Знам, че много хора се борят с противоположния проблем!) Но по онова време най-вероятно бях с двадесет килограма под нормалното си тегло. Бях толкова слаб и тъй много ми липсваше издръжливост, че това започна да се отразява на способността ми да проповядвам. Една неделя сутрин стоях на подиума преди да започна да проповядвам, когато ми се зави свят и видях звезди посред бял ден. Толкова бях изтощен. Даже не бях станал, за да започна да проповядвам, а вече се чудех дали няма да припадна.

Загрижена, Лиза ми бе говорила, че трябва да съм по-внимателен към здравето си. Тя се бе молила месеци наред да направя нещо по въпроса. И след това произшествие в неделя сутрин аз се прибрах вкъщи и й казах: „Това вече е достатъчно. Възнамерявам да започна тренировки.“

Благодарен съм, че Господ бе поставил в съседство един борец от Световната федерация по борба. Бяхме се сближили с това семейство. И така, аз отидох при мъжа и му казах: ,Би ли се съгласил да се занимаваш с мен? Искам да тренирам.“ Той отвърна, че ще се радва да го направи. Аз си сложих анцуга и започнахме да ходим заедно във фитнес залата три пъти седмично.

Сигурно сме изглеждали много смешно двамата, понеже той бе огромна маса мускули – 1.93 м висок, 125 кг бе теглото му и при това само 6% от тях бяха телесна мазнина. Ръцете му бяха големи колкото краката ми.

Не ми отне дълго време, за да науча как трябва да подходиш, за да натрупаш мускулна маса. Разбрах, че можеш да влезеш във форма, ако вдигаш определена тежест дванадесет пъти. Но ако наистина искаш мускулите ти да се издуят, трябва да сложиш още малко тежест на лоста, а после да дадеш всичко от себе си, за да повдигнеш това нещо няколко пъти. След това, когато вече мускулите ти пищят от ужас и всичко вътре в теб крещи: „Не мога да го направя“, трябва да изцедиш последната си капчица сила и да я вложиш в повдигането на лоста още веднъж.

И тъй, ето че „Мистър Вселена“ (или по-скоро кльощавият му събрат) се озова в залата заедно с този внушителен борец и приятелите му с чудовищни размери. Те обикновено сядаха на пейката и на висок глас се насърчаваха: „Вдигай, избутай го, давай!“ Тогава мъжът под лоста изсумтяваше и започваше да се напъва, а кръвоносните му съдове изпъкваха и лицето му почервеняваше. Той мощно оттласкваше и щангата се вдигаше нагоре.

Разбира се, моят съсед очакваше същото и от мен.

„Точно по този начин ще заякнеш, Джон – каза той. -Трябва да стигнеш до момента, в който си казваш: „Не е възможно да го вдигна нито един път повече!“ Но нещо вътре в теб го изтласква и точно тогава мускулите ти нарастват.“

В какво за Бога съм се набъркал?, чудех се аз.

Но просто не исках повече да съм слаб. И така започнах да вдигам тежести. Беше си направо трогателно. В началото не успявах да вдигна повече от 45 килограма. Но двамата с приятеля ми продължихме да ходим в залата и не след дълго стигнах до петдесет килограма. След около още седмица-две успях да вдигна 55 килограма. Благодарение на неговата подкрепа продължих да тренирам и започнах да вървя нагоре – 60, 65, 70, 75, 80, 85. Но всичко това не стана за една нощ. Нужни ми бяха няколко години, за да стигна дотам. Но после сякаш заседнах. Струваше ми се, че съм стигнал предела на възможностите си.

Веднъж през този период проповядвах на една конференция във Фресно, Калифорния, и няколко от пасторите ме взеха в тяхната фитнес зала. Докато тренирахме и вдигахме гирите, един от тях каза: „Джон, без съмнение можеш да вдигнеш 100 килограма.“

„Да не си луд? Не мога и да ги доближа стоте килограма.“

„Разбира се, че можеш. Сядай на скамейката. Аз ще те следя.“

„Ти не си наред. Не мога да го направя“, казах аз. Определено не бях изпълнен с вяра.

Но пасторът ме накара да седна на пейката, сложи тежестите, а после започна да ме насърчава. Не можех да повярвам, аз успях да вдигна тази тежест. Побърках се! Наистина не можех да повярвам.

По-късно същия ден излязохме на обяд. Докато се хранехме, казах на този пастор: „Знаеш ли какво? За мен ти си като Святия Дух.“

„Какво?“, ме погледна озадачено той.

„Не си ли спомняш какво казва Библията? – попитах го аз. – Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13, подчертаното е добавено от автора).

Моят приятел пасторът започна да разбира. Святият Дух знае какво можем да издържим и в повечето случаи то е повече от това, с което ние си мислим, че бихме се справили.

„Ти знаеше, че мога да вдигна сто килограма – казах аз. – Ти знаеше, че мога да го понеса!“

Неговото насърчение и вяра в способностите ми ми помогнаха да разчупя преградата, която ме задържаше. Не след дълго стигнах до 105 кг, но отново заседнах.

След около година започнах да тренирам с един от най-добрите треньори по вдигане на тежести в Съединените щати. Той ми каза: „Можеш без проблеми да се справиш със 125 килограма.“

Хайде пак се започва! Помислих си аз. Незабавно отговорих: „Ти си луд!“

Той се изсмя и след няколко загряващи упражнения и полезни съвети аз изтласках 115 кг.! Толкова се въодушевих, че се обадих на жена си, за да се похваля.

Няколко месеца по-късно бях отново със същия треньор. (Той посещава една църква в Детройт, Мичиган, където главният пастор може от лежанка да вдигне 200 кг!) Цялата неделя бях проповядвал за това как да сме чувствителни към Святия Дух. В понеделник сутринта този треньор ме погледна и каза: „Джон, снощи сънувах как вдигаш 135 килограма.“

Изсмях му се така сякаш си бе изгубил ума. Но двамата с главния пастор ми напомниха какво бях проповядвал предния ден. Примирих се и казах: „Добре де, хайде да опитаме.“

Разгряхме и малко по малко започнахме да се доближаваме до целта. Вдигнах 135 кг. А после той каза: „Нека сега да сложим 145 кг.“

Той увеличи тежестта, нагласи ме и 145-те килограма се издигнаха без проблем (това е първият, а най-вероятно и последният път, когато правя подобно нещо).

Що се отнася до физическата ми форма и силата на мускулите ми, тези двама треньори по вдигане на тежести са като Святия Дух в духовната сфера: те често знаят с какво можете да се справите по-добре от вас самите. Това ми напомня какво е написал Святият Дух чрез автора на посланието до евреите: Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете… Всъщност Той ги смъмри, като им каза, че са слаби и имат нужда да се върнат към млякото, вместо да приемат твърда храна (виж Евреи 5:12).

Така че всъщност Господ ни казва: „Е, добре, нека да започнем да ви привеждаме в добра форма. Има нещо, което искам да направите за Мен и то ще е придружено от 50 килограма онеправдаване, но вие сте готови да се справите!“ А после някой ви казва нещо гадно и вие не успявате да го преглътнете, сопвате се и започвате да се защитавате. Тогава Бог казва: „Е, добре, ще трябва да се върнем отново на 45 килограма. Ще трябва да свършиш нещо детско, не си готов за повече.“

Може би във вашия живот духовната ви зрялост се равнява на 55 кг. Бог е намислил нещо, което желае, но за целта ще трябва да се приготвите за 65 кг. Така че много подробно Той ни разяснява: „Приготвил съм ти една задача за 65 килограма, която трябва да свършиш в Духа.“ И така, власт имаща фигура те онеправдава и ти започваш да хленчиш и да се оплакваш и не свършваш задачата. Затова Бог ти казва: „Обратно към 55-те килограма.“

Господ идва по-късно и казва: „Нуждая се от някой, който може да се справи с вдигането на 70 килограма в Духа. Смятам, че ти би го направил.“ А после приятелят ти те предава или пък шефът ти повишава някой друг, а не теб. И тогава вместо да не връщаш зло за зло и да останеш стабилен, ти отвръщаш на обидата с обида и разсърден си подаваш оставката. Бог казва: „Връщай се на 55.“

Или пък Господ говори: „Имам нужда от църква, която да може да се справи с работа от 100 килограма в този град.“ Но църквата се сблъсква със съпротива и гонение, като например недоброжелателна статия в местния вестник. Лидерите на църквата отстъпват. А Бог заявява: „Обратно на 55.“

Има нещо, което искам да направите за Мен
и то ще е придружено от 50 кг онеправдаване,
но вие сте готови да се справите!

Вашият духовен Треньор, Святият Дух, Който ви помага да израствате, ви казва: „Трябва да вдигнеш 110, 130 или 135 килограма!“ Но понеже ти не спираш да се защитаваш или пък да си връщаш, когато някой с власт над теб те критикува, твоят Треньор непрестанно те връща отново на 55 кг. Така ти не израстваш в сила. Не се покоряваш на заповедта да понасяш страданието с благородство и да оставиш отмъщението в ръцете на Бога. И макар че Той е търпелив, понеже те обича толкова силно, ти казва: Скъпо мое дете, ти просто пропускаш възможността да пораснеш. Имам задачи от царството, които трябва да се свършат, но ми е нужен някой, който да може да вдига повече от 55 килограма. Моля те, прибери жътвата си! Току-що пропусна възможността да се заемеш с едни 80 килограма, защото нямаше да можеш да се справиш.

В тази борба за натрупване на духовни мускули ти не си сам! Знам го от личен опит.

Преди години, когато административният пастор ме злословеше и очерняше името ми из цялата църква, имах чувството, че целият свят се срутва върху мен. Струваше ми се, че няма да мога да го понеса, че ще се побъркам. Това беше моят свят. Изглеждаше сякаш всичко рухва. Бях оставил кариерата си в инженерството, за да вляза в служение. Тази тежест бе максимумът, който можех да „повдигна“. Наистина по онова време не го разбирах, но това много приличаше на 55 килограмова щанга.

Но тогава не прекъснах духовното си обучение. С всяка изминала година аз се чувствах все по-силен, така че в духовен смисъл да мога да поема повече. А после, почти дванадесет години след този по-ранен случай с мен като младши пастор, аз бях очернен и по мой адрес се злословеше на три различни континента. Това бе направено от един пастор на огромна църква в Европа. Ако такова равнище на нападение ме бе сполетяло, когато можех да вдигам само 55 кг, щангата най-вероятно щеше да се стовари върху мен и да натроши всичките ми ребра. Все едно върху ми да бяха паднали 140 кг по времето, когато започвах да тренирам с моя съсед борец. Това можеше да ме унищожи.

Чрез Божията благодат и силата, която Святият Дух постави в мен, аз бях в състояние да не се защитавам срещу тези неоснователни твърдения. Имах силата действително да обичам този човек и да продължа да го благославям. Това ме опази да не допусна отровата на обидата да зарази и да отслаби духа ми. И не след дълго Бог се погрижи за ситуацията. Сърцето ми се раздира като го казвам, но не измина много време след неговите обвинения срещу мен и църквата на този мъж се разцепи Неговото служение не можа да се възстанови повече, и църквата му изгуби голяма част от своето влияние.

Знаете черните барети и тюлените от флота получават по-високо уважение? Понеже тяхната подготовка многократно е по-тежка от тази на всички останали подразделения във войската. Но когато трябва да се свърши някоя особено отговорна работа, викат тези момчета.

Точно както мускулите в тялото ти наистина нарастват само когато треньорът ти те поведе в измерения, където си мислиш, че не можеш да пристъпиш, така и духовните ни мускули и сила порастват, когато Святият Дух ни накара да излезем извън личното си удобство и безпрекословно да се покоряваме на това, което иска Бог. Той знае какво сме способни да понесем! Но ние трябва да Му се доверим достатъчно, така че да положим усилия да извършим тежката работа на царството.

СПОРЕД БОЖИЯТА  ИЛИ  СПОРЕД ЧОВЕШКАТА   ВОЛЯ?

Бог ридае, понеже ние отказваме да вършим нещата според Неговата воля. Той казва: „Хей, християни, имам не малко тежки задачи, които трябва някой да свърши на земята. Жътвата е изобилна, а работниците са малко. Хората Ми се безпокоят за това какво си мислят другите, какво ще е мнението на околните за тях или че шефът е казал нещо критично по техен адрес. Те си отстояват правата. Но междувременно има хора, които умират и отиват в ада. Имам нужда от работници, които са заели позиция и могат да се справят със задачи от по 80, 85, 90, 100, 115, 135, а дори и 160 килограма!“

Духовните ни мускули и сила порастват, когато Святият Дух ни накара да излезем извън личното си удобство и безпрекословно да се покоряваме на това, което иска Бог.

Исус каза, че в последните дни оскърблението ще се шири навсякъде по света. Гръцката дума много означава „множеството“ и това, което е наистина плашещо, е, че Той не говореше за хората в обществото. Когато каза: И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят, Той говореше за християните (Матей 24:10).

Следствието на всичките тези неприятности, причинени от неспособността на вярващите да се справят правилно с оскърблението, ще доведе до беззаконие. Това означава, че те няма да са покорни на властта. И в края на краищата,любовта на мнозинството ще охладнее (Матей 24:12).

Исус свърза пряко непокорството с властта и оскърблението. Той каза, че мнозина ще се оскърбят, ще се предадат и ще се намразят. Това ще доведе до издигането на лъжепророци, които ще заблудят мнозина (Матей 24:11). Мнозината, за които Той говори тук, са онези, които се оскърбяват! Какво е следствието: беззаконието ще се умножи (Матей 24:12).

Защо ще се умножи беззаконието? Това е свързано с всичко, което научихме в тази книга. Хората казват: „Виж, обидиха ме. Този лидер ми направи това или пък онзи ми причини онова.“ И с течението на живота им, всеки път, когато срещнат някой, който им напомня за човека, причинил им еди какво си, веднага се задействат защитните и отбранителните механизми: „Наранявали са ме и преди и няма да допусна това да се случи отново!“

Влязох в служение през 1983 г., а от 1990 г. пътувам по целия свят. Виждал съм много християни, които избират да се защитават, когато са онеправдани, и в известен смисъл в определени ситуации те са „печелили“. Но съм забелязал и още нещо при тези хора. В тях липсва живот и огън за Бога. Топлотата си е отишла. Трудно е да се открие смирение. Като са иззели Божията работа да се защитават и да въздават справедливост, те са пропилели нещо изключително ценно и стойностно. Били са заблудени, мислейки, че са постигнали добри резултати. Но са пропуснали по-голямото благословение – да израснат в сила и да видят в себе си оформен своя характер и зрелостта на Христос.

И така, нека обобщим трите основни причини, поради които са да не си отмъщаваме, нито да се защитаваме:

1. Това освобождава място за Божията справедлива присъда.
2. Така можем да наследим благословение.
3. В нас се оформя характерът и зрелостта на Христос.

ЩЕ НАМЕРИ ЛИ ТОЙ ВЯРА?

Тъй като тази малка книжка върви към своя завършек, искам да отправя към вас едно последно предизвикателство: Ще се доверите ли на Бога достатъчно, така че да Му се покорите и да реагирате на онеправдаването по Неговия начин? Ще се присъедините ли към милионите хора, които работят за напредъка на царството Му и за да донесат слава на Неговото скъпоценно име? Ще Му се доверите ли да се погрижи за вас и да ви въздаде справедливост на Неговото време – независимо дали в този живот или в следващия? Ще бъдете ли измежду онези, които Той ще намери верни?

И каза им една притча за това как трябва всякога да се молят и да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? (Лука 18:1-8, подчертаването е добавено).

Нерядко тази притча се използва, за да онагледи важността на това да сме именни и настоятелни в молитва. Но и често последната част от притчата се пренебрегва. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Това твърдение стои в сърцето на тази книга: Нужна е вяра, така че когато някои наистина те е онеправдал, да не отвърнеш на удара, а да се оставиш в ръцете на Бога, вместо да си отмъщаваш.

Слава на Бога! Не се налага да се опитваме да вършим това със собствени сили! Няма нищо, което да е невъзможно за Него.

Духовните ни мускули и сила порастват,
когато Святият Дух ни накара да излезем
извън личното си удобство и безпрекословно
да се покоряваме на това, което иска Бог.

Когато онзи пастор от Европа ме онеправда като очерни името ми и чух за думите му на три различни континента, аз отидох при един от мъжете в управителния съвет на моето служение, пастор Ал Брайс, и го попитах: „Как се справям? Това наистина ми се струва тежко! Смятам, че постъпвам правилно, но какво мислиш ти?“

И тъй като Ал е и мой приятел и ме обича, той бе ядосан от обвиненията. Но също така Ал е мъж, покорен на Божието Слово. Той знае как трябва да реагираме, когато сме онеправдани. Ето защо, след като се успокои, той ме увери, че върша онова, което е правилно. А после каза с усмивка: „Джон, когато попаднеш в ситуации като тази, поучи се от г-н Муун (на англ. луна – бел. ред.)

„Какво имаш предвид?“ попитах аз. Не смятах, че говори за преподобния Мун! Но пък бях озадачен от мъдростта му.

„Джон – продължи Ал, – всеки месец луната изгрява пълна и тогава всеки койот, всеки вълк и всяко куче излизат нощем и вият срещу месечината. Но отговаря ли тя на който и да било от тях? Не! Просто продължава да свети.“ Сега вече разбрах думите му.

Той се усмихна и каза: „Джон, просто продължавай да светиш!“

А после допълни: „Продължавай да проповядваш чистото Божие Слово, покорявай Му се напълно и обичай хората.“

Насърчавам ви и вие да направите същото. Когато дойде оскърблението, когато сте онеправдани и трябва да понесете страдание като нашия Господ Исус, направете едно-единствено нещо: Просто продължавайте да светите!