Да се издигнем над лошото отношение

Сигурно ще се съгласите, че целта на всеки християнин е да израсне! Библията е пределно ясна по този въпрос: не е добре човек да остане духовно бебе. Надрастването на духовното детство и навлизането в зрялата природа на Божия мъж или жена е онова, което Бог е планирал за всеки вярващ. И съм сигурен, че няма да сте изненадани, когато ви кажа, че онеправдаването е една от първостепенните обучителни тактики, които Бог използва, за да ни помогне да станем духовни възрастни.

И отново Петър ни обяснява как става това:

И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха (1 Петрово 4:1)

Друга фраза, с която може да се предаде значението на „се е оставил от греха“ е „достигнал е пълна духовна зрялост“.

Библията описва различни етапи и нива на духовния растеж, които наподобяват развитието, което претърпяваме физически.

Всички ние започваме живота си като бебета, които в голяма степен зависят от грижите на своите родители или на други възрастни хора. Като духовни новородени младенци ние трябва да пожелаваме чистото духовно мляко, за да пораснем чрез него (1 Петрово 2:2). За едно бебе няма нищо лошо в духовното мляко. Всъщност то е идеално за него, понеже духовната храносмилателна система на едно бебе може да се справи само с мляко. Но в даден момент всяко бебе има нужда да бъде отбито и да започне да приема по-твърда храна.

Затова виждаме, че Библията говори и за деца: ние трябва да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости (Ефесяни 4:14).

И накрая, Писанието споменава духовната зряла възраст: а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото (Евреи 5:14).

Искам обаче да изтъкна някои значими разлики между духовния и физическия растеж. Ако приемем, че всичко се развива нормално, растежът на физическото ви тяло е зависим преди всичко от времето. Никой никога не е чувал за двегодишно дете, което да е високо 1.80 м. (Ако имаше нещо подобно, обзалагам се, че треньорите по баскетбол щяха да започнат да обикалят детските ясли!) Но подобно физическо развитие се нуждае от минимум петнадесет години.

Умственото развитие също се различава от духовния растеж. Може да си изключително умен и въпреки това все още да си доста млад. Някои малки деца вече имат невероятна гениалност. Особено преждевременно развитите деца може на петнадесет вече да са завършили гимназия и колеж. А има хора, които са на петдесет и все още се опитват да си вземат изпитите за средно образование. Интелектуалното развитие не е зависимо от времето, а от ученето. Преминаваш от първи във втори клас и така докато завършиш начално образование. Но ако се обучаваш вкъщи или пък в по-специална образователна обстановка, можеш да съкратиш или удължиш този процес по собствено желание.

Духовното израстване обаче е неповторимо и не може да се сравнява нито с физическия, нито с интелектуалния растеж. То не е въпрос на време. Някои новородени само от година християни вече се извисяват на ръст в духа си, а други, които са били вярващи от десетилетия, са все още бебешоци, обути в памперси и смучещи биберон-залъгалка. Те са онези, които обикновено най-много се вайкат в църквата и заради които пасторите губят най-много овце!

Духовният растеж също така не е и резултат от повече знание. Когато Исус дойде на земята, религиозният елит на деня, фарисеите, разполагаха с много информация относно Бога и Писанията. Мнозина от тях можеха да издекламират първите пет книги от Библията по памет. И въпреки всичко, цялото това знание не им помогна да разпознаят Божия Син, когато Той дойде и застана пред тях.

Днес наблюдаваме същото. Има някои хора, които са завършили библейско училище и семинария. Изучавали са доктрините, изчели са всички подходящи книги, поучавали са другите и могат да се похвалят с богословска автобиография, която е извънредно впечатляваща.

Духовната зрялост не е следствие само на времето и обучението. Естествено, Бог може да използва образованието и времето, за да подпомогне нашето израстване, но те не ни го гарантират. Виждаме в 1 Петрово 4:1 кое е това, което действително „ни прави да растем“ в Господа и това не е нищо друго освен страданието. И тук нямам предвид страдание, причинено от собствената ни глупост, а страдание, с което се сблъскваме, когато сме покорни на Бога.

Мнозина не биха разпознали Святия Дух, даже и да влезе на службата им с червено палто и шапка в тон.

Сега най-вероятно се питате: Аз познавам хора, които са пострадали и сега са огорчени. Да, това е вярно, понеже съществува още един ключов елемент, който е част от израстването. Той се намира в Евреи 5:8: ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада. Исус бе напълно Бог и напълно човек, но като въплътения Божи Син Той пак трябваше да се научи какво означава да се покорява на Своя Баща тук на земята.

Как израстваме духовно? Когато преминаваме през несправедливо отношение, страдание и преследване и въпреки всичко изберем да се покорим. Лесно е да бъдеш покорен, когато слънцето грее, когато седиш в църква заедно със семейството си и приятелите си, или когато си на християнски семинар или конференция. Когато всички те харесват и животът сякаш не може да стане по-добър, да си покорен ти се струва също тъй лесно и естествено като дишането. Но когато надвисне ураган, когато хората ви критикуват, когато сте изпаднали в немилост пред шефа, когато приятелите ви ви злепоставят и въобще нищо не върви добре, ако тогава все пак изберете да бъдете покорни и да благославяте враговете си като им отдавате това, което не заслужават, точно тогава покорството е от особено значение.

ПРОЩАВАЙТЕ… КАКТО СТЕ И БИЛИ ПРОСТЕНИ

Съществува една област от живота ви, която вероятно повече от всяка друга може да се окаже сериозна пречка пред вашата зрялост и способността ви да откликвате с благородство към онези, които ви онеправдават. Тази област се нарича непростителност.

Нека си го кажем направо: има толкова много ситуации в живота, в които биваме онеправдани и които просто не се разрешават достатъчно благоприлично, така че да излезем от тях с мир в духа. И макар че наистина сме възнамерявали да се покоряваме на Бога и да не отвръщаме „зло за зло“, жилото от нараняването е заседнало в сърцата ни и не иска да ни напусне. В такъв момент трябва да направим онова, което Исус ни каза да извършим – да простим. Не мога да дам отговор на въпроса защо това е толкова важно за Бога, но то определено е от голямо значение. Духовната мощ, която се освобождава в живота ни, ще бъде изключително оскъдна, ако продължаваме да упорстваме в обидата си. Откликването по правилен начин на не= честното отношение, което получаваме, не представлява единствено умствено упражнение. То идва от дълбините на духа ни, трябва да извира от сърцето и самата същност на това поведение изисква от нас да простим. Подобно на Исус и ние трябва да можем да кажем: „Прости им, понеже не знаят какво правят.“

Това е ключът, чрез който можете да устоите на порива да се защитавате: като прощавате.

И така, как е възможно да простите дори и най-безобразния тормоз? С Божията помощ първо трябва да достигнете до точката, в която вече разбирате какво точно ви е било простено на вас самите. Вашият грях, както и моят грях, принуди Исус да умре на кръста. Ние сме виновни за всеки грях, който можете да си представите, включително и за несправедливото убийство на Божия Син. Присъдата, която заслужаваме за това, е вечно мъчение в ада. Ако Бог е в състояние да ни прости подобни престъпления, то тогава няма нищо, нека да повторя това още веднъж, няма нищо, което някой ни е причинил и което да не можем да му простим.

На нас ни е била показана огромна милост. В израз на покорство и любов ние трябва да проявяваме същата тази милост към околните.

Когато Библията казва, че онези, които са пострадали по плът, „са се оставили от греха“, това означава, че такъв човек вече не е под робството на обичайните грехове.

Ето как го обобщава Петър:

И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха (1 Петрово 4:1)

На първо място, забелязахте ли думата понеже? В Писанието тя винаги означава: „Пригответе се, тук следва заключението от всичко казано досега.“ Петър вече бе посветил три глави от посланието си, за да обясни как трябва да реагираме на онеправдаването и да понасяме страданието. След това той ни дава най-съществената част.

Истината, която се съдържа в този стих, е толкова вълнуваща. На първо място Петър каза: Понеже Христос пострада по плът. Но как точно пострада Христос в плътта? Първо, Той почти непрекъснато получаваше несправедливо отношение! Обясних този факт в трета глава. След това Петър ни съобщава, че ние ще понесем същото и затова трябва да се „въоръжим“ или да се приготвим да пострадаме от онеправдаване. Както вече установихме по-горе, ние сме били призовани точно на това.

Честно казано, откакто станах християнин съм преминал през повече изпитания, отколкото някога преди. В много отношения животът ми в миналото беше по-лесен, но пък бях сляп за действителността, понеже преди да срещна Исус, аз бях затворник, пленен от сатана. Кой тип живот ви допада повече? Искате ли да бъдете военнопленник, заключен в клетка, с вързани ръце, или предпочитате да сте човек, освободен да подпомага и работи за делото на родината си като напада нечестивата армия, която държи толкова много военнопленници? Човекът в лагера за военнопленници е затворник, а онзи, срещу когото стрелят, е свободен човек. Когато бях в света и не бях вярващ, бях затворник и нямах толкова много изпитания. Сега вече съм свободен, но познайте срещу кого стреля врагът? И мога да се обзаложа, че и вие сте под обстрела му. И така, добре дошли в истинския живот!

Страданието, което е претърпял Христос, бе несправедливо отношение както от хората с власт, така и от останалите. Не веднъж и дваж Той бе несправедливо обвиняван и не се защитаваше. Петър казва, че трябва да се подготвим да сторим същото, така че по-добре ще е да се въоръжим.

Какво щяхте да си помислите за президента Джордж У. Буш, ако беше наредил американските войски да се бият в Ирак, без да ги подсигури с въздушна поддръжка, танкове, артилерия, автомати, амуниции, ножове и всички останали средства, необходими, за да се спечели една битка? С право бихте си помислили, че да не снабдиш една армия с подходящото и необходимо снаряжение е върхът на глупостта. Разгромът би бил неизбежен. Нито една нация, която очаква да победи, не би изпратила войската си в бой без оръжия. Но точно това се случва по аналогичен начин, когато християните не са въоръжени и подготвени да понесат несправедливо отношение. И за съжаление, много християни действително не са готови!

Служил съм на вярващи из всички щати на Америка, както и по целия свят. Непрекъснато се убеждавам, че християните не са били поучавани как да се подготвят за страдание и онеправдаване. Животът на християнина се ползва от много привилегии, но си остава живот на войник. И Бог ни заповядва да вършим това по правилния начин за Негова слава. Ето защо, когато дойде натискът, повечето християни, понеже са като войници, изпратени на бойното поле без пушки и боеприпаси, се озадачават, объркват и накрая изпадат в шок. Тъй като не знаят как да постъпят като Исус, те атакуват. Ние вярващите трябва да се подготвим, да се въоръжим с правилното знание и силата на Духа, така че когато ни засегнат с несправедливо отношение, да знаем как да реагираме.

Един добър пример за подобно обучение е това, което пилотите в търговските авиолинии редовно правят. На всеки шест месеца тези мъже и жени спират редовните си полети за около три дни и се упражняват на летателни тренажори. Тези устройства са удивителни, те са някаква смесица от влакче в увеселителен парк, модерна видео игра и сложен компютърен софтуер. Когато пилотите се качат в кабината на тренажора, все едно са на борда на един истински самолет. Всички лостове и контролни уреди са същите. Когато пилотите погледнат през прозореца, виждат точно това, което биха видели, ако се движеха по пистата, ако летяха или приземяваха самолета си. Има всичко – писта, небе, земя, както и разнообразни метеорологични условия, унасящ вятър. И не само това. Всичко, което може да преживеят в самолета – турбуленцията, вятъра, усещанията за изкачване или пикиране – всичко е програмирано. Тренажорът реагира и се държи по същия начин, както истинския самолет.

В продължение натри дни инструкторите и изпитващите ги служители изправят пилотите пред всички възможни бедствени ситуации. Когато пилотите се сблъскат със ситуация, която не познават, те най-често катастрофират. Но това означава, че трябва да опитат отново с риск да се „разбият“ и така, докато се научат как да постъпват правилно и да задържат самолета си във въздуха. След това, ако подобна ситуация възникне по време на реален полет, пилотите ще знаят как да постъпят, и то на мига.

Животът на християнина се ползва от много привилегии, но си остава живот на войник.

Ето защо, когато се случи някой самолет да се разбие и намерят черните кутии и записите, от тях се чува как пътниците в салона пищят. Те не са въоръжени, т.е. подготвени, и затова реагират със страх. Но записите от пилотската кабина разкриват различна ситуация. Пилотите спокойно си говорят: „Направи това, проверка, проверка, промени ъгъла на двигателите, провери, задръж, провери.“ При тях няма паника, а трезво действие. Обикновено пилотите са спокойни и запазват самообладание до самия миг на катастрофата. Разбира се. ако не успяват да предотвратят това, което ще се случи, изтърват някое проклятие. Но това е всичко. През цялото време те се опитват да не изпускат контрола от ръцете си. Пилотите са въоръжени.

Повечето вярващи не са въоръжени да се справят с онеправдаването.

Това, което се опитвам да направя с тази книга, е да ви предоставя обучение. Намирате се в тренажора! И аз в момента ви въоръжавам от Божието Слово с начините, по които нашият Създател иска от нас да откликваме, когато хората и животът запращат в лицето ни жестокост и несправедливост. Имаме нужда да разберем как да го правим по правилния начин, така че да почитаме своя Цар и да не пропускаме нито едно от Неговите благословения!

следваща глава Ще намери ли Той вяра?