XXXV

1. Оттам се упътих на юг към границите на земята. Там  също имаше три врати откъдето излизаха росата, дъждът и  вятърът.

2. След това тръгнах на изток, към края на земята, където  видях три небесни врати, обърнати на изток, и чиито рамки  бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните  звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този  блестящ път се виждаше през цялото време.

3. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога,  който бе създал тези светли и сияйни небесни тела, за да  разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието  на своите на своите дела; за да възвеличат и едните и  другите чудесата на неговото могъщество; за да прославят  тежкия божествен труд на неговите ръце и да го величаят во  веки веков.

следваща глава XXXVI