XXXIX

1. В ония дни светата и благословена раса ще слезе от  небесните висини и нейното потомство ще живее съвместно със  синовете человечески. Енох получи книгите на възмущението и  гнева, книгите на смут и вълнение.

2. Никога те не ще получат милост, казва господарят на  духовете.

3. Тогава облакът ме издигна над повърхността на земята и  ме отнесе на границите на небесата.

4. Там аз имах едно ново видение. Видях обиталището и  мирното пребиваване на светиите. Очите ми имаха щастието да  съзерцават техните жилища и тези на ангелите; преспокойното  им пребиваване заедно със светиите. Там се разнасяха  запитвания, молитви и молби за децата человечески. Правдата  тече пред тях като чиста вълна, а милосърдието се разлива  по земята като скъпоценна роса. И така ще живеят те за  вечни времена.

5. В това време очите ми съзерцаваха жилището на избраните,  обиталището на истината, вярата и справедливостта.

6. Броят на светите мъже и на избраните ще бъде безкраен  във всички времена.

7. Видях жилището им под крилата на господаря на духовете.  Всичките светци и всички избрани пееха пред него, блестящи  като огън; устата им бяха изпълнени с хвалебствия към Бога  и устните им се отваряха, за да възвеличат името на  господаря на духовете. Правдата беше застанала изправена  пред него.

8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това жилище.  Там беше частта от моето наследство още от началото, защото  такава беше за мен волята на господаря на духовете.

9. Аз славех и величаех името на господаря на духовете с  благословии и славословия, защото така желае той.

10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и  хвалех Бога с думите: Бъди благословен завинаги, от  началото, преди създаването на света, и до края на вековете!

11. Кой е този свят? Във всички поколения трябва да те  благославят онези, които съвсем не спят в праха, но които  съзерцават твоята слава, които те прославят, величаят и те  благославят с думите: Свят, свят, свят е господарят на  духовете, който изпълва със своята безкрайност целия свят  на разума.

12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не  заспиват и стоят изправени пред него и които го славят,  казвайки: Бъди благословен! Нека завинаги да бъде  благословено името господне! И лицето ми внезапно се  промени, така че не можех повече да виждам.

следваща глава XL