XXXIII

1. После тръгнах на север към краищата на земята.

2. И там, на границата на света, аз видях чудо, голямо и  великолепно.

3. Видях небесните врати отворени. Те бяха три различни. От  тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на  градушката, на леда, на росата и на дъжда.

4. В една от тези врати ветровете леко свистяха. На другите  две те свиреха обаче бурно и тяхното свистене се разнасяше  по земята.

следваща глава XXXIV