XXXI

1. Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам  входовете от към планините. Видях седем други планини,  покрити с лавандула, с ухаещи дървета ? канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и,  насочвайки се на изток, минах Еритрейско море. Когато го  оставих зад себе си, свърнах към ангела Зитаел и достигнах  градината на истината. Там видях множество високи дървета,  отрупани с цвят.

3. Техният мирис бе сладостен, а формите им разнообразни и  красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове  просветляват разума на онзи, който ги опита.

4. То бе подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно  красиви и приличаха на чепки грозде; неговия аромат се  носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: Какво красиво  дърво! Каква прекрасна гледка!

5. Тогава архангел Рафаел, който беше с мен, ми, каза: Това  е дървото на познанието, от което са яли твоят прадядо и  твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им  бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха  изгонени от рая на земята.

следваща глава XXXII