XXIV

1. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от  горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други  седем различи една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха  искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е  лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една  върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там  имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга.  В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези  планини изглеждаха от далече като величествени тронове и  бяха заобиколени с ухаини дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се  усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина  нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат.  Неговите листа, неговите цветове и неговото стъбло не  повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях,  извиках: Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви  листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаел,  един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и  който им беше начело, ми отвърна:

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това  дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: Бих желал да знам всичко,  но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: Планината, която виждаш, и чийто  връх се издига на височината на трона господен, ще бъде  седалището, където ще си почива Господарят на светостта и  славата, вечния цар, когато идва и слиза, за да посети в  своята доброта земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо  плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И  когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това  дърво ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите  плодове ще бъдат запазени за избраните, защото живота ще  бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на  вечния цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от  ликуване в светая светих; един сладостен дъх ще проникне в  техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг  живот на земята; и този живот не ще бъде смутен нито от  беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, вечния цар. Тогова,  който бе приготвил който бе приготвил това дърво и бе  благоволил да го обещае на светите мъже.

следваща глава XXV