XLVI

1. Там видях най-стария от дните, главата на когото беше  бяла като сняг, а с него и един друг ден, който имаше образ  на човек. Той беше пълен с благовидност като тази на  светите ангели. Тогава попитах ангела, който вървеше с мен  и ми обясняваше тайните относно сина человечески. Запитах  го кой беше този човек, откъде идваше и защо придружаваше  най-стария от дните.

2. Отговори ми със следните думи: Този е синът человечески,  на когото се отдава всяка правда, с която той живее, и  който държи ключовете на всички скрити съкровища; защото  господарят на духовете него благоизволи да избере и да го  дари със слава измежду всички създания.

3. Този син человечески, когото ти видя да изтръгва  властниците от техните сладострастни легла и да ги изгонва  от техните изконни земи; той ще тури юзда на властниците и  ще строши зъбите на грешните.

4. Той ще прогони царете от техните тронове и царства,  понеже отказват да му отдават почит, да изказват своите  хвалби и да се покланят пред тогова, комуто бе дадено  цялото царство. Той ще всее смут сред властниците; ще ги  принуди да се крият пред него. Мрачините ще станат тяхно  жилище, а червеите ще бъдат съжители на тяхното ложе; и  няма да има никаква надежда да излязат от тази гнъсна  смрад, защото никога не са зачитали името на господаря на  духовете.

5. Те ще намразят небесните звезди и ще вдигнат ръце против  всемогъщия; очите им ще бъдат обърнати само към земята,  която ще искат да направят свое вечно жилище; и делата им  ще бъдат само дела на неправда. Те ще се радват само на  своите богатства и ще се доверяват само на създадени от  собствените им ръце богове. Те ще откажат да се молят  Господу и ще го изгонят от своите храмове.

6. Също като вярващите, които ще бъдат преследвани заради  Него.

следваща глава XLVII