XLII

1. Мъдростта никъде не намери на земята място, където да  положи глава; затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на земята, за да живее с децата  человечески, но съвсем не намери там жилище. Тогава тя се  върна в своето небесно жилище и зае място сред светите  ангели. След нейното оттегляне дойде неправдата и намери  там своето жилище. Тя бе приета от синовете человечески,  както дъждът се попива от пустинята, както росата от  зажаднялата земя.

следваща глава XLIII