XIII

1. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: Няма вече  спокойствие за теб. Тежка присъда бе произнесена срещу теб.  Той ще те окове във вериги.

2. За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни  застъпничество заради злините, на които учеше хората.

3. Ти научи хората да обиждат Бога и да потискат  себеподобните си.

4. И като си тръгнах от него, отидох да известя същото на  съмишлениците на неговите престъпления.

5. И всички те бяха ужасени и обхванати от страх.

6. Молеха ме да напиша на тяхно име една смирена просба, за  да получат опрощение за прегрешенията си. Молеха ме да я  поднеса пред трона на Бога небесен, понеже не смееха да се  обърнат към него лично, нито да повдигнат очи към небето,  поради голямото престъпление, което бяха извършили.

7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат  да получат прошка и милост за всичко, което бяха извършили.

8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата  им, към водите на Данендаан, който се намира на запад от  Ермон. По пътя заспах.

9. И ето че имах сън ? видение. Изпаднах в унес и видях  наказанието, печалната вест за което трябваше да съобщя на  децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох  при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, мястото  разположено между Ливан и Сенесер. Плачеха, а лицата им  бяха покрити.

10. Разказах им за моите видения.

11. Казах им думите на правда и ги упрекнах за злото.

следваща глава XIV