XCIV

1. Дано Бог направи очите ми да се превърнат в два  дъждовни облака, за изплача греховете си и да излея потоци  сълзи, така да успокоя мъката на моето сърце!

2. Кой ви разреши да вършите неправда и нечестивост? Горко  ви, грешници, ето Страшния съд!

3. Праведните няма да се страхуват от злите люде, тъй като  Бог един ден ще ги накара да се подчинят на вашата власт,  така че да им отмъстите на воля.

4. Горко вам, които мразите, защото ще загниете заради  греховете си! Горко вам, които вършите зло на съседа си!  Защото ще бъдете възнаградени според делата си.

5. Горко вам, лъжесвидетели, вие, които плодите неправдата,  защото ще загинете!

6. Горко вам, грешници, вие, които отблъсквате  праведниците, вие, които приемате и отхвърляте според  прищевките си онези, които вършат неправда, защото вие ще  изпаднете под тяхното робство!

следваща глава XCV