VII

1. В началото на света, когато децата на човешкия род се  умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.

2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях.  Тогава си казаха: Хайде да си изберем жени измежду хората и  да имаме деца от тях!

3. Семиаз, техният началник, ги предупреди, че това е  неизпълнимо и не бива да се прави.

4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните  престъпления.

5. Но те му отвърнаха: ?Ние се заклеваме, че ще се обвържем  помежду си с взаимна омраза, без тебе. Не желаем да  променим намерението си и ще изпълним онова, което сме  замислили.?

6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към  небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които  слязоха в Ермонската планина, на мястото, наречено Арадис.

7. Тази планина бе наречена така, защото там се заклеха и  се обвързаха взаимно с омерзение.

8. Ето имената на последователите им: Семиаз,  Уракабарамеел, Акибеел, Тамиел, Рамуел, Данеел, Азакеел,  Саракмиал, Азазел, Армерис, Ватраал, Ананес, Завебес,  Самсавеел, Ертзел, Турел, Йоамяел, Аразеал. Това бяха  водачите на тези 200 ангели.

9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те  научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им  тайните на различните храсти и дървета.

10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.

11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20  метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората  произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.

12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги  разкъсват и да пият кръвта им.

13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите  и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата  си с кръвта им.

14. Тогава земята осъди престъпните люде.

следваща глава VIII