LXXXVIII

1. Тогава един от четиримата слезли се доближи до  другите бикове и ги научи на такива тайни, че ги накара да  треперят. И се роди човек, той построи голям кораб. Той  живееше в този кораб заедно с три бика и се образува над  тях един покрив.

2. Отново вдигнах поглед към небето и забелязах голям свод;  и над него имаше седем водопада, които изливаха пороен дъжд  в едно село.

3. Още гледах и ето че земните извори се разливаха върху  земята на това село.

4. И водата започна да се върти и да се изкачва над земята,  така че вече на видях това село, понеже беше цялото покрито  с вода.

5. И наистина имаше много вода, тъмнини и облаци;  височината на водата надминаваше височината на всички села.

6. Водата ги покриваше изцяло и обгръщаше земята.

7. И всичките бикове, които бяха събрани там, бяха удавени  и загинаха във водите.

8. Но корабът се носеше на повърхността на същите тези  води. Всичките бикове, слоновете, камилите, магаретата и  стадата загиваха в това голямо наводнение; те изчезваха  погълнати и аз не можех повече да ги видя в бездната,  откъдето не можеха повече да се измъкнат.

9. Още гледах и ето че водопадите престанаха да падат  отгоре, земните извори да текат и бездните да се разтварят.

10. Водите се изтекоха там и се появи земята.

11. Корабът се спря на земята, тъмнината се разсея и се  появи светлината.

12. Тогава белия вол, който биде превърнат в човек, излезе  от ковчега заедно с три бика.

13. И един от трите бика беше бял и приличаше на този вол;  друг един вол беше червен като кръв, а третия бе черен;  белият бик се отдалечи от другите.

14. А полските животни и птици започнаха да се размножават.

15. Разните видове от тези животни се събраха: лъвовете,  тигрите, вълците, кучетата, глиганите, лисиците, камилите и  свинете.

16. Сиретите, червените кани, лешоядите и гарваните.

17. И сред тях се роди един бял вол.

18. Те почнаха да се хапят по между си; и белият вол, който  се беше родил между тях, даде живот на едно диво магаре и  на един бял вол, и на още други диви магарета. Белият вол,  който също бе заченат от него, на свой ред породи един  черен глиган и една бяла овца.

19. Глиганът роди много други глигани.

20. И овцата роди дванадесет други овце.

21. Когато тези дванадесет овце пораснаха, те продадоха  една измежду тях на магаретата.

22. Магаретата продадоха овцата на вълците.

23. И тя растеше между тях.

24. Тогава Господ заведе другите овце да живеят заедно с  първата и да пасат с нея между вълците.

25. И те се размножиха, а пасищата им бяха изобилни.

26. Но вълците започнаха да ги заплашват и да ги  преследват, като изтребваха техните малки.

27. И ги криеха в дълбочините на една голяма река.

28. Тогава овцете започнаха да се оплакват от загубата на  техните агнета и да се обръщат към своя господар; една от  тях успя да се измъкне и отиде при дивите магарета.

29. Видях ги да стенат и да се молят на господаря.

30. С всички сили, докато господарят се отзова на техните  вопли от върха на своето жилище и благоволи да ги посети.

31 Той извика овцата, която се бе отървала от зъбите на  вълците, и нареди да отиде да намери вълците убийци и да ги  предупреди, да не закачат повече овцете.

32. Овцата отиде да потърси вълците, силна с божието слово,  а една друга овца застана пред първата и тръгна с нея.

33. И двете овце влязоха в бърлогата на вълците и им казаха  да не преследват повече овцете.

34. След това видях вълците да потискат още повече овчето  стадо. И овцете отново се обърнаха с викове към господаря и  той слезе при тях.

35. И започна да изтребва вълците, които виеха; но овцете  мълчаха и не надаваха повече викове.

36. Сетне ги видях да се изселват от страната на вълците.  Очите на тези вълци бяха заслепени и те излязоха с все сила  да преследват овцете. Но господарят на овцете вървеше с тях  и ги водеше.

37. И всичките овце го следваха.

38. Лицето му беше страшно; а видът му блестящ и  великолепен. Обаче вълците започнаха да преследват овцете,  докато ги настигнаха на брега на едно голямо море.

39. Тогава морето биде разделено на две и водите стояха в  страни като стени.

40. И господарят на овцете, който ги водеше, застана между  тях и вълците.

41. Вълците въобще не виждаха овцете, но ги преследваха до  средата на морето, докато водите се затвориха зад тях.

42. Но щом видяха господаря, те се обърнаха да бягат назад.

43. Тогава водите се съединиха според естествените закони и  погълнаха вълците. Видях онези, които преследваха овцете,  потопени сред вълните.

44. Що се отнася до овцете, те прекосиха морето и наближиха  пустинята, в която нямаше ни дърво, ни вода, ни зеленина. И  очите им започнаха да се отварят и да виждат.

45. Видях господаря на тези овце да живее с тях и да им  доставя необходимата вода.

46. Да живее с овцата, която водеше другите.

47. И тази овца се изкачи на върха на една висока скала, а  господарят я изпрати при другите овце.

48. Видях господарят на овцете сред тях; лицето му беше  строго и страшно.

49. Щом го забелязаха овцете се ужасиха.

50. И целите разтреперани, те изпратиха овцата, която ги  водеше, и тази, която бе с нея; като им казаха: Ние не  можем нито да застанем пред господаря, нито да го гледаме в  лицето.

51. Тогава овцата, която ги водеше, се изкачи отново на  върха на планината.

52. И другите овце бидоха заслепени и почнаха да объркват  пътя, който им беше посочила овцата. Но тя не знаеше нищо.

53. И господарят се разгневи срещу тях; и когато овцата  научи за това, което ставаше в подножието на планината,

54. Набързо слезе оттам и като се приближи до овцете,  завари много от тях,

55. Които бяха ослепели.

56. И които бяха се отклонили от пътя си. Когато другите  овце я забелязаха, те се страхуваха и трепереха пред нея.

57. И искаха да се върнат в кошарата си.

58. Тогава овцата, която водеше другите със себе си, се  доближи до овцете, които се бяха заблудили.

59. И започна да ги удря; те бяха ужасени когато я видяха.  И тя ги прибра в кошарата.

60. Видях също в друго видение, че тази овца се превръщаше  в човек, който направи кошара на господаря си, и ги настани  там.

61. Видях да пада една овца, която бе застанала пред тази,  която беше водач на другите. Накрая видях да загиват много  други овце, техните малки да порастват на място, да  навлизат в едно ново пасбище и да идват до брега на една  река?

62. Овцата, която ги беше водила и бе се превърнала в  човек, се отдели от тях и умря.

63. И всичките овце я търсеха и я умоляваха с тъжно блеене.

64. Видях също как престанаха да я оплакват и прекосиха  водите на една река.

65. Там те отгледаха други овце, за да заместят ония, които  бяха умрели и които ги водиха преди това.

66. Накрая аз ги видях да навлизат в това богато място, в  една благодатна и радостна земя.

67. Там те пасяха до насита и техните кошари бяха издигнати  на тази блажена страна, а очите им бяха ту отворени, ту  заслепявани, докато една от тях се изправи сред тях и ги  поведе по такъв начин, че ги върна всичките и им отвори  очите.

68. Но кучетата, лисиците и глиганите започнаха да ги  разкъсват, докато една друга овца и овенът, които ги  водеха, се превърнаха в напаст за стадото. Този овен  започна действително да удря с рога кучетата, лисиците и  глиганите и да ги изтребва.

69. Ала първата овца, отваряйки очи, видя да бледнее и  гасне славата на овена.

70. Защото той започна да удря също и овцете, да ги  преследва и да забравя за своето достойнство.

71. Тогава господарят изпрати първата овца при друга овца,  за да я отгледа като овен и водач на стадото, на мястото на  тази, която опетни славата му.

72. Тя отиде там, за да и говори и я назначи за овен; но  кучетата продължаваха да измъчват овцете.

73. А първият овен преследваше втория.

74. Тогава този последния се изправи и побягна пред лицето  на първия овен. И аз видях кучетата, които измъчваха първия  овен.

75. Но вторият се изправи и поведе младите овце.

76. И даде живот на много други овце, но накрая умря.

77. Бе заменен от един млад овен, който стана водач на  стадото.

78. При него овцете нарастваха и се множеха.

79. И всички кучета, лисици и глигани се страхуваха и  бягаха от него.

80. Тъй като този овен удряше и караше да бягат всички диви  животни, така че не можеха повече да потискат овцете, нито  да отвлекат някоя от тях.

81. А кошарата стана голяма и великолепна и там бе  издигната висока кула с помощта на овцете.

82. Кошарата беше ниска, но кулата бе много висока.

83. И господарят на овцете се настани в тази кула и поиска  да му бъде сложена пищна трапеза.

84. Но скоро видях, че овцете започнаха да се лутат отново,  да следват различни пътища и да напущат кошарата си.

85. И господарят извика някои от тях и ги изпрати при  другите.

86. Но те започнаха да избиват първите. Все пак една от тях  успя да избегне опасността, която я заплашваше, и  избягвайки, почна да проповядва срещу онези, които искаха  да я убият.

87. И господарят на овцете я избави от лапите им, накара я  да се качи, да седне и да остане до мен.

88. Той изпрати при овцете, злоупотребили с неговите  нареждания други овце, за да има свидетели срещу тях.

89. Видях също, че тези овце, напускайки господаря и  кулата, издигната в негова чест, се лутат като слепи в  непознати места.

90. Накрая видях господаря да си отмъщава сам, тъй като той  направи голямо клане; но те нададоха глас към небето;  тогава той напусна своя храм и ги остави в лапите на  лъвовете, на тигрите, на вълците, на лисиците и на разни  други животни.

91. И тази животни започнаха да ги разкъсват.

92. Видях също, че господарят, когото те бяха напуснали, ги  предаваше на кръвожадни и жестоки лъвове и на всякакви  други зверове.

93. Тогава извиках с всичка сила и измолих господаря за  овцете, които биваха разкъсвани от разни диви животни.

94. Но той въобще не отговори, а гледаше със задоволство  овцете, които бяха разкъсвани и изтребвани. Накрая извика  при себе си седемдесет пастири и им заръча да се грижат за  стадото.

95. И той им каза: Нека всеки от вас да бди над овцете и да  прави това, което аз му заповядвам; на всекиго от вас ще  дам по малко от него.

96. И онези, които ви кажа да избиете, ще ги избиете. И им  ги предаде.

97. После извика един друг пастир и му каза: Бди, внимавай  за всичко, което пастирите ще направят с тези овце; защото  те ще погубят много повече, отколкото аз им наредя.

98. Всяко нарушение, всяко убиване на овца, което те ще  извършат, ще бъде отбелязано. Не пропускай да отбележиш  тези, които са убити по моя заповед и ония, които ще бъдат  убити по тяхна вина.

99. Всяко извършено от пастирите убийство им се пише. Не  пропускай следователно да записваш колко овце те са  погубили на своя глава, така че тази сметка да бъде  доказателство срещу тях и за да знам всичко, което са  вършили, дали са спазвали нарежданията ми, или са ги  пренебрегнали.

100. Но те не знаят това, което ти заповядах; не им отваряй  очите; не ги предупреждавай, а грижливо брой всичките  убийства на овце, които те ще извършат и ми дай точна  сметка за тях. И видях как всеки от тези пастири управлява  стадото си. Те започнаха да избиват повече овце, отколкото  трябваше.

101. Изоставиха овцете в плячка на лъвовете, така че, много  от тях бидоха разкъсани от лъвовете и тигрите; и глиганите  се нахвърлиха върху тях, изгориха кулата, посветена на  господаря и разрушиха кошарата.

102. И ми стана мъчно за изгорената кула и за разрушената  кошара.

103. Защото повече ми бе невъзможно да я видя.

104. Що се отнася до пастирите и техните съучастници, те  сами предоставиха овцете на дивите зверове, за да ги  разкъсат. Всяка една от тях им бе давана на свой ред и в  определено време. Прочие, всяка от тях бе записвана в  книгата; и всички тези, които загиваха, бяха грижливо  отбелязвани там.

105. Въпреки това, всеки пастир погубваше много повече  овце, отколкото това бе необходимо.

106. Тогава започнах да плача и да се възмущавам от  злочестата съда на тези овце.

107. Във видението си видях, как този, който пишеше,  отбелязваше ден след ден за извършените от пастирите  убийства; как той се изкачи, представи се на господаря на  овцете и му даде книгата, която съдържаше точната сметка за  всичко онова, което бе направено от пастирите и списъкът на  всичките овце, които те бяха погубили.

108. И за всичките злини, които те бяха извършили.

109. И книгата биде прочетена пред господаря на духовете,  който, протягайки ръка, я подписа и я положи.

110. После видях как пастирите управляваха дванадесет часа.

111. И ето че три от тези овце, завърнали се от плен, се  върнаха и влязоха на мястото, където бе имало кошара и  започнаха да възстановяват всичко, което бе разрушено.

112. Глиганите им пречеха, но напразно.

113. И овцете продължиха да градят, както преди, и  възстановиха кулата, която бе наречена високата кула.

114. И отново взеха да слагат трапеза пред кулата, но  хлябът, който те сложиха, беше нечист и замърсен.

115. Oсвен това всичките овце бяха ослепени; те не можеха  да виждат друго, освен пастирите.

116. Пастирите ги даваха на зверовете, така че много от тях  да загинат.

117. Но господарят на овцете мълчеше и всички овце бяха  повлечени. Пастири и овце, всичко туй се смеси и никой не  ги защитаваше от нападенията на дивите зверове.

118. Тогава този, който пишеше книгата, се качи и я върна  на господаря на овцете. Но в същото време той се застъпи за  тях, давайки сведения срещу пастирите, които ги бяха  погубили. И след като остави книгата, той си отиде.

следваща глава LXXXIX