LXXXVII

1. Toгава забелязах единия от четиримата бели човеци,  който бе излязъл пръв.

2. Той хвана първата паднала от небето звезда.

3. Завърза и ръцете и краката и я хвърли в една долина,  тясна, дълбока, страшна и мрачна.

4. Тогава един от четиримата извади един меч и го даде на  слоновете, камилите и магаретата, които започнаха да се  удрят по между си с него; и цялата земя изтръпна от това.

5. И в моето видение видях как единия от четиримата слезли  от небето човеци подбра и хвана всичките големи звезди,  половите части на които наподобяваха тези на конете, и ги  хвърли всичките със завързани крака и ръце в пещерите на  земята.

следваща глава LXXXVIII