LXXXVI

1. Aз ги гледах още и ги видях да се удрят по между  си; и чух земята да стене от това. Тогава погледнах  повторно небето и в едно повторно видение видях да излизат  човеци, наподобяващи бели хора. Единият от тях беше  придружаван от трима други.

2. Тези трима, като излязоха последни, ме хванаха за ръка  и, издигайки ме над земята и нейните обитатели, ме отнесоха  на едно високо място.

3. И оттам ми показаха една висока кула, заобиколена от по-  ниски хълмове, и ми казаха: Стой тука, докато видиш какво  ще се случи с тези слонове, камили и магарета, с тези  звезди и с всички тези юници.

следваща глава LXXXVII