LXXXIX

1. И аз забелязах как тридесет и седем пастири отново  се заеха със стадото, докато всеки от тях изчезна на свой  ред, както първите. Тогава овцете бяха поверени на други  пастири, като всеки от тях ги пази известно време.

2. После във видението си забелязах всички птици от небето,  които прииждаха ? орлите, лешоядите и гарваните. И орлите  водеха всички останали.

3. И започнаха да разкъсват овцете, да им кълват очите с  клюнове и да се хранят с тяхното месо.

4. А овцете надаваха жални викове, затова че ги разкъсват.

5. И аз виках също и стенах насън срещу пастира, натоварен  да пази овцете.

6. И видях овцете да бъдат разкъсвани от кучетата, орлите и  лешоядите. Тяхното месо, тяхната кожа, техните мускули,  всичко беше изядено; бяха останали само кости на земята. И  броят на овцете намаляваше много.

7. После видях двадесет и трима пастири начело на стадото,  чиято средна възраст бе петдесет и осем години.

8. Тогава белите овце родиха агнета, които започнаха да  отварят очи, да виждат и да викат своите майки.

9. Но овцете на ги гледаха и съвсем не чуваха техните  плачове ? бяха глухи, слепи и безчувствени.

10. Във видението си видях гарваните, които се нахвърлиха  върху тези агнета.

11. Сграбчваха ги и разкъсваха овцете, след което ги  изяждаха.

12. Видях също рогата на тези агнета да се уголемяват, но  гарваните се опитваха да ги разклатят.

13. Ето че най-после един голям рог израсна на главата на  една от тези овце и очите на всички останали бяха отворени.

14. И първата овца ги гледаше, очите им бяха отворени и тя  ги викаше.

15. Воловете, които я видяха, се нахвърлиха върху нея.

16. Орлите, червените кани, гарваните и лешоядите още  продължаваха да преследват овцете, кръжаха около тях и ги  разкъсваха. А овцете мълчаха, но воловете плачеха и мучаха.

17. Тогава гарваните се нахвърлиха върху тях.

18 Опитваха се да строшат рога, но усилията им бяха  напразни.

19. И аз гледах до тогава, докато дойдат пастирите, орлите,  червените кани и лешоядите.

20. Които насъскаха гарваните да строшат рогата а този вол  и които се биеха с него. Но той удържаше техния удар и  искаше помощ.

21. Тогава видях да идва човекът, който бе записвал имената  на пастирите и който се бе изкачил в присъствието на  господаря на овцете.

22. Той се притече на помощ на вола и обяви на всички, че  му се е притекъл на помощ.

23. Ето че господарят на овцете слезе долу, пламтящ от  гняв, и всички които го видяха, побягнаха. Другите се  проснаха на земята в неговата шатра и орлите, червените  кани, гарваните и лешоядите се събраха и увлякоха със себе  си всичките овце от полята.

24. Всички се събраха и се опитаха да строшат рога на вола.

25. Тогава видях човека, който пишеше по заповед на  господаря, да взема книгата за унищожението, извършено от  последните дванадесет пастири и той доказа, че те са  погубили повече овце, отколкото своите предшественици.

26 Видях също да идва към тях господарят на овцете, който  държеше в ръка жезъла на своя гняв, да удря с него земята,  която се разтвори, а животните и небесните птици престанаха  да преследват овцете и паднаха в зеещите бездни на земята,  която се затвори над тях.

27. Видях също да дава голяма сабя на овцете, които на свой  ред преследваха дивите зверове и ги изтребваха.

28. Но всичките животни и небесните птици се оттеглиха пред  тях.

29. И аз видях един трон, издигнат в едно щастливо място.

30. Върху него седеше господарят на духовете, който взе  всичките книги.

31. И ги отвори.

32. Тогава господарят извика при себе си първите седем бели  човеци и им заповяда да докарат първата звезда, която бе  предшествувала всички останали, чиито полови части  наподобяваха тези у конете и която бе паднала първа.  Човеците я докараха пред него.

33. И той каза на човека, който пишеше в негово присъствие  и който беше един от седемте бели човеци: Вземи тези  седемдесет пастири, на които поверих овцете и които  погубиха много повече от тях, отколкото им бе заповядано. И  ето, аз ги видях оковани във вериги и изправени пред него.  И започнаха да съдят първом звездите. Бяха обявени за  виновни и заведени на мястото, където бяха хвърлени в  дълбока пропаст сред пламъци. После седемдесетте пастири  бяха съдени и обявени за виновни; те също бяха хвърлени в  пламтящата пропаст.

34. В същото време видях сред земята една пропаст,  изпълнена с огън.

35. Тук бяха заведени слепите овце, които бяха признати за  виновни; всички те бяха хвърлени в тази огнена бездна.

36. Тази бездна се намираше отдясно на кошарата.

37. И аз видях как изгарят сред огъня овцете.

38. Стоях изправен и гледах как бе разрушена тази стара  кошара; преди това от там бяха взети стълбовете, слоновата  кост и всички богатства от нея и бяха натрупани а едно  място, разположено на изток.

39. Видях също господарят на овцете да издига къща, по-  голяма и по-висока от първата и да я гради точно на старото  място. Всичките и колони бяха нови, слоновата кост също и в  по-голямо количество от по-рано.

40. Господарят на овцете живееше вътре. Всички диви зверове  и всички небесни птици се поклониха пред овцете, които бяха  оцелели и ги обикнаха, отправяха към тях молитви и им се  подчиняваха във всичко.

41. Тогава тримата мъже облечени в бяло, ме хванаха за ръка  и ме поставиха сред овцете, преди започването на съда.

42. Овцете бяха съвсем бели, с дълга и чиста вълна. И  всички онези, които бяха изтребени, всички диви животни и  всички небесни птици се събраха в тази къща. И господарят  на овцете потреперя от радост, че вижда овцете да влизат в  кошарата.

43. Видях, че те донесоха в кошарата сабята, която им бе  дадена, и я запечатаха в присъствието на господаря.

44. Овцете бяха затворени в къщата, където едва се  побираха. Очите им бяха отворени и насочени към Добрия и  всичките те го забелязаха.

45. Видях също, че къщата бе голяма и широка и изпълнена с  хора. И ето че се роди едно бяло теле, чиито рога бяха  големи и всички диви зверове, всички небесни птици го  боготворяха и му въздаваха непрестанно молитви.

46. Тогава видях, че всички те се превърнаха в бели телета.

47. И първото от тях бе превърнато в Слово и това Слово  стана голямо животно с големи черни рога на главата.

48. И господарят на овцете се радваше на всички тези телета.

49. И аз, който съм бил паднал на колене, се събудих и си  спомних за всичко, което бях видял. Такова е моето видение  през време на съня ми. Когато се събудих, прославих Бога за  неговата правда и го възхвалих.

50. После аз пролях много сълзи при спомняне на онова,  което бях видял. Защото всичко туй ще се сбъдне и всичките  дела на блажените ще станат явни, когато дойде времето.

51. През нощта мислих за всичко, което ми се бе случило и  плаках с горчиви сълзи, все още объркан от моето видение.

следваща глава XC