LXXXIII

1. Вдигнах ръце към небето и славех Светия и  Всевишния. Отворих уста и служейки си с езика, който Бог е  дал на всички земни деца, за да им служи като оръдие на  техните мисли, аз го величаех с думите:

2. Благословен си Господи, могъщ царю, господарю на всички  небесни създания, царю на царете, Бог на цялата вселена,  чието царствено величие и владичество никога няма да  свършат.

3. Во веки веков ще трае твоето царство. Небесата ще бъдат  твоя трон завинаги и земята е твоето стъпало за безкрайни  векове.

4. Защото ти си ги направил и ти ще ги управляваш. Нищо не  може да убегне от твоето безкрайно могъщество. С теб  мъдростта е неизменна; тя бди непрестанно до твоя трон. Ти  познаваш, ти чуваш, ти виждаш всичко. Нищо не може да  убегне от могъщия ти поглед, защото твоето око е навсякъде.

5. Ето ангелите, които престъпиха твоите повеления и гневът  ти кръжи върху човешката плът ? чак до деня на Страшния съд.

6. О, господарю, Боже мой, царю силен и милостив, умолявам  те, изпълни молитвите ми. Нека моето потомство пребъде на  земята. Нека не загине целият човешки род!

7. Не изоставяй никога скръбната земя и нека тя никога да  не бъде унищожена.

8. Господарю, изтреби от лицето на земята плътта, която те  обиди. Но запази праведниците, за да увековечиш завинаги  тяхната раса. Не отвръщай лицето си от твоя служител.

следваща глава LXXXIV