LXXXII

1. А сега сине мой Матусала, ти доверих всичките  видения, които имах преди да се родиш. Имах още две видения  преди да се оженя. И те съвсем на си приличаха едно на  друго.

2. Първото ми се яви, докато четях; а второто известно  време преди да се оженя за твоята майка. Това бяха важни  видения.

3. По повод на тях се допитах до Бога.

4. Почивах в къщата на моя прадед Малалеел и видях небето  светло и лъчезарно.

5. Коленичих и видях земята разсечена от огромна бездна и  планини, надвесени едни над други.

6. Хълмове падаха върху хълмове, най-високите дървета се  разцепваха по цялата си височина, биваха хвърляни в  бездната и падаха на дъното.

7. Като гледах този хаос, гласът ми се пресече. И едва  извиках: Свършено е със земята. Тогава моят прадед Малалел  ме повдигна и ми каза: Защо извика сине мой, защо се  оплакваш?

8. Разказах му видението, което имах, и той ми каза: Това,  което си видял, е важно сине мой.

9. И видението, което си имал е изумително. Явно то се  отнася до греховете на земята, която бездната трябва да  погълне. Да, ще настъпи голяма беда.

10. Ето защо, сине мой, стани и се помоли на Бога на  славата (защото ти си твърд в своята вяра) да остави някого  на земята и да не загинат всички люде. Сине мой, голямата  беда ще дойде от небето върху земята; и това ще бъде голяма  разруха.

11. Тогава станах и се помолих на Господа, написах  молитвите си за поколенията на света, като дадох на сина си  Матусала всичките обяснения, които той можеше да пожелае.

12. И когато излязох и видях слънцето да изгрява на изток и  луната да слиза на запад и всичките звезди, които бе създал  Бог, да се приближават величествено по небето започнах да  славя господаря на всяка правда, превъзнасях неговото свято  име, защото бе направил да се появи слънцето в прозорците  на изтока; то възлиза и се издига по небесната повърхност и  извършва блестящия си ход.

следваща глава LXXXIII