LXXI

1. Книга за движението на небесните светила според  техния ред, техните времена, техните имена и местата,  откъдето започва техният ход и различните им положения,  т.е. всички неща които Уриел, светият ангел, който ме  придружаваше и който управляваше тези светила, ми обясни  едно след друго.

2. Ето първият закон на небесните светила. Слънцето,  светилникът на деня, излиза от небесните врати на изток и  залязва през западните небесни врати.

3. Видях шест врати, през които слънцето започва своя ход и  други шест, през които то го завършва.

4. През същите тези врати излиза и влиза луната. Видях тези  принцове на небесните светила и звездите, които ги  предхождат, шестте врати на техния изгрев и шестте порти на  техния залез.

5. Всичките тези врати са разположени една след друга в  една и съща линия и наляво и дясно има прозорци.

6. Първом се вижда да се приближава голямото небесно  светило, наречено слънце, чиято орбита е като небесната  орбита, и което блести от огън и пламъци. 7. Вятърът гони  колесницата, с която то пътува.

8. Но скоро то се наклонява на север, за да се приближи към  изток; заобикаля, минавайки през тази врата, и осветлява  тази част на небето.

9. Такова е неговото движение през първия месец.

10. То тръгва през четвъртата от тези врати, която е на  изток.

11. И в тази четвърта врата, през която то минава първия  месец, има дванадесет прозореца, от които се изливат потоци  от пламъци, когато те се отварят в определено време.

12. Когато слънцето се издигне в небето, то минава през  четвъртата врата тридесет дни и през четвъртата врата от  западна страна слиза по права линия.

13. След това време дните нарастват, а нощите намаляват в  продължение на тридесет дни. Тогава денят е два пъти по-  дълъг от нощта.

14. И наистина денят има десет части, а нощта само осем.

15. Слънцето минава през тази врата и залязва, минавайки  през съответната врата, след това се приближава до петата  врата на изток в продължение на тридесет дни и залязва по  същия начин минавайки през съответната врата.

16. През това време денят нараства с още една част и има  следователно единадесет части, докато нощта намалява и има  само седем части.

17. Тогава слънцето се приближава към изток, минавайки през  шестата врата, и изгрява и залязва, минавайки през същата  тази врата в продължение на тридесет дни.

18. През него време денят е два пъти по-дълъг от нощта и  съдържа дванадесет части.

19. Що се касае до нощта, тя намалява в същата пропорция и  съдържа само десет части. Най-сетне слънцето се отклонява  така, че денят започва да намалява, докато нощта се  увеличава.

20. Понеже слънцето започва отново да се връща към изток,  минавайки през шестата врата, през която излиза и влиза в  продължение на тридесет дни.

21. След този период денят намалява с един градус и съдържа  единадесет части, докато нощта съдържа само седем.

22. Слънцето напуща запад, минавайки през шестата врата, и  се насочва към изток. Изгрява през петата врата тридесет  дни и залязва също на запад, минавайки през петата врата.

23. Тогава денят е намалял с две дванадесетинки и има десет  части, докато нощта съдържа осем.

24. Следователно слънцето минава на изток, както и на  запад, през петата врата. Най-после то изгрява през  четвъртата врата в продължение на тридесет и един ден и  залязва на запад.

25. През това време денят е равен на нощта, така че и  единият, и другата имат еднакво по девет части.

26. Тогава слънцето напуска тази врата и се насочва към  изток. Минава през третата врата, както при изгрев, така и  при залез.

27. След това нощта нараства в продължение на тридесет дни,  като нощта съдържа десет части, а денят само осем.

28. Тогава слънцето излиза през третата врата и също  залязва в продължение на тридесет дни на запад през същата  врата.

29. После то минава през втората врата както на изток, така  и на запад.

30. Тогава нощта съдържа единадесет части, а денят само  седем.

31. Това е времето, когато слънцето минава през втората  врата както при изгрева си, така и при залеза си. После то  се накланя, и достига до първата врата, през която минава в  продължение на тридесет дни.

32. То залязва също през нея.

33. Тогава нощта е два пъти по-голяма от деня.

34. Така тя съдържа дванадесет части, а денят само шест.

35. И когато слънцето достигне тази точка, то отново  започва своя ход.

36. То минава през тази врата в продължение на тридесет дни  и залязва в същата врата на запад.

37. Тогава нощта намалява с една и съдържа единадесет части.

38. Денят има само седем части.

39. Сега слънцето минава през втората врата на изток.

40. То се връща през вратата, която е избягвало от начало в  продължение на тридесет дни, изгрявайки и залязвайки през  двете съответни врати.

41. Нощта намалява още повече и има само десет части а  денят осем. Слънцето минава на изгрев и на залез през  втората врата, после напредва към изток, изгрява в  продължение на тридесет дни през втората врата и залязва  през съответната врата на запад.

42. Нощта продължава да намалява и съдържа само девет  части ? колкото деня. Тогава те са равни. Годината има  триста шестдесет и четири дни.

43. Следователно вървежът на слънцето е, който определя  дължината или краткостта на дните и нощите.

44. То именно прави да нараства постепенно денят и  съответно да се смалява нощта.

45. Такъв е законът на движението на слънцето. То върви  напред и се повръща назад последователно. Такава е съдбата  на това голямо небесно светило, предопределено да осветлява  земята.

46. Небесното светило, което Бог е нарекъл слънце още  когато нищо не е съществувало.

47. Защото то изгрява и залязва неуморно, прекосявайки със  своята колесница ефира. Светлината му осветлява седем части  от луната, но техните измерения са еднакви.

следваща глава LXXII