LXIV

1. В онова време Ной видя земята да се наклонява и да  заплашва да рухне.

2. Ето защо той тръгна на път и се запъти към границите на  земята, към жилището на своя прадед Енох.

3. Извика трикратно с горък глас: Чуй ме, чуй ме, чуй ме! И  му рече: Кажи ми какво става на земята, понеже изглежда, че  тя страда и е жестоко измъчвана; сигурно и аз ще загина с  нея.

4. И наистина на земята имаше голям смут и от небето биде  чут един глас. Аз паднах ничком на земята, а моят прадед  Енох дойде и застана пред мен.

5. Каза ми: Защо ме повика с тъй горък и плачевен глас?

6. Господ реши в своята правда да изтреби всички земни  жители, тъй като са узнали всичките тайни на ангелите и  имат в ръцете си враждебната мощ на демоните и силата на  магията. И на онези, които издигат идоли по цялата земя.

7. Те знаят как се извлича среброто от земната прах, как се  намират в почвата метални пластинки; оловото и бронзът  съвсем не са плодове на земята и трябва да се извличат от  нейните недра.

8. И един ангел биде назначен да ги пази, но се остави да  бъде покварен.

9. Тогава моят прадед Енох ме хвана за ръка и като ме  изправи ми рече: Иди, защото аз се допитах до Бога за този  земен смут и той ми отговори: Те препълниха чашата на  своето безчестие и моята справедливост вика за отмъщение!  Те са се допитали до луните и са узнали, че земята ще  загине с всичките и обитатели. И те не ще намерят никаква  закрила навеки.

10. Открили са тайни, които съвсем не биваше да знаят, ето  защо ще бъдат съдени; но ти, сине мой, господарят на  духовете познава твоята чистота и невинност; той знае, че  ти укоряваш разкриването на тайните.

11. Господарят, истински светият, е запазил твоето име  между имената на светиите; той ще те запази от покварата на  земните жители. Ще даде на твоите потомци царства и голяма  слава и ще направи да произлезе от теб потомство на  праведници и свети мъже, чиито брой ще бъде безкраен.

следваща глава LXV