LX

1. В тези дни видях ангели, които държаха дълги въжета и  които носени от леките си криле, летяха на север.

2. Запитах ангела, защо те носеха в ръцете си тези дълги  въжета и защо бяха отлетели. А той ми отговори че са  отивали да измерват.

3. Ангелът, който ме придружаваше, прибави още: Това са  мерките на праведниците; те ще донесат въжетата на  праведните, за да се облегнат върху името на господаря на  духовете завинаги.

4. Избраните ще започнат да живеят с избрани.

5. Ето законите, които ще бъдат дадени наведнъж и които ще  потвърдят словото на правдата.

6. Тези закони ще разкрият всички тайни в дълбините на  земята.

7. И ще стане тъй, че онези, които са загинали в пустинята,  които са били разкъсани от морските риби или от диви  зверове, ще бъдат изпълнени с надежда в деня на избрания;  защото никой не ще загине в присъствието на Бога, никой не  може да загине.

8. И всички, които бяха на небето, са получили властта,  благодатта, славата и величието.

9. Те ще хвалят с гласовете си Божия избраник, ще  превъзнасят и славят мъдростта му и ще направят така, че да  бъде прозряна и тяхната мъдрост в словото и в духа на  живота.

10. След това господарят на духовете ще постави избрания  върху трона на славата си.

11. За да съди от небесните висини делата на светите мъже и  да мери техните деяния с везните на правдата. И когато той  повдигне лице, за да прозре тайните пътища, които те са  следвали, доверявайки се в името на господаря на духовете и  тяхното напредване в пътеките на правдата.

12. Всички ще съединят техните гласове, ще го славят,  превъзнасят и чествуват в името му.

13. Тогава той ще призове на съд всичките сили на всички  стихии, всичките светии, херувимите, серафимите и  офанимите, всичките ангели на силата, ангелите на властта,  т. е. ангелите на избрания и другите сили, които в първия  ден на съзиданието бяха кръжали над водите.

14. С мощен глас те ще ги превъзнасят, ще ги възхваляват,  прославят и величаят, тези духове на вярата, тези духове на  мъдростта и на търпението, тези духове на милосърдието на  правдата и мира, тези духове на благоволението; всички ще  извикат в един глас: Нека да бъде благословен; да бъде  благословено името на нашите страдания, за да чествуваме,  да хвалим, да благославяме, да изповядваме нашите грехове и  престъпления пред лицето на неговата слава.

8. Облекчението, което искаме, е мимолетно и въпреки това  не можем да го получим; нашата светлина е угаснала за вечни  времена и мрачините ни ограждат завинаги.

9. Защото не го признавахме, не славехме името на царя на  царете, не чествувахме Бога във всичките му дела; но бяхме  се доверили на нашата сила и на скиптъра на нашата слава.

10. В деня на скръб и ужас той също не ще ни спаси и не ще  намерим никакъв покой. Сега едва разбираме, че Господ е  неизменен във всичките си дела, във всичките си присъди, в  своята справедливост.

11. В своите присъди той не прави изключение никому; и ето  че сме отвергнати от неговия поглед заради лошите си дела.

12. А прегрешенията ни са добре претеглени!

13. После ще си кажат един другиму: Душите ни са преситени  от богатствата на неправдата.

14. И ето че не са ни от никаква полза, когато слизаме в  пламъците на ада.

15. Тогава лицата им ще се изпълнят с мрак и смут пред  лицето на сина человечески…и те ще бъдат отвергнати далеч  от него, защото пред него ще се възправи мечът на  справедливостта, за да ги изтреби.

16. А Господ каза: Ето присъдата на моята справедливост  срещу князете, царете, силните и онези, които владеят  земята.

следваща глава LXIII