LVIII

1. В четиридесетия ден от седмия месец на петстотината  година от живота на Енох аз видях в това мъдрословие, че  небето на небесата бе разтърсено и че върховните власти, че  хилядите, безброят ангели бяха силно разтревожени. Когато  погледнах, видях най-стария от дните, седнал върху трона на  славата, заобиколен от ангели и светци. Бях обзет от силен  страх и сякаш зашеметен от изумление; нозете ми се  разтрепериха и паднах ничком на земята. Тогава архангел  Михаил, другият свят ангел, бе изпратен да ме вдигне.

2. Когато се изправих, се съвзех от уплахата, не можейки да  понеса това твърде силно за моята слабост видение,  вълненията и потреперването на небето.

3. Архангел Михаил ме запита: Защо те смущава това видение?

4. До днес беше времето на неговото милосърдие и той бе  великодушен към земните жители.

5. Но когато дойде денят и могъществото, наказанието и  присъдата, които господарят на духовете е приготвил за  ония, които се прекланят пред присъдата на справедливостта  и за онези, които отхвърлят присъдата на правдата, и за  онези, които произнасят всуе неговото име.

6. Този ден ще бъде за избраните ден на завет, а за  грешниците ден на казан.

7. В него ден ще бъдат пуснати да се нахранят със злите  люде две чудовища, едното мъжко а другото женско; женското  се нарича Левитан; то обитава морските глъбини, върху  източниците на водите.

8. Мъжкото чудовище се казва Бехемот; то гърчи в една  невидима пустиня своите прешлени.

9. Името и беше Дандажин, на изток от градината, където  живееха избраните и праведните и където бе поставен моя  прадед, седмият след Адам ? първият човек, създаден от  господаря на духовете.

10. Тогава помолих другия ангел да ми обясни могъществото  на тези чудовища и как са били те отделени едно от друго в  един и същи ден, за да бъдат хвърлени едното в дъното на  морето, а другото в сърцето на една пустиня.

11. А той ми отвърна: Сине человечески, ти искаш да узнаеш  тайнствени и скрити неща.

12. И ангелът на мира, който ме придружаваше, ми каза: Тези  две чудовища са творения на божието могъщество и трябва да  разкъсат ония, които ще бъдат наказани от божията мъст.

13. Тогава децата ще загинат със своите майки и синовете с  техните бащи.

14. Те ще бъдат наказани със заслуженото наказание и  божията правда ще бъде задоволена, но след тази присъда ще  дойде часът на милосърдие и великодушие.

следваща глава LIX