LIX

1. Другият ангел, който ме придружаваше, ми говори.

2. И ми разкри първите и последните тайни върху земята и на  небето.

3. На границите на небето и в неговите основи, в мястото,  където се събират ветровете.

4. Той ми посочи как се дели тяхното духане и как бива то  измервано, как се разпределят ветровете и изворите според  тяхната енергия и обилие.

5. Даде ми да видя блясъка на лунната светлина ? това е  силата на справедливостта ? как се подразделят звездите по  между си и какво е наименованието на всяка.

6. Той ми показа също гръмотевиците, разграничени по между  си по тежест, енергия и мощност.

7. Видях покорността на тези небесни бичове на неговата  божествена воля. Разбрах, че светлината никога няма да се  отдели от мълнията и макар свързани от различни духове, те  не са по-малко неотделими.

8. Защото, когато светкавицата бразди облака, гърмът се  разразява, но техните духове спират точно навреме и помежду  им настъпва равновесие; съкровищата им са безбройни като  пясъчните зърна. И едната, и другият стихват, когато е  нужно, и според обстоятелствата те потискат своите сили или  ги развихрят.

9. Духът на морето е също тъй силен и докато една странна  сила го тегли с една юзда назад, в същото време го гони  напред и го разбива срещу планините. Духът на скрежа е  неговият ангел, духът на градушката е също тъй добър ангел,  като този на снега, по своята сила и в нея обитава главно  един дух, който я прави да се издига като дима и неговото  име е свежест.

10. Духът на облаците никога не съжителствува с духовете,  за които току що говорих, но има собствено жилище; неговото  движение е величествено.

11. В светлината и в мрака, зиме и лете, неговото жилище е  великолепно и неговият ангел е винаги сияен.

12. Духът на росата има своето жилище на самите краища на  небето. То е близо до това на дъжда; неговата власт е през  зимата и през лятото. Ето как са произлезли облаците: бил е  създаден първоначално един облак, към който са се  присъединили множество други. Скоро те се натрупвали,  носейки дъжда в хладните си недра; тогава ангелът разтваря  небесните съкровища и така бива създаден дъждът.

13. Същото става и когато дъждът падне на земната  повърхност. Той се съединява с всички води, които текат в  нейната гръд, след като са я оплодили; защото водите са  земната храна. Такава е волята на Всевишния.

14. Ето защо има граници на дъжда и ангелите, които водят  имената си от него, го разпределят правилно.

15. Видях всичките тези чудеса, както и градината на  праведниците.

следваща глава LX