LII

1. Тогава пред очите ми се представи дълбока долина с  голям и обширен вход.

2. Ако дори всички, които населяват земята, морето и  островите принесат своя дан и подаръци, пак не биха могли  да запълнят нейната дълбочина. Ръцете им ще извършат  неправда. Всичко, което създава усиления труд на  праведните, грешниците ще го погълнат срамно. Те ще загинат  отпред лицето на господаря на духовете и ще изчезнат от  лицето на самата земя. А праведните ще се вдигнат и ще  живеят во веки веков.

3. Видях ангелите на наказанието, които живееха там и  приготовляваха оръдията на Сатаната.

4. Запитах ангела на мира, който вървеше с мен, за кого са  предназначени тези инструменти.

5. Той ми отговори: Те се приготвят за царете и за силните  на земята, които трябва да загинат по такъв начин.

6. Тогава ще се издигне величествен храм, където ще се  съберат и никога не ще се разделят праведните в името на  господаря на духовете.

7. Тези планини, както и земята и хълмовете, не ще останат  когато той дойде, но ще изчезнат пред него като изворите на  жива вода. Тогава праведните ще бъдат спасени от  преследванията на грешниците.

следваща глава LIII