IX

1. Тогава архангелите Михаел, Гавриил, Суриел и Уриел  погледнаха от небето към земята, видяха потоците кръв,  които я обагряха и неправдите които се вършеха там и си  казаха: това е шумът от човешките гласове.

2. Земята, лишена от децата си, бе издигнала своя глас до  небесните врати.

3. Към вас, о цвят на небето, към вас душите отправят  своите жалби и вопли: измолете за нас справедливостта на  Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и господар: Ти си  господар на господарите, бог на боговете, цар на царете.  Тронът на твоята слава се издига във вечността и навеки е  прославено и осветено твоето име. Ти си славен во веки  веков.

4. Ти си създателят, върховният господар на всичко; нищо не  е скрито за твоя всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко  и нищо не избягва от вниманието ти.

5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците  на всякакъв грях и как откри на хората всичко, което се  върши в небесата.

6. Семиаз също научи хората на магии, той, когото ти бе  поставил над всички като вожд. Те се свързаха с дъщерите  человечески. Съгрешиха с тях и се оскверниха.

7. Те ги научиха на най-отвратителни престъпления.

8. И жените родиха великани.

9. И цялата земя се изпълни с кръв и неправда.

10. И ето че сега душите на онези, които са умрели, викат  към теб.

11. И техните вопли стигат до небесните врати.

12. към теб се възнасят техните стонове; човеците не могат  да се изтръгнат от неправдата, която покрива лицето на  земята. Но ти знаеш за всичко, дори преди да е станало.

13. Познаваш всичко. Знаеш онова, което става и нищо не ни  казваш.

14. За многото престъпления, какво трябва да сторим на  грешниците?

следваща глава X