CII

. Кълна ви се, о праведни, в силата на неговия блясък, в  неговото царство и неговото величие; кълна се, че познавах  тази тайна, че ми бе дадено да прочета небесните скрижали,  да видя светото писание, да открия онова, което бе написано  там за вас.

2. Видях, че щастието, радостта и славата са приготвени за  вас и чакат ония, които ще умрат в правда и светост. Вие ще  бъдете възнаградени тогава за вашите мъки и вашият дял от  блаженство ще бъде много по-голям, отколкото делът на  злините, които сте изпитали на земята.

3. Душите на онези, които ще умрат в правда, ще живеят и ще  почиват навеки; те ще бъдат възхвалявани и тяхната памет ще  бъде вечна пред трона на Всевишния. И те повече не ще  изпитват срам.

4. Горко вам, грешници, ако умрете в грях: и тия, които са  като вас, ще кажат: Щастливи са грешниците! Техният живот  свърши и те сега умират в блаженство и охолство. През  живота си те не са познали ни тъгата, ни скръбта; те умират  изпълнени с почести и без да бъдат съдени.

5. Но не им ли бе доказано, че техните души ще бъдат  принудени да слязат в царството на смъртта, където ги  очакват всякакви мъчения? Да, техните души ще попаднат в  мрака, в капаните, в пламъците, които няма да угаснат;  присъдата срещу тях ще бъде вечна.

6. Горко вам, защото за вас няма да има повече мир; и  напразно ще се опитвате да се извините на праведните и  светците, казвайки: Ние също сме преживели дни на печал и  сме понесли много злини.

7. Нашите души бяха похабени и смалени.

8. Ние бяхме загубени и никой не ни се притичаше на помощ и  никой не ни окуражаваше даже с думи; а оставиха нещастието  да ни смаже и с нас бе свършено.

9. Ние повече не се надяваме да се радваме на живота.

10. Но все пак мислехме да бъдем един ден в първата редица.

11. А ето ни в последната! Ние станахме плячка на  грешниците и безбожниците; те ни заробиха.

12. Онези, които ни презираха и ни потискаха, бяха силни  срещу ни и ние сведохме глава пред тези, които ни мразят и  те бяха безмилостни към нас.

13. Искахме да избягаме от тях, за да се наслаждаваме на  спокойствие, но не успяхме да се укрием от тяхното  преследване. Отидохме да се оплачем на князете и надигнахме  глас срещу онези, които ни разкъсваха; но виковете ни бяха  напразни и те не поискаха да чуят нашия глас.

14. Но, напротив, покровителствуват онези, които ни грабят,  които ни разкъсват, онези, които ни правят безсилни и крият  своят гнет, които ни дразнят и избиват, скриват за това и  не си спомнят, че са вдигнали ръка срещу нас.

следваща глава CIII