Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА 2 – ОСНОВНОТО ПОСОБИЕ: ДОБЪР ПРЕВОД

Оригиналите на шестдесет и шестте книги на протестантската Библия са написани на три различни езика: еврейски (Иврит) (повечето от книгите на Стария Завет), арамейски (родствен език на еврейския, използван в половината от Даниил и два пасажа от Ездра) и гръцки (всички книги на Новия Завет). Предполагаме, че повечето от читателите на тази книга не владеят тези езици. Това означава, че за вас основното пособие за четене и изучаване на Библията е добрия превод или, както ще кажем по-нататък, няколко добри преводи.

Както бе отбелязано в предишната глава, самият факт, че четете Божието Слово в превод, означава че вие вече сте въвлечени в процес на тълкуване – независимо желаете ли това или не. Но да четеш в превод не е лошо само по себе си: просто е неизбежно. В определен смисъл читателят се оказва изложен на милостта на преводача, а на него често му се е налагало при превода да избира в зависимост от това какво оригиналът на еврейски или гръцки е искал да каже.

Проблемът с използването на един единствен превод (колкото и добър да е той) се състои в това, че човек е принуден да приеме тълкувателните варианти на този превод като Божието Слово. Преводът, който използвате може да бъде точен, но също така може и да не е.

Нека си приведем като пример следните четири превода на 1 Коринтяни 7:36. (KJV) „Ако някой мъж мисли, че постъпва неприлично към девицата си…“ (NASB) „Ако някой мъж мисли, че той постъпва непристойно към дъщеря си, която е девица…“ (NIV) „Ако някой мисли, че постъпва неприлично спрямо девицата, за която е сгоден…“ (NEB) „Ако мъж има партньорка, без да е женен, и чувства, че това не е прилично спрямо нея…“ В KJV преводът е много литературен, но не е много полезен, защото той само поставя думата „девица“, а връзката между „мъжът“ и „неговата девица“ остава неясна. Едно нещо е абсолютно сигурно: Павел не е искал да бъде неясен. Той е определил една от другите три възможности, а коринтяните, които бяха поставили този въпрос в своето писмо, знаеха за какво става въпрос – наистина, те не са знаели нещо за другите две възможности.

Трябва да отбележим, че никой от другите три превода не е лош превод, защото всеки от тях е възможно да изразява намерението на Павел. Но все пак, само един от тях е точен. Проблемът е кой точно. Поради ред причини NIV отразява най-добрата тълкувателна възможност. Обаче, ако вие четете само NASB (която е най-малко вероятната възможност в случая), ще се ангажирате с тълкуване на текст, който не е най-точния. Подобни случаи могат да се срещнат повече от хиляди. И така, какво да правим?

Първо, може би е добра практика, да се използва главно един превод, разбира се ако той е добър. Това ще помогне при наизустяването и ще ви даде добра последователност. Ако използвате един от добрите преводи, той има изнесени бележки в полето там, където има трудни места. Но, за да се изучава Библията, ще трябва да използвате няколко добре подбрани превода. Най-добре е да използвате преводи, за които знаете че се различават един от друг. Това ще хвърли светлина върху много проблеми, свързани с правилното обяснение. За решаването на тези проблеми винаги ще искате да имате източник към когото да се обърнете за помощ за съставяне на мнение.

Кой превод трябва да използвате и от кои преводи да започнете да изучавате? Никой не може със сигурност да отговори на този въпрос вместо вас. Но вашият избор не може да е обусловен от това, че „Аз харесвам този превод“ или пък „Този превод се чете леко“. Ние искаме да харесвате превода и ако наистина е добър, той ще се чете леко. Все пак, за да се направи интелигентен избор, ще е нужно да знаете някои неща за самата наука на превода, както и за различните преводи.

Науката за превода

Има два избора, които преводачът трябва да направи: текстов и езиков. Първият вид се отнася до действителното значение на думите на оригиналния текст, а вторият до неговата теория на превода.

Въпросът за текста

Първото нещо, което преводачът трябва да направи, е да се увери, че еврейският или гръцкият текст, който той използва, е възможно най-близък до оригиналните думи, написани от ръката на самия автор или на преписвана. Дали това, което виждаме е това, което оригиналният псалмопевец е искал да каже? Дали това са истинските думи на Павел или Марк? Защо трябва да мислим обратното, наистина?

Въпреки, че частните условия при превода на текста в Стария и Новия Завет се различават, основните проблеми за решаване са същите: 1. Не съществуват никакви оригинални копия (ръкописи); 2. Съществуват хиляди копия (включително копия от първите опити за превод), направени на ръка и преписани на ръка през един период от хиляда и четиристотин години; 3. Че голямото множество от ръкописи на Новия и на Стария Завет датират от по-късното средновековие и си приличат, по-късните копия се различават съществено от копията на първите преводачи. Фактически съществуват повече от пет хиляди гръцки ръкописа на части или на целия Нов Завет, както и хиляди на латински език, но няма две от тях, които точно да си съвпадат. Следователно, проблемът се заключава в прочитането на целия наличен материал, сравняването на местата, където ръкописите се различават (наричат се варианти), и определянето кой от вариантите е неточен и кой от тях най-точно отразява оригиналния текст. Въпреки, че това може би изглежда невъзможно да се направи – и в някои случаи е точно така – преводачът не се отчайва, защото има някакви познания по т.н. текстуален критицизъм – науката, която се занимава с разчитането на оригиналния текст на древни документи.

Нашата цел тук не е да ви дадем едно ръководство по текстуален критицизъм. Читателят може да намери това в подходяща форма в статиите на Брус Валтке (за Стария Завет) и на Гордън Фи (за Новия Завет) в „Библейски критицизъм: исторически, литературен и текстуален“ (Grand Rapids: Zondervan, 1978). Нашата цел тук е да дадем само най-основна информация за текстуалния критицизъм, за да знаете защо се налага преводачите да го прилагат и да разберете смисъла на ръкописните бележки върху полетата на вашата преводна версия, които казват: „Други древни източници добавят…“ или „В някои ръкописи отсъства…“

Трябва да се имат предвид три неща:

1. Текстуалният критицизъм е наука, която се занимава с внимателния контрол. Доказателствата, които преводачът разглежда при направата на своя текстуален избор са два вида: външно доказателство (характерът и качеството на ръкописите) и вътрешно доказателство (видовете грешки, направени от преписващия оригинала). Изследователите понякога се различават по това, какво значение отдава всеки от тях на тези доказателства, но всички са съгласни, че комбинирането на силни външни и силни вътрешни доказателства превръща задачата за избора на значението в повече или по-малко рутинна работа. Там, където тези доказателства си противоречат, изборът е значително затруднен.

Външно доказателство са качеството и възрастта на ръкописите, които поддържат направения избор. Относно Стария Завет, обикновено трябва да се прави избор между еврейските ръкописи, почти всички от които са копия, датиращи от Средновековието и ръкописите на гръцките преводачи, които са значително по-ранни (Септуагинтата [LXX]). Изследванията показват, че еврейските ръкописи отразяват много древен текст; въпреки това често се налага да бъдат коригирани, като се използва Септуагинтата. Понякога нито еврейските, нито гръцките ръкописи имат смисъл, при което се налага да се правят догадки.

Най-доброто външно доказателство за Новия Завет е запазено в Египет. Когато едно такова доказателство се подкрепя и от някакво друго външно доказателство, датиращо от същото време, но от друга част на Римската империя, такова доказателство се смята за особено силно. Вътрешното доказателство касае преписвачите и авторите. Когато преводачът е изправен пред избор между два или повече варианта, той обикновено може да реши кой е грешен, тъй като писмените навици и тенденции на различните автори и преписвачи са вече задълбочено изследвани и известни. Обикновено онзи вариант, който най-добре обяснява съществуването на останалите, се приема за оригинален. За преводача е важно да знае също стиловете и използвания речников запас на различните автори, защото това също играе важна роля при направата на текстов избор.

Както вече бе казано, за по-голямата част варианти измежду ръкописите, най-доброто външно доказателство, комбинирано с добро вътрешно доказателство ни дава изключително висока сигурност за значението на оригиналния текст. Това може да бъде илюстрирано с хиляди примери само при сравнението на английската KJV версия на Библията (която се основава на лоши и по- късни ръкописи) със съвременните преводи, като NRSV и NIV. Ще отбележим три варианта на текст като илюстрация на текстовия критицизъм:

1 Царе 8:16

KJV „…вашите най-добри момчета и вашите магарета…“

NIV „…най-доброто от добитъка ви и ослите ви…“

Текстът според NIV („добитъка ви“) е взет от Септуагинтата – обикновено най-надеждния превод на Стария Завет на гръцки, направен в Египет около 260-10 г. пр. X. KJV следва един средновековен еврейски текст, който казва „най-добрите момчета“ – доста неподходящ е паралелът с думата „магарета“. За специалиста е лесно да намери грешката в еврейския текст, използван от KJV. Думата „младежи“ се е пишела на еврейски като bhrykm, докато „вашия добитък“ – като bqrykm. Неточното преписване от преписвана на еврейския текст само на една буква е довело до промяна на смисъла. Септуагинтата е била преведена малко преди да е преписано грешното копие на еврейския текст и е запазила оригиналната дума „добитъка ви“. Случайната промяна на думата с „вашите най-добри момчета“ е направена по-късно и е повлияла на средновековния еврейски ръкопис, но твърде късно, за да повлияе на Септуагинтата.

Марк 1:2

KJV „Както е написано в пророците…“

NIV „Това е написано в пророк Исая…“

Текстът в NIV е намерен във всички най-добри гръцки ръкописи. Това е също единствения текст, намерен във всички ранни преводи (латински, коптийски, сирийски) и това е единствения текст, познат сред всички църковни отци, с изключение на един, преди девети век. Лесно може да се види какво се е случило в по-късните гръцки ръкописи. Тъй като цитатът, който следва е комбинация от Малахия 3:1 и Исая 40:3, някой по-късен преписвач е „коригирал“ оригиналния текст на Марк, за да го направи по-точен.

1 Коринтяни 11:29

KJV „който яде и пие недостойно…“

NIV „някой, който яде и пие…“

Думата „недостойно“ не е намерена в никой от най-ранните и най-добрите гръцки ръкописи. Трябва да се отбележи, че в по-голямата си част преводачите превеждат от гръцки и еврейски текстове, които са били редактирани чрез внимателно и щателно изследване. За Новия Завет това означава, че най-добрият текст е бил вече определен от изследователи, които са били експерти в тази област. Но това също означава, че и за двата завета самите преводачи са имали достъп до информация (текстова информация в забележки), която е включвала по-важните варианти заедно с тяхната ръкописна обосновка.

2. Въпреки, че текстуалният критицизъм е наука, тя не е точна наука, защото работи с твърде много променливи величини, зависещи от човека. Случайно и по-специално, когато преводът е продукт на група от хора, самите преводачи са разделени в зависимост от това по кой вариант представят оригиналния текст и какви са правописните грешки. Обикновено в такива случаи, изборът на болшинството от тях е представен в действителния превод, а на малцинството – в полетата.

Причината за несигурността е както фактът, че най-добрите ръкописни доказателства противоречат на най-добрите обяснения на поправките, както и това, че ръкописното доказателство е разделено и всеки вариант може да обясни как другият се е появил. Това ще илюстрираме с 1 Коринтяни 13:3.

NIV текст „предавам тялото си на пламъците“

NIV забележка в полето „предавам тялото си, с което да се гордея“

На гръцки разликата е само една буква: каусомай/каучомай. Двата варианта имат добра ранна поддръжка и двата имат присъщи трудности в тълкуването (1 Коринтяни са написани доста преди християните да са били измъчвани и убивани чрез изгаряне; все още е много трудно да се намери подходящо значение на „с което аз се гордея“). Това е едно от онези места, където е необходим добър коментар за изграждане на собствено мнение.

Предишният пример е добър повод за нас да се върнем назад към предната глава. Вие ще забележите, че изборът на правилния текст е един от въпросите върху съдържанието. Добрата екзегетика изисква да се знае, ако е възможно, точно кои от тези думи е написал Павел в действителност. От друга страна, трябва също да отбележим, че това, което Павел е искал да каже не би се променило съществено от нашия избор. И в двата случая, той е имал предвид, че когато предаваме телата си на някакво изключително страдание, но ни липсва любов, всичко това е излишно.

Следователно преводачът е принуден да прави свои текстови избори. Това обяснява една от причините защо преводите понякога се различават – и също защо преводачите са сами по себе си и тълкуватели. Преди да продължим с втората причина за различието на преводите, трябва да отбележим нещо за King James Version.

3. KJV е не само най-широко използвания превод в света. Той също така е класически пример за английски език. Наистина, той съставя изразите, които ще бъдат завинаги запечатани в този език. Въпреки това, що се касае до Новия Завет, единственият гръцки текст, с който са разполагали 1611-те преводачи, се е базирал на късни ръкописи, което е довело до натрупване на грешки за повече от хиляда години преписване. Повечето от тези грешки – а ние трябва да отбележим, че те са като цяло много – не създават доктринални различия, но се различават в значението на определени специфични текстове. Ето защо, за изучаването на Библията, трябва да се използват преди всичко някои по-съвременни от KJV преводи. Въпросът кой именно от многото съвременни преводни версии да предпочетем, ни отвежда до вида на избора, който преводачите трябва да направят.

Въпросите на езика

Следващите два вида избор – словесен и граматически – ни довеждат до истинската наука за превода. Проблемът, който стои пред превода е предаването на думите и идеите от един в друг език. За да разберем какви теории лежат в основата на съвременната наука за превода е необходимо да се запознаем със следните технически термини.

Оригинален език. Езикът, от който се превежда. В нашия случай еврейски, арамейски или гръцки.

Приемен език. Езикът, на който се превежда. В нашия случай английски.

Историческа отдалеченост. Това са различията между оригиналния и приемния език, що се касае до думи, граматика, идиоми, както и до култура и история.

Теория на превода. Решава въпроса за това до каква степен преводачът е склонен да хвърли мост между двата езика. Например, трябва ли думата „лампа“ да се преведе като „фенер“ или е по-състоятелно да се преведе като „факла“? Или пък просто като „лампа“, а читателят сам да си представи разликата? Трябва ли „свята целувка“ да се преведе като „християнско ръкостискане“ за тези народи, където публичното целуване е обидно?

Нека видим как тези три термина са приложени при следващите основни теории на превода:

Буквален превод: Превод чрез придържане възможно най-близко до оригиналния език, при което не се губи смисъла. Буквалният превод запазва историческата отдалеченост.

Свободен превод: Превод, при който се преобразуват идеите от единия език в другия без да се използват същите думи от оригинала. Свободният превод често се нарича „перифразиране“ и прави опит да елиминира историческата отдалеченост във възможно по-голяма степен.

Динамичен еквивалент: Превод, при който се превеждат думите, идиомите и граматическите конструкции от оригиналния език в точни еквиваленти на приемния език. Такъв превод съхранява историческата отдалеченост за историческия и фактическия материал, но осъвременява езика, граматиката и стила.

Преводачите не винаги се придържат стриктно към някой от тези три вида, но обикновено един от тях доминира в тяхната работа. Понякога с буквалния и със свободния превод може да се прекали, както например Кларенс Джордан в своята Cottonpatch Version е превел посланието на Павел до римляните така, сякаш е писмо до Вашингтон (!), а Роберт Йонг в своя литературен превод, публикуван през 1862 г. е променил 1 Коринтяни 5:1 така: „За блудство се чува между вас и то такова блудство, за каквото не е чувано между народите – че някой си е имал жената на бащата (!)“.

Няколкото преводни версии на Библията, които са разпространени в наше време, могат да бъдат разположени по скалата на историческата дистанция, макар и не съвсем точно, по следния начин:

 

Динамичен                                      Буквален еквивалент                                         Свободен

KJV                            RSV                          NIV                          CNB             PHILLIPS     LB

NASB                                                         NAB                            JB

                                                                    NEB

 

Най-добрият вид превод е динамичния еквивалент. Буквалният превод за нас понякога е полезен като второстепенен източник; той ни дава представа за това, как изглежда оригиналния гръцки или еврейски текст. Свободният превод също може да бъде полезен -би ни накарал да се замислим за възможните значения на текста. Основната версия за четене и изследване, все пак ни се струва, че трябва да изглежда както NTV.

Проблемът с буквалния превод е, че той запазва дистанцията там, където това най-малко е желателно – в езика и граматиката. Преводачът често трансформира думите от гръцки и еврейски на английски по начин, по който не пише и не се изразява никой. Това е нещо като да преведеш „maison blanc“ от френски на английски като „house white“. Например английски говорещия човек никога не би се изразил така „огнени въглища“ (KJV Римляни 12:20). Това е буквален превод на гръцката конструкция, но на английски тя звучи като „горящи въглени“ (NIV) или „живи въглени“ (NEB).

Вторият проблем с буквалния превод е, че той прави английския език двусмислен на места, където гръцкият и еврейският са пределно ясни за своите читатели. Например в 2 Коринтяни 5:16 гръцката фраза „като сарка“ може да се преведе буквално като „познавам според плътта“ (както е направено в NASB). Но това не е начина, по който се изразяваме на английски. Нещо повече – фразата звучи на английски двусмислено. Дали човекът, когото „познаваме“, е същият, който е „според плътта“? Като че ли на такова заключение ни навежда NASB и в такъв случай означава нещо като „познавам по външен вид“. А може би човекът, когото познаваме, действа „според плътта“, което би означавало, че действа по човешки начин? В този стих гръцкият източник е ясен, a NIV ни дава точен превод: „Затова, отсега нататък (след като вече не живеем за себе си (вижте 5.15)) ние не познаваме никого по плът“.

От друга страна при свободния превод преводачът осъвременява оригинала прекалено много, с цел изучаване. Такъв превод се оказва вече в голяма степен просто коментар на Библията. Свободният превод винаги се прави от един преводач, а тъй като този преводач не винаги е добър тълкувател на библейските пасажи, то съществува вероятност читателят да бъде заблуден. Това в частност е вярно за много популярната, но за нещастие не винаги точна преводна версия на Библията – LB. Можем да се примирим с такива думи като „фенерче“ (Псалм 119:105) или „ръкостискане“ II Петрово 5:14 и даже „палачинки“ (Битие 18:6), но да се преведе гръцката дума „харизмата“ – духовен дар със „специални способности“ II Коринтяни 14:12 означава да се позволи твърде много. Преводът на 1 Коринт. 11:10 във версията LB „… като знак за това, че тя е под човешка власт…“ е заблуждаващ, тъй като ни навежда на заключение, че „тя“ има някаква власт. В 1 Петрово 5:13, авторът на LB произволно използва загадъчно името „Рим“ вместо „Вавилон“; във всички случаи е по-добре да обясни това на друго място, отколкото да го преведе като „Рим“ унищожавайки търсената загадъчност в употребата. Макар и четяща се, LB има твърде много неточности, за да е единствената, дори най-важна Библия за някого.

Начинът, по който различните преводи решават проблема с историческата дистанция, може да бъде илюстриран като се види как в тях са решени следните вторични проблеми.

1. Мерки и теглилки, пари. Това е особено трудна област. Да се изпишат ли гръцките или еврейските термини на оригиналния език „Гафа“, „хомер“ и др. или да се направи опит да се намерят съответните английски еквиваленти? Ако се реши да се работи чрез еквивалентите за мерки и теглилки, трябва ли да се използва стандарта „паунд“ или „фут“ или трябва да се преведе „литър“ и „метър“? Инфлацията може да си направи шега с паричния еквивалент след някоя година. Проблемът се усложнява още повече от факта, че мерките и паричните единици са често използвани за да покажат някакъв контраст или тревожен резултат, както е в Матей 18:24-28 или Исая 5:10. Транслитерирането (изписване на гръцките и еврейските термини и букви на приемния език) на термините в тези случаи може да коства на читателите изпускане на основната мисъл в тези стихове.

KJV,тясно следвана от RSVи NRSV,е непоследователна в това отношение. По-голямата част от термините са транслитерирани и ние четем „бат“, „ефа“, „хомер“, „шекели“ и „таланти“. При все това еврейското „амах“ е преведено като „кибрит“; „зерет“, „спан“ и гръцкото „мина“ става британски „паунд“, докато дитария е преведен като обикновено „пени“. Всичко това има ефект на безмислица или въвежда в заблуждение американците.

NASB използва „кубит“ и „спан“, но въпреки това съдържа на много места транслитерации, като посочва английските еквиваленти в полетата за забележки (с изключение на Йоан 2:6, където пък транслитерацията е посочена в полето за забележки). По такъв начин е подходено и в NP  с изключение на „кубит“, преведен като „фут“, а всички забележки в полетата са дадени както в английската мерна система, така и в метричната. За съжаление в Матей 20:2, където е особено важно за притчата, че дневната надница на работниците е една динария, това не е отбелязано. Нещо повече, в Марк 14:5 преводачът е изневерил на принципа си превеждайки „триста динария“ като „повече от едногодишна заплата“.

Както би могло да се очаква, LB обръща всичко в еквивалентите му, но често неточно. Превръщането на динарии в доларово съотношение по курса на 1960 година е най-малкото необосновано.

Ние твърдим, че както транслитерацията, така и посочването на еквивалентите в полето са добри подходи, особено когато става дума за мерки и теглилки. Използването на еквивалени, обаче, е със сигурност по-добрия подход в такива пасажи, като Исая 5.10 и Матей 18.24-28. Да обърнем внимание на това колко по-добре е решен този въпрос в GNB, отколкото в NASB:

Исая 5:10

NASB: „Десет акра лозе ще дадат един бат вино. Един хомер семена ще дадат една ефа зърно“

GNB: „Пет акра лозе ще дадат само пет галона вина. Десет бушела семена ще дадат само един бушел зърна“.

Матей 18:24,28

NASB: „Доведоха му един, който му дължеше десет хиляди таланта… Но този раб излезе и намери един от своите роби, който му дължеше сто динария“.

GNB: „Доведен му беше един човек, който му дължеше милиони долари…

Тогава човекът излезе и срещна един от своите слуги, който му дължеше няколко долара“.

2. Евфемизми. Почти всички езици боравят понякога с евфемизми, когато става дума за пол, тоалет и др. Преводачът има три възможности да ги преведе: (1) да ги преведе буквално, при което ще остави читателите си учудени или гадаещи; (2) да ги преведе чрез техните еквиваленти, при което може да обиди или шокира читателите си; (3) да ги преведе, като използва еквивалентни евфемизми.

Ако има подходящ евфемизъм в приемния език, тогава третото е най-доброто. В противен случай е по-добре да се избере втората възможност, особено за неща, които вече не изискват използването на евфемизъм. Например да се каже „Имам месечно неразположение“ (както казва Рахил в Битие 31:35 NIV) е може би по-добре отколкото „Имам обикновеното на жените“ (NASB, KJV, RSV). За същия идиом в Битие 18:11 GNB ни дава „Сара бе минала възрастта, в която можеше да има дете“. Така също във 2 Царе 13:14 в KJV четем „насили я и лежа с нея“ докато в NIV и GNB този израз е станал просто „той я изнасили“.

В подхода към този въпрос се крие определена опасност, особено в случаите, когато преводачите сами не познават точното значение на идиомите. Такъв е случаят в NIV, GNB и LB при превода на 1 Коринт. 7:1, където четем: „Добре е човек да не се жени“. Идиомът „докосвам жена“ със сигурност през древността е означавал „да нямам сексуален контакт с жена“ и никога не е означавал нещо близко до женитба. В този случай най-близо до оригиналния евфемизъм е изразът, който срещаме в NAB: „За един мъж е по-добре, ако няма връзки с жена“.

3. Речник. Когато мислим за превод, като че ли на първо място имаме предвид речника. Изглежда толкова просто: намираш онази английска дума, която означава същото, което еврейската или гръцката. Но именно намирането на най-точната дума прави превода толкова трудна задача. Част от трудността се крие не само в намирането на думата, но и в избора на такава дума, която да не съдържа подтекст, какъвто има в оригиналния език.

Проблемът се усложнява и от това, че някои гръцки и еврейски думи имат област от значения, нямаща нищо общо с думите в английския език. Като допълнение на това, някои думи могат да имат няколко оттенъка в значението си или пък две или повече коренно различни значения. Търсените думи или изрази обикновено е невъзможно да се превеждат от един на друг език. Вече отбелязахме колко различни думи са употребени, за да се преведе думата „девица“ в 1 Коринтяни 7:36. В Първа глава ние отбелязахме и трудностите при превода на думата на Павел „саркс“ (плът). В повечето случаи, почти всяка друга дума би била по-добра от думата (плът). NTV се справя с тази дума добре, като употребява (греховна природа), когато Павел противопоставя „плът“ и „дух“ и „човешка природа“ в Римляни 1:3, когато става дума за въплъщаването на Христос; „от гледна точка на този свят“ – във 2 Коринтяни 1:26 и „тяло“ – когато се има предвид точно това (Колосяни 1:22).

Тези неща биха могли да бъдат илюстрирани още много пъти. Именно затова преводът чрез динамичен еквивалент би трябвало да бъде предпочетен пред буквалния превод.

4. Граматика и синтаксис. Въпреки че повечето индоевропейски езици имат много общи неща, всеки език има своите предпочитани структури по отношение на свързването на думите в изречение. От тази гледна точка отново трябва да предпочетем динамичния еквивалент.

Буквалният превод води до претрупване на обикновените структури в приемния език. Буквален превод на отделни конструкции е възможен, но рядко се предпочита. От стотиците примери ние избрахме за илюстрация два – един от гръцки и един от еврейски.

а) Една от особеностите на гръцкия език е неговата склонност към т. нар. генитивни конструкции. Генитивът е един обикновен случай на притежание както е в „моята книга“. Такова притежание може да се изрази на английски и по-неясно – „книгата на мен“. Такива притежания като например „Божия благодат“ обаче, не означават на английски, че точно Бог е собственик на тази благодат, а че Той я дава или че тя идва от Него. Такива „неистински“ притежания могат винаги да бъдат преведени на английски като „благодатта на Бога“.

Гръцкият език изобилства с такива генитиви, които се използват например като прилагателни, като изразяващи източника на притежанието или специално отношение между две съществителни. Буквалният превод почти винаги изисква те да се преведат чрез английска фраза от вида „of“, което пък води понякога до странни резултати като „coals of fire“,т.е. „огнени въглища“, ако става дума за „живи въглени“ или „думите на Неговата мощ“ (Евреи 1:3 KJV). И двата израза са но-точно преведени в NIV- съответно „burning coals“ (горящи въглени – б. пр.) и „Неговото мощно слово“. По същия начин в 1 Солунци 1:3 NASB четем „steadfastnessofhope“ (твърдост на надеждата – б. пр.), а в 1:6 – „joyoftheHolySpirit“ (радост на Святия Дух – б. пр.). В NIV същите са преведени така: „постоянство в надеждата“ и „радост, дадена от Святия Дух“. Те не само трябва да бъдат предпочетени; фактически те са много по-точни поради това, че дават точния английски еквивалент вместо гръцки начин на изразяване, който звучи на английски понякога безсмислено. Може би ще е любопитно да кажем, че на едното или двете места, където KJV (следва RSV, но не и NASV) предлага нещо като еквивалент (1 Коринтяни 3:9), преводачите напълно са пропуснали смисъла на генитива. Изглежда, че те са били подведени от думата „fellow workers“ (съратници – б. пр.) и са превели „…защото сме трудещи се заедно с Бога; вие сте Божието стопанство, вие сте Божието здание“. Но в изречението на Павел навсякъде, където се среща думата „Бог“, тя е в истински притежателен генитив с ударение върху „ние – Павел и апостолите“ и „вие – църквата на Бога“. Тази мисъл е по-точно преведена в NTV: „…защото ние сме Божии съработници; вие сте Божия нива, Божия здание“. Тя е станала даже по-ясна в NIV: „…защото ние сме Божии съработници, докато вие сте Неговата нива, Неговото здание“.

б) Хиляди пъти в Стария Завет преводачите на KJV сляпо са следвали еврейския словоред по такъв начин, който не води до нормален, идиоматичен английски. Обръщали ли сте внимание, например, колко изречения и фрази в KJV започват с „И“? Прочетете Битие 1 и си отбележете, че почти всяко изречение от тази глава започва с „и“ – повече от тридесет пъти. Сега го сравнете с NIV. Тук броят на „и“ е намалял до единадесет и в същото време е променен езика така, че тези „и“ звучат съвсем естествено за ухото.

Преводачите на NIV са направили един подобрен превод като са приели сериозно факта, че в голямата си част повествователните изречения в Стария Завет започват с една от двете форми на думата „и“. Думата „и“ се появява там, където няма нищо упоменато преди това, което да свърже изречението логически. Фактически и шестте книги на Стария Завет, Исус Навин, Съдии, 1 Царе, Ездра, Рут и Естир започват с „И“, макар че очевидно няма нищо, което да свързва тези съюзи. Днес изследователите на еврейската граматика са единодушни, че поставянето на „и“ в началото на изречението в староеврейския език е пълен еквивалент на английското започване на изречение с главна буква. Това просто означава, че староеврейското „и“ не винаги означава съюза „и“, но и „понякога“, което е най-добрия превод. Простата замяна с главна буква при превода на английски език ще върши същата работа в повечето случаи.

Друг подобен пример от KJV е „and it came to pass“ (използва се в смисъл на „и стана така, че…“ – б. пр.) Този израз не се използва в английския език отдавна и е бил много рядко използван даже през седемнадесети век, когато е правен превода на KJV. Поради това, че сляпо е бил следван буквалния превод, този израз е заел определено място в стила на Стария Завет, но никъде другаде не се среща с английската реч. Веднъж присъствахме на цяла проповед върху Коринт. 13:8-10, в която се казваше, че всичко е временно и ще премине, като често се повтаряше това „and it came to pass“, което, обаче, бе неправилно разбрано и цитирано от проповедника като „and it came in order to pass away“ („Това дойде, за да си отиде“ – б. пр.) Всъщност преводачите на NIV въобще не са ревели тази еврейска фраза. Разумният превод от еврейски изисква намирането на еквивалентния смисъл, а не на еквивалентната фраза.

За избора на превод

Опитахме се да ви помогнем при избора на превод. Ще завършим с някои последни забележки върху няколкото преводни версии.

Първо искаме да отбележим, че не сме се опитвали да бъдем изчерпателни. Има още няколко версии на цялата Библия, които не включихме в нашето обсъждане. Ние не споменахме и другите повече от 75 преводни версии само на Новия Завет, които са се появили само през този век. Няколко от последните версии на Новия Завет са много подобри и си струва да бъдат използвани (например Weymouth, 1903; Helen Montgomery, 1924; Williams, 1937). Сред тях има и няколко свободни преводи, два от които могат да бъдат предпочетени пред LB поради своята акуратност (Phillips, 1947; F.F. Bruce (само писанията на Павел), 1965).

Сред преводните версии на цялата Библия не бихме искали да обсъждаме тези, които съдържат теологични отклонения, като New World Translation, 1961 на Свидетелите на Йехова. Това е един изключително буквален превод, пълен с еретичните доктрини на този култ. Някои от тези версии са ексцентрични, като тази на Джорж Ламса (1940), който твърди, че т. нар. Сирийски превод на Библията от около 400 г. сл. Хр. съдържа ключ към всички неща. Изглежда че към тази категория преводи ще трябва да включим и Amplified Bible, която успя да завоюва по-голяма популярност, отколкото заслужава. Значително по-добре е да използваме няколко превода, като постоянно си отбелязваме разликите между тях и изберем това, което не съответства, отколкото да повярваме, че написаните думи означават само това, което е казано в нашата версия.

Тогава коя версия трябва да четем? Дръзваме да предположим че NIV е най-добрата версия, която можете да намерите. GNB и NAB също са добри версии. Добре е да имате и трите. NIV е един групов превод, направен от най-добрите тълкуватели от евангелистката школа. NAB е също групов превод на група представители на американската католическа традиция. GNB е превод изключително на един изследовател – Роберт Г. Братчер, който най-редовно се е консултирал с други специалисти и чийто лингвистичен опит е издигнал концепцията за динамичния еквивалент до високо ниво.

Едновременно с използването на една или всичките гореспоменати версии, не е зле да ползвате една или повече от следните: NASB, RSV или NSRV. Това са опити да се осъвремени KJV. Преводачите им са се справили по-добре с оригиналния текст и са отхвърлили много от недостатъците на KJV. В същото време те са се опитали да се придържат по възможност повече до стила на KJV, като от друга страна са го осъвременили. RSV е далеч по-добрия от двата превода: NASB е по-близка до KJV и следователно прекалено буквална – понякога до степен, която я прави безсмислена.

Заедно с една или повече от тези версии, ние ви препоръчваме да се консултирате с NEB или JB. Това са две преводни версии на цели екипи. NEB е един продукт на най-добрата британска школа от изследователи, а като такава е пълна с британски идиоми, които не винаги са понятни за американския читател. JB е английски превод на френската Bible de Jerusalem. И двете версии клонят към повече свобода при превода, отколкото дефинирания тук динамичен еквивалент, но и двете имат някои уникални качества, които ги правят полезни като материал за консултация. В следващите глави ние ще се опираме на NIV, макар че ще отбелязваме и другите версии. Ако нашият читател редовно чете NIV, а след това си прави консултации с поне една от следните версии: RSV, NRSV, NASB; GNB, NAB, NEB, JB; той ще получи един добър старт за ползотворно четене и изследване на Библията.