Съдържание Цялата книга на една страница

ГЛАВА 1 – УВОД: НУЖДАТА ОТ ТЪЛКУВАНЕ

Много често срещаме хора, които казват с дълбока увереност: „Няма нужда да тълкувате Библията. Просто я четете и правете каквото тя казва“. Обикновено, една такава забележка предизвиква протеста на обикновените вярващи срещу професионалните пастори, учители, неделни учители, които чрез тълкуване, като че ли отдалечават Библията от човека. Обикновените хора обичат да казват, че Библията не е някаква неясна книга. „В края на краищата – казват те – всеки човек може да я разбере. Проблемът е в многото проповедници и учители, които полагат много усилия да размътят водата. Това, което ни беше ясно досега, вече не ни е толкова ясно. „Има много истина в този протест. Ние сме съгласни, че християните трябва да се научат да четат, да вярват и да спазват Библията. Ние сме особено съгласни, че Библията не е тъмна и неясна книга, ако я четем и изследваме правилно. Всъщност, ние сме убедени, че хората имат един единствен проблем и той не се състои в отсъствие на разбиране, а във факта, че хората разбират повечето неща твърде добре! Проблемът с такъв текст като „вършете всичко без роптание и препиране“ (Филипяни 2:14) не е в разбирането му, а в изпълнението му – прилагането му в практиката.

Ние също се съгласяваме, че твърде често, проповедникът или учителят се е заровил да проучва и да разкрива значението на текста, което често лежи на повърхността. То може да бъде казано още в самото начало и повтаряно през цялото време. Целта на тълкуването не е уникалност. Тя не е разкриването на нещо, което никой друг досега не е казвал.

Тълкуването, чийто цели са лично прогресиране или уникалност, често е атрибут на гордост, опит „да се открие“ на всички останали фалшивото тълкуване на духовното. Библията е пълна с дълбоки истини, които трябва да бъдат разяснявани чрез духовно чувствителни хора, имащи специално прозрение. Уникалните тълкувания са в повечето случаи неправилни. Това не значи, че правилното разбиране на текст не изглежда уникално за някой, който го чува за първи път. Това значи, че уникалността не бива да е цел на нашата работа.

Целта на доброто тълкуване е простичка: да се доберем до „ясното значение на текста“ Най-важният елемент на доброто тълкуване е просветления здрав разум. Проверката за правилното тълкуване е то да дава възможност за ясно разбиране на текста. Ето защо правилното тълкуване носи облекчение на ума и докосва сърцето.

Ако намирането на ясното значение на текста е основната цел на тълкуванието, тогава защо трябва да се тълкува? Тогава защо само да не четем?

Дали пък ясното и недвусмислено значение не се разбира само от четенето? В известен смисъл – да. Но в истинския смисъл, такъв един въпрос е наивен и нереалистичен поради две причини: природата на читателя и природата на Писанието.

Читателят като тълкувател

Първата причина, поради която всеки се нуждае да се научи как да тълкува е, независимо дали това ни харесва или не, че всеки читател е в същото време и тълкувател. Предполагаме, че в повечето случаи, когато четем, ние разбираме какво четем. Също сме склонни да мислим, че нашето разбиране е същото като това, което е вложено от Святия Дух или от човешкия авторски стремеж. Въпреки това, ние постоянно влагаме в текста всичко, което ние сме – с всичкия наш опит, култура и предишни разбирания за думите и идеите. Понякога това, което ние влагаме в текста, несъзнателно ни отклонява от правия път или ни кара да внасяме чужди идеи в текста.

Например, когато човек с нашата култура чуе думата „кръст“, поради внушенията, които вековното християнско изкуство и символизъм са причинили, в повечето случаи машинално си представя римски кръст ([), въпреки че тази представа има малко подобие с Исусовия кръст, който, може би, е бил оформен като (Т). Повечето протестанти и католици, когато четат текстове за поклонение в църква, автоматично си представят хора, седящи в сграда с „църковни пейки“, точно както в тяхната църква. Когато Павел казва (KJV) „и не промишлявайте за страстите на плътта“ (Римляни 13:14), хората от повечето англоговорящи страни са склонни да възприемат „плътта“ със значението на „тяло“ и оттам, че Павел говори за „телесните апетити“. Но думата „плът“, така както Павел я използва, рядко се отнася за тялото – и в този текст това е повече от сигурно – става дума за духовното страдание, за болката на духовния живот, която понякога се нарича „греховната природа“. И така, без да желаят това, читателите тълкуват тъй както четат и, за съжаление, твърде често неправилно.

Това ни кара да забележим по-нататък, че във всеки случай, читателят на английската Библия е вече въвлечен в тълкуването, защото преводът, сам по себе си, е (необходима) форма на тълкуване. Вашата Библия, независимо каква преводна версия използвате, която служи за ваша начална точка, е всъщност краен резултат на голяма изследователска работа. Преводачите са принудени да направят избор относно значенията и техният избор въздейства на вашето разбиране.

Ето защо, добрите преводачи вземат в предвид нашите езикови различия. Но това не е лесна работа. Трябва ли например, в Римляни 13:14 да преведем „плът“ (както в KJV, RSV, NRSV, NASB и др.) защото това е думата, която Павел е използвал, и после да оставим на тълкувателите да кажат, че „плът“ не означава „тяло:? Или пък „да помогнем“ на читателя като преведем „греховна природа“ (както е в NIV, GNB и др.), защото Павел точно това има в предвид? Ние ще разгледаме този въпрос по-подробно в следващата глава. Сега само ще отбележим как самият превод вече ни въвлича в тълкуването.

Нуждата от тълкуване следва да не бъде търсена в това, което става около нас. Един бегъл поглед на съвременната църква пределно ясно ни показва, че не всички „ясни значения“ са еднакво ясни за всички. Ето един повече от частен случай. Много вярващи от съвременните църкви твърдят, че жените трябва да пазят тишина в църквата на основание на I Коринтяни 14:34-35, като по този начин отричат говоренето на езици и пророкуването, което е самата същност на „тишина“ в пасажа, за който става дума. Онези, които твърдят, че жените и мъжете трябва да се молят и пророкуват на основание на I Коринтяни 11:2-16, често са убедени, че те трябва по необходимост да правят това с покрити глави. За някои Библията ясно говори, че кръщението на вярващите трябва да става чрез потапяне; други пък вярват, че могат да направят кръщение според Библията още в детска възраст. И „вечното спасение“ и възможността от „изгубване на спасението“ се проповядват в църквата, но никога от една и съща личност! Все пак и двете се посочват като „ясни значения“ на библейски текстове. Дори двамата автори на тази книга имат някои несъгласия, относно това, какво значи със сигурност терминът „ясен“. Все пак ние всички четем една и съща Библия и се опитваме да бъдем изпълнители на това, което означава „ясен“.

Човек може да разпознае култовете например, по това, че освен Библията те използват и други текстове. Но не всички го правят; и всеки път, когато изкривяват истината те между другото избират и текстове от самата Библия. Всяка една ерес, като се започне от Арианизма (отричане на божествеността на Христос), Свидетелите на Йехова и се стигне до кръщаване за мъртвите, разпространено сред Мормоните, твърдят че всичко е подкрепено с даден текст.

Даже сред по-ортодоксалните в теологията хора могат да се намерят много странни идеи. Например, едно съвременно течение сред американските протестанти, по-специално харизматиците, е така нареченото проповядване за здраве и богатство. „Благата вест“ е, че Божията воля за вас е във вашия финансов и материален успех. Един от защитниците на това „проповядване“ започва една своя книга като твърди, че търси „ясен смисъл“ в Писанието и претендира, че слага Божието Слово на първо място в своето изследване. Той казва, че Писанието не казва точно това, което ние си мислим, а онова, което се случва. „Ясното значение“ е онова, което следва по-късно. Но човек започва да се чуди какво всъщност е „ясното значение“ в един такъв текст като III Йоан 2: „Възлюбени, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти“ – един текст, който няма нищо общо с финансовия просперитет – щом се твърди, че Божията воля е във финансовия успех! Един друг пример може да се даде с „ясното значение“ на притчата за богатия младеж (Марк 10:17-22), което е точно обратното на това, „което всъщност е казано“ и приписва „тълкуванието“ на Святия Дух. Човек може с право да запита дали ясното значение е било намерено въобще; може би ясното значение е това, което писателят е искал да означава неговия текст в подкрепа на идеите му. Истината е, че ако търсим първо Божието царство, то ние ще бъдем благословени не по човешките, а по Божиите стандарти. Имайки предвид цялото това разнообразие както в самата църква, така и извън нея и всички различия, които съществуват даже между специалистите (които предполагаме, че знаят правилата) не е странно, че някои отричат тълкуването и пледират просто за четене. Но както видяхме, това е лъжливо предпочитание. Антитезата на лошо тълкуване не е липса на тълкуване, а добро тълкуване, основаващо се на здравия разум.

Ние, авторите на тази книга, не храним никакви илюзии, че чрез четене и изследване на описаните тук напътствия, всеки читател ще се съгласи с нас относно „ясното значение“ и ще приеме нашето мнение. Това, което се надяваме да постигнем, е да подобрим читателската чувствителност към специфичните проблеми, присъщи на всеки от жанровете; към знание на това защо съществуват различни предпочитания и как читателят да разсъждава чрез здравия разум; и по-специално, читателят да може да прави разлика между добро и не толкова добро тълкуване – и да знае защо то е добро или недобро.

Природа на Писанието

Повечето значими причини за нуждата от тълкуване се основават на природата на самото Писание. Исторически, църквата възприема Писанието така, както възприема Личността на Христос – природата на Библията е човешка и божествена едновременно. Както професор Джордж Лад веднъж отбеляза: „Библията е Божието Слово, дадено ни чрез словото на исторически личности“. Тази двойствена природа на Библията поставя пред нас задачата да я тълкуваме.

Тъй като Библията е Божие Слово, тя има вечна приложимост; тя говори на цялото човечество, на всички възрасти и всички култури. Тъй като тя е Божието Слово, ние трябва да слушаме и изпълняваме. Но поради това, че Бог е избрал да ни изяви Своето Слово чрез човешки думи от историята, всяка книга в Библията носи свой частен исторически контекст; всеки документ е зависим от езика, времето и културата, в които той е бил написан (понякога е бил и устна история, разказвана преди да бъде написана). Тълкуването на Библията е необходимо поради напрежението, което съществува между вечната приложимост и частния исторически контекст. Разбира се има хора, които вярват, че Библията е една човешка книга и съдържа само думи, казани от исторически личности. За такива хора задачата за тълкуване се свежда до историческо изследване. Техният интерес, както е с Цицерон или Милтон, се отнася до религиозните идеи на евреите, Христос или ранната църква. Тяхната задача е чисто историческа. Какво означават тези думи за хората, които са ги писали? Какво са мислели те за Бога? Как те са разбирали самите себе си?

От друга страна има хора, които възприемат Библията само от гледната точка на нейната вечна приложимост. Тъй като това е Божие Слово, те са склонни да възприемат Библията само като сборник от твърдения, в които трябва да се вярва и повеления, които да се изпълняват – въпреки, че в тези случаи несъмнено се отдава предпочитание на някои от твърденията и повеления. Съществуват например християни, които основавайки се на Второзаконие 22:5 „Жената да не носи мъжко облекло…“ мислят буквално, че жената не трябва да обува панталони или къси панталони. Но същите хора рядко възприемат буквално следните повеления във Второзаконие 22:8 „Когато строиш нова къща да правиш ограда около стрехите си…“, 22:9 „Да не сееш лозето си с разнородни семена…“ и 22:12 „Да си правиш ресни по четирите ъгъла на дрехата…“

Обаче Библията не е серия от твърдения и повеления; тя не е сборник от „изказвания на Горестоящия, наречен Бог“, Който погледнал от небесата надолу към нас и рекъл: „Хей, вие долу, научете тези правила: Номер едно – Няма друг Бог освен Един и Това съм Аз; номер две – Аз съм Създателя на всички неща, включително и човечеството…“ и така нататък до твърдение номер – 7 777 и заповед номер 777.

Разбира се, тези твърдения, са истина и те могат да се намерят в Библията (макар и не точно в такава форма). Наистина една такава книга би направила по-лесни за нас много неща. Но за щастие, това не е начина, по който Бог е избрал да ни говори. Вместо по такъв начин, Бог е избрал да ни изяви вечните Си истини през рамките на частните обстоятелства или случки от човешката история. Това също е един начин да ни се вдъхне надежда. По-точно казано – това, че Бог ни изявява истините, поставяйки ги в контекста на реалната човешка история, ни вдъхва куража, че същите тези думи ще ни бъдат казвани отново и отново в нашата „реална“ история, така както те са били казвани през цялото време на съществуване на църквата.

Фактът, че Библията има своя човешка страна е насърчение за нас. Това е и предизвикателство за нас, както и причината, поради която се нуждаем от тълкуване. Във връзка с това следва да отбележим две неща:

1) Говорейки ни чрез реални личности, поставени при различни обстоятелства през един 1500-годишен период, Бог ни е дал Своето Слово чрез речника и примерите на тези личности, ограничени от културата на своето време. ,Може да се каже, че Божието Слово към нас е на първо място Слово към тях. Ако е трябвало да го чуят, то това е можело да стане само по такъв начин и на такъв език, какъвто те биха разбрали. Нашият проблем се състои в това, че ние сме толкова отдалечени от тях не само във времето, но и в начина на мислене. Това е главната причина за да се изучава и тълкува Библията. Ако Божиите Слова относно обличането на мъжки дрехи от жените или пък поставянето на огради около стрехите, са начин, по който Бог ни говори, то ние първо трябва да знаем какво точно Той е искал да каже на своите първи слушатели и защо.

И така задачата за тълкуване на Словото може да бъде разделена на две нива. Първо трябва да се чуе Словото по начина, по който То е било казано – изследователят или читателят трябва да се опита да разбере какво е било казано на онези хора „тогава и там“. Второ, да се научи да разбира същото Слово, отнесено към „тук и сега“. По-надолу ще кажем повече неща за тези две нива.

2) Един от най-важните аспекти на човешката страна на Библията е, че за да направи Своето Слово за всякакви човешки условия, Бог е използвал почти всички достъпни начини: повествователни, родословия, хроники, закони от всякакъв характер, поезия от различен вид, притчи, пророкувания, загадки, драми, биографични скици, поговорки, писма, церемонии, апокалипсиси.

За да се тълкуват добре библейските текстове от гледна точка на „тогава и там“, е нужно да се знаят не само основните правила, които са приложими към цялата Библия, но и специфичните правила, които са приложими само към отделните форми (жанрове).

Начинът, по който Бог е дал Своето Слово на нас от гледна точка на „тук и сега“ много често ще се оказва различен за различните жанрове. Например, нужно е да знаем как един псалм – форма, която най-често е адресирана към Бог – изпълнява функциите на Божие Слово, адресирано към нас и как псалмите се отличават от законите, които пък от своя страна са адресирани до хора, живеещи в такива културни условия, които днес не съществуват.

Какво ни говорят тези „закони“ днес и колко те се различават от моралните „закони“, които са валидни винаги във всички обстоятелства?

Това са въпросите, които двойствената природа на Библията поставя пред нас.

Първа задача: Екзегетика

Първата задача на тълкувателя се нарича екзегетика. Екзегетиката е внимателно и систематично изучаване на Писанията за откриване на първоначалното значение. Това е най-вече историческа задача. Това е опит да се разбере Словото по този начин, по който е трябвало да го разбират хората, към които то е било насочено тогава, да се разбере какво е било първоначалното намерение на думите на Библията. Това е една задача, която често изисква помощта на „експерта“ – човек, чието образование и опит му позволяват да познава добре езика и обстоятелствата на оригиналния текст. Но не е необходимо човек да е експерт, за да може да прави добра екзегетика. Фактически всеки човек, по своему, прави екзегетика. Единственият въпрос е дали той прави това добре. Например, колко пъти чуваме да се казва „Това, което Исус има предвид, казвайки тези думи, е…“ или пък „В онези дни нещата са се правели така…“ Това са изрази от екзегетиката. Най-често те се използват за да обяснят различията между „тях“ и „нас“ – защо ние не строим огради около стрехите си или пък за да обосноват факта, че използваме текста в нови условия или по нов начин – или защо ръкостискането често изпълнява ролята на „свята целувка“. Даже когато тези идеи не се изразяват устно, фактически те много често се практикуват по един разумен начин. Най-често проблемът е, че (1) екзегетиката е често твърде селективна и, че (2) източниците, с които се консултираме, не са написани от „истински“ експерти, т.е. те са вторични източници, а не първични. Необходимо е да се кажат няколко думи и за това:

1. Въпреки, че понякога всички ние прибягваме до екзегетика (и понякога го правим доста добре), все пак правим това най-често когато между библейския текст и съвременната култура има някакъв очевиден проблем. Доколкото екзегетиката наистина трябва да се прилага към такъв текст, ние (авторите) твърдим, че това е първата стъпка към разбирането на всякакъв библейски текст. Това не е лесно да се направи, но веднъж научили се да мислим екзегетично, ние ще получим добър дивидент за по-нататъшното разбиране и ще превърнем четенето, да не говорим за изучаването и в едно действително приятно и полезно занимание. Но отбележете: Да се научим да мислим екзегетично не е единствената задача; това е просто първата ни задача.

Един реален проблем, който възниква при „селективната“ екзегетика е, че ние често четем нечии, изцяло чужди идеи в текста и това прави Божието Слово по-различно, а не точно такова, каквото Бог го е предал. Например един от авторите на тази книга наскоро получи писмо от един много известен евангелист, който твърдеше, че авторът не е трябвало да се появява на една конференция заедно с един друг известен човек, чиято ортодоксалност е под подозрение. Библейският аргумент, който бе изложен беше I Солунци 5:22: „Въздържайте се от всякакво зло.“ (KJV). Но, ако въпросният брат се бе научил да чете Библията екзегетично, той едва ли би използвал този текст по този начин, защото това са заключителните думи на Павел в онзи параграф към Солунците, относно харизматичните изказвания, появили се в тяхната християнска общност. „Пророчества не Презирайте“ – казва Павел – „Всичко изпитвайте; дръжте доброто. Въздържайте се от всяко зло“. „Въздържайте се от всяко зло“ се отнася за пророчествата, които след изпитване, са се оказали не от Духа. Да се направи така, че текстът да означава нещо друго, а не това, което Бог е казал, означава да се ощети текста. За да се избягват такива грешки, ние трябва да се научим да мислим екзегетично, т.е. да започнем от „там и тогава“ и да правим така винаги с какъвто и да е библейски текст.

2. Както скоро ще отбележим, не е нужно да се започва с „експертна“ консултация. Но, когато е необходимо това да се направи, то трябва да бъде направено от добри източници. Например в Марк 10:23 (Матей 19:23; Лука 18:24), в заключение на историята с богатия младеж, Исус казва: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!“ После добавя: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство“. Често се казва, че в Ерусалим е имало една порта, известна като „Игленото ухо“, през която камилите можели да минават само като застанат на колене, т.е. с голямо усилие. Основната мисъл на една такава екзегетика е, че камилата, всъщност, може да мине през „Игленото ухо“. Но проблемът при тази екзегетика е, че тя просто не е вярна. Никога в Ерусалим не е имало такава порта. Най-ранното „доказателство“ за тази „идея“ датира още от единадесети век, в коментарите на гръцкия теоретик Теофилакт, който срещнал същите трудности с този текст, каквито срещаме и ние. В края на краищата, невъзможно е камила да мине през иглени уши и точно това е имал предвид Исус. Невъзможно е за човек, който вярва в богатството да постигне небесното царство. Но е нужно чудо, за да може един богат човек да бъде спасен, което е основната идея в думите на Исус, които следват „За Бога всичко е възможно“.

Как да се научим да правим екзегетика

Как да се научим да правим добра екзегетика и, в същото време, да избегнем клопките по нашия път? Повечето глави от първата част в тази книга ще обяснят как да се реши тази задача за всеки отделен жанр. Тук ние искаме само да хвърлим общ поглед на това, което включва екзегетиката на даден текст.

Най-високото равнище на екзегетиката изисква познаване на много неща, които ние не можем да очакваме читателите на тази книга да знаят – библейските езици; еврейски, семитски и древногръцки; как да отличават оригиналния текст, когато има различни варианти на превод; използването на различни видове оригинални източници и пособия. Но вие можете да се научите да правите добра екзегетика дори и когато нямате достъп до такива пособия. Трябва първо – да разберете какво можете да направите със собствените си умения и второ – да се възползвате от постигнатото от други.

Ключът на добрата екзегетика, и оттам, на по-смисленото четене на Библията се намира в това да се научите да четете текста внимателно и да задавате правилните въпроси към текста. Едно от най-добрите неща, които могат да се направят в тази връзка, е да се прочете труда на Мортимър Дж. Адлер „Как да четем книга?“ (1940, ревизирана редакция от Чарлс Ван Дорен, Ню Йорк, Симон и Шустер, 1972). Нашият опит от многогодишното преподаване показва, че много хора просто не умеят да четат добре. Да се чете и да се изследва Библията интелигентно изисква внимателно четене и включва умението да се задават правилните въпроси върху текста.

Има два основни вида въпроси, които трябва да се задават към всеки библейски текст: такива, които са свързани с контекста и такива, които са свързани със съдържанието. Въпросите към контекста са също два вида: исторически и литературни. Нека накратко да отбележим всеки от тях.

Два въпроса към текста – исторически и литературни

Исторически контекст

Историческият контекст, който се различава за различните книги, трябва да бъде съобразен с няколко неща: времето и културата на автора и читателите, т.е. географските, топографските и политическите фактори, които определят авторската нагласа; обстоятелствата на книгата, писмото, псалма, пророчеството или друг жанр. Всички тези неща са много важни за разбирането.

Много е лесно да се направи разлика, ако се знаят персоналните предпоставки на Амос, Осия, Исая или Агей, пророкували след изхода; или ако се знае за Месиянските очаквания на Израел, когато Йоан Кръстител и Христос са се появили на сцената; или ако се разберат различията между градовете Коринт и Филипи и как те се отразяват на техните църкви. Четенето на Исусовите притчи се улеснява значително ако се знаят еврейските ритуали в онези дни. Разбира се, има разлика в разбирането, ако читателят знае, че „пенязът“ и „динарите“, предложени на работниците в Матей 20:1-16 са еквивалентни на надница за пълен работен ден. Дори топографските подробности са важни. Всеки човек, който е израснал в Източна или Западна Америка трябва да внимава и да не мисли, че „хълмовете, които окръжават Ерусалим“ (Псалм 125:2) са такива, каквито той или тя са виждали.

За да се отговори на повечето от тези въпроси, е необходима и чужда помощ. Добрият Библейски речник, какъвто е четиритомната International Standartd Bible (ed. G. W. Bromiley, Grand Rapids: Eerdmans, 1988) и пет томната Zondervan Pictorial Encyclopedia of the Bible (ed. J. D. Douglas, Grand Rapids: Zondervan, 1975) или еднотомния New Bible Dictionary (ed. J. D. Douglas, Grand Rapids: Eerdmans, 1962) ще ви подкрепят при подобни затруднения.

Но по-важният въпрос на историческия контекст е да разкрие повода и целта на всяка библейска книга и или нейните части. Нужно е да се знае какво е ставало в Израел или в църквата, което е предизвикало създаването на този документ, или какво е положението на автора и каква е причината той да го напише. Това също е различно за различните книги и е много по-малко значително за Притчи, отколкото за I Коринтяни.

Отговорът на този въпрос трябва задължително да бъде намерен и ако това е възможно, да бъде намерен в самата книга. Добрият читател се нуждае да се научи да чете „с отворени очи“. Ако искате да потвърдите вашите собствени открития по някакъв въпрос, трябва да се консултирате с вашия библейски речник или да погледнете Eerdmans Handbook to the Bible (ed. David Alexander and Pat Alexander, Grand Rapids: Eerdmans, 1973). Ho все пак направете първо ваше собствено изследване по въпроса!

Литературен контекст

Това, което повечето хора имат предвид, когато говорят за четенето на нещо в неговия контекст. Наистина, това е най-важната задача при екзегетиката и за щастие това е нещо, което човек може да направи добре без да се налага да се консултира с „експерти“. Обикновено, литературен контекст означава, че думите имат значение в изреченията и за по-голямата част от библейските текстове, те имат значение във връзка с предходните и следващите изречения.

Най-важният контекстов въпрос, който трябва да си зададете (и това трябва да правите за всяко изречение и параграф) е „Каква е отправната точка?“ Трябва да се опитаме да следим авторския ход на мисли. Какво авторът казва и защо го казва точно там? След като е казал нещо, какво авторът казва след това и защо? Този въпрос се променя от жанр в жанр, но е винаги решаващ. Както си спомняте, целта на екзегетиката е да се открие какъв е първоначалният авторски замисъл. За да се справим добре с тази задача, наложително е да ползваме превод, който запазва оригиналния вид на поезията и параграфите. Една от основните причини за неадекватното обяснение от читателите на King James Version и в по-малка степен на New American Standard е, че всеки стих е отпечатан като отделен параграф, а такова подреждане води към замъгляване на авторовата логика. Ето защо, освен всичко останало, трябва да се научим да разпознаваме отделните мислови единици, независимо дали те са параграфи (за прозата) или стихове (за поезия). При добър превод това е нещо, което читателите могат да направят.

По въпроса за съдържанието

Втората главна категория въпроси, които си задаваме при някои текстове, са свързани със същинското авторско съдържание. „Съдържанието“ трябва да се отнася до значението на думите, граматическите връзки в изреченията и избора на първоначалния текст, чиито ръкописи имат различни версии. Това също включва няколкото неща, споменати в разгледания вече „исторически контекст“ – например значението на динариите, или съботното пътуване, или „високите места“ и др. В по-голямата си част това са въпросите на значението, които се задават относно библейските текстове. Например, когато Павел казва във 2 Коринтяни 5:16: „затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът. Ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме“. (NASB) Трябва да се знае кой е „по плът“ – Христос или този, който Го познава. Смисълът става по-различен след като разберем, че Павел има предвид, че „ние“ вече не познаваме Христос от „земна гледна точка“, а не че вече не познаваме Христос в „Неговия земен живот“. За да отговорим на въпроси от този вид, обикновено се налага да търсим външна помощ. Качеството на отговорите на подобни въпроси ще зависи от качеството на източниците, които ползваме. Именно в тях бихме искали в крайна сметка да се консултирате с един добър коментар. Това, но моля обърнете внимание, което искаме да отбележите за себе си е, че това консултиране, колкото и съществено да е понякога, е последното нещо, което човек прави.

Помощни материали

За по-голямата част от текстовете може да се направи добра екзегетика с минимум външна помощ, но при условие, че е от високо качество. Вече споменахме четири вида помощни материали: добър библейски речник, добър библейски справочник, добър библейски превод и добър коментар. Има и други видове помощни материали, които служат за тематично изучаване. Все пак, когато изучаваме Библията книга по книга, горните четири са най-съществени.

Хубавият превод (или по-точно, няколкото хубави превода) е основният материал за всеки, който не знае оригиналните езици, затова следващата глава е посветена на тези въпроси. Освен това, много важно е да се научим да подбираме коментара, който ползваме. Тъй като това е последното нещо, което се прави, книгата завършва с приложения по този въпрос.

Втора задача: Херменевтика

Въпреки, че думата „херменевтика“ обикновено покрива изцяло полето на тълкуване, включващо екзегетиката, тя се използва и в тесния си смисъл като търсене на връзката на първоначалния древен текст със съвременността. В тази книга ще използваме това понятие изключително за да зададем въпроси за библейското значение по отношение „тук и сега“.

Всъщност, точно въпроса, който се отнася до „тук и сега“, ни води първо до Библията. Тогава защо да не започнем имено оттук? Защо да се притесняваме за екзегетиката? Нали същият Дух, който е вдъхновил написването на Библията, може да вдъхнови и четенето и! Това е точно така и ние не искаме с тази книга да отнемаме удоволствието от такова вдъхновено четене на Библията или да отнемаме на някого чувството за пряка връзка. Но вдъхновеното четене не е единствения начин, по който трябва да четем Библията. Трябва също да четем за да изследваме Библията, което на свой ред да информира вдъхновеното четене. Това ни води към нашето твърдение, че правилната „херменевтика“ започва с добрата екзегетика.

Причината, поради която не трябва да се започва с „тук и сега“ е, че единствено правилният херменевтичен контрол е в намирането на първоначалния замисъл на библейския текст. Както вече отбелязахме в тази глава, това е „ясното значение“, което всеки търси. В противен случай библейските текстове могат да бъдат направени така, че да означават каквото читателят пожелае. Но такава херменевтика се превръща в чисто субективна и тогава кой би могъл да каже чие тълкуване е правилно и чие не е. Всичко би било допустимо.

Противоположно на такова субективизиране, ние твърдим, че оригиналното значение на текста – доколкото е в нашите възможности да го разберем – е в обективния начин за контрол. Ние сме убедени, че Мормонското кръщение на мъртвите въз основа на 1 Коринтяни 15:29, или отхвърлянето от Свидетелите на Йехова на божествеността на Христос, или хващането на змии (съгласно Марк 16:18) или пък „евангелистите на просперитета“, защитаващи американската мечта като християнско право въз основа на 3 Йоан 2, всички те са неправилни тълкувания. Във всеки случай, грешката се намира в тяхната херменевтика, точно защото тяхната херменевтика не е била контролирана от добра екзегетика. Те са започнали да обясняват от „тук и сега“ и са видели в текстовете, значения, които не са присъствали първоначално там. Иначе как да си обясним какво би накарало човек да се въздържа от принасяне на всеизгаряне на детето си поради глупав обрек, както направи това Ефтай (Съдии 11:29-40) или да твърди, както се говори, че е направил един проповедник, че жената никога не трябва да носи косата си вдигната на кок, само защото в Библията е казано „… и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си…“ (Марк 13:15). (В една английска версия на Библията този текст звучи като „Let him who is on the house top not go down…“ който е бил неправилно разбран от въпросния проповедник като „topknot go down“, което в превод на български означава „развалете коковете на косите си“)

Може би някой би възразил на това, твърдейки, че здравият разум ще ни пази от такава глупост. За нещастие, здравият разум не е толкова здрав. Съвсем естествено, ние искаме да знаем какво Библията означава за нас. Но ние не можем да си позволим да правим така, че тя да означава това, което на нас ни се иска, а след това да „приписваме заслугата“ на Святия Дух за това. Святият Дух не може да бъде призован да опровергава самия себе си, а именно Той е, който вдъхновява първоначалния замисъл. Затова, Неговата помощ за нас се изразява в откриване на първоначалния замисъл и чрез водителството Му ние да можем да приложим този замисъл и чрез водителството Му ние да можем да приложим този замисъл в нашия конкретен случай.

Въпросите на херменевтиката никак не са лесни, което може би е причината само няколко книги да са написани за този аспект на нашата тема. При това, не всеки ще се съгласи с подхода на някой друг. Но това е една основополагаща област. Вярващите трябва да се научат да разговарят по тези въпроси и да се изслушват и това вероятно, никой не би оспорил. Текстът не може да означава нещо, което никога не е означавал. Или, казано в положителен смисъл, правилното значение на библейския текст за нас е това, което Бог първоначално е възнамерявал да означава, когато го е казал за пръв път. Това е отправната точка. Как да се възползваме от тази точка – това е предмета на тази книга.

Някой сигурно ще попита: „Но не е възможно текстът да има допълнително (или по-пълно или по-дълбоко) значение, освен неговия първоначален замисъл?“ В случай на пророкуване, ние не отричаме такива възможности и бихме твърдели, че е възможно и някакво второ, по-пълно значение. Но как би могъл някой да твърди за други места това? Нашият проблем е много прост. Кой говори вместо Бога? Римските католици нямат проблем в това отношение; магистратите, оторизирани с официалното учение на църквата, определят вместо всички останали пълния смисъл на текста. Протестантите обаче, нямат магистрати и ние трябва да сме наистина обезпокоени, когато някой казва, че е разбрал Божият дълбок смисъл на някакъв текст – и особено ако текстът никога досега не е означавал нещо, което сега е направен да означава. Поради това именно са всичките тези култове и безбройни ереси.

Трудно е да се дадат правила за херменевтика. Ето защо това, което ние предлагаме в следващите глави, е само насочващо. Вие може и да не се съгласите с нас. Много се надяваме, че вашите несъгласия ще бъдат по християнски великодушни и може би нашите насоки ще стимулират вашето мислене по тези въпроси.