Съдържание Цялата книга на една страница

Нуждата на сатана от доказателства

Позволете ми да ви кажа още – има нещо още по велико: Ние сме оправдани по благодат” (Римляни 3:24).

Фантастично! Такова нещо не може да се случи в съда на закононарушител. Представете си! Съдебната зала и сериозно гледащи, официални   лица : униформен полицай, прокурор и седящия съдия.

Обвиняемият е седнал на подсъдимата скамейка. Съдебните заседатели обявяват  неговата присъда. Той трябва да изтърпи наказанието и да плати цената. Ако помоли да бъде оправдан, уважаемия съд ще избухне в неудържим смях.

Сега друга сцена. – Грешник стои пред върховния съдия. Обвинителя е там – сатана  и ослепителните редици на безгрешните ангели. Грешникът знае своята вина. Съдията на цялата земя трябва да отсъди справедливо. Тогава се появява адвоката на грешника – Исус и предизвиква обвинителя: “ Къде са вашите доказателства?” Това причинява раздвижване . Обвинителят се затруднява – не може да даде никакво доказателство. Няма  запазени никакви  веществени доказателства. Нито едно останало доказателство ! В цялата вселена не може да бъде открит знак, за грешноста на този човек. Какво се е случило ?

Аз ще ви кажа: Доказателствата за нашата греховност са унищожени. Исус Христос ги понесе всичките върху себе си на Голгота. Там, Той пое всичко в Себе си и се предаде доброволно, в огъня на Божествения съд. След тези ужасни часове всичко записано в обвинението изчезна безследно. Колосяни 2:13-14 го описва: ”…като прости всичките ни престъпления и като изличи противния нам в постановленията му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста. “

“ Заличени “, не означава само отмахнати, но унищожени.

В Божия съд, Исус – Адвокатът представи своя сензационен довод:” Няма доказателства против този човек!” Тогава тронът на Справедливостта, стана трон на Благодатта.   Сатана – обвинителят, изпадна в ярост. Съдията посочи към обвинения. В ръцете си държеше отворен документ, наречен “ Новият завет.” Там, Той видя червения печат от кръвта на Исус. Това е царското реабилитиране, деклариращо:” Съдът не намери доказателства. И така няма съдебен процес срещу теб.” “ Сега прочее няма никакво осъждение на тия, които са в Христа Исуса…” (Римляни 8:1). Съдията  го подписа, казвайки:” И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.” (Евреи 10:17).

Затворникът е свободен – “Оправдан по благодат”. Целият съд стана и аплодира:” …има повече радост в небето за един грешник, който се кае…” (Лука 15:7). Никой не може да види, че ти си “оправдан по благодат”. Бог – Съдията, не би искал ти да гадаеш това. Тези ,които чакат деня на съда, за да разберат дали са осъдени, не разбират значението на спасението. Знаейки обещанието на Исус в Йоан 5:24 че ние “няма да дойдем на съд”, разбираме, че това е част от спасението.  Когато сме спасени, Той отмахва страха от нас.

Думата “съд” идва от гръцката дума Кризис, от която произлиза думата “криза”. Така можем да кажем, че новородения вярващ няма никога да познае часа на кризата, стоейки в съда, очакващ да види дали е спасен или осъден. Върховният съдия вече го е решил.

следваща глава Мярката