в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

8. БОГ СЕ ОТКРИВА ЧРЕЗ НАЙ-ВИСШЕТО СИ ТВОРЕНИЕ – ЧОВЕКА

     По какъв начин човекът може да бъде доказателство за съществуването на Бога? Мисля, че това може да стане по три начина: 1) Чрез неговата гениална анатомо-физиологична конструкция и уникална духовна същност; 2) Чрез приликата между Бога и човека. 3) Чрез разликата между него и животинския свят;

Ние споменахме вече доста неща относно гениалността в устройството и функцията на човешкия организъм. Така беше отделено особено внимание само на една част от същността на човека – на неговата материална част, т.е. на тялото.

   Относно същността на човешкия индивид има три основни учения.

   Първото е учението на еволюционната теория, което разглежда човека като чисто материално същество, поради което при него не трябва да се търси нищо друго освен материя и нейните изяви (енергия, генетична информация, емоции и т.н.). Но ние видяхме, че този възглед противоречи на науката и човешката опитност, поради което той не отговаря на реалността и не заслужава да му се отделя голямо внимание.

   Второто философско учение е известно под името дуализъм (Sir John Eccles), при което човекът се разглежда като материя и дух. Нематериалната същност включва душата с нейните изяви, генетичната информация и т.н.

   Както първото, така и второто са човешки представи за същността на самия него. За да разберем обаче истинската същност на човека сме задължени да се обърнем за информация към Този, Който го е създал, т.е. към Бога. Какво учи Библията за същността на човека? Първото и основното, което Библията учи е, че

Човекът е целта на Творението.

   След като Бог създаде небето и земята, както и всичко, което е на земята, на края Бог каза: „Да сътворим човек по наш образ и по наше подобие“ (Битие 1, 26). Тези думи  означават поне три неща: а) Че Бог е имал план с Творението и целта на Творението е човекът; б) Че човек е подобен на Бога; в) Че човек е длъжен да носи Божия образ и подобие в себе си и да го предава на другите човеци.

   Бог създаде цялото Творение до човека само чрез Словото: „И рече Бог: да бъде!… и стана“. Само при човека Бог лично извършва това творение, което показва, че с човека Бог има специален план. Библията ни информира как това е станало: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа (Битие 2, 7). Този стих ни показва триединството на човешката същност – тяло от земята и дух от Бога, при което човек стана жива душа.

   И друго нещо много важно се крие в този стих – Бог създаде човека в съвършен анатомичен, физиологичен и духовен вид. Нямаше нужда човекът да еволюира, за да достигне по-висш стадий на развитие. Тук еволюционната теория няма място, така както тя няма място и в науката, което видяхме по-горе!

   Велика тайна ще остане за човеците как от свързването на материята с Божието дихание се получава един нов феномен – душата. С помощта на една аналогия от областта на електротехниката можем да добием известна представа как става това: ако една електрическа крушка (символизира направеното от пръст тяло) се свърже с електрически ток (символ на Божието дихание), се получава светлина (символ на душата).

  Човекът бе създаден, за да има общение със своя Творец. От къде разбираме, че това е била целта за създаването на човека? От това, че Бог е вложил в човека някои от Своите качества. В това именно се състои уникалния характер на венеца на Божието творение – човекът. А по този начин човекът се явява доказателство за съществуването на този Творец. И тъй, по какво човек прилича на Бога?

  

Приликата на човека с Бога
Няма религия в света, където божеството да е надарило човека с качества, каквито то притежава. Във всички световни религии божествата са недостъпни за човеците. Единствено при библейската християнска вяра Бог се идентифицира с човеците и им подава ръка, за да се уподобят на Него. Защо? Защото Бог създаде човека по Свой образ и по Свое подобие. А това означава, че човек притежава качества, които Бог притежава. Ето някои от тези качества:

Човек може да говори, както и Бог. Още първите редове на Библията показват това: „Рече Бог: да бъде светлина“ (Битие 1, 3). Освен подобието, човешката реч има и доста различия от Божиите думи. Ето само някои разлики: Бог говори само истината, човек – не винаги; Божието слово притежава творческа сила, човешките думи – не; Божието слово е градивно и спасително, човешките думи често рушат.

Човек може да мисли, както и Бог. Голяма убедителност притежава логическото мислене, благодарение на което чрез творението, което виждаме, стигаме задължително до извода, че трябва да има Творец. Това потвърждава апостол Павел, казвайки, че „Бог се вижда чрез разглеждане на творенията“ (Рим. 1, 20). Но и при тази дарба има разлики, за които сам Бог говори: „Моите мисли не са ваши мисли, … но както небето е по-високо от земята… тъй мислите Ми – по-високо от вашите мисли“ (Ис. 55, 8-9). Всеки може да потвърди, че това, което бушува в мисловния ни свят, понякога се срамуваме да го изявим.

Човек може да пише, както и Бог. В Стария Завет се казва, че Бог два пъти е писал – първия път на Синай, когато дава десетте заповеди (Изход 31, 18) и втори път – при цар Валтасар (Дан. 5, 5). За Христос се казва, че е писал само веднъж, когато доведоха при Него жената, хваната в прелюбодеяние (Иоан 8, 6-8). Струва си човек сериозно да размишлява върху съдържанието на написаното лично от Бога в Библията, тъй то има връзка по между си и засяга всеки човек. Десетте заповеди са известни на мнозина, но едва ли всеки живее според тях. Затова и Бог чрез втория текст (Мене, Мене, Текел, Упарсин) предупреждава всеки човек, и особено християните, с думите, които предавам в свободен текст: „Бог е преброил дните на живота ти. Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен. Затова и домът ти ще бъде разделен и завладян от врага“. Това предупреждение към цар Валтасар се изпълни много скоро – още същата нощ, защото царят наруши заповедите Му. Днес Бог дава шанс на всеки да се покае и се обърне към живия Бог, което Христос показа към жената, хваната в прелюбодеяние: „Иди си и недей греши вече“ (Иоан, 8, 11).

Човек притежава творчески способности, както и Бог. В Своето творение Бог показа изключителната Си гениалност и богатство на творчески идеи. Да си припомним само устройството и запаметяващите възможности човешкия мозък и ДНК молекулата – нещо, което не може да се побере в мисловните ни капацитети. Е, човекът също има не малки постижения особено в областта на техниката и микроелектрониката, което обикновено е плагиятство на това, което Бог е сътворил.

Човек притежава свободна воля, както и Бог. Волята Божия е спасението на човеците. „Бог иска да се спасят всички човеци и до достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2, 4). На човека също е дарена широка гама на волеви желания и действия. Човек може да пожелае или рай или ад, да води войни или да се бори за мир, да върши добро или лошо, до създава концентрационни лагери за унищожение на себеподобните си или пък да върши мисионерска и благотворителна дейност. За всичко това човек има свободна воля. Той не е нито роб, нито марионетка, нито робот, нито дресирано същество, да постъпва според волята на друг. Той има собствена воля, за което един ден Бог ще поиска отговорност от него.

Човек има способност да обича, както и Бог. „Бог е любов“ (1 Иоан 4, 14), което се потвърждава и от златния стих на Библията: „Защото Бог толкова обикна света,че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16). Човек също може да притежава този безценен дар от Бога. Но един подарък може да се приеме, но може и да се отхвърли. По рождение човек идва с този дар в света. Мнозина са онези, които го губят още на младини или го заместват с друго, което те си мислят, че е любов. Има един съществен критерий, по който ще се познае, че даден човек е християнин: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13, 35). Мисля, че в това отношение доста християни трябва да се позамислят относно качеството на тяхното християнство.

Човек има способността да бъде верен, както и Бог. „Господ Бог твой е Бог верен“ (Втор. 7, 9). След грехопадението Бог обеща да изпрати Спасител на света (Бит. 3, 15) и Той изпрати Сина Си Христос. Бог обича и цени хората, които са верни: „Очите ми ще бъдат над верните на земята“ (Пс. 100, 6). Качеството вярност се среща и при хората, макар, че в много случаи с него се търгува за сметка на политически, икономически или лични интереси.

Човек търси общение, както и Бог. Бог създаде човека, за да има общение с него. И той имаше такова общение, до като грехът не застана като преградна стена между човека и Бога. Човекът също притежава чувство за общение, както с Бога, така и с хората. Пречка за общението е грехът, което е и основната причина за атеизма.

Бог е един по същество и троичен по изява. Човек също представлява триединство от дух, душа и тяло.

   Разликата на човека от животните

   Уникалният характер на човека се проявява още и в разликата му от животинския свят. Подробно по този въпрос взимам отношение в книгата „Еволюция или Сътворение – какво казва науката?“ (стр. 79). Тук давам кратко резюме:

   Най-напред какво казва еволюцията относно произхода на човека? Ето два цитата от учебниците по биология в българските училища: „Човекът е най-висшето животно на Земята“ (Биология, 10 клас., 1995 г., стр. 74). „Човекът е произлязъл пряко от съвременните човекоподобни маймуни“ (Биология, 10 клас, 2001 г., стр. 61).

   Днес еволюционната теория се отказа от вярата, че човекът е произлязъл от маймуната, а приема друго учение, а именно, че двата вида имат общ произход. Независимо от това учебниците по биология продължават да разглеждат човека като висше животно, въпреки че разликите са огромни и между тях съществуват непреодолими биологични бариери.

   Ето някои от тези разлики:

   Човекът има много по-сложно устроен мозък, уникални интелектуални способности, качествено коренно различна генетична информация, творчески заложби, интелигентност, има цел и смисъл в живота си, притежава религия и ценностна система с всички нейни нюанси, има дух, съзнание и съвест, може да лъже, да бъде лицемерен и да убива себеподобните си. В началото на 2016 г. медиите съобщиха, че съпруг убива съпругата си, петгодишната си дъщеря и се самоубива. Такава жестокост не се среща и при най-кръвожадните зверове. Като допълнение към тези колосални разлики е и липсата на убедителни данни от междинни форми между маймуна и човек. Ако еволюционната теория е права, то днес земята щеше да бъде пълна с маймуно-човеци. Няма нито един!

   Всичко това показва, че същността на човека като биологичен види и като индивид няма нищо общо в произхода си със животинския свят. Това автоматично дава право на другата алтернатива – че човекът е сътворен от Бога, което е същевременно доказателство за съществуването на този Бог.

Идваме до най-съществената разлика, която се изразява чрез въпроса:

         КОЙ ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА ПРИ ЖИВОТНИТЕ И ПРИ ЧОВЕКА?

А) При животинския свят съдбата се определя от няколко елементарни фактора: 

1) Инстинкти и рефлекси; 2) Борба за самосъхранение; 3) Вложените от Твореца биологични закони; 4) От интересите на човека, който е поставен от Твореца да владее над животинския свят (Битие 1, 28).

Б)  Комплекс от фактори, които определят съдбата на човека:

   1) Законът за наследствеността.

   а) Биологична наследственост. Генетиката изучава законите за тази наследственост, ограничена в рамките на човешкия вид. Това означава,че поколението носи белезите на своите родители и прародители, както на молекулярно (ДНК), така и на външно, видимо ниво – цвят, форма, очи и т.н. Човек не може да промени унаследените биологични белези, с които той се е родил. Те трябва да се приемат от човека такива каквито са и те са част от съдбата на всеки човек. Те са заложени от Твореца по силата на създадения от Него закон за наследствеността. А това е доказателство за съществуването на Твореца.

   б) Духовна наследственост. За нея хората малко размишляват, а дори някои си мислят, че такава не съществува. Бог във втората заповед казва: „…Аз съм Господ,… Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди“ (Изход 20, 5-6). Тази заповед показва, че греховете на родителите се предават по наследство на поколението, което не вярва и мрази Бога. А греховете са източник на страдания и болести, за които поколението не е виновно. По силата на този закон страданията стават част от неговата съдба.

   Този закон действа в пълна сила и при хора, които живеят според Божиите заповеди. Плодовете на техния богоугоден живот и добродетел се предава до хилядно поколение в бъдещето. Тук е показана огромната Божия любов към човека – закона за наследствеността действа при греха само до три-четири поколения, а при добродетелния живот – до хиляда поколения.

   Ако родителите знаеха и съблюдаваха закона за духовната наследственост, светът днес щеше да изглежда съвсем друг.

Уважаеми родители, никога не забравяйте, че вие с живота си ковете

своята съдба, както и съдбата на вашите деца и бъдещето си поколение!

Това е железен духовен закон.

   И нещо изключително важно и строго специфично за този закон: неговото действие може да бъде прекратено. Това може да стане единствено от отношението на човека към Законодателя-Бога. Последствията от греха на родителя губят своята сила, ако поколението се обърне към Бога и живее според Неговата воля. Обратният вариант също е в сила. Повече по този въпрос в „Здраве Болести Страдания“ стр. 77.

   2) Начина на живот на самия човек определя до голяма степен неговата съдба и програмира съдбата на поколението. Злоупотребата с храната, времето, инвестицията, материалните блага и т.н. могат да определят съдбата на човека както в този свят, така и за вечността.

   В това отношение човек притежава пълната свобода сам допринесе за разрушаването или благополучието на живота си. За това носи и сто процентна отговорност пред Бога, Който му е дарил живота и свободата да избира.

   3) Божията любов като коректив в живота на човека. Бог е суверен в отношението си към човека като негов Творец. Това отношение на Бога към човека се определя преди всичко от позицията на вечността на човека. Така можем да си обясним страданията на праведните, както и някои неблагоприятни обстоятелства в живота на вярващите християни. А всичко това е мощно доказателство за Божията любов, чрез която Бог протяга ръка, за да възстанови връзката Си с човека. Понякога се изисква голяма мъдрост и силна вяра, за да проумеем Божиите пътища с нас. Повече по този въпрос в следващата глава на книгата.

   4) Историческите обстоятелства, обществените взаимоотношения и природните катаклизми са друг фактор, който често има силно въздействие върху съдбата на човека. Никой не носи отговорност за това, че е роден в мюсюлманска или будистка страна или е станал жертва на националсоциализма или комунизма. Това са дадености, които се приемат такива, каквито те са. Разбира се, че съпротива и изход са възможни. Емиграцията на българите на Запад е доказателство за това. Бежанската вълна напоследък – също.

   Основен извод:

   Животното не е в състояние да определя своята съдба. Тя се определя от друг. Това е неговия Творец и упълномощения от Твореца човек. Ето още едно доказателство за съществуването на Твореца.

   Чрез свободната воля и дарения интелект, човек е в състояние в известна степен да определя своята съдба.